понеделник, 2 август 2010 г.

Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

И така, поне на един начален етап ние инстинктивно пресъздаваме около нас нашия познат свят. А често даже и нашите навици, следователно и нашите дейности. Ние ще пристигнем в отвъдното, без да узнаем повече за всички велики тайнства на съществуването, отколкото сме успели да открием на този свят. За да узнаем повече за Първоизточника, за източника на злото, за свободата... ще трябва да продължим да размишляваме, да четем, да се молим, може би дори да слушаме и разговаряме с другите :

“...в астралните области, които са най-близо до Земята, животът продължава нашироко, както преди – относително – с училища, църкви, цели градове, дори болници и обществени сгради ; но с напредъка ни тези неща изчезват ...”

Не се безпокойте от съществуването на болниците ! Изглежда, че те служат само за възстановителния сън на новопристигналите, или да улеснят лекарите и хирурзите, пристигащи от нашия свят в техните изследвания !

Уилям Стед, спасеният от корабокрушението на “Титаник” (разбираме – спасен в отвъдното, т.е., мъртъв според обичайния речник ) ни описва възхитителни концерти на открито, с музика, по-богата от тази,която познаваме на Земята, тъй като обхваща звуци, които нашите недъгави уши от плът не могат да доловят. Освен това тези звуци съответстват на цветове. Той ни разказва също , че за нуждите на телепатичното общуване със Земята съществува специално здание с малки кабинки и много приветливи наставници, които ви учат как да действате, за да осъществите връзката.

Същите твърдения се откриват и у един много непресторен и може би именно заради това по-достоен за доверие човек. Той е приятел на Пол Мизраки, който е получил тези послания чрез автоматично писане. Мизраки нарича този свой приятел с псевдонима “Жюлиен”. Жюлиен улавя малко по малко различни послания от разни покойници, но главно тези на един младеж на име Ален. Между тях се завързва невероятен диалог. Жюлиен е много подозрителен. Той се страхува да не е станал играчка на собственото си подсъзнание, или пък просто да е влязъл в относително банална връзка с хора, които се опитват да го подведат, като се представят за мъртви. Ето защо в тяхната връзка има някаква странна неустойчивост. От една страна Ален иска просто да помогне на Жулиен да се развие духовно. Промяната в сърцето и живота е по-важна от задоволяването на любопитството на ума. Но това, коетоЖюлиен търси, са преди всичко доказателства, все по-явни знаци и подробни разкази за задгробен живот.

Следва едно дълго проучване, изпълнено с много обрати, също като истинска крими история, повреме на която Жюлиен не само научава фамилното име на Ален, но и по-голямата част от злочестата му земна история. Ален Тесие бил отгледан в детски дом. На 12-годишна възраст той станал пиколо на асансьора в един хотел. Голямата му мечта била да се занимава с езда. Като много други хора той трябвало да се задоволи с мотоциклет. Именно така загинал. Пол Мизраки успял да открие хотела, в който той работел и да се срещне с хора, които си спомняли за Ален Тесие и неговата страст към конете. Когато Жюлиен започнал да проучва посланията на Ален, последният вече най-накрая бил намерил щастието си и осъществил мечтите си.

“Светът е в лошо положение, а ако можеше да знаеш колко по-добре е тук ! Обичаме през цялото време, смеем се, виждаме чудни неща. Това е раят такъв, какъвто си го представяме, когато мечтаем за онова, което желаем, но още по-хубав. Аз обичах да си мисля как яздя коне ; ето защо тук яздя в съня си и се чувствам добре. Мотоциклетът беше моят кон.

Но ми се искаха истински коне. Сега вече ги имам ! “

Но и тук развитието протича по същия начин : малко по-късно Жюлиен се обръща към Ален :

“Разкажи ми за конете си”

Ален : “Уф, това вече е старо. Имам други неща за вършене, които сега ми харесват повече. Ти знаеш, че се занимавам с хората. Обичам хората, с които се занимавам. Мога да им сторя добро, това е нещо, което ме завладява изцяло. Когато установявам, че доброто се извършва. О, това е опияняващо, уверявам те !” Ето –развитието е станало и конете са изчезнали .

Нека добавим още, че нашите скъпи покойни изглеждат много заети !

“Радостта, която се поражда у вас, изисква много работа от наша страна : ние имаме групи, които са натоварени от Твореца да служат на нуждите на хората... Често вашите радости ни струват много труд... Тъй като всичко представлява движения на сили, които се привличат и отблъскват, понякога ние капваме от опитите си да ви водим натам, накъдето трябва. Когато става въпрос за заблудени души, това са изтощителни битки ; и онези, които са натоварени с тази задача, се трудят повече от всички останали...”

От това следва, че покойните не винаги са толкова свободни, колкото би ни се искало. Те могат също така да бъдат заети с много важни задачи, изискващи присъствие на всички. Впрочем, това може да бъде общо обучение или всеобщ празник. Но те обикновено оставят някого на постоянно дежурство за спещни случаи.

Така една вечер Жюлиен, за когото говорихме, не успял да се свърже с мисълта на Ален Тесие. Диалогът приел необичаен вид :

От отвъдното : “Добър вечер. Напразно търсиш, няма никой, с когото да можеш да разговаряш, всички са излезли.

Аз : Кой говори ?

- Един служител.

- Аз : къде са отишли всички други ?

- Да изпълняват задача. Другаде.

- Аз: А ти какво правиш ?

- Аз дежуря в случай на нужда. Но ти нямаш нужда от нищо, няма нищо спешно при теб

- Аз : Благодаря ти все пак.

- Няма защо .”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.