неделя, 29 септември 2013 г.

Възпитание на родителите

  Работа за еволюцията изпълва нормалния човешки живот.  Обучението на детето представлява трудна и продължителна работа. А когато то порасне, започва да дели силите и времето си между два основни егрегора: семейния и служебния. В този смисъл семейният егрегор е незаменим,  тъй като в човека не възниква съдбоносният въпрос: какво да правя през свободното си време? А не възниква, защото семейният човек няма свободно време. Затова пък се появяват други актуални въпроси: какво означава всичко това, което става с мен? Накъде ме влачи потокът от събития, който цял ме поглъща и е толкова ненаситен. 
    Не може да се каже,  че философското осмисляне на битовия семеен живот е било
любима тема за философите. А това наистина е жалко. Защото, както казва една източна мъдрост,  всичко наистина голямо се извършва чрез малки,  незабележими промени.  Подвигът, извършван с титаническо напрежение на силите, винаги е бил предшестван от дълга подготвителна работа и е символ на нейното привършване.  А кармата се създава и се преодолява чрез всекидневна монотонна работа,  която с нищо не е забележителна.
  И така,  семейният живот започва.  Първата кармична задача за двамата е да се научат да създават отношения,  за да построят своя дом в тънките светове.  С други думи -  започват да усвояват канал за връзка със семейния егрегор.  Втората кармична задача е да се разбере етиката на егрегора и да се научат да му служат.  В дадения случай това означава да бъдат разбрани общите и ситуативните задължения пред съпруга /съпругата/.
Налага се да проумеем на какво трябва да научим партньора си, какви негови качества трябва да променим и какви - да приемем, а също така и как да се променим самите ние.  Първичното състояние на всяко новосъздадено семейство винаги представлява модел на хаоса.  А така нареченото  "шлифоване"  всъщност е въвеждане на ред в този хаос.  Този процес протича много по-лесно,  когато се взема предвид етиката на семейния егрегор. 
  Наказанието на егрегора не са скандалите и разправиите,  а взаимното отчуждение между съпрузите.  Поощрение представлява чувството за единство и засилената
енергетика у двамата.
  Тук трябва да се има предвид разликата между осъзнаваната и фактическата етика в човешкото поведение.  Мъжът може неправилно да смята,  че неговите семейни задължения се ограничават само с грижата за материалната издръжка на семейството. Но може да се окаже така, че неговите мисли за семейството,  две-три случайни ласкави думи към съпругата и един внимателен поглед към децата да са достатъчни за поддържане на семейния егрегор.  Проблемът е да бъде насочена в нужната посока необходимата енергия. Външните действия в това отношение са вторични.
  Когато съпрузите са се ориентирали в семейната етика на своя семеен егрегор и вече са построили дома си в тънките светове, те навлизат в нова фаза на семейния живот.  Тогава пред тях застава третата кармична задача. Те трябва да усвоят външната етика на семейния егрегор,  засягаща техните отношения с външния свят.  Тук се наблюдава пряка зависимост:  колкото по-задружно е даденото семейство и колкото по-силен е техният егрегор,  толкова по-силно ще влияе то на околните и толкова по-малка е възможността да се затвори в своите тесни семейни рамки.
И четвъртата задача на семейството е възпитанието на децата.  И тук,  както и при срещата с всеки човек или явление, главната задача е да разберем.
Читателят може би ще запита: защо авторът през цялото време настоява за познанието на света и почти нищо не казва за въздействието върху него?  В съвременната западна култура има силно залитане към активното поведение.  Позицията  "да поискаш -  да действаш -  да получиш"  трябва да бъде на второ място.  А на първо задължително трябва да бъде позицията  "да погледнеш - да видиш - да осъзнаеш - да разбереш" /или "да поискаш -  да се ориентираш в причините за желанието  -да промениш целите си". 
  Освен това въздействието върху света би трябвало да бъде хомеопатично.  Човек има твърде малко сили, затова хаосът в света е толкова голям.
За отглеждането на детето е писано много и то винаги от гледна точка на интересите на детето.  В същото време този процес е не по-малко важен от гледна точка на възпитание на родителите. Известно е, че възпитанието на детето изисква самовъзпитание на родителите. Но от кармична гледна точка втората задача може да се разглежда като напълно самостоятелна.
Често появата на собствено дете представлява сериозно кармично изпитание.  На плещите на родителите ляга истинска тежест - отговорност за живота на детето. Увеличава се натоварването.  Подсъзнанието реагира еднозначно чрез стесняване на кръга от интереси,  тоест -  чрез стесняване на съзнанието.  Световните проблеми,  проблемите на приятелите, професионалните амбиции - всичко това остава някъде встрани и се покрива с мъгла. Някъде към тридесетте мъглата сякаш малко се поразсеива и настъпва осъзнаване на промяната в жизнените позиции,  често под формата на криза.  И се прояснява разположението на основните егрегори - семеен, служебен, егоически...
  Главната роля принадлежи на семейния егрегор.  Той изисква особено интензивно служене.  Когато децата много ни досадят,  не можеш да се оттървеш от тях,  като ги
изпратиш в другата стая. Отглеждането на дете е школа, с която нищо друго не може да се сравни.  Хората,  които са преминали през тази школа,  се сдобиват с чувство за
отговорност,  с умение за системен труд и с дарба да не забелязват онова,  което им е неприятно.  Това умение се оказва много ценно,  тъй като повишава равнището на
концентрация.  Но то същевременно представлява и голямо изкушение. Защото можем така да се оградим от всичко, че да не забележим своите кармични задачи.
Втората роля на семейния егрегор е, че той учи на групова работа. Той формира у нас отговорност пред групата /семейството/ и ни учи как да намерим своето място в света. В същото време той представлява и силно изкушение, тъй като след появата на детето егото за пръв път излиза зад пределите на личността и започва да върши безобразия.Третата роля на семейния егрегор демонстрира пред родителите модела на еволюцията в миниатюра.  Наблюдавайки развитието на своето дете,  ние можем да получим отговор на най-различни въпроси,  разбира се,  ако умеем да наблюдаваме.  Защото егрегорът често говори със символен език, както подсъзнанието говори чрез сънища.
И накрая, четвъртата и може би най-главна роля на семейния егрегор е в това, че той принуждава човек да се заеме с възпитанието на своето дете.  В този процес често се
случват най-важни изменения,  включително и разширяване на съзнанието.  Затова следващите редове могат да бъдат прочетени от две гледни точки.  Първо,  от гледна точка на това какво е необходимо на детето. И второ - какви влияния оказва върху родителите една или друга ситуация, и какви промени изисква от тях егрегорът.

Авесалом Подводни

петък, 27 септември 2013 г.

СЕМЕЙСТВОТО - Кармичните задачи

Браковете, както е добре известно, се извършват на небесата. Появата на семейство и възникването на определен тип привличане между двама души от противоположен пол често бива наричано "любов". И всичко това обикновено води до
недоразумения.
 Любов се нарича включването към силен енергиен канал: но любовта може да бъде любов към крехка свинска пържолка, към сестра и към майка, към любовница, към съпруга, към деца... Това са различни състояния, които човешкото съзнание не различава съвсем ясно.
 По принцип любовта е знак, чрез който може да се каже: мен ме включват към нов егрегор и ми предстои голяма работа. Традиционното за Запада схващане, че любовта е подарък от съдбата, е заблуда. То води до там, че човек не забелязва и съответно не изпълнява предначертаните му от егрегора кармични програми. Изчезването на любовта е свързано с изчерпване на съвместните кармични програми или с изтичане на времето, което е определено за тях.
 Откриването на широк канал към новия егрегор - бъдещото семейство - се съпровожда с две събития, свързани тясно едно с друго. Първото е разширяване на съзнанието. Второто е усилване на енергетиката. Но ако усилването на енергетиката
обикновено се преживява положително и е възпявано от стотици поети, то проблемът с разширяване на съзнанието е много по-сложен.
 Съзнанието бива насилствено разширено от семейния егрегор и обикновено егоическият егрегор не е подготвен за това. Изведнъж другият човек се оказва същностно важен. "Без теб не мога да живея, по цял ден мисля само за теб!" -това са
типичните симптоми за разширяване на съзнанието. Новото състояние е обида за егоическия егрегор. Човекът е изпаднал в зависимост от друг - от неговото присъствие, от настроението му, от настроенията му. Възниква въпрос: на кой егрегор служи влюбеният? Решението на проблема винаги е индивидуално и е между два полюса: пълно подчинение или пълно неподчинение на семейния егрегор. В първия случай човек става роб на семейството, а във втория - негов диктатор. Някъде между тези две крайности намира своето място всеки от нас.
 Във връзка с избора - служене на егоическия или на семейния егрегор - трябва да отбележим още нещо. Една от най-главните цели на еволюционното развитие е разширяване на съзнанието и затова неговото съзнателно стесняване е кармично
престъпление. То силно утежнява бъдещата карма. Когато човек чуе зова на семейния егрегор, това означава, че семейният егрегор ще опита насилствено да разшири неговото съзнание. Ще го застави да види другия човек с неговите болки и радости и да ги приеме като свои. Това принуждава егоическия егрегор да се стесни, включвайки чужди желания сред собствените. Егоическият егрегор започва да се бори за своите накърнени интереси, изкушавайки човека отново да стесни съзнанието си, като изключи от него другия. Преодоляването на това изкушение е и главна еволюционна задача в първия период на формиране на отношенията в семейството. Невъзможно е да не дадем къшей хляб, гледайки в очите умиращия от глад; но съвсем друго е да го отминем, извръщайки глава.
- - -
 За връзката с егрегора трябва да съдим не само по интензивността, но и по дълбочината и главно - по неизбежните контакти. Силните емоционални преживявания често биват повърхностни и краткотрайни. Продължителните кармични връзки се крепят на по-здрави основи.
Необходимо е да кажем няколко думи за привързаността и непривъзраността.
 Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива.
 Любовта съвсем не е подарък. Тя е знак, че са задействани кармични програми, заедно с които се появяват и обстоятелства, облекчаващи тяхното изпълнение. В Индия, например, любовта се смята за голямо нещастие в човешкия живот.
 Никой не иска съгласие от човек за включването му в тези или онези кармични програми. Егрегорът просто го поставя в определени ситуации, предизвиквайки у него определени чувства и мисли. А след това - потъвай или плувай, както искаш. По време на изпълнение на кармичните програми, свързани с определен колектив, егрегорът привързва един към друг членовете на този колектив. И това понякога става с помощта на любовта, която пламва в сърцата им. Затова любовта от определена гледна точка е нещастие: кармичните програми често са дисхармонични, а човек насила го привързват към тях. На сърцето не можеш да заповядваш, любовта е по-силна от егоизма, тя успява да разшири съзнанието и сферата на активност на влюбените.
 Но истинската опасност за любовта е друга. Привързването по време на действаща кармична програма е неизбежно, то е заложено в природата на нещата: майката се привързва към бебето си, човек - към любимата работа, и прочее. Съблазънта на привързването, за която предупреждава карма-йога, се получава при два важни момента: привързване към резултата от своя труд и привързване към ситуации, когато кармичната програма вече е отработена. Да разгледаме тези моменти, отнесени към случаи, засягащи семейния егрегор.
 Когато двама се срещнат и влязат в контакт, те всъщност се заемат със строителството на дом в гънките светове. Този дом е предназначен за нов, създаван в момента колектив. И колкото повече двамата се доверяват един на друг, колкото повече изпитания преминат заедно, толкова по-добре ще се разбират и толкова по-здрави ще бъдат стените на този дом. И без особени усилия те ще жънат сладките плодове на своите отношения. Но точно тук се крие голямата съблазън. Енергията, която получаваме, никога не ни се дава без причина. Тя винаги трябва да служи за развиване в потока на еволюционния процес. И ако нашите двама герои са привикнали постоянно да получават допълнителна енергия, в един момент те ще научат, че това не става по Божия милост, а е съвсем определена форма на еволюционна работа. И когато работата е свършена, егрегорът ще затвори канала и ще спре енергията. Но навикът да получават енергия ще си остане. И точно това се нарича привързаност към резултатите от своя труд, за което предупреждава карма-йога.
 Външно това обикновено изглежда така: "Когато се запознахме и заедно преодолявахме трудностите, ни беше толкова хубаво, защо сега вече не е така, къде изчезна радостта от общуването между нас?"
А тук правилният въпрос е друг: откъде идваше тази радост?
Обичайният отговор - от съвместното преодоляване на трудностите, е непълен.
Трябва да се каже ясно: радостта е идвала от изпълнението на съвместната кармична програма. Възможно е в момента на построяване на дом в тънките светове съвместната кармична програма да бъде рязко променена и ако, например, поискаме да имаме деца, егрегорът да не позволи неговата енергия да бъде използвана за подобни "екстри".
Но промяната в кармичната програма може да не се окаже най-трудното изпитание.
 Често най-големи съблазни възникват, когато тя е към края си. Тогава енергията, съпровождаща общуването, изчезва и ако човек се е привързал към нея, ще страда - тихо или шумно, според темперамента си.
 Да се върнем към темата за силата на човешката връзка с егрегора. Тази тема, приложена към семейния егрегор, звучи така: колко силни и продължителни ще се окажат чувствата ми към моя партньор? Ще можем ли двамата да създадем щастливо семейство?
 Отдавна е известно, че силната любов не е нито необходимо, нито достатъчно условие за щастливо семейство. Но как тогава да се ориентираме?
 Съвместна кармична програма на даден човек с егрегор /или с друг човек/ може да започне или с бурно енергийно избухване, или тихо и незабележимо. Но тя задължително ще бъде съпроводена от силна връзка, от привързаност, която може да приеме всякаква форма. Но ще засяга не само повърхностните ментални и емоционални състояния, а и техните дълбоки същности. Това може да бъде и любов-жалост, за която често пише Достоевски, и чувство за вътрешна отговорност за съдбата на другия. Състоянието "не мога да живея без теб" не винаги се съпровожда от силна кармична връзка. За тази връзка е задължително усещането "другият не може да живее без мен". В по-хармонични случаи човек изпитва и двете чувства. И тогава в съзнанието  му едното може да изтласка другото. Ориентирането в подобни ситуации е доста трудна работа, особено на младини, когато човек не се познава достатъчно. Но трябва да знаем, че егрегорът никога не поставя прости задачи.
Друг признак за силна кармична връзка представлява естествеността на събитията.
Субективно те протичат така, сякаш не биха могли да се случат по друг начин, макар че на страничния наблюдател може да изглеждат екстравагантни. Освен това много
проблеми се решават някак от само себе си, а други, съществени, изобщо не възникват.
И животът сякаш започва да тече по-бързо.
- - -
 Не е лесно да се четат книги за кармата, трудно се разбират нейните букви, макар че винаги има леки намеци. Както и да се развиват събитията от външния и вътрешния свят на човека, целта им е една - човек да разбере устройството на света и своето собствено. Освен това низшето "аз" трябва да види висшето "аз". И зад видимия материален свят да бъдат видени тънките светове, а зад тях — Абсолютът.
 Има три вида семейни егрегори. Първият вид засяга родителите, вторият - децата, а третият - въздействието на семейството върху околната действителност.

Авесалом Подводни

Души на умрели си търсят нови тела

   Напоследък често пишат за случаите на прераждането - преместване на душата на умрял човек в тялото на новородено бебе. Но душата на починалия, заедно с паметта му и житейския опит, може да се пресели и в тялото на възрастен човек. И в такъв случай почти напълно преселената душа завладява съзнанието и психиката на даден човек.

           Странните последствия от клинична смърт

   Както знаете, в момента на смъртта душата напуска тялото. Но това тяло може все още да не е напълно безнадеждно. За известно време, след като душата го е изоставила, то вероятно се поддава на съживяване. И точно в тези моменти в изоставеното то собствената душа тяло се вселява душата на някакъв друг човек, който току-що е починал.

   Този човек е починал, веднъж и завинаги. Душата му не е имала друг избор, освен да напусне физическото тяло. Въпреки това, след напускането душата по някаква причина не е отлетяла към ефирните висини , а си намерила ново тяло орган - именно това, което е напуснала душата-собственик, и което все още може да бъде съживено.

   На практика това изглежда така: пациентът е излязъл от клинична смърт. Той е в ясно съзнание, но не познава нито един от роднините и приятелите , не помни живота си. Но изведнъж започва да си спомня живота на някой друг ...

   През 70-те чуждестранната преса писа за 12-годишната Елена Марканд, жител на Западен Берлин. Момичето претърпяла сериозна травма , продължително е била в безсъзнание, а при събуждането вече не познавала близките и не разбирала родния немски език. Вместо това говорела на италиански, който никога не е знаела.

   Според нея, тя се нарича Розета Kaстиляни. През целия си живот тя е живяла непрекъснато в Италия и там, на тридесет години е починала при злополука. Елена – Розета заинтересувала учените. Тя била отведена в Италия. Момичето познало своя град и своята къща, а когато видяла порастналата си дъщеря, я повикала с познат и за двете от детството прякор.

   Подобен случай е отбелязан през 20-те години на XX век, в разгара на епидемията от испански грип , която погубила, според различни оценки, между 50 и 100 милиона живота. В претъпканата морга в Прага изведнъж един от труповете оживял. Според болничните архиви това е бил някой си Карел Турни, жител на Прага. Братовчедката, която дошла да го посети той не успял да познае. На същия ден е бил изписан от болницата. Но вместо да отиде в апартамента си в града, заминал някъде в провинцията. В едно село, той влязъл в една къща и казал, че той е собственика. Изрекъл името и фамилията на собственика и разказал много от детайлите на "своя" живот там.

   Полицията по-късно установила, че истинският собственик е починал от испанския грип почти едновременно с Карел Турни, а труповете им лежали в една морга. Остава неизвестно това как Турни научил толкова много за починалия собственик на къщата, защото в това село никой никога не го е виждал. Смята, че прераждането на душите най-често настъпва по време на масовите смъртни случаи - епидемии или войни. Най-известният случай е през Втората световна война.

                 Възкръсналият Кандински

   Дейвид Читлахе Паладин е типичен жител на американската провинция. Учил като всички в нормално училище, не се отличавал със старание, дори обратното - няколко пъти попадал в поправителния затвор за малолетни. През 1944г. като войник пристигнал в Европа. Участвал е в боя, бил тежко ранен, заловен и измъчван. Бил вече умиращ, когато германците го пратили в концентрационен лагер. Англичаните, които дошли после тук го намерили сред труповете. Тялото е идентифицирано чрез пръстови отпечатъци и се готвели да го изпратят в САЩ, когато изведнъж откриват, че младият войник започнал да има пулс.

   Дейвид бил лекуван в европейски болници, а след това се връща у дома. Две години и половина той не можел да разбере нищо и не познавал никого, а когато най-сетне дошъл на себе си, казал на развален английски: "Аз съм художник, моето име е Василий Кандински".

   Oтначало решили, че не е на себе си, но младият мъж скоро доказал на всички, че психически е съвсем здрав. Но на английски език той се изразявал със силен акцент, което преди било необичайно за него.

   И което е още по-изненадващо - че знае руски и френски език, които никога не e изучавал. А на руски говорел без акцент и доста грамотно.

   По-късно, когато от този случай се заинтересували журналисти и учени , те открили, че известният руски авангардист Василий Кандински починал през 1944 г. във Франция на възраст от 78 години по времето, когато Дейвид лежал в трупните бараки на немския концентрационен лагер.

   Дейвид се опитва да научи повече за своя американски живот. За тази цел той води активна кореспонденция с роднини и приятели . В същото време , без да е учил за това, той започва да рисува с масло. Изкуствоведите, на които са показали картините му били сигурни, че това са оригинали на Кандински.

   По-късно Дейвид се отдръпва от стила на рисуване на Кандински и като цяло не обръщал много внимание на рисуването. Неговата нова страст е да свири на пиано. И това намерило обяснение с предишния му живот: учените са установили, че Кандински е имал истинско музикално образование и прекрасно е свирел на този инструмент. Само пет години след неговото чудотворно възстановяване, Дейвид Паладин възглавил арт студио и в същото време (едва завършил 6-ти клас в редовно училище!) четял лекции по теология в университета в Денвър.

             Маниакът - той и в ново тяло си остава маниак

   През 1964 г. в затвора на щата Teксас по време на бунт загинали двадесетина пазачи и затворници. Пазачът Джими Хоум дълго време не успявал да излезе от кома. Когато дошъл на себе си, той открил, че не помни нищо от случилото се с него преди раняването. Но се появили нехарактерни за него навици и мексикански акцент. След като бил освободен от болницата, той дори не се сбогувал със семейството си и се махнал от Тексас.

   Малко по-късно, в различни места на американския Среден Запад станали серии от нападения над жени. Детективите разпознали характерния стил на известен сериен убиец мексиканец по рождение. Но този маниак бил отдавна хванат, задържан в затвора в Тексас и убит по време на затворническия бунт . За да са сигурни, че той е мъртъв, те отворили гроба му и огледали тялото. Без съмнение това бил неговия труп . Но в такъв случай се оказва че жените напада негов двойник, точно копие ...

   Хоум в крайна сметка бил заловен и подложен на психиатричен преглед. Той признава, че не е Хоум, а същия този мексиканец, който е хвърлен в затвора и убит по време на затворническия бунт. Той станал така след неговата смърт и няма представа как е получил тялото на Хоум. Той бива настанен в психиатрична болница, където починал скоро след това. Тайната му останала неразкрита.

   Логично е да се запитаме: защо в описаните случаи тези тела са оживени от душите на други хора, а не от собствените им?


   Отговор от учените може би няма да чуете скоро. Но свое мнение имат окултистите. Те считат, че душите са силни и слаби. Силните души за разлика от слабите, могат отново да се вселят в човешкото тяло. Те го правят, по правило в тялото на бебетата. Но може да се вселят и в тялото на възрастен човек, заменяйки неговата душа. Според тази теория, душите на Кандински, мексиканския маниак и чешкият селянин са били силни. Следователно, те съживили полумъртвите Паладин, Хоум и Карел Турни


   По материали от Интернет

неделя, 22 септември 2013 г.

Граници на етиката

  Ако някой, който ви има доверие, ви разкрие душата си и започне да ви споделя своите проблеми, а накрая ви помоли: "кажи ми сега как да постъпя?" - знайте, че ви изкушава дяволът. Ако човек, озовал се в ситуация, в която, каквото и да направи, световната хармония необратимо ще пострада, и ви поиска съвет "как да постъпя етично?" - трябва да знаете,че лукавият вече е показал крайчето на своята опашка.
Единственият честен отговор би могъл да бъде: "Не знам. Иди и страдай!"
 За кармичните престъпления се заплаща чрез нехармонична карма. Дори и най-мъдрият избор, не може да промени кармичната програма, вече утвърдена от егрегора. Разбира се, искреното разкаяние и вяра творят чудеса, но всеки, който години предано е служил на егоическия егрегор, знае, че егоцентризмът не може да се разкае за повече от десетина минутки. Подсъзнанието винаги получава своето, тъй като за него откъсването от главния енергиен канал е смъртоносно.
 Тежките житейски обстоятелства, помрачаващи живота, се дават от егрегора, за да променим своята етика. Но за това не е достатъчно да сменим менталната си програма, за да разберем че трябва да сме добри и прочее. Необходимо е да се промени онази подсъзнателна програма, която - с лекото участие на съзнанието, - прави избор в реални ситуации. Но този процес е мъчителен и дълъг и може да бъде облекчен в малка степен.
    Най-голямата помощ, която може да бъде оказана някому, се състои в разширяване на неговото съзнание. Всякакво внимание, съчувствие, участие и енергийна поддръжка са временни мерки и не решават проблемите, тъй като помагат на човек да остане на предишното си еволюционно равнище. Трябва да разберем, че етичното поведение съвсем не отменя необходимостта от страдание. А етично поведение към някого, в когото се борят висшето и низшето начала, често изисква засилване на тази борба и извеждането му на равнището на съзнанието. Това субективно може да бъде преживяно като зло. "За какво ми са тези ваши висши материи, когато аз искам само едно - да се омъжа и да имам деца?"
 На изповядващите подобни мъдрости им предстои още дълго да се мъчат, докато не стигнат до извода, че едно е, което те искат, и съвсем друго - онова, което егрегорът иска от тях!
    На пръв поглед може да е жестоко да се въвежда низшето начало в съзнанието на човек, който е дошъл и моли за помощ. Но точно в този момент човек е най-открит за въздействие и същностни изменения. И ние не трябва да бъркаме целите на
еволюционното развитие с интересите на низшето "аз".
 Ако човек умира от глад, дай му хляб. Но виж за какво ще мечтае той, когато се насити. Няма ли да поиска целувкова торта, шампанско и красива компания?

Авесалом Подводни

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Моралът в егрегора

  Колективният морал всъщност е рационализация на етиката на дадения егрегор. Моралът винаги е груб, схематичен и статичен, и не може адекватно да отрази етиката на егрегора. Затова цел на морала се явява настройката на енергията на егрегориалния канал. В такива случаи хората говорят за служене на духа на колектива, в противоположност на служене на буквата. Впрочем, духът е твърде разтегливо понятие, което всеки може да възприема по свой начин. И така егоистичните мотиви, тоест, влиянието на егоическия егрегор, могат да бъдат вплетени във всяко действие. Затова обществото е склонно да действа по принципа на католика, стремящ се да стане по-голям католик от папата, придавайки формална роля на етиката на егрегора. Тази тенденция се проявява по различен начин във всяка фаза от живота на егрегора.
    Функцията на морaла се свежда до това -да застави членовете на даден колектив да служат на съответния егрегор. Но парадоксът се крие там, че всъщност е невъзможно човек да бъде заставен да служи на даден егрегор, тъй като служенето винаги е доброволно. Моралът не е начало на служенето, а негов край. В този смисъл човек, започнал да служи на егрегора, всъщност се опитва да рационализира принципите, по които действува. Но обратният подход е невъзможен. Човек, следващ морални принципи, не получава канал към егрегора и не му служи. Затова категориите на морала винаги биват възприемани от новите поколения като нещо фалшиво.
    За онзи, който няма канал за връзка с даден егрегор, в най-добрия случай моралът играе ролята на подсказване как трябва да постъпи, за да не си навлече гнева на колектива. А в най-лошия случай моралът е верига, ограничаваща неговата свобода.
 Моралът не позволява на служещия да мисли в обичайните ситуации, включени в моралния кодекс. И по този начин той икономисва сили и внимание, а така също се предпазва от множество грешки. В нешаблонни ситуации човек директно пита егрегора и получава инструкции. И ако те противоречат в нещо на общоприетия морал, той не се тревожи особено много.
   Моралът е удобен за злоупотреба. Онзи, който винаги се държи морално, не може да бъде упрекнат. Но по принцип такъв човек не може да служи на егрегора, изискващ етично поведение във всяка ситуация, и особено в творческа. Всяка ситуация е сложна по различен начин и трябва първо да бъде разгледана най-подробно. И чак след това да бъде търсен етичен начин на поведение. Погрешно е да се схематизира ситуацията чрез морални принципи и категории.
   Кой човек е аморален?
 Тук трябва да се определят две съвършено различни понятия - аморалност към определен колектив, в който влиза даденият човек, и аморалност по отношение към себе си. Аморалното поведение по отношение на определен колектив често
представлява грубо нарушаване на етиката на съответния егрегор. То води до там, че егрегорът прекратява връзките с човека, а колективът го прогонва. Аморалното поведение към себе си представлява неправилна реализация на собствена кармична програма и в частност - служене на неправилния егрегор. Но такъв човек може да бъде определен от околните като морален. Неговото поведение по отношение на всички егрегори може да бъде напълно етично с единствено изключение: то не е етично към неговия висш кармичен егрегор, който често не е свързан с никакви конкретни колективи. Затова и индивидуалната етика се постига толкова трудно. "Не съдете, за да не бъдете съдени" /Евангелие от Матея, 7:1/.
 Тук "не съдете" означава едновременно и "не правете изводи въз основа на своята етика" и "не осъждайте", и дори "прощавайте", тоест - не затваряйте своите канали за
връзка към дадения човек. Тогава няма да бъдете съдени, тоест егрегорът няма да затвори своите канали за връзка с вас.
- - -
 Главната трудност в проблема за морала е в това, че моралът изпълнява едновременно две противоположни функции: помага за служенето на егрегора и пречи на това, установявайки определени рамки. Затова всеки, у когото се е събудило еволюционно съзнание и се опитва съзнателно да формира своя етика, трябва да установи собствени граници. В техните рамки той трябва да се подчинява на етиката на свързания с него егрегор. Извън тези граници човек действува на свой риск, падайки и разбивайки носа си, но стремейки се към трудно постиганата етика на своя висш кармичен егрегор

Aвесалом Подводни

Филаделфийският експеримент продължава

   Преди 30 години, едно от седмичните издания в Ню Йорк, специализирано в отразяването на загадъчни инциденти, излезе със сензационно заглавие: "На изоставената база на ВВС в Монтоук продължава експеримента Филаделфия, който започна през 1943 г. с разрушителя" Елдридж ".

   Скоро на тази тема излезли още няколко публикации, дори от доста уважавани издания. Даже и "Ню Йорк Таймс" помества бележка за това, че командването на Военноморските изследвания никога не е прекратявало тайния проект "Дъга", а най-новите експерименти са взели напълно нова посока - електронното "облъчване на мозъка" и програмирани ефекти върху съзнанието на човек.

      Експериментът Филаделфия



   На североизточното крайбрежие на Лонг Айлънд в Ню Йорк се намира област Монтоук (Montauk), известнa на повечето жители с живописната си природа и крайбрежния фар. Някога това е бил малък град , заобиколен от рибарски селища, но мегаполиса отдавна достигна до него със своите комуникации, превръщайки го в крайградско курортно селище.

   На северозападния край на острова, зад недействащото фериботно трасе има останки от стара крепост - отбранителни валове от времената на Войната за независимост. Нататък са разположени казарми и хангари на бившата база на военновъздушните сили.

   В юлска бурна нощ през 1983 г. в близост до Moнтоукската ВВС база имало голяма експлозия в местната електроцентрала, отразила се на цялата област. След няколко дни местните жители прочели във вестниците, че "тайните физици", провеждащи някакви експерименти с хеликоптер на Moнтоукския вертолетен полигон , успели да направят "подпространствен преход" в 1943 година. Скоро курортното градче се изпълнило с тълпи от репортери, очакващи с нетърпение появата на "скитащия в сложните коридори на пространството и времето" разрушител "Елдридж", който изчезнал в пристанището на Филаделфия.

   Последвалите публикации с най-различни предположения били последната капка за управлението на "свръхсекретния проект". В един прекрасен ден на територията на бившата база била свикана открита пресконференция, на която няколко цивилни, но с военно влияние "радиоинженери", както те се представили, разказали за своите цели и задачи.

   От техните сложни обяснения следвало, че някакъв фонд предоставил безвъзмездни средства за съвместни научни изследвания с военноморските сили на САЩ на горните слоеве на атмосферата . И, разбира се, ръководството на изследователския център се извинява за изгорялата от мълния подстанция, въпреки че, най-общо казано, това е само следствие от развилнялата се стихия ...

          Moнтоукският полигон

   Според различни източници, изпълнението на "Феникс" започва през 1948 година и продължава до 1967 година. Когато проектът е завършен, окончателният доклад е изпратен в Конгреса на САЩ. В този дълъг документ се посочва, че човешкото съзнание е изложено на електромагнитно излъчване и по принцип, това явление може да има важно значение за отбраната. Подобно изявление доста озадачило повечето конгресмени, и след кратка консултация с експерти, бе взето решение да се откажат от по-нататъшни изследвания.

   Тогава при търсенето на средства ръководството на проекта се обръща към Defense Advanced Research Projects Agency - DARPA . Това е строго секретна проектна организация, а както предполага нейното име, отговаря за развитието на нови военни технологии, осигуряващи превъзходство на американската армия. Призивите на участниците във "Феникс" за продължение на работата с цел изпреварване на други страни в развитието на средствата за радиовълново въздействие върху човешкия мозък са напълно одобрени от отговорния персонал на DARPA, провели експертиза на проекта.

   Така "Феникс" е получил силна финансова база, уж за да се преодолее пропастта между основните неврофизиологични изследвания и прилагането им във военната сфера. Така започва изпълнението на проекта "Феникс 2", който в пресата често се нарича "Rainbow Phoenix", или просто Moнтоукски проект.

            Загадката на д-р Биелек

   През 80-те години проектът "Rainbow Phoenix" отново е на ръба на закриването. Проблемът е, че субсидията на DARPA е приключила и американската агенция за национална сигурност спира финансирането на проекта, след като е получила нелоши образци на портативни микровълнови излъчватели. Смята се, че най-известният "практичен показател" на монтоукските експерименти е разработването на миниатюрни преносими генератори на микровълнова радиация. Това ново оръжие на "тайнствеността" нацяло не оставя следи, като причинява сериозно неразположение със загуба на съзнание и сърдечни пристъпи и дори смърт. Допълнителната разработка на тези знаменити "случаи на смърт" се проведе някъде в недрата на свръхзасекретена организация.

   В Пентагона се появил конкурентния проект HAARP (High Frequency Active Auroral Research Program), програма за изследвана на йоносферата при висока честота на въздействието. И след това значителни ресурси са отделени за развитието на "импулсните електронни оръжия ", които са били успешно тествани в Югославия, Ирак и Афганистан.

   Последният опит по някакъв начин да бъдат привлечени потенциални спонсори и клиенти става със "случайно изтичане на информация" чрез някой си Ал Биелек, един от авторите на спорната книга " Експериментът Филаделфия и други НЛО мистерии". Напълно непознат на научната общност, "д-р Биелек" твърди, че е участвал в разработването на "Rainbow Phoenix" и много следващи "дъщерни програми". Но той не може да даде разумно обяснение за странното поведение на морските и сухоземни животни, понякога претърпяващи много необичайна мутация.

   Може да си припомним, че в близост до Лонг Айлънд бяха отбелязвали веднъж масова смъртност на диви и домашни животни. Това се случило през първото десетилетие на ХХ век, когато видният американски изобретател Никола Тесла (от сръбски произход) проведе поредица от експерименти върху своя етерен резонатор.

   Това мистериозно устройство, което понякога наричали "лъчево оръжие на Тесла" е разположено на известната кула Ворденклиф. Местните хора много бързо сравнили периодите на работен режим на кулата, покрита с огнени гирлянди от статично електричество и странното поведение на техните домашни любимци. Котки, кучета, коне и крави били обхващани от пристъпи на внезапна лудост .

   Животните губели ориентация, падали и се търкаляли по земята. Тогава околните болници се препълват с хипертоници и болни от сърце. Всичко това в немалка степен допринесло, въпреки бурните протести на Тесла, за прекратяване на опитите и демонтиране на цялото оборудване, включително кулата на ефирния резонатор през 1917 година.

   Изглежда, че нещо подобно станало и в Монтоук. В крайна сметка, събраните от журналисти данни показват, че американските военни не само са провели изследване на въздействието на микровълновото излъчване върху човешкия мозък. Освен това като Тесла, са се опитали да извършат облъчване на безлюден район и океана. В случая те внимателно проследили реакцията на представители на сухоземната и водната фауна.

             Безславен край

   Значителна роля в скандалния край на така и не успелия да се възроди "Феникс" изиграли и авторитетни екологични организации. След три последователни масови засядания на китообразни до плажовете и плитчините започнали демонстрациите на "зелените" срещу Moнтоукския полигон . Това привлякло сериозно внимание на американските медии, които със своите публикации в крайна сметка разсеяли ореола на тайнственост над опитите за съживяване на "лъчевото оръжие на Тесла".

   Дали това са били последни експерименти по микровълновите въздействия върху хората и животните? Не, разбира се! В това са абсолютно сигурни всички, които по някакъв начин са имали контакт с проекта "Феникс". Разбира се, някъде понастоящем се провеждат нови експерименти, за да се намерят нови начини чрез радиовълни да се порази живата сила на противника

   Изведнъж изникнаха и "хуманни" методи за справяне с демонстрантите чрез тяхното облъчване с малки преносими магнетрони. Това оръжие причинява силна болка, шок, дори има цинично име - "крещи или се измитай".

   По материали от Интернет

неделя, 15 септември 2013 г.

Избор

Връщаме се към темата за преодоляване на изпитанията, които ни поставя егрегорът. Не винаги равнището на менталните способности на човек съответствува на еволюционното му равнище. Ако менталното ниво на човека е по-ниско от
еволюционното му равнище, той трябва да взема решения, като се доверява на интуицията си, а не на разума. Много хора стигат до този извод след доста патила.
 Съвсем друг въпрос е откъде тези хора черпят източници на вдъхновение за своята интуиция.
   В наши дни често се случва така, че менталното равнище е по-високо от еволюционното. Такъв човек бива овладян от трудно управляема ментална гордост; той строи чудесни ментални модели и всевъзможни рационализации. Но те са зле свързани с реалното течение на живота, тоест - неадекватни са. За такъв човек казват: "Умен, а противен." Впрочем, неадекватните ментални модели провалят живота не само на хората с хипертрофирани ментални тела. Големият егрегор съдържа в себе си много енергични ментални същности - мислеформи. Те снабдяват с мисли, съждения, идейни платформи и житейски позиции всички, които му служат и имат слаби ментални тела.
 Тези "щамповани" продукти на мисленето имат огромна власт над хората и силно забавят еволюционното им развитие, изпреварило еволюционното ниво на самия егрегор. Трябва да помним, че еволюционния път на всеки човек е индивидуален и груповата мъдрост често се явява препятствие. Понякога е по-добре да направим своя грешка, отколкото да постъпим "правилно" по шаблонен начин.
 С избора в дадена ситуация у човек често възниква и проблемът за избор на този или онзи егрегор. Това не се отнася до големите кармични егрегори, водещи ни през целия живот.
 При служене на голям егрегор, той обикновено дава възможност за избор между този или онзи свой подегрегор. Нашата роля в този избор е трудно забележима. Понякога
 този избор бива символизиран от външни обстоятелства, като насочване към дадено образование или професия. А понякога протича напълно незабелязано. Така например човек, който е преживял поредното разочарование, си казва: "от днес ще живея само за себе си!" Той не подозира, че така закрива канали за връзка с много егрегори, вършейки избор в полза на егоичния егрегор. Впрочем, такова решение не е по силите на всеки и не всеки ще може да го осъществи. Най-вероятно е да се откаже от него и да му се стори, че той сам е "преосмислил" решението си. Докато всъщност егрегорът е отменил неговото решение и му е отнел енергията. Може, разбира се, да се опитаме да се борим със своя егрегор, но тази битка е предварително загубена.

Aвесалом Подводни

петък, 13 септември 2013 г.

Егоическият егрегор

Онзи, който си казва: "Край, писна ми да мисля за всички, от днес ще живея само за себе си!" всъщност, без да знае, започва да служи на егоическия егрегор.
 Егоическият егрегор има влияние върху всеки човек и неговата отличителна черта е, че за всекиго той е различен. Функциите му, на първо място, са поддържането на човека като биологична й социална единица и охрана на неговото самосъзнание. Егоическият егрегор поддържа у човека усещане за собствена индивидуалност, чувство за собствено "аз". Когато егоическият егрегор започне да отслабва, у човек намалява усещането за себе си и той започва да плува по вълните на окръжаващите го ситуации. Способността за съпротива срещу средата е силно свързана със самосъзнанието. Затова творческите личности почти
винаги са крайни индивидуалисти.
 Въпреки че осигурява цялостност и защита на човешката психика от околната среда, егоическият егрегор винаги е малък, притежава слаба енергетика и е склонен към бърза
 кристализация и умъртвяване на формите. Това води до намаляване броя на каналите за връзка на човек с други егрегори. Физическото съществувание е основа за всяка ево-
 люционна дейност. Поради това ролята на егоическия егрегор е важна в системата на отношения на човека с тънките светове. Онзи егрегор, който изисква интензивно служене, винаги е принуден да съгласува това служене с егоическия егрегор. А това дава възможност на егоическия егрегор да узурпира властта и да прекрати почти всички връзки на човека с други егрегори. Но егоическият егрегор е твърде слаб и притежава
малка реализационна власт. Затова кармичните канали за връзка с други егрегори се отварят, въпреки плътната защита на егоическия егрегор. Но това се схваща така, сякаш е
 заслуга на егоическия егрегор. И импулсите в защита на трети лица или организации се схващат от подсъзнанието като защита на собствените интереси.
 Отстрани може да изглежда смешно, когато егоистът, подчинявайки се на неосъзнати импулси, извършва неочаквана алтруистична постъпка. Самият егоист е ошашавен не
 по-малко от другите. И на никого не му хрумва, че това е опасен симптом, че и ако не бъдат взети бързи мерки, неизбежно ще последва катастрофа.
 Всеки голям егрегор е по-силен от егоическия. Затова егоическият не може да окаже особена съпротива. В случай на пряко въздействие той се приспособява или деградира.
 Тогава човек или умира, или изпада в летаргия. Той съществува, но подобно на автомат: не изпитва нито чувства, нито мисли, нито притежава вяра и надежда за нещо.
 Но по-често кармическият егрегор постъпва по друг начин. Той създава дупка в защитното поле на егоическия егрегор и отслабва енергетиката му, докато не успее да го промени. Такива енергийни изтичания са важни знаци, по които може да се разбере в каква посока трябва да се разширява същностното съзнание на човека и как да се променя егоистическият егрегор. И ако тези знаци биват пренебрегвани дълго време, това неминуемо ще доведе до катастрофални промени в егоическия егрегор. Подобни енергийни дупки в егоическия егрегор са от различно естество, но най-типични са две: съдбовната самота и нежеланата любов. При всеки чувството за самота възниква от време на време. Обикновено то означава, че даденият човек води твърде активен живот и кармическият егрегор го изключва за малко, за да може да размисли върху своя живот. Но съвсем друго нещо е съдбовната самота, която непрекъснато присъствува в дълбоките пластове на психиката, отравяйки целия човешки живот. Тя представлява забрана на кармическия егрегор за включване на дадения човек във всякаква групова и семейна дейност. Това е ясен сигнал, че човек не е готов за такава дейност, защото егоическият егрегор е затворен от собствения си егоцентризъм.
 Друг вариант на енергийна дупка в егоическия егрегор представлява нежеланата любов, продължаваща години и десетилетия, без признак на взаимност или радост. Човек силно иска да се освободи от това чувство, но сърцето - кармическият егрегор - не позволява. И човек, въпреки волята и разума си, се стреми към избрания обект. Възниква ситуация на лъжлива привързаност, за която предупреждават йогите.
 Привързаността е неизбежен спътник на еволюционната работа. Човек се привързва към егрегора и към неговите проводници - идеи, общество, хора. Но това става само за време на общата кармична програма. Когато тя бъде завършена, привързаността изчезва. Ако пък съществува обща кармична програма, но тя не се изпълнява, възниква лъжлива привързаност. Тя е съпроводена с изтичане на енергия и за двете страни. Еволюционна работа не се извършва. "Не мога без теб, но не мога и с теб!" - познато, нали?
 Ако читателят е в подобна ситуация и запита: "е, добре де, а какво трябва да направя?", авторът би му препоръчал да остави трактата настрани и след време да започне четенето отначало.

Авесалом Подводни

неделя, 8 септември 2013 г.

Информационното поле на Вселената съществува в безвремие и знае всичко за на

   Човешкият мозък все още не е в състояние да разбере и приеме много от нещата, които ни предоставя вселената. Стотици учени се борят с проявите на паранормалното, но науката обяснява само една хилядна от това, което се случва. И колкото по-тайнствено и загадъчно е явлението, толкова по-силно е неговото име.
   Така например Рeтроскопия - от термина е ясно, че това е описание на случилото се в миналото, без да го знаят. Прoскопия, прогностика или прекогниция - това е прогнозата на събития, които трябва да се случат в близко бъдеще, както и в далечното. Биолокация - способността да се намерят хора, както и различни предмети. Ясновидство - възприеманията на ментално ниво, което се случва в сегашно време.
   Често хората със свръхестествени способности не са в състояние да обяснят как, къде и с чия помощ те ще получат необходимата им информация. Американската пророчица Джийн Диксън описва своя дар както следва: информацията се появява във видения, логически и завършени. Виденията са толкова подробни, че не се нуждаят oт дешифриране. Благодарение на дарбата си ясновидката предрече смъртта на Мерилин Монро, падането на Берлинската стена, стартирането на космически спътник от Съветския съюз и други неща.
   Почти всички екстрасенси започват сеанса с концентрация върху това, което ги интересува, но все още не е на разположение като проявено. Може би те изпращат искане за информация в тези слоеве на Вселената, които са затворени за обикновените хора. Не по-малко известния медиум Едгар Кейси, който е имал видения за загадъчната Атлантида и за Aтлантския Кристал твърди, че намира отговорите в "Акашовата Лeтопис". Понятието "Акаша" произлиза от древните индийски мислители. Това е вид ефирно вещество, което поглъща информация за всичко, което се е случило или ще се случи във Вселената. Така се пише великата книга, "Акашовата Лeтопис", която може да се прочете само от избраните.
   Но учените, както и новото поколение медиуми са намерили друго обяснение за феномена на ясновидството. Те са благосклонни към теорията за глобалното информационно поле на Вселената, която улавя цялата информация, независимо от нейната степен на важност и отнасяща се за всеки един от нас.
   Теорията за съществуването на световното информационно пространство се основава на факта, че всички съществуващи на нашата планета имат свое собствено енергийно поле и съответното му излъчване. Така местността има геомагнитното поле, предметите - магнитно, живите същества и човека - биополе. Тези лъчения носят информация за свойствата на собственика и за това какво му се е случило.
   Ако обобщим всичко горепосочено съгласно закона за запазване на енергията, който казва, че нищо на света не изчезва никъде и не се появява от нищото, а само преминава от едно състояние в друго, информацията за всичко което се случва в света е просто формираща глобалното информационно поле на Вселената , заемайки място там и фиксирайки се завинаги.
   Излъчванията, идващи от глобалното информационно поле по честотата на звуковите вибрации са подобни на вътрешните вибрации на човешкия мозък. Д.И.Дубровский е професор, който изучава явлението, той казва, че мозъкът не е в състояние да приеме импулси, предавани от информационното поле, тъй като за обработката им ще се изразходва 6 пъти повече енергия, отколкото за анализ на цялата информация, предадена от вътрешните сетива.
   За да не "закипи" нашият мозък от такава електромагнитна бомбардировка, природата се е погрижила за това чрез осигуряване на надеждна защита - хормонът серотонин. Този хормон се произвежда от мозъка за комуникация между различните участъци на невроните, които от своя страна са предназначени за обмен на информационни импулси (мисли).
Затова именно производството на серотонин според учените, е придружено от силен електромагнитен "шум" в мозъчните клетки, което блокира слабия сигнал на глобалното информационно поле на Вселената.
   Предполага се, че при екстрасенсите - ясновидци тази функция на мозъка за "заглушаване" на сигнала по някаква причина не работи. При наличието на такива особености на мозъка процента на вероятност за контакт с универсалното информационно поле се увеличава драстично, което виждаме при хора с екстрасензорни способности.
   Над потвърждаване на теорията за "серотониновото заглушаване" работил социологът Джон Стаунтън. За експеримента той е взел показателите от 50 авиационни произшествия и от 200 влакови. Проучените променливи бяха показателите на транспортния капацитет, броят на жертвите на бедствието и броят на хората, участващи в трагичните събития. Стаунтън направил сравнение с данните, получени от подобни полети, извършени благополучно. Оказва се че всеки полет с бедствие е бил запълнен до 61%, а всеки един от благополучните подобни полети - 76%. Разликата от 15% направили хората с по-развит контакт с глобалното информационно поле на Вселената.
   Учените също са направили опит да разгадаят феномена на пророческите сънища. Както показва практиката – това е най-често срещаната форма на контакт с универсалната информационна банка.
   Серотонинът се произвежда предимно от неврони, които предават зрителния образ от окото към зрителния нерв. През нощта степента на стреса върху тях намалява значително и серотониновият "шум" спада, а и вътрешната енергия се разходва по-малко. А излишъкът й отива за обработката на получените в аналитичния център на мозъка енергийни сигнали от глобалното енергоинформационно поле. Пророческите сънища са само следствие от тази обработка.
   Прогнозирането на бъдещето, възможността да погледнеш в миналото - това не са всички явления, които все още не са разкрити от човечеството. Но учени и екстрасенси не седят безучастно и може би в близко бъдеще ще бъдем в състояние да дадем смислени отговори, разгадали тайните на Вселената и нашия мозък.



По материали от Интернет

Изтласкване

Понякога възниква ситуация, напълно противоположна на онази, когато егрегорът не отваря канал за дадения човек. Тя може да бъде наречена "ефект на изтласкването". Ето два типични случая, когато възниква този ефект: първично отхвърляне и завършване на кармична програма.
Първичното отхвърляне е такава реакция на егрегора, когато човек се опитва да установи контакт с него, а егрегорът не позволява. Това се случва, когато човек под влияние на някакви импулси търси връзка с егрегор, с който няма обща кармична програма.
Егрегорът може да бъде много съблазнителен /например - егрегор на по-висок социален слой/, но входът към него да е затворен или да се окаже фалшив. По формални признаци човек сякаш е попаднал там, където се е стремил. А фактически си остава чужд. И тук най-важно е бързо да се ориентираш и да напуснеш това чуждо място. Тази ситуация не трябва да се бърка с първичната проверка. Егрегор, с когото даден човек има достатъчно интензивна обща кармична програма, в даден момент може да постави препятствие пред него. Подобна ситуация субективно се преживява различно. Човек усеща пречката, но е включен в определен енергиен поток, който му дава сили и ентусиазъм да преодолее тази пречка. А в случая с отхвърляне от чужд егрегор у човек възниква усещане за пустота и безсмисленост на ставащото.
В случаите на завършена кармична програма се появяват специфични ефекти, свързани с това, че егрегорът затваря кармично ненужния вече канал, който до този момент е служил вярно на човека. Ако кармичните задачи са били изпълнени добре, този процес протича безболезнено. Човек просто губи интерес към своите предишни занимания и те вече не му доставят удоволствие. Сякаш от само себе си се появяват нови, увлекателни интереси и хора.
Но ако кармичната задача не е изпълнена или е изпълнена зле и непълно, и егрегорът е загубил надежда за нейното изпълнение, настъпва дисхармонично затваряне на канала.
Човек е неподготвен за това, което ще се случи. Неочаквано го напуска жена му или остава без работа, а нов канал за връзка още не е отворен. Такъв човек живее на енергийна диета до момента, когато ще му бъде отворен канал за връзка с егрегор, проявяващ интерес към него. Един от най-тежките моменти в подобно положение е, че положението бива възприемано като окончателно, тоест светлинка в тунела не се вижда. Откриването на нов канал винаги се възприема като чудо и наистина понякога е свързано с "чудни" външни обстоятелства. Но чудото винаги става вътре в него. Човек внезапно се оказва способен да възприеме непосредствено онова, което по-рано е било недостъпно за него.
 Като цяло животът ни може да се опише като блуждаене в тънките светове и служене на различни егрегори - повече или по-малко приятелски свързани с нас. В зависимост от еволюционното си равнище, личната енергетика и реализационната власт, тоест - от уменията да се включва в енергийните потоци и да ги управлява, човек има по-голяма или по-малка свобода да избира егрегор. Във всеки момент неговата кармична програма изисква творческо служене на определения егрегор. Колкото по-голяма е реализационната му власт, толкова повече той може да се отклони от изискванията на своята карма. Но същевременно може да внесе по-голяма дисхармония в съдбата си и в намиращите се под негово влияние области на тънките светове. Една невнимателна дума на известен писател е в състояние да окаже огромно влияние върху съдбините на света.
Но човек не може да наруши течението на еволюцията. Той е в състояние да го направи само повече или по-малко хармонично.
 Егрегорът придава на човешкия живот цел и смисъл: престарелият актьор, пълна развалина в живота, е невероятен талант на сцената; майката сама издържа многочленното семейство; воинът смело понася атаките на врага. Това са ярки примери за егрегор, комуто човек служи предано и той му дава сили, за да се справя с изпитанията. Но трябва да знаем, че не всеки егрегор е способен на това.

Авесалом Подводни

четвъртък, 5 септември 2013 г.

Егрегориални проблеми

Интензивното служене на егрегора /поддържане на широк канал за връзка/ изисква доста много от човека. За да се държи етично, на човек му трябва точна оценка на ситуациите, в които попада. Но оценка не само от собствена гледна точка, а и от гледна точка на егрегора. Едва след като премине през подобна проверка и я издържи, егрегорът му поставя задача. Всяко неизпълнение на тази задача би се тълкувало като неетично поведение спрямо егрегора.
 Сложността се крие в това, че колкото е по-високо нивото, в което е включен човек, толкова по-творчески стават поставяните от егрегора задачи. И толкова по-сложна е
егрегориалната етика. Опити за осъзнаване са нужни, но те не водят до пълен отговор.
Егрегорът твори и поставя пред човек задачи, които не приличат на нищо, познато досега.
Огромната сложност при построяването на ментален модел на етиката, тоест преводът й от областта на интуицията в областта на разума, не значи, че този превод е невъзможен. Напротив, на определено равнище егрегорът изисква от човека служене с всички сили и способности, в това число и ментални. И често решаването на поредният проблем идва по ментален канал. Тоест, във формата на мисли-откровения на егрегора, изпратени след внимателен анализ на ситуацията. И без тях интуитивната догадка не би била възможна.
 Всяка качествено нова степен на развитие се постига трудно и мъчително. Не правят изключение самосъзнанието и осъзнаването на еволюционния процес /еволюционното съзнание/. Слабост на самосъзнанието е постоянната потребност от самоутвърждаване на собствената оригиналност и самостоятелност. Всъщност това усещане представлява потвърждаване на своята самобитност, тоест — на своята отделност от обкръжаваща среда. Слабостта на еволюционното съзнание води до постоянно търсене на целта и смисъла на живота. А също и на опити да бъде намерена такава форма на битието, при която дори само поддържането на живота ще осигурява еволюционен  растеж. Но това е невъзможно.
Работата е там, че до появата на самосъзнание еволюционното развитие протича само във формата на борба за съществувание. И цялото творчество се извършва в рамките на тази борба. Тук господствува принципът: оцелявам - следователно съм в еволюционния поток. След появата на човешкото самоосъзнаване и зачатьците на еволюционно съзнание това се оказва недостатъчно. Човек, освен че трябва да оцелява, е кармично задължен съзнателно да служи на еволюцията. Но това е много трудно, тъй като в началото еволюционният процес надарява човека с твърде смътна и противоречива съзнателност. Господ-Бог е всеблаг, тогава как да обясним съществуванието на Сатаната?
 Как да се преборим със злото в себе си и в света? Многочислените средновековни теологични дискусии по тези теми всъщност са опити за ориентиране в течението на
 еволюцията. И това са опити твърде наивни от съвременна " научна" гледна точка. Но многозначителни от гледна точка на законите на еволюцията.
Авесалом Подводни

неделя, 1 септември 2013 г.

Човешката етика

Етиката се усложнява с повишаване на еволюционния ръст на човека и със задълбочаване на връзката му с егрегорите. В това отношение трябва да различаваме два типа ситуации. Първата, когато човек не е включен към никакъв егрегор и постоянно се мята ту към един, ту към друг. В такива случаи е невъзможно да се изработи някаква етика, тъй като изискванията към неговото поведение от различните егрегори във всяка ситуация са различни.  Също така различни са поощренията и наказанията,  които му налагат егрегорите. Такъв човек никога не може да се ориентира в онова, което се случва с него. Втория тип ситуации е ситуация на дълбоко служене на даден егрегор и също поставя човек пред проблема на избора.  Но в случая егрегорът дава на човека голяма реализационна власт и към него тече енергия по широк канал за връзка. Особено важно е,  че на човек му е предоставена възможността сам да се разпорежда с тази енергия в процеса на решаване на дадена задача.  Така егрегорът предоставя на човек собствена инициатива за творчество.
В дадения случай грешките се заплащат твърде скъпо -  от нас,  от егрегора и от еволюцията. Затова отговорността е голяма. Но в замяна на това на нас ни се предоставя информационен канал,  чрез който при необходимост можем да се обръщаме към егрегора.
Попадайки в трудна и неясна ситуация, човек може да задава въпроси: какво означават това или онова в дадения случай? И по отворения информационен канал в главата му ще се появяват отговори. Анализирайки ги, човек ще проумее какво се случва и ще може да определи поведението си. Но пропускателната способност на информационния канал обикновено е такава,  че егрегорът не може да отговори абсолютно точно на най-често поставяния въпрос: "Как трябва да постъпя в дадена ситуация?" Ето защо той дава само най-общо указание.  Затова пък на конкретните въпроси,  уточняващи ставащото,  егрегорът дава и конкретни отговори, формулирани в думи. Трябва да се има предвид, че при наличие на силна връзка между егрегора и дадения човек,  егрегорът винаги може точно да каже какво трябва да се направи.  Но това става само в изключително важни случаи,  когато цената на грешката би била твърде голяма.  А в случай на крайна необходимост егрегорът е в състояние да отключи съзнанието на човека и той да действува като марионетка.  В други ситуации егрегорът се нуждае от човешка инициатива и творчество. Затова той не е склонен да дава точен и пълен анализ, а още по-малко - еднозначни съвети за поведение!
Трябва да се подчертае, че ако се държим неетично по отношение на егрегора, тоест - не изпълняваме неговите изисквания, той може да ни затвори каналите за връзка и да
ни изтласка на по-ниско равнище на служене. А понякога може и дори да се откаже от нашите услуги. Много по-лесно е да си развалим отношенията с егрегора, отколкото да
ги настроим. Ето типичен пример.
Млад човек дочува силен зов - у него се появява силно желание да рисува с маслени бои. И той, за радост на близките, започва да се занимава с живопис. Но става така, че
не го приемат в Художествената академия и той избира друга професия, занимавайки се с изкуство само в свободното време. И ето че в един прекрасен ден Сатаната, служейки си с ректора на Художествената академия, подшушва на нашия герой: "Слушай, я зарежи тая скучна работа и се отдай на изкуството! Ще усвоиш техниката и вместо да рисуваш от
време на време, ще можеш по цял ден да се занимаваш с рисуване!"
И се случват удивителни събития. Изведнъж техниката започва да противоречи на индивидуалното творческо начало. Но каква вреда може да има за един художник, ако се научи да използва полутоновете и перспективата? Май никаква! Е, да, но тук се е намесил художественият егрегор,  който е поставил забрана: "Ти може да наблюдаваш всички тези подробности - тон, полутон, контури и прочее, но аз искам от теб да рисуваш само онова, което е важно за мен! И то в онзи стил, който аз ти посочвам!"
Така любителят, превърнал се в професионалист, се сблъсква с нуждата от развитие на своята техника, тоест - от разширяване на канала за връзка със своя егрегор. Но и това не е всичко.  Художникът се сблъсква и с изискването да промени начина си на изразяване.  Което означава,  че трябва да се включи към егрегора,  съответствуващ на професионалната организация Съюз на художниците. А този егрегор винаги е строг и рaботи на ниски енергийни честоти.  Той обслужва административната йерархия при тоталитарния вариант,  или  "народа"  при демократичния вариант.  И в двата случая
енергийната честота на потоците се оказва на по-ниско ниво отпреди. В резултат на това човек започва да се държи неетично към художествения егрегор.  И в крайна сметка, първият егрегор го изключва от своя канал за връзка.  А към професионалния егрегор той все още не е включен,  тъй като това изисква известно насилие над себе си.  И за художника възниква тягостна ситуация: четката го отблъсква, вместо познатият полет на мисълта,  настъпва черната тежест на баналното.  Висшите канали към егрегора на художественото творчество са затворени. Но все пак трябва да се живее и художникът зарязва своя роден егрегор,  ставайки роб на професионалния.  Обаче полека-лека оригиналността му изчезва и той се превръща в един от многото занаятчии, рисуващи в някакъв общоприет стил.

Aвесалом Подводни