неделя, 29 септември 2013 г.

Възпитание на родителите

  Работа за еволюцията изпълва нормалния човешки живот.  Обучението на детето представлява трудна и продължителна работа. А когато то порасне, започва да дели силите и времето си между два основни егрегора: семейния и служебния. В този смисъл семейният егрегор е незаменим,  тъй като в човека не възниква съдбоносният въпрос: какво да правя през свободното си време? А не възниква, защото семейният човек няма свободно време. Затова пък се появяват други актуални въпроси: какво означава всичко това, което става с мен? Накъде ме влачи потокът от събития, който цял ме поглъща и е толкова ненаситен. 
    Не може да се каже,  че философското осмисляне на битовия семеен живот е било
любима тема за философите. А това наистина е жалко. Защото, както казва една източна мъдрост,  всичко наистина голямо се извършва чрез малки,  незабележими промени.  Подвигът, извършван с титаническо напрежение на силите, винаги е бил предшестван от дълга подготвителна работа и е символ на нейното привършване.  А кармата се създава и се преодолява чрез всекидневна монотонна работа,  която с нищо не е забележителна.
  И така,  семейният живот започва.  Първата кармична задача за двамата е да се научат да създават отношения,  за да построят своя дом в тънките светове.  С други думи -  започват да усвояват канал за връзка със семейния егрегор.  Втората кармична задача е да се разбере етиката на егрегора и да се научат да му служат.  В дадения случай това означава да бъдат разбрани общите и ситуативните задължения пред съпруга /съпругата/.
Налага се да проумеем на какво трябва да научим партньора си, какви негови качества трябва да променим и какви - да приемем, а също така и как да се променим самите ние.  Първичното състояние на всяко новосъздадено семейство винаги представлява модел на хаоса.  А така нареченото  "шлифоване"  всъщност е въвеждане на ред в този хаос.  Този процес протича много по-лесно,  когато се взема предвид етиката на семейния егрегор. 
  Наказанието на егрегора не са скандалите и разправиите,  а взаимното отчуждение между съпрузите.  Поощрение представлява чувството за единство и засилената
енергетика у двамата.
  Тук трябва да се има предвид разликата между осъзнаваната и фактическата етика в човешкото поведение.  Мъжът може неправилно да смята,  че неговите семейни задължения се ограничават само с грижата за материалната издръжка на семейството. Но може да се окаже така, че неговите мисли за семейството,  две-три случайни ласкави думи към съпругата и един внимателен поглед към децата да са достатъчни за поддържане на семейния егрегор.  Проблемът е да бъде насочена в нужната посока необходимата енергия. Външните действия в това отношение са вторични.
  Когато съпрузите са се ориентирали в семейната етика на своя семеен егрегор и вече са построили дома си в тънките светове, те навлизат в нова фаза на семейния живот.  Тогава пред тях застава третата кармична задача. Те трябва да усвоят външната етика на семейния егрегор,  засягаща техните отношения с външния свят.  Тук се наблюдава пряка зависимост:  колкото по-задружно е даденото семейство и колкото по-силен е техният егрегор,  толкова по-силно ще влияе то на околните и толкова по-малка е възможността да се затвори в своите тесни семейни рамки.
И четвъртата задача на семейството е възпитанието на децата.  И тук,  както и при срещата с всеки човек или явление, главната задача е да разберем.
Читателят може би ще запита: защо авторът през цялото време настоява за познанието на света и почти нищо не казва за въздействието върху него?  В съвременната западна култура има силно залитане към активното поведение.  Позицията  "да поискаш -  да действаш -  да получиш"  трябва да бъде на второ място.  А на първо задължително трябва да бъде позицията  "да погледнеш - да видиш - да осъзнаеш - да разбереш" /или "да поискаш -  да се ориентираш в причините за желанието  -да промениш целите си". 
  Освен това въздействието върху света би трябвало да бъде хомеопатично.  Човек има твърде малко сили, затова хаосът в света е толкова голям.
За отглеждането на детето е писано много и то винаги от гледна точка на интересите на детето.  В същото време този процес е не по-малко важен от гледна точка на възпитание на родителите. Известно е, че възпитанието на детето изисква самовъзпитание на родителите. Но от кармична гледна точка втората задача може да се разглежда като напълно самостоятелна.
Често появата на собствено дете представлява сериозно кармично изпитание.  На плещите на родителите ляга истинска тежест - отговорност за живота на детето. Увеличава се натоварването.  Подсъзнанието реагира еднозначно чрез стесняване на кръга от интереси,  тоест -  чрез стесняване на съзнанието.  Световните проблеми,  проблемите на приятелите, професионалните амбиции - всичко това остава някъде встрани и се покрива с мъгла. Някъде към тридесетте мъглата сякаш малко се поразсеива и настъпва осъзнаване на промяната в жизнените позиции,  често под формата на криза.  И се прояснява разположението на основните егрегори - семеен, служебен, егоически...
  Главната роля принадлежи на семейния егрегор.  Той изисква особено интензивно служене.  Когато децата много ни досадят,  не можеш да се оттървеш от тях,  като ги
изпратиш в другата стая. Отглеждането на дете е школа, с която нищо друго не може да се сравни.  Хората,  които са преминали през тази школа,  се сдобиват с чувство за
отговорност,  с умение за системен труд и с дарба да не забелязват онова,  което им е неприятно.  Това умение се оказва много ценно,  тъй като повишава равнището на
концентрация.  Но то същевременно представлява и голямо изкушение. Защото можем така да се оградим от всичко, че да не забележим своите кармични задачи.
Втората роля на семейния егрегор е, че той учи на групова работа. Той формира у нас отговорност пред групата /семейството/ и ни учи как да намерим своето място в света. В същото време той представлява и силно изкушение, тъй като след появата на детето егото за пръв път излиза зад пределите на личността и започва да върши безобразия.Третата роля на семейния егрегор демонстрира пред родителите модела на еволюцията в миниатюра.  Наблюдавайки развитието на своето дете,  ние можем да получим отговор на най-различни въпроси,  разбира се,  ако умеем да наблюдаваме.  Защото егрегорът често говори със символен език, както подсъзнанието говори чрез сънища.
И накрая, четвъртата и може би най-главна роля на семейния егрегор е в това, че той принуждава човек да се заеме с възпитанието на своето дете.  В този процес често се
случват най-важни изменения,  включително и разширяване на съзнанието.  Затова следващите редове могат да бъдат прочетени от две гледни точки.  Първо,  от гледна точка на това какво е необходимо на детето. И второ - какви влияния оказва върху родителите една или друга ситуация, и какви промени изисква от тях егрегорът.

Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.