четвъртък, 5 септември 2013 г.

Егрегориални проблеми

Интензивното служене на егрегора /поддържане на широк канал за връзка/ изисква доста много от човека. За да се държи етично, на човек му трябва точна оценка на ситуациите, в които попада. Но оценка не само от собствена гледна точка, а и от гледна точка на егрегора. Едва след като премине през подобна проверка и я издържи, егрегорът му поставя задача. Всяко неизпълнение на тази задача би се тълкувало като неетично поведение спрямо егрегора.
 Сложността се крие в това, че колкото е по-високо нивото, в което е включен човек, толкова по-творчески стават поставяните от егрегора задачи. И толкова по-сложна е
егрегориалната етика. Опити за осъзнаване са нужни, но те не водят до пълен отговор.
Егрегорът твори и поставя пред човек задачи, които не приличат на нищо, познато досега.
Огромната сложност при построяването на ментален модел на етиката, тоест преводът й от областта на интуицията в областта на разума, не значи, че този превод е невъзможен. Напротив, на определено равнище егрегорът изисква от човека служене с всички сили и способности, в това число и ментални. И често решаването на поредният проблем идва по ментален канал. Тоест, във формата на мисли-откровения на егрегора, изпратени след внимателен анализ на ситуацията. И без тях интуитивната догадка не би била възможна.
 Всяка качествено нова степен на развитие се постига трудно и мъчително. Не правят изключение самосъзнанието и осъзнаването на еволюционния процес /еволюционното съзнание/. Слабост на самосъзнанието е постоянната потребност от самоутвърждаване на собствената оригиналност и самостоятелност. Всъщност това усещане представлява потвърждаване на своята самобитност, тоест — на своята отделност от обкръжаваща среда. Слабостта на еволюционното съзнание води до постоянно търсене на целта и смисъла на живота. А също и на опити да бъде намерена такава форма на битието, при която дори само поддържането на живота ще осигурява еволюционен  растеж. Но това е невъзможно.
Работата е там, че до появата на самосъзнание еволюционното развитие протича само във формата на борба за съществувание. И цялото творчество се извършва в рамките на тази борба. Тук господствува принципът: оцелявам - следователно съм в еволюционния поток. След появата на човешкото самоосъзнаване и зачатьците на еволюционно съзнание това се оказва недостатъчно. Човек, освен че трябва да оцелява, е кармично задължен съзнателно да служи на еволюцията. Но това е много трудно, тъй като в началото еволюционният процес надарява човека с твърде смътна и противоречива съзнателност. Господ-Бог е всеблаг, тогава как да обясним съществуванието на Сатаната?
 Как да се преборим със злото в себе си и в света? Многочислените средновековни теологични дискусии по тези теми всъщност са опити за ориентиране в течението на
 еволюцията. И това са опити твърде наивни от съвременна " научна" гледна точка. Но многозначителни от гледна точка на законите на еволюцията.
Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.