петък, 27 септември 2013 г.

Души на умрели си търсят нови тела

   Напоследък често пишат за случаите на прераждането - преместване на душата на умрял човек в тялото на новородено бебе. Но душата на починалия, заедно с паметта му и житейския опит, може да се пресели и в тялото на възрастен човек. И в такъв случай почти напълно преселената душа завладява съзнанието и психиката на даден човек.

           Странните последствия от клинична смърт

   Както знаете, в момента на смъртта душата напуска тялото. Но това тяло може все още да не е напълно безнадеждно. За известно време, след като душата го е изоставила, то вероятно се поддава на съживяване. И точно в тези моменти в изоставеното то собствената душа тяло се вселява душата на някакъв друг човек, който току-що е починал.

   Този човек е починал, веднъж и завинаги. Душата му не е имала друг избор, освен да напусне физическото тяло. Въпреки това, след напускането душата по някаква причина не е отлетяла към ефирните висини , а си намерила ново тяло орган - именно това, което е напуснала душата-собственик, и което все още може да бъде съживено.

   На практика това изглежда така: пациентът е излязъл от клинична смърт. Той е в ясно съзнание, но не познава нито един от роднините и приятелите , не помни живота си. Но изведнъж започва да си спомня живота на някой друг ...

   През 70-те чуждестранната преса писа за 12-годишната Елена Марканд, жител на Западен Берлин. Момичето претърпяла сериозна травма , продължително е била в безсъзнание, а при събуждането вече не познавала близките и не разбирала родния немски език. Вместо това говорела на италиански, който никога не е знаела.

   Според нея, тя се нарича Розета Kaстиляни. През целия си живот тя е живяла непрекъснато в Италия и там, на тридесет години е починала при злополука. Елена – Розета заинтересувала учените. Тя била отведена в Италия. Момичето познало своя град и своята къща, а когато видяла порастналата си дъщеря, я повикала с познат и за двете от детството прякор.

   Подобен случай е отбелязан през 20-те години на XX век, в разгара на епидемията от испански грип , която погубила, според различни оценки, между 50 и 100 милиона живота. В претъпканата морга в Прага изведнъж един от труповете оживял. Според болничните архиви това е бил някой си Карел Турни, жител на Прага. Братовчедката, която дошла да го посети той не успял да познае. На същия ден е бил изписан от болницата. Но вместо да отиде в апартамента си в града, заминал някъде в провинцията. В едно село, той влязъл в една къща и казал, че той е собственика. Изрекъл името и фамилията на собственика и разказал много от детайлите на "своя" живот там.

   Полицията по-късно установила, че истинският собственик е починал от испанския грип почти едновременно с Карел Турни, а труповете им лежали в една морга. Остава неизвестно това как Турни научил толкова много за починалия собственик на къщата, защото в това село никой никога не го е виждал. Смята, че прераждането на душите най-често настъпва по време на масовите смъртни случаи - епидемии или войни. Най-известният случай е през Втората световна война.

                 Възкръсналият Кандински

   Дейвид Читлахе Паладин е типичен жител на американската провинция. Учил като всички в нормално училище, не се отличавал със старание, дори обратното - няколко пъти попадал в поправителния затвор за малолетни. През 1944г. като войник пристигнал в Европа. Участвал е в боя, бил тежко ранен, заловен и измъчван. Бил вече умиращ, когато германците го пратили в концентрационен лагер. Англичаните, които дошли после тук го намерили сред труповете. Тялото е идентифицирано чрез пръстови отпечатъци и се готвели да го изпратят в САЩ, когато изведнъж откриват, че младият войник започнал да има пулс.

   Дейвид бил лекуван в европейски болници, а след това се връща у дома. Две години и половина той не можел да разбере нищо и не познавал никого, а когато най-сетне дошъл на себе си, казал на развален английски: "Аз съм художник, моето име е Василий Кандински".

   Oтначало решили, че не е на себе си, но младият мъж скоро доказал на всички, че психически е съвсем здрав. Но на английски език той се изразявал със силен акцент, което преди било необичайно за него.

   И което е още по-изненадващо - че знае руски и френски език, които никога не e изучавал. А на руски говорел без акцент и доста грамотно.

   По-късно, когато от този случай се заинтересували журналисти и учени , те открили, че известният руски авангардист Василий Кандински починал през 1944 г. във Франция на възраст от 78 години по времето, когато Дейвид лежал в трупните бараки на немския концентрационен лагер.

   Дейвид се опитва да научи повече за своя американски живот. За тази цел той води активна кореспонденция с роднини и приятели . В същото време , без да е учил за това, той започва да рисува с масло. Изкуствоведите, на които са показали картините му били сигурни, че това са оригинали на Кандински.

   По-късно Дейвид се отдръпва от стила на рисуване на Кандински и като цяло не обръщал много внимание на рисуването. Неговата нова страст е да свири на пиано. И това намерило обяснение с предишния му живот: учените са установили, че Кандински е имал истинско музикално образование и прекрасно е свирел на този инструмент. Само пет години след неговото чудотворно възстановяване, Дейвид Паладин възглавил арт студио и в същото време (едва завършил 6-ти клас в редовно училище!) четял лекции по теология в университета в Денвър.

             Маниакът - той и в ново тяло си остава маниак

   През 1964 г. в затвора на щата Teксас по време на бунт загинали двадесетина пазачи и затворници. Пазачът Джими Хоум дълго време не успявал да излезе от кома. Когато дошъл на себе си, той открил, че не помни нищо от случилото се с него преди раняването. Но се появили нехарактерни за него навици и мексикански акцент. След като бил освободен от болницата, той дори не се сбогувал със семейството си и се махнал от Тексас.

   Малко по-късно, в различни места на американския Среден Запад станали серии от нападения над жени. Детективите разпознали характерния стил на известен сериен убиец мексиканец по рождение. Но този маниак бил отдавна хванат, задържан в затвора в Тексас и убит по време на затворническия бунт . За да са сигурни, че той е мъртъв, те отворили гроба му и огледали тялото. Без съмнение това бил неговия труп . Но в такъв случай се оказва че жените напада негов двойник, точно копие ...

   Хоум в крайна сметка бил заловен и подложен на психиатричен преглед. Той признава, че не е Хоум, а същия този мексиканец, който е хвърлен в затвора и убит по време на затворническия бунт. Той станал така след неговата смърт и няма представа как е получил тялото на Хоум. Той бива настанен в психиатрична болница, където починал скоро след това. Тайната му останала неразкрита.

   Логично е да се запитаме: защо в описаните случаи тези тела са оживени от душите на други хора, а не от собствените им?


   Отговор от учените може би няма да чуете скоро. Но свое мнение имат окултистите. Те считат, че душите са силни и слаби. Силните души за разлика от слабите, могат отново да се вселят в човешкото тяло. Те го правят, по правило в тялото на бебетата. Но може да се вселят и в тялото на възрастен човек, заменяйки неговата душа. Според тази теория, душите на Кандински, мексиканския маниак и чешкият селянин са били силни. Следователно, те съживили полумъртвите Паладин, Хоум и Карел Турни


   По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.