Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" (откъси)

Телефонните обаждания от отвъдното



Не сме свършили с фантастичното. От известно време са ни дадени нов тип доказателства. По-малко познати в сравнение с транскомуникацията, невъзпроизведими по желание, поне за момента, но не по-малко зрелищни. Това са телефонните обаждания от отвъдното. Един откъс от Тео Лохер, президент на Швейцарската асоциация по парапсихология разглежда този въпрос в два броя на “Парастим”, бюлетина на Немската асоциация за транскомуникации (април и август 1986 г.)

Вашият телефон звъни съвсем нормално. Вдигате слушалката и изведнъж чувате любимия глас, тембър на човека, който сте “изгубили” (или мислите, че сте изгубили). Шокът може да бъде ужасен: една майка, която от 2 години оплаквала дъщеря си, така един ден чула по телефона, без никакъв предупредителен белег гласа на своето момиче, който й напомнил типична и позната ситуация: “Мамо, аз съм ; имам нужда от 20 долара, за да се прибера.” Майката се свлякла в безсъзнание до телефона.

Една актриса , Ида Лулино, живееща в Лос Анжелис по време на Втората световна война, получила телефонно обаждане от своя баща, починал 6 месеца по-рано. Семейната къща в Лондон била разрушена от бомба и семейството се оказало в голямо затруднение поради липсата на документи за собственост на тази къща. Нейният баща много точно й описал мястото в мазето, където бил скрил тези документи. След като неговите упътвания били предадени в Лондон, документите се намерили и всичко си дошло на мястото. Една приятелка на тази актриса, г-ца Пендълтън била свидетел на телефонното позвъняване и станала гарант за автентичността на разказа.

Тези факти са все още малко познати по редица причини. Хората, на които това се случва, не смеят от страх да говорят, за да не ги помислят за сериозно “мръднали”. Незнаейки, че това вече се случвало на други, най-накрая самите те започват да се съмняват в него. За щастие в редица случаи се намират множество свидетели. Тези разкази започват да се събират в няколко труда и се замисля изследване. Така Тео Лохер посочва две книги : едната на С. Ралф Харлоу “ A Life after death”, и другата – “Phone calls from the dead” , на Скот Рого, която анализира 50 от 70-те случая, събрани от Реймънд Балес в продължение на тригодишна работа.

Сегашните проучвания показват, че обаждането може да дойде от роднини или приятели, най-често от деца към родители или обратно. Времето между смъртта и обажданията може да варира от деня й до няколко години след това. В много от тези обаждания покойникът изглежда не разбира, че вече не е в земния свят. Тези, които звънят скоро след смъртта си често се държат като замаяни и обаждането е кратко. Обратно, тези, които са извършили големия преход преди по-продължително време, се изразяват по-категорично и дълго. Понякога ‘живеещите на Земята” не разпознават гласа. Тогава живеещите в отвъдното полагат усилия да бъдат разпознати, както видяхме това при записите.

Мотивът на тези позвънявания изглежда е един вид необходимост от страна на покойните както да възстановят контакта с тези, които са оставили на Земята, така и да ги успокоят и утешат.

Дъщерята на г-жа Х. С. била на не повече от 20 години, когато починала след много операции. Майка й обаче след дълъг период на отчаяние била вече получила доказателства за пребиваването на дъщеря й в един друг свят. Болката от раздялата остава, разбира се, но не и отчаянието. В един хубав ден, когато майката се обаждала на своя приятелка, изведнъж гласът на младото момиче се намесил в разговора. Не за да участва в него, а просто за да заяви за себе си, да засвидетелства своята нежност с обичайните умалителни, които така бързо възстановяват изгубена близост. Редица хора, предразположени към този род явления, успяват да запишат всички телефонни обаждания. Такъв бе и този случай. Майката ми пусна касетата. Гласът на дъщеря й е слаб, но отлично разпознаваем, с така характерното за записани на магнетофон гласове на покойни бързо произношение.Майката и приятелката й избухват във възклицания. Майката благодари, но не смее да моли. С това се заема приятелката и моли младото момиче, ако може да повтори. И на 3-4 пъти се чуват думите : “Аз съм щастлива...Мамо, обичам те.”

Що се отнася до механизмите на тези обаждания, засега се тъне в догадки. Възможно е през телефонния кабел да преминава само иззвъняването, а после звуците директно да се излъчват в ухото или в слуховите центрове на приемащия обаждането. Но поне в един случайобяснението не е задоволително, тъй като тогава телефонистката съобщи за междуградско обаждане. В посоченото място обаждането не бе регистрирано.

И така, ние сме в нов период на човешката история, когато личният живот на всеки от нас в отвъдното не е въпрос само на вяра, убеждение, интуиция или мнение, а на познание. Както едно време някои вече знаели, че Земята се върти около Слънцето, докато други не знаели, има такива, които знаят, че “задгробният живот” е факт, и други, които мислят, че това е хипотеза, която винаги може да се оспорва .............