неделя, 26 февруари 2017 г.

П О С Е Щ Е Н И Е В М О Н Т О У К

Отидох в базата след седмица. Там се срещнах с пазача, г-н Андерсън. Той ми помогна много. Каза ми да внимавам и ми показа къде са нещата, за да не пропадна в някоя дупка на пода или нещо подобно. Каза, че този път мога да взема каквото си поискам, но ако ме види тук отново, ще трябва да ме изрита. В крайна сметка, работата му беше да държи хората извън базата. Той осъзнаваше, че в най-добрия случай разрешението ми беше полу-официално. Беше и достатъчно любезен да ми каже, че излиза да пие всяка вечер в седем.
Бях ходил до Монтоук с един познат на име Браян. Той имаше пси-способности и ми беше помагал в изследването. Докато се ровехме из базата, тръгнахме в две различни посоки. Влязох в сградата и видях човек, който приличаше на бездомник. Той ми каза, че живее в базата откакто е изоставена. Каза също, че е имало голям експеримент преди година и всичко било излязло от контрол. Очевидно и той самият не го беше преодолял.
Всъщност, човекът ме позна, но аз нямах представа кой беше той и за какво говореше. Наистина изслушах историята му. Каза, че е бил техник в базата и че е напуснал без официално разрешение. Напуснал проекта точно преди базата да бъде изоставена. Говореше за огромен звяр, който се появил и принудил всички да избягат от страх. Разказа ми доста за техническите подробности на машините и за това как работят нещата. Каза и нещо, което беше много странно. Каза ми, че ме помни добре. Всъщност, аз съм бил неговият ръководител в проекта. Разбира се помислих това за пълна глупост.
Тогава не знаех, че в неговата история е имало нещо вярно. Това беше началото на откритието ми, че проектът Монтоук е нещо реално.
Оставих човека и намерих Браян. Той се оплакваше, че нещата не са наред и усеща някакви много странни вибрации. Реших да го помоля да направи пси-сеанс още там. Това, което той ми каза, странно приличаше на онова, което бездомникът ми беше разказал. Говореше за неестествени промени на климата, за контрол над съзнанието и за някакъв зъл звяр. Говореше за засегнати животни, които нахлуваха през прозорците. Основната точка на средоточие в сеанса на Браян беше контролът над съзнанието.
Сеансът беше интересен, но ние бяхме там, за да отнесем оборудването. Голяма част от него беше тежко, а не ни беше позволено да вкараме превозно средство в базата. Трябваше да го опаковаме. Така успях да се сдобия с голяма част от оборудването, изоставено в базата след проекта Монтоук.
За мое учудване, след няколко седмици някакъв човек нахлу в лабораторията ми. Дойде направо в лабораторията, която беше зад къщата. Нито звънна на вратата, нито нищо. Твърдеше, че ме познава и че съм бил негов шеф. Обясни ми много технически подробности за проекта Монтоук. Неговата история съответстваше на разказа на Браян и на бездомника. Не го познавах, но изслушах всичко, което имаше да ми каже.


Бях убеден, че в базата в Монтоук се е случило нещо, но не знаех какво. Личното ми участие беше очевидно, но все още не го считах за много сериозно. Озадачен бях обаче от това, че различни хора ме разпознаваха. Трябваше да разследвам в Монтоук. И така – установих се на брега за около седмица. Разпитвах местните за разни истории свързани с базата. Говорех с хора на брега, по улиците – навсякъде. Разпитвах ги за всички странни дейности, които са се случили там.
Шест различни човека ми казаха, че е валял сняг в средата на август. Имало ветрове със силата на ураган, които се появили от нищото. Докладвано било и за гръмотевични бури, светкавици и градушки при необичайни обстоятелства. Всички те се появявали без никакви метеорологични предпоставки за нещо подобно.
Освен времето имало и други необичайни неща. Например масово пристигане на животни, които нахлували през прозорците. По това време бях водил различни хора с пси-способности в базата. Разказите на местните хора потвърдиха онова, което екстрасенсите бяха усетили със своята сензитивност.
Накрая ми хрумна да говоря с шефа на полицията, който също ме информира за странности. Например престъпленията ставали през период от два часа. След това изведнъж – нищо. Не забравяйте, че Монтоук е много малък град. След това затишие – отново двучасов период на престъпления. Тинейджърите се събирали на групи в течение на часове и след това мистериозно се разотивали. Този човек не го осъзнаваше, но неговият разказ съвпадаше идеално с онова, което екстрасенсите ми бяха говорили за експериментите за контрол над съзнанието в базата.
Бях събрал наистина странна информация, но нямах никакви отговори. При все това вече бях изпълнен с подозрения. Често ходех на панаири на радиолюбителите, където подобна апаратура се купува и продава и там ме познаваха много хора. Не знаех кои са те, но ги разпитвах за Монтоук. Докато го правех повече информация се появи, но всичко все още си оставаше една голяма загадка.



От "Проектът Монтоук: Експерименти във Времето"
Престън Б. Никълс и Питър Муун


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.