ИНТУИЦИЯТА : ПРОБИВ В ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ

ДВЕ В ЕДНО



В продължение на столетия се смятало, че човешкият мозък функционира като единно цяло, което губи своите способности в случай на нарушения в неговите структури. По-късно се оказало, че ако се наложи, някои фрагменти от мозъка поемат върху себе си функциите на увредените участъци. Но истински шок за учените в света станало откритието, че човек може да живее дори при атрофия и отстраняване на епифизата ( жлеза с вътрешна секреция в основата на мозъка ), смятана за жизнено важен орган. Мозъкът поднесъл и друга изненада на учените, когато било доказано експериментално, че прекъсването на връзката между ляво и дясно полукълбо практически не влияе върху умствените и функционални способности на човека, а в някои случаи дори лекува епилепсия ?!

Не оставало нищо друго, освен специалистите да предположат, че в нашия мозък е налице т. нар. Мозък в мозъка, благодарение на който той всъщност функционира. В това, че този “вътрешен мозък” съществува действително, не се съмнява никой от неврофизиолозите днес, но всички опити той да бъде открит засега са неуспешни.



ПОЛУКЪЛБАТА КАТО ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ



Психотерапевтите Роджър Спери и Майкъл Хацаниг изучавали реакцията на хора, при които за лечение на епилепсия била изкуствено нарушена връзката между 2-те полукълба. Тези изследвания ги завели на мисълта да изучат отделно реакцията на всяко полукълбо върху зрителния образ.

Известно е, че нервните влакна, свързващи очите с мозъка, са устроени така, че сигналът от дясното око отива в лявото полукълбо, а от лявото око – в дясното. На участниците в експеримента били демонстрирани образи на екран : първо от лявата страна, след това от дясната. В един момент вместо кадър с изображението се появявала картинка с надпис : “Кой си ти ?”. Дясната половина реагирала : “Питър Симпсън”. Лявата го потвърждавала, когато надписът се показвал от дясната страна. Следващият въпрос “звучал” така : “Какъв искаш да бъдеш ?”. Дясното полукълбо формулирало отговора : “Автомобилен състезател”. А лявото отговаряло : “Чертожник”. Учените били потресени ...

По-нататъшните изследвания показали, че всяко от полукълбата представлява отделна личност, която има собствени мечти, спомени, знания и емоции. И цялостното функциониране на човешкия мозък се изгражда от взаимодействието на тези личности ...



ИЗВЪНРАЦИОНАЛНО ПОЗНАНИЕ



Неврофизиологът Робърт Спенсър, който от години се занимава с този проблем, смята, че тук става дума не за две различни личности, а за една, но съществуваща едновременно ... в различни светове ! Едната част на човека се намира тук , в реалния свят, а другата – в паралелен, засега все още недостъпен за нашето разбиране.

Потвърждение за подобно едновременно присъствие на човека в два ( и повече ? ) свята, според него е отдавна известната, но неразрешима загадка досега на човешкия мозък, свързана с възможността за извънрационално познание – интуицията.

Понякога интуицията подсказва на човека, че трябва да постъпи по определен начин, но той, след като обмисли всичко старателно, решава според логиката. След известно време, когато всичко е отминало, той разбира, че е трябвало все пак да се довери на първоначалната си подбуда. Практически всеки от нас е изпитвал нещо подобно : не сме послушали вътрешния си глас, доверили сме се на трезвата оценка и ... сме сгрешили.

Интуитивното познание няма нищо общо със законите на логиката. Логиеският извод е основан на сбор от информация, на анализ на факти и установяване на причинно-следствени връзки. Интуицията веднага ни подсказва готовия отговор. Първата мисъл е най-важната. Това положение отдавна се е превърнало в народна мъдрост и е станало пословично.

Но откъде се взема този готов отговор ? Д-р Спенсър смята, че той идва от паралелното пространство, в което се намира част от нашия мозък и по-точно част от човешката личност.



СПОСОБНОСТ ЗА ЯСНОВИДСТВО



Интуитивното мислене се свързва с дейността на дясното полукълбо, което отговаря за творческата дейност, създаването на абстрактни конструкции, асоциации и ирационализъм, докато лявото е за логическото мислене. Изучаването на тази странна особеност на мозъка продължава от години и вече са направени някои любопитни открития.

Английски учени изследвали дейността на индийски йоги по време на медитация. Във всички случаи приборите показвали интензивна работа на дясното полукълбо, докато лявото се намирало практически в спящо състояние.

Още поразителни резултати били получени при изследване на мозъка на тибетски монах по време на сън. Той твърдял, че в това състояние пренася астралното си тяло в други светове. Приборите установили кардинална разлика в работата на мозъка от тази, която се осъществява при обикновен или летаргичен сън. Дясното полукълбо показвало такава висока активност, каквато не се наблюдава дори в бодърстващо състояние.

Някои изследователи смятат, че именно дясното полукълбо отговаря за връзката на човека с паралелния свят. В състояние на медитация, в моменти на озарение човекът ( или част от него) сякаш се пренася там, придобивайки интуитивно усещане и увеличена способност за ясновидство.



ПО НЯКОЛКО ЧАСА



Наскоро било установено, че различните личности, затворени в човека ( или според Спенсър една личност, но “размножена” ), живеят всяка по свое собствено време. Неврофизиологът Пол Маклийн експериментално доказал, че човешкият мозък се състои най-малко от три ( могат да са и повече ) независими области, “вложени” една в друга като “матрьошки”, всяка от които живее по свой часовник. Ролята на този часовник играе група нервни клетки, разположени дълбоко в мозъка, които се наричат ядро на кръстосване. Електрическите импулси в това място демонстрират удивително постоянство.

Професорът от Калифорнийския университет Колин Блекмор смята, че те действително му напомнят тиктакането на часовник. Но как и защо функционира тези часовници, без да си пречат един на друг, в собствен ритъм ? Уви, Маклийн, Блекмор и други изследователи, занимаващи се с този проблем, със смущение признават, че не могат да обяснят.

“Няма да се учудя – пише Блекмор – ако бъде установено, че всеки от тези “часовникови механизми” ръководи свое самостоятелно тяло – едно от тези, които съществуват паралелно в нашия организъм. При това не е важно дали то е физическо или психическо, безплътно ... “



ВСЕЛЕНАТА Е ХОЛОГРАМА ?



Проблемът на взаимовръзката между човешкия мозък и Вселената засяга американският философ и учен Майкъл Толбът в своята книга “Холографската вселена” ( холография – запис, изображение на вълнови полета или обекти ). Отричайки съществуването на паралелни светове, той издига друга версия : целият материален свят – от електроните до галактиките няма собствена реалност, а е проекция на някакво “дълбочинно ниво на мирозданието”. Вселената е гигантска холограма, чиято дори и най-микроскопична част носи в себе си информация за общата картина на битието и където всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Толбът смята, че неговата теория обяснява много загадки, свързани с дейността на човешкия мозък – например телепатията, ясновидството, мистичното чувство за единство с Вселената и дори телекинезата ( способността с психическо усилие да се преместят предмети ) . Така феноменът на смъртта според Талбът представлява преместване на съзнанието на човека от едно ниво на холографската реалност на друго ...

“Холографската “ версия е доста спорна, но въпреки това има немалко привърженици в научния свят, които смятат, че в момента тя дава най-адекватна картина на реалността.



БЪДЕЩЕТО Е НА ИНТУИЦИЯТА !



Днес вече е очевидно, че третото хилядолетие многократно ще усложни задачите, стоящи пред човечеството и ще изисква привличането на нови възможности за тяхното преодоляване. Тези задачи не могат да бъдат решени само с рационализъм. Затова трябва да се очаква, че с времето на преден план при усвояването на света ще излезе интуицията, само че не във вид на случайни и мимолетни озарения, а като метод на познание, способен да постигне това, пред което се оказват безсилни логиката и рационалното мислене. Вековната работа по изгнанието на духовното начало от живота на човечеството е довела, уви, до това, че рационализмът е завладял общественото съзнание и е станал единственият официален метод на познание. Затова човешката цивилизация се е оказала в задънена улица.

За щастие обаче в последно време започна да се признава фактът, че бъдещето ни е невъзможно без хармоничното развитие на всички заложени у човека творчески възможности. В това число и духовните .....

Източник : в-к "Феномен"