четвъртък, 8 юни 2017 г.

„Първичното възприятие” – тайният живот на живота

Интервю с Клив Бакстър и поглед върху творческия му труд над първичното възприятие
Съществува значително количество проучвания, предназначено да разбие съвременните ни парадигми – разкривайки съзнателност на места, които може да са неочаквани за нас, и връзки между формите на живот, които изглеждат стряскащи и невъзможни… Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той открива редица необикновени неща, като например, че растенията „имат чувства”, както и че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км…


Прозорецът към първичното възприятие: Клив Бакстър започва експериментите си с растението драцена

Представете си, че влизате в лаборатория с приятел и експериментаторът ви казва просто да започнете разговор. След известно време той ви спира и ви показва запис на разговора ви. Звукозаписът е на казаното от двама ви, но видеозаписът е на крива, наподобяваща сеизмограф – като всъщност е измерване на електрическата активност на растение, стоящо в ъгъла на стаята.

Виждате, може би за ваше удивление, че с всеки емоционален момент между вас и вашия приятел растението проявява реакция, съответстваща на пораждането на изненада, отвращение или смущение например.

И реакцията изглежда много подобна на човешката реакция на същото събитие.

Съществуват множество експерименти, демонстриращи явлението на това, което бе наречено „първично възприятие” от Клив Бакстър, направил откритието през 1966 г. в серия от експерименти с растения и други форми на живот. Проучванията му предполагат, че между всички форми на живот – от бактериите и съставните клетки до по-големите организми – съществува една базова форма на комуникация, която следователно може да бъде „първична” в сравнение с общопризнатите форми на възприятие като зрението и допира.

Бакстър, сърдечен и ентусиазиран човек на 85-годишна възраст, е бивш специалист по детектора на лъжата към ЦРУ и е участвал усилено в научните изследвания в полиграфските среди, където е високо ценен. Той развива т. нар. зонова сравнителна техника на Бакстър в края на 50-те години – техника, която все още е основната използвана във военните и правителствените агенции за разчитане на полиграф, и е ръководител на Бакстър школата за полиграфисти в центъра на Сан Диего, Калифорния, за последните 30 години.

Бакстър популяризира труда си в книгата „Тайният живот на растенията” (The Secret Life of Plants), издадена през 1973 г., въпреки че първоначално публикува откритията си през 1968 г. След публикацията й Бакстър се появява в няколко ТВ-шоута и други медии, представяйки своите възприемащи растения. Изнася усилено и лекции по време на научни конференции. Неговото проучване кара хората да започнат да говорят на растенията си и поощрява явлението „домашно растение”.

Отвъд растенията

„Увлекателната страна на всичко това – каза ми той – [е че] може да е започнало с растения, но свърши с човешки клетки. Вземайки образец от човешки клетки в епруветка и извършвайки върху тях тестове от разстояние, тези клетки се нагаждат към донора и за мен това е удивително; имам предвид, че изводите от това са всевъзможни.”

Действително – Бакстър е открил, че клетките ни реагират на нашите емоции, когато са извън телата ни, дори отдалечени на над 160 км. Когато донорът преживява емоционална промяна е налице съответна реакция в клетките, която се проявява електрически.

„Растенията наистина бяха просто препятствие, което ми позволи да се препъна над явлението, и след това продължих да вървя по дирите на всичко, което изглеждаше, че причинява реакция у растенията, било то бактерии в киселото мляко, яйца и т.н.”

Бакстър открива, че чупенето на яйце или потапянето му във вряща вода предизвиква реакция у растенията – като че ли те са чувствителни към близко разположени организми, на които е нанесена вреда. Докато някой може и да не смята яйцата за притежаващи живот, те изглежда може да притежават някакъв вид биологична активност.

Любопитно е и откритието му, че растенията реагират, когато хората използват тоалетната в съседство с офиса му – което той проследява обратно до встъпването на урината в контакт с тоалетния дезинфектант.

„Казах, че ако то може да предизвика реакция, самото то би трябвало да реагира; оставете ме да измисля как да свържа нещата – казва той, смеейки се. – И така, ето какво ме накара да се заема.”

Бакстър продължава с наблюдения над бактерии, откривайки реакции, подобни на тези при растенията. Също така измерва електрическата активност в яйцата, установявайки, че и те изглежда да реагират на заобикалящата ги среда. Накрая той измерва активността в човешки клетки като белите кръвни телца.

През 2003 г. Клив Бакстър публикува книга със заглавие „Първичното възприятие: биокомуникация с растения, живи храни и човешки клетки” (“Primary Perception: Biocommunication with Plants, Living Foods, and Human Cells”). Това е първото изчерпателно описание на неговата работа. В книгата той детайлизира различните наблюдавани от него неща – от растения, бактерии и яйца, до животински клетки като кръв и говеждо месо, и накрая човешки клетки.


Клив Бакстър в лабораторията си в Сан Диего, където изследва първичното възприятие

„Съществуват толкова много изводи тук, направо ме изумява, че хората в научните среди не са запалени по това”, казва той през смях. Клив Бакстър е изправен пред десетилетия на студено отношение от страна на академичната общественост, въпреки представянето на своето доказателство с възпроизвеждане на резултатите си на много конференции и пред редица учени по цял свят. Неговият дух обаче е непреклонен – той е човек, убеден, че е открил нещо важно и няма да позволи да го сломи известната човешка слабохарактерност при приемането на нови идеи.

„Също така всичко, което казвам в книгата, е истина – казва той с лека усмивка. – Бях много внимателен всичко, което е в книгата, да бъде установено като факт. Не исках хората да намерят дори и малка подробност, която не е точна и после да кажат, ами и останалата част от работата ти не е вярна.”

Същия подход той следва и относно причините за съществуването на това явление. Без да навлиза в теоретизиране, което би могло да се окаже погрешно, той се надява да избегне сценарии, в които хората да отхвърлят данните му заедно с неговите хипотези.

Възможни обяснения от физиката

Въпреки че Бакстър не публикува хипотези, засягащи обяснение на първичното възприятие, една от най-обещаващите посоки за разбиране на първичното възприятие в рамките на съществуващите теории има общо с феномен в квантовата физика, известен като „нелокалност”.

Нелокалността е нещо, предсказано от квантовата физика, което Айнщайн нарича „призрачно действие от разстояние” – идеята за това, че частиците може да са някак си свързани в пространството една с друга.

С експерименти е доказано, че ако двойка фотони (пакети от светлина) се излъчи от атом във възбудено състояние и експериментаторите променят полярността на единия фотон (чрез прекарването му през филтър), полярността на другия също се засяга и изменението настъпва за по-малко време от това, което би отнело на светлината да пропътува от единия фотон до другия.

Когато фотони показват този вид връзка, се казва, че са „свързани”. Така човек може да се запита до къде стига тази нелокалност? Дали тя се отнася само за малките частици или и по-големи системи могат да бъдат свързани? Дали различните форми на живот могат да бъдат също свързани една с друга и как би изглеждало това?

Ако нелокалността се разшири до нивото на живота и съзнанието, тогава така нареченото първично възприятие е може би доказателство точно за нея: откритието на Бакстър показва наличието на сигнал, който изглежда остава незасегнат от разстоянието, нито от преграда, блокираща електромагнитните вълни.

Приемане

Въпреки големия обществен интерес към резултатите на Бакстър през 70-те години на миналия век, научната общественост все още не е въодушевена от тази идея. Явна причина за това е провалът за възпроизвеждане на първоначално публикувания експеримент на Бакстър от група учени, публикувано в известното списание Science през 1975 г.

Но според книгата на Бакстър учените (и други неуспели в тези опити) не са съблюдавали всички необходими научни контроли.

Една особено важна контрола, която Бакстър установява като необходима, е че човек не може да гледа в уреда (или в това, с което наблюдава растението), докато тече експериментът – такова наблюдение по време на експеримента блокира реакциите.

При такъв необичаен феномен, какъвто е първичното възприятие, ако не се спазват всички контроли, установени от първоначалния изследовател като необходимост да се наблюдава даден ефект, се брои за немарлива наука.

Но възможността наблюдаването на уредите (по време на експеримента) да повлияе на резултата не се приема като нещо смислено в модерната наука, затова повтарящите тези опити вероятно не смятат, че такива контроли ще доведат до разлика в крайните резултати.

Известно е, че растителните биолози могат да бъдат особено консервативни и че по онова време изтъкнати учени са отхвърляли възможността растенията да могат да проявяват каквато и да било електрическа активност, още по-малко да имат някакви възприятелни способности.

„Когато говорите с тези личности (скептиците), въпросите, които са въвлечени, са дълбоки и това наистина ги поставя на проверка, дали искат да бъдат истински учени и да го изследват, или по някакъв начин просто искат да стоят настрана от него – казва Бакстър. – Този проблем (твърдият скептицизъм) не съществува, когато става дума за човек, който не трябва да защитава обществото на научното знание.”

Днес обаче наличието на електрическа активност при растенията е все по-широко приемано. Учени в областта на растителната невробиология откриха, че растенията излъчват сигнали, които изглеждат много подобни на невронната активност при животните. Но това не са сигналите, които Бакстър изследва.

Въпреки че Бакстър няма докторска степен, неговите проучвания и отношение показват, че той работи повече в духа на истинската наука, отколкото онези, които отхвърлят работата му без да се замислят.

Откритията са повторени от други, включително руския учен Александър Дубров и Марсел Вогел, който е бил в IBM по време на обучението си, както е посочено в „Тайният живот на растенията”. Авторът на настоящата статия също завършва дипломната си работа на тази тема, показвайки значителни резултати относно чувствителността на растенията към човешко действие.

Въвличайки и други в изследването

През цялото време Бакстър има готовността да помага на хората да направят изследванията сами за себе си. И стига контролите да се спазват, тези сигнали наистина се наблюдават – авторът на настоящата статия ги е наблюдавал лично в лабораторията на Бакстър в Сан Диего, както и в свои собствени изследвания, а също така и в заснети на видео запис експерименти на Бакстър.

„Хората, които искат да участват или да се запознаят със съществуването на този феномен, трябва да го поддържат спонтанен”, обяснява той.

Бакстър препоръчва с една камера да се записва ставащото в стаята, а с друга - данните от измерващия уред.

„След това, когато ги гледат, ще останат удивени от синхронността на нещата, които стават – стига да се поддържа спонтанност.”

След като описва първичното възприятие, Бакстър се надява, че любопитството на хората ще ги накара да го изследват чистосърдечно.

„Това би трябвало да е силен знак, че там има нещо; след това от тях зависи да структурират някакъв повторяем експеримент – казва той. – Но съществува голям конфликт между спонтанността и повторяемостта.”

Науката обикновено потвърждава съществуването на нов феномен едва когато може да повтори многократно резултатите му при едни и същи условия. Но този подход не е приложим когато става дума за явления, свързани със съзнанието и ума. Така например, ако някои не се смеят на една шега четвъртия път когато я чуят, това не означава, че тази шега не е смешна. Просто това е феномен, който не се подчинява на такъв вид повторяемост.

„Така по един или друг начин те трябва да заобиколят това, а не да го използват като извинение, че става дума за нещо, което не може да бъде доказано”, казва той.

Бъдещето

В момента Бакстър търси някого, който да поеме щафетата на изследванията по първичното възприятие или поне да му помага в бъдещите изследвания.

„Искам да кажа, че аз поддържах условията за това изследване повече от 27 г. – казва той – но се е стигнало до момент, в който не мога да правя всичко сам.”

„Трябва да опитам да събера достатъчно финансиране, за да имам поне един служител, който да помага; защото да опитвам да мисля за тези неща, и да търся начини да ги финансирам, и да се провежда изследване, и да се занимавам с всичките последствия след това – просто е твърде много за един човек” – смее се той.

След 40 години и без много конкретна подкрепа за изследователските му усилия, Бакстър казва, че „понякога имаш усещането, че много от утвърдените научни кръгове просто се надяват, че ентусиазмът ти ще отмине, че ще се сломиш, ще ти свършат парите и ще си отидеш. Но аз не съм склонен да направя така”, продължава да се смее той.

„Аз не искам да си ходя. Просто се дразня от идеята, че нещо толкова очевидно и толкова лесно наблюдаемо би могло да бъде съзнателно пренебрегвано от хора, които предявяват претенции, че са учени – това просто не съответства на определението за учен.”

Бактър основава Изследователска фондация Бакстър (Backster Research Foundation Inc.) през 1965 г. като неправителствена изследователска фондация, която да му помага в намирането на финансиране за работата. Тя е в добро състояние и даренията са освободени от данъци. Но финансирането не е било твърде голямо през десетилетията.

„Конкуренцията е висока когато става дума за пари – обяснява той. – Изнасял съм лекции пред много научни групи; важността на това би трябвало да бъде така очевидна, че хората поне да попитат, дали се нуждаеш от някаква помощ!”

„Започвам да мисля, че това е доста наивно, защото ако човек не помоли сам за пари, няма да ги получи”, казва той. Бакстър и неговият издател са търсили възможности за получаване на субсидии, но това обикновено е трудно без връзки с академична институция.

Бакстър също се надява, че ще може да помогне за изработката на нескъпо, ръчно устройство, което да може да усилва тези сигнали, така че повече хора да могат да правят свои изследвания. По-специално той се надява, че студенти и млади хора ще могат да го ползват.

„Мисля, че много неща ще се разкрият и те ще ги намерят зашеметяващи”, казва той.

„Всички живи същества излъчват тези много леки сигнали, това са микроволтови сигнали. И с усилването им, след това сравняването им, графическото изобразяване, примерно или записването им на компютър, както и това което става наоколо, мисля че хората ще го намерят за много интересно.

Удивителното е, че ще има безброй неща, които ще са причината и следствието в тази ситуация; когато видите силните реакции и какво наистина ги причинява, ще бъдете изумени”.



Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-04-25_01_d.html 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.