неделя, 8 май 2016 г.

НАЧАЛЕН ЕТАП (Робърт Монро)

(Септември 1958 — юли 1959 г.)
 
В очакване на някакво съотношение между ефектите, случаите, характеристиките, теориите и заключенията бе предизвикан процес на разпределяне. Съвсем скоро стана очебийно, че през този период са се състояли три етапа. Възможно е под тях да е имало и допълнителни етапи, но това остава неизвестно. И „началната“, и крайната точка на стартовия етап са напълно изяснени.
Въздействия. Първият необясним ефект бе спазъмът или вцепенението, както бе съобщено по-рано. Няколко седмици по-късно то бе последвано от усещането за „лъч“ от север, с каталепсия в резултат от него. Предпазливото експериментиране доведе до разпознаването на вибрационното усещане. Това сетивно впечатление по-късно бе открито, че постоянно е било съобщавано в преживяванията на спиритисти, окултисти и други от края на деветнайсети век. То все още бива отнасяно към нещастните случаи в много от разговорите в ъндърграунда.
Вибрационно-сетивният ефект бе единственият съдържателен симптом по време на началния етап. Въпреки това той подлежеше на развитие. Първоначалните вибрации изглеждаха доста груби, придружени понякога от визуална представа за локализиран обръч от електрически „искри“. Честотата бе в порядъка на десет цикъла в секунда според измерваното по часовник време. Вече към края на началния етап честотата нарасна до приблизително осемнайсет цикъла в секунда, с много по-малък дискомфорт за физическото тяло. Този ефект бе индуциран по мое желание в около петдесет и девет процента от случаите, и то в крайната фаза на периода. Вторият ефект бе усещането за високоамплитудно „свистене“, чувано равномерно, но постоянно от слуховите центрове. Веднъж установено, то продължаваше без прекъсване по време на периода. Ушен специалист диагностицира това като „чуване на кръвта през вените.“ Иначе чуването бе съвсем нормално.
Отделянето от физическото тяло стана приблизително три месеца след началото на периода, и то по невнимание в първия случай. Повечето от следващите случаи бяха предизвикани съвсем преднамерено. И винаги това се случваше само, когато присъстваше вибрационният ефект. С напредването на периода стана по-лесно създаването на ефекта.
Никакви други очебийни или повтарящи се ефекти не бяха наблюдавани. Всички физиологични резултати изглеждаха по-скоро успокоителни, отколкото изнервящи или объркващи. През този етап възникнаха и редки странични ефекти на възбуждане и стимулиране, но те не бяха в силна степен. Те включваха ускорен пулс, изпотяване и сексуален отзвук.
Емоционални образци. През половината от периода страхове от умствена и/или физическа нестабилност доминираха. Те бяха напълно уталожени от консултации и изследвания, направени ми от медицински и психиатрични специалисти.
Главният фактор, свързан с това, бе любопитството, успокоявано от силни насрещни настроения на безпокойство, свързано с неадресирано и неизследвано проучване на непознатото, възможна обществена и/или семейна цензура, както и страхът от невъзможността да се върна обратно към физическото тяло.
Последователност на експериментирането. От първото преживяване извън тялото експериментите се подреждаха от постепенното запознаване с „локалното“ отделяне (най-много до три метра) към обективното изучаване чрез частично отделяне и накрая посещения в области от Място I (има време-пространство).
Методология. Начините за индуциране на вибрационното състояние бяха изследвани с концентрация главно върху магнетофонните записи, описани по-рано, и методите за достигане на цялостна релаксация в пълно съзнание — предварителният реквизит за вибрационното състояние. Вече бе определено, че достигането на вибрационното състояние бе относително просто, след като веднъж вече бе установено състоянието на пълно отпускане и съзнание за него.
Доказателството за дишане през уста бе потвърдено. „Настройването“ на вибрационното състояние чрез моментно движение на физическата челюст бе доказан ефективен метод.
Стана напълно очевидно, че отделянето става само по време на вибрационното състояние. Техниката на отделянето се развиваше в една проста мисъл „нагоре“ или „надалече“. Успешните опити показаха, че всяко нематериално движение във Второто тяло бе провокирано от желание или мисъл. Останаха неразрешени проблемите с контролираното движение в предварително определена посока и безпрепятственото мигновено връщане към физическото тяло.
Заключения. През този период стигнах до следните заключения: 1. Наистина съществува Второ тяло, разпръснато или свързано с физическото тяло. 2. Второто тяло може да се движи и действа независимо от физическото тяло. 3. Движенията и действията могат да се извършват отчасти под контрола на съзнанието. 4. Някои сетивни входящи данни във Второто тяло се регистрират по същия начин, както и във физическото, други са извън възможността за превод. 5. Някои движения във Второто тяло стават в същите координати време-пространство, както тези на физическия му двойник.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.