неделя, 8 май 2011 г.

ДА ВИЖДАШ ХОЛОГРАФСКИ

Ние, хората, се смятаме за направени от
„твърда, солидна материя". Всъщност
физическото тяло е крайният продукт, така
да се каже, на фините информационни
полета, които формират нашето физическо
тяло, както и цялата физическа материя. Тези
полета са холограми, които се променят в
хода на времето (и са) извън обсега на
нашите нормални сетива. Именно тях
ясновидците възприемат като цветни
яйцевидни ореоли или аури, обкръжаващи
нашите физически тела.
Ицхак Бентов
Залюляването
на побеснялото махало
Преди доста години се разхождах с един приятел, когато някакъв пътен знак
привлече вниманието ми. Беше си просто един знак „Паркирането забранено" и по
нищо не изглеждаше да е различен от който и да е от другите знаци от този тип, с
които са пълни градските улици. Но по някаква причина този ме накара да се спра и
да се втренча в него.
Дори не осъзнавах, че съм се вторачил в него, докато моят приятел внезапно
не възкликна: „Този знак е погрешно изписан". Неговото възклицание ме извади от
унеса и, когато погледнах, буквата и в думата „Паркирането" бързо се промени в е.
А се случи така, защото моят ум беше толкова привикнал да вижда този знак
правилно изписан, че моето подсъзнание го редактира и ме накара да виждам това,
което се очаква да бъде там. Моят приятел, както се оказа, също е виждал знака
изписан правилно отначало, което обяснява неговата шумна реакция, когато разбра,
че той е погрешно изписан. Ние продължихме разходката си, но случката ме
обезпокои. За първи път аз разбрах, че окото/мозъкът не е точна камера, но бърника
в света и го скърпва, преди да ни го даде.
Този факт е отдавна известен на неврофизиолозите. В своите ранни
изследвания на зрението Прибрам открива, че визуалната информация, която една
маймуна получава чрез своите оптични нерви, не попада пряко в зрителната й кора, а
първо е филтрирана от други области на нейния мозък. Многобройни изследвания са
показали, че същото е в сила и за човешкото зрение. Зрителната информация, която
навлиза в нашия мозък, е редактирана и видоизменена от нашите темпорални
лобове, преди тя да премине към зрителната ни кора. Някои изследвания показват,
че по-малко от 50% от това, което ние „виждаме", е действително основано върху
информацията, която влиза в очите ни. Останалите 50% и отгоре се добавят от
нашите очаквания за това, какъв би трябвало да бъде светът (и може би от други
източници, като например полетата реалност). Очите може и да са органи на
зрението, но мозъкът е този, който вижда.
Ето защо ние не винаги забелязваме, когато някой близък приятел си обръсне
мустаците, а пък нашият дом винаги ни изглежда странно различен, когато се върнем
от почивка през отпуската. И в двата случая ние сме така привикнали да реагираме
на това, което мислим, че е там, че не винаги виждаме какво в действителност е там.
Още по-драматични доказателства за ролята, която играе умът в създаването
на това, което виждаме, дава т. нар. сляпо петно на окото. В средата на ретината,
където оптичните нерви се свързват с окото, ние имаме едно сляпо петно, в което
няма фоторецептори.
Дори когато се вглеждаме в света около нас, ние напълно не осъзнаваме, че
има празни дупки в нашето зрение. Няма значение дали гледаме бял лист хартия,
или богато орнаментиран персийски килим. Мозъкът изкусно запълва дупките, както
един изкусен шивач закърпва дупка в плата. Най-забележителното е, че мозъкът
закърпва гоблена на нашата зрителна реалност така майсторски, че ние даже не
разбираме, че той го прави.
Това води до един объркващ въпрос. Ако ние виждаме по-малко от половината
от това, което е извън нас, какво е онова, което не виждаме? Колко сбъркано
изписани пътни знаци и слепи петна напълно са се изплъзнали от вниманието ни?
Нашите необикновени технологични умения дават няколко отговора. Например,
макар паяжините да изглеждат безцветни или бели за нас, ние днес знаем, че за
ултравиолетово чувствителните очи на насекомите, за които са предназначени, те в
действителност са ярко оцветени и затова подмамващи. Нашата технология ни казва
също, че флуоресцентните лампи не дават постоянна светлина, а в действителност
примигват със скорост, която е малко по-бърза от тази, която можем да различим. Но
този непостоянен стробоскопичен ефект е твърде видим за пчелите, които трябва да
са в състояние да летят в бръснещ полет над една ливада и да виждат всяко
цветенце, край което профучават.
Но има ли други важни аспекти на реалността, които не виждаме, аспекти,
които са дори отвъд нашите технологични възможности? Според холографския модел
отговорът е положителен. Да припомним, че според възгледа на Прибрам реалността
като цяло е реално едно царство на честоти, а нашият мозък е вид леща, която
преобразува тези честоти в обективния свят на явленията. Макар Прибрам да
започва с изследване на честотите на нашия нормален сетивен свят, като например
честотите на звука и светлината, той сега използва термина царство на честоти, за
да обозначи интерференчните картини, които изграждат имплицитния ред.

Прибрам смята, че може би всички видове неща са в царството на честотите,
което ние не виждаме, неща, които нашият мозък се е научил редовно да редактира в
наша зрима реалност. Той мисли, че когато мистиците имат трансцендентални
преживявания, това, което те реално правят е да улавят проблясъци от царството на
честотите. „Мистичното преживяване се проумява, когато можем да осигурим
математическите формули, които ни движат напред-назад между обикновения свят,
или царството на „образ-обекта", и „царството на честотите", казва той.
ЧОВЕШКОТО ЕНЕРГИЙНО ПОЛЕ
Един мистичен феномен, който изглежда включва способността да виждаме
честотните аспекти на реалността, е аурата, или човешкото енергийно поле.
Представата, че има едно фино поле от енергия около човешкото тяло, една подобна
на ореол обвивка от светлина, която съществува само отвъд нормалното човешко
възприятие, може да бъде открита в много древни традиции. В Индия свещените
писания, които датират от пет хиляди години, обозначават тази енергия като прана. В
Китай от третото хилядолетие преди новата ера тя се нарича чи и е смятана за
енергията, която протича през акупунктурната меридианна система. Кабала, една
еврейска мистична философия, която възниква през VI в., нарича този жизнен
принцип нефиш и учи, че един яйцевиден мехур от иридесценция обкръжава всяко
човешко тяло. В книгата си Бъдещата наука писателят Джон Уайт и парапсихологът
Стенли Крипнер изброяват 97 различни култури, които наричат аурата с 97 различни
имена.
Множество култури смятат аурата на необикновено духовния човек за толкова
ярка, че тя става видима дори за нормалното човешко възприятие. Ето защо толкова
много традиции, включително християнската, китайската, японската, тибетската и
египетската, изобразяват светците с ореоли или други кръгови символи около главите
им. В своята книга за чудесата Търстън посвещава цяла глава на разказите за
светещи феномени, свързвани с католически светци, а и за Нойман, и за Сай Баба
има съобщения, че от време на време е забелязвана видима светлинна аура около
тях. За големия суфийски мистик Назрат Инаят Хан, който умира през 1927 г.,
разказват, че понякога е излъчвал толкова много светлина, щото хората
действително можели да четат на нея.
При нормални условия обаче човешкото енергийно поле е видимо само за
хора, които имат специално развита способност да го виждат. Понякога хората се
раждат с тази способност. Понякога тя се развива спонтанно в определен момент от
живота на човека, както беше в моя случай, а друг път тя се развива в резултат на
някаква практика или дисциплина, често с духовна природа. Първия път, когато видях
отчетливо светлинна мъгла около ръката си, аз помислих, че това е дим и тръснах
ръката си, за да видя дали не ми се е подпалил ръкавът. Разбира се, че не беше и аз
бързо открих, че светлината заобикаля цялото ми тяло и образува една нимба и
около всеки друг човек.
Според някои философски школи човешкото енергийно поле има определен
брой отделни слоеве. Аз не съм виждал слоеве в полето и не мога от личен опит да
кажа вярно ли е това или не. За тези слоеве се казва, че са всъщност триизмерните
енергийни тела, които заемат същото пространство като физическото тяло, но са все
по-големи по размер, така че те само изглеждат като слоеве, или пластове, тъй като
се разпростират извън тялото.
Много екстрасенси твърдят, че има седем основни слоя, или тънки тела, всяко
от които е по-малко плътно от предишното и все по-трудно да бъде видяно.
Различните школи кръщават тези енергийни тела с различни имена. Обичайната
номенклатура включва четири тела: етеричното, астралното, или емоционалното,
мисловното и каузалното, или интуитивното тяло. Общоприето е, че етеричното тяло,
което е най-близо по размер до физическото тяло, е вид енергиен проект, план и
ръководи и оформя растежа на физическото тяло. Както показват техните имена,
следващите три тела са свързани с емоционалните, мисловните и интуитивните
процеси. Няма съгласие по въпроса как да бъдат наричани останалите три тела,
макар обикновено всички да приемат, че те са свързани с душата и висшата духовна
дейност.
Според индийската йогическа литература, както и по мнението на мнозина
екстрасенси, ние имаме и специални енергийни центрове в тялото. Тези средоточия
на фина енергия са свързани с жлезите с вътрешна секреция и главните нервните
центрове във физическото тяло, но също се разпростират и в енергийното поле. Тъй
като те наподобяват завихряния от енергия, когато се гледат отгоре, йогическата
литература ги обозначава като чакри, от санскритската дума за „колело", и този
термин продължава да бъде използван днес.
Теменната чакра, една важна чакра, чието начало е в най-горната част на
мозъка и се свързва с духовното пробуждане, често бива описвана от ясновидците
като малък циклон, завихрящ се в енергийното поле върху темето. Това е
единствената чакра, която съм виждал ясно. (Моите собствени способности изглежда
са в твърде зачатъчна форма, за да мога да видя останалите чакри.) Тя варира от
няколко инча до един фут или повече на височина. Когато хората са радостни, този
вихър от енергия става по-висок и по-ясен, а когато те танцуват, той се полюшва като
пламъка на свещ. Често съм се питал дали апостол Лука не е видял именно нея,
когато той описва „пламъкът на Петдесетница", езиците на огъня, които се появяват
върху главите на апостолите, когато Светия Дух възлиза върху тях.
Човешкото енергийно поле не винаги е синкаво бяло, а може да бъде в
различни цветове. Според талантливи екстрасенси тези цветове, тяхната замътеност
или яркост, както и местоположението им в аурата са свързани с мисловните нагласи,
емоционалното състояние на човека, активността му, здравето и разнообразни други
фактори. Аз мога да виждам цветове само от време на време и понякога мога да
тълкувам тяхното значение, но отново моите способности в тази област не са кой
знае колко развити.
Един човек с развити способности е терапевтът и лечителят Барбара Бренан.
Тя започва кариерата си като атмосферен физик, работещ за НАСА в центъра за
космически полети „Годард", а по-късно напуска, за да стане консултант. Първото
леко подозрение, че тя е екстрасенс, е от детските й години, когато тя открива, че
може да ходи с вързани очи между дърветата и да не се блъска в тях, тъй като просто
усеща техните енергийни полета с ръцете си. Няколко години след като става
консултант, тя започва да вижда ореоли от оцветена светлина около главите на
хората. След като преодолява първоначалния шок и скептицизъм, тя се заема да
развие тази способност и накрая открива, че има необикновен природен талант като
лечител.
Бренан не само вижда чакри, слоеве и други фини структури на човешкото
енергийно поле с изключителна яснота, но може да поставя удивително точни
медицински диагнози, основани на видяното от нея. След като се взира в енергийното
поле на една жена, Бренан й казва, че има нещо ненормално в нейната матка. Тогава
жената споделя, че нейният лекар й е открил същия проблем и това вече й е
причинило един спонтанен аборт. Всъщност няколко лекари са й препоръчали да си
направи хистеректомия (оперативно отстраняване на матката) и ето защо тя е
потърсила съвета на Бренан. От своя страна Бренан й казва, че ако си вземе месец
отпуска и положи грижи за себе си, нейният проблем ще бъде разрешен. Съветът на
Бренан се оказва правилен, а месец по-късно лекарят на жената потвърждава, че
нейната матка се е върнала в нормално състояние. Година по-късно жената ражда
здраво момче.
В друг случай Бренан била в състояние да види, че мъж има проблеми с
потентността си, защото си е счупил опашната кост, когато е бил дванадесетгодишен.
Все още изместената опашна кост упражнява нежелан натиск върху гръбначния
стълб и това на свой ред причинява неговата сексуална дисфункция.
Изглежда малко са нещата, за които Бренан не може да изтегли информация
чрез вглеждане в човешкото енергийно поле. Тя казва, че в ранните си стадии ракът
изглежда сиво-син в аурата, а когато се развие, става черен. Накрая в черното се
появяват бели петънца, а ако те искрят и изглежда като че ли из-ригват от вулкан,
това означава, че ракът е вече с разсейки. Наркотични вещества като алкохол,
марихуана и кокаин също са пагубни за ярките, здрави цветове на аурата и създават
това, което Бренан нарича „етерична слуз". В един случай тя била в състояние да
каже на смаяния си клиент с коя ноздра обикновено той смърка кокаин, защото
полето от тази страна на неговото лице било винаги сиво с лепкава етерична слуз.
Отпусканите с рецепта лекарства също често водят до образуване на тъмни
зони в енергийното поле над черния дроб. Мощни лекарства като използваните при
химиотерапията „задръстват" енергийното поле, а Бренан казва, че тя дори е
виждала аурични следи от предполагаемо безвредно контрастно вещество,
използвано за диагностициране на гръбначни травми, десет години, след като то е
вкарано в гръбнака на човека. Според Бренан психическото състояние на човека
също се отразява върху неговото енергийно поле. Човек с психопатични наклонности
има неустойчива аура. Енергийното поле на един мазохист е грубо и плътно, повече
сиво, отколкото синьо. Полето на човек със закостенели разбирания за живота е
също грубо и сивкаво, но с повече енергия, концентрирана върху външния ръб на
аурата и т. н.
Бренан казва, че болестта действително може да бъде причинена от
износвания, блокади и дисбаланси в аурата, а чрез управление на тези неправилно,
зле функциониращи области с ръцете си и с нейното собствено енергийно поле тя
може в значителна степен да подсили целебните процеси у човека. Нейният талант
не остава незабелязан. Швейцарският психиатър и танатолог Елизабет Кюблер-Рос
казва, че Бренан е „може би един от най-добрите духовни лечители в Западното
полукълбо". Бърни Сийгъл е също толкова хвалебствен: „Книгата на Барбара Бренан
отваря ума. Нейните идеи за ролята, която играе болестта и как се постига лечението
определено съвпадат с моя опит."
Като физик Бренан е живо заинтересована от описанието на човешкото
енергийно поле с научни термини и смята, че твърдението на Прибрам за наличието
на едно царство на честотите отвъд полето на нашите възприятия е най-добрият
научен модел, който сме имали досега за обясняване на феномена. „От гледна точка
на холографската вселена тези събития [аурата и лечебните сили, които се изискват
за управление на енергиите] възникват от честоти, които са отвъд времето и
пространството - те не трябва да бъдат предавани. Те са потенциално едновременни
и навсякъде", казва тя.
Че човешкото енергийно поле съществува навсякъде и е нелокално, докато
човешкото възприятие не го изскубне от царството на честотите се доказва от
откритието на Бренан, че тя може да чете аурата на човека, когато той е на много
километри от нея. Най-дългото разстояние, на което го е правила досега, е по време
на телефонен разговор между Ню Йорк и Италия. Тя обсъжда това, както и много
други аспекти на своите забележителни способности в наскоро публикуваната и
увлекателна книга Ръце от светлина.

1 коментар:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.