Настъпването на новото време в творчеството на Албрехт Дюрер - съвместен постинг на Алекс и Нео

  Този път сме се спряли на 2 от произведенията на Албрехт Дюрер : “Христос се появява пред Мария Магдалена” – от “Малките Страсти” ( създадена през 1511 г.) и “Слизането в Ада” – от 1512 г.

       В “Христос се появява пред Мария Магдалена” открихме много послания , които се отнасят за настъпването на новата епоха на Водолея. Най-важното е да се разбере, че Христос и Мария Магдалена са събирателни образи на всички , които са дошли тук за тази промяна . Христос – това са доброволците , които имат Христово ниво на съзнание и са свършили черната работа по подготовката за прехода към новото ; докато Мария Магдалена олицетворява всички , които ще приемат в наследство внесеното ново разбиране и ще имат задачата да го доразвият , като същевременно трябва да се справят и с нови препятствия по пътя си . Кои са елементите , навеждащи на тези изводи ?

      ГРАДИНАТА – зад гърба на Христос се намира старата епоха, с по-бедна и неукрепнала растителност, защото този период е характерен най-вече с обработка на почвата ( човешкото и планетарно съзнание ) за новите идеи и енергии. Обаче ако погледнем състоянието на градината от страната на Мария – дърветата са значително по-високи и стройни , дори се издигат над стената (за която ще стане дума отделно ) , т.е. идеите и енергиите са намерили своето положително развитие след положения труд от страна на Христос.

     ЛОПАТАТА – символ на пътя от старата епоха на Риби към новата на Водолея. Неслучайно единият й край започва над главата и гърба на Мария – над моментното състояние на смирение и все още неукрепнала увереност в настъпването на новото ниво на съзнание. Обърнете внимание на цвета на дръжката – в началото е тъмен, докато в края е започнал да свети . Другият край на лопатата е над изгряващото слънце ( символ на новото съзнание , новите енергии ) . Ако се загледате ще видите , че този край е двоен – продължението много напомня за полумесец . С това Дюрер показва и естествената хармония между Слънцето и Луната.

    ЗАД ГЪРБА НА МАРИЯ – светло е, началото на новата епоха, но и там пътят е труден, с препятствия. Вижда се как криволичи, в неговия край са очакващите хора.Те все още не са преодоляли всички ограничения, символ на които са стената и арката в квадрат ( който както се знае е класически символ на ограничение ) . Истинското начало ще бъде, когато те продължат по пътя, който се вижда как започва острани на арката и води към небето ( другите измерения ) . Това подсказва, че еволюцията на съзнанието продължава , епохата не е краен етап от нея .

    ВЪНШЕН ВИД И ПОЗИТЕ , В КОИТО СЕ НАМИРАТ ХРИСТОС И МАРИЯ – голият гръб и босите крака на Христос означава материално обедняване, което е неминуемо за края на епохата на Рибите . Повдигнатата периферия на шапката показва колко големи усилия са нужни, за да се преодолеят препяствията и съпротивата от страна на всички, свързани със старата епоха.

    Забележете извисената фигура на Христос – високо над стената, намираща се зад гърба на Мария. Не е просто съвпадение, че ръстът съвпада с най-високото дърво ( развитите познания ) .  Христос насочва показалец към третото око ( една от основните чакри ) на Мария , с което иска да каже – развий интуицията си, понеже тя ще е водеща в епохата на Водолея. Коленичилата поза на Мария в комбинация с кърпата на главата й показва едновременно неувереност и смирение пред делото на Христос. Защо е неуверена все още ? Поглеждаме нейните ръце – с едната е закрила делвата с вода ( символът на епохата Водолей ) – което показва , че не всичко е улегнало , има много въпроси и стари шаблони за изчистване. Другата й ръка сочи към кръста, намиращ се в Христос – намек за трудната раздяла с догмите , наложени от старата епоха , както и кръстопътно положение . 

    ДРУГИ ВАЖНИ ЕЛЕМЕНТИ :

   Слънцето (познанието) е изгряло още в старата епоха , а лъчите му се разпространяват навсякъде – неговата непреходност.

   Монограмът на Дюрер – намира се в градината от старата епоха , той е осъзнавал, че принадлежи към нея . Въпреки това положението му не е случайно – намира се по средата между най-ниската част от градината и коренът на едно от дърветата там , а горният му край е обърнат не къде да е , а точно към пътя , продължаващ след арката.

                                                                “Слизането в Ада” – в нея е наблегнато на борбата за спасението на човешките души. Тук Христос отново е събирателен образ. Представена е и ролята на т. нар. “рептилна раса”, имаща съществен дял в колонизирането на планетата и човечеството .

    Арката е символ на ограниченията на триизмерния свят, който понастоящем обитаваме. Христос е дошъл, за да помогне на поробените хора да преодолеят тези ограничения. Погледът му издава умора –  борбата е голяма , пречките от страна на рептилната раса – също. В ръката си той държи кръста , но отново има насока , различна от тази в официалните догми . Връхната част сочи към рептила, застанал на арката – т.е. задънена улица . Истинският път за свободата е указан чрез знамето, което се развява встрани от рептила и води по посока на сиянието, излизащо от Христос ( символ на Христовото съзнание).

    Рептилната раса е представена от 2-та рептила . Този , който се намира върху арката е като страж – пази никой да не се измъкне от наложените ограничения. Обърнете специално внимание  накъде е насочил двойното копие ( за това ще стане въпрос по-надолу). Другият рептил се показва изпод една изкъртена врата – намек за съществуващите подземни бази. Вратата може да се тълкува и като изплуването на истината на повърхността . Яростта на змея е насочена към Христос , който не престава с опитите си да спаси стисналите молитвено ръце хора.

    Адам и Ева също са събирателни образи – на всички мъже и жени, съхранили своя морал ( смокиновите листа пред срамните части навеждат към това тълкуване) . Очебийно впечатление прави физическата старост на Адам – това е в следствие насоченото копие от рептила върху арката . Най-страшното е, че то се е впило в коронната чакра, която е центъра на крайното Божествено единение. Въпреки това той е устоял , съхранил морал и вярност към Ева . Потвърждение намираме в нейния поглед – пълен с любов и разбиране към своя Адам, както и хванатата му ръка. И двамата се намират под арката , което показва, че все още не са избегнали ограниченията . Дяволът , намиращ се зад тях от своя страна доказва, че злото е непрестанно в опитите си да задържи еволюцията на човеците.

    Символизъм има и изписаната година под арката – 1512 . Както знаем тогава е завършена творбата. Но обърнете внимание на петицата – не наподобява ли на змия ? И още един момент – нумерологичен : ако сведем цифрите до едноцифрено число се получава 9 – число на краен резултат . Времето на ограниченията изтича ....