понеделник, 16 май 2011 г.

Известни медиуми - Д. Д. ХЮМ

Роден през 1833 година в Шотландия, Даниел Дънглас Хюм е отгледан от леля си в Америка, където дарбата му на медиум бързо се проявява и разцъфтява с утвърждаването на спирптуализма през петдесетте години на XIX век. Освен по-обикновените сеанси в стайни условия, включващи материализация на човешки ръце, и способността му да накара музикални инструменти да свирят без човешка помощ, Хюм се специализира в областта на левитацията — на предмети и на самия себе си.
Само няколко месеца след първата му публична левитация в Кънектпкът, Хюм е представен като знаменитост и от двете страни на Атлантика. Любимец на висшето общество, той прави демонстрации на своите способности в двора па Наполеон III, където принц Метерних планира да го разкрие като мошеник, но заговорът не успява, а славата на Хюм става по-голяма от всякога.
През 1855 година той вечеря с Елизабет и Робърт Браунинг, но демонстрациите след вечеря ласкаят твърде много домакинята и Робърт Браунинг започва да се държи враждебно с медиума. Години по-късно неговото сатирично стихотворение „Медиумът господин Кал", насочено явно срещу Хюм, нанася доста щети на спирптуализма. Далеч по-голяма вреда обаче нанася неговия неразумен опит да измъкне пари от госпожа Джейн Лайънс — попрезряла вдовица, която го съди за изнудване. Съдията осъжда госпожа Лайънс за лъжесвидетелстване, но нарежда на Хюм да възстанови парите, като му казва: „Тъй като смятам сппритуализма за измама, необходимо е да приема тъжителката за жертва на тази измама".
Като цяло кариерата на Хюм се развива стремително. Той извършва удивителните си подвизи в къщи, които никога преди това не е посещавал, понякога без никакво предупреждение, при това сам (без съучастници) и без каквато и да е апаратура. Още по-изумителна е способността му да прехвърля свои способности временно върху други.
Дори скептиците откриват, че в присъствието на Хюм могат да левитират и също като него стават устойчиви на огън. Хюм често пъха двете си ръце, а понякога и лицето си, в нажежена до бяло жарава, без да се изгори и дори без да остане белег. Той взема от огъня пламтящи въглени, слага ги в носна кърпа и ги подава на гостите, които ги държат по няколко минути всеки, без да получат изгаряне — нито те, нито носната кърпа. Понякога, по време на левитация, тялото на Хюм се удължава — според изследователите, които го държат за тялото, докато той се издига, удължаването достига до 20 сантиметра. Убеден спиритуалист, Хюм смята, че тези явления се предизвикват от духовете на умрелите, за да докажат, че продължават да съществуват. Той разказва как го повдигат, „въпреки че — добавя, — ако бях паднал от тавана на някои от стаите, в които бях издигнат, нямаше да ми се размине без сериозно нараняване".
В един от тези случаи,ако наистина бе паднал, той със сигурност би загинал. Това става през една зимна нощ в квартал „Виктория" в Лондон. Хюм излита от прозорец на третия етаж, понася се над улицата и влиза обратно през друг прозорец на същия етаж. Естествено, подобни деяния винаги пораждат съмнения, а тримата свидетели са капитан Чарлс Уин, неговия братовчед лорд Адер и собственикът на Линдси. И тримата са негови приятели и последователи. (Хюм, чиято сексуалност буди съмнения, е заподозрян в хомосексуална връзка с Адер). Възможно е те наистина да са излъгали за това събитие, но другите публични прояви на Хюм му осигуряват достатъчно много предани последователи. Скептиците намекват за хипноза на свидетелите, а някои дори смятат, че туберкулозният и слаб Хюм е използвал въже, за да се прехвърли от единия прозорец до другия.
Каквато и да е истината за тези случаи, най-малко двама са изтъкнатите учени, повярвали в неговите дарби на медиум. В Русия Александър фон Бутлеров провежда успешни експерименти върху психо-кинетичните му способности, а в Англия Уилям Крукс онделя няколко месеца за изследвания върху медиума. Хюм поощрява скептицизма на Крукс: „А сега, Уилям, от теб искам да действаш така, все едно че съм прочут заклинател и ще те измамя, като ти изиграя всички номера, които знам... Не се съобразявай с моите чувства. Аз няма да се обидя".
Крукс не вижда причина медиумните способности да се регистрират с научна измерителна апаратура. Експериментирайки, той конструира устройство, с което изпитва способността на Хюм да накара акордеона да свири без човешка помощ. Инструментът е закрепен в специално конструирана медна клетка, а на Хюм е позволено да го докосва само в противоположния на клавиатурата край. Въпреки това акордеонът,който предварително е проверен дали механически е съвсем обикновен, продължава да свири. След години Крукс пише, че тези експерименти „убедително представят доказателства за съществуването на една нова сила, по неизвестен начин свързана с човешкия организъм, която...може да се нарече „психична сила".
Хюм достига своя зенит между 1850 и 1860 година. След това неговото здраве и психични способности започват да угасват. Заедно с втората си съпруга — дъщерята на Александър фон Бутлеров, той отива да живее на юг в Европа заради по-топлия климат. Отвреме-навреме дава сеанси за приятели и пише автобиографията си — „Светлини и сенки на спиритуализма", в която с еднакво презрение напада и скептиците, и шарлатаните. Умира през 1886 година. Въпреки загадъчния си характер, Хюм не може да не буди уважение дори и днес. От многото свидетелски описания на неговите прояви става очевидно, че той наистина е необикновен медиум, макар че е възможно източникът на неговите способности да не са духовете, в които той вярва.

2 коментара:

  1. статията е взета от една излязла от тираж енциклопедия на паранормалното с автор Лин Пикнет. Супер интересна книга, която можете да намерите по антикварни книжарници и в Народната Библиотека. А иначе самият текст е взет от тоя сайт http://duhovno-razvitie.com/hium.htm

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.