петък, 30 юли 2010 г.

Отново за паралелните светове около нас

Една история, разказана от авторитета в уфологията Жак Вале : една жена се връщала в парижката си къща. Когато се приближила до вратата, открила, че не върви по тротоара, а по непозната каменна крайбрежна улица, при това вместо къщи около нея се оказали полета, а отпред се виждала светлината на някаква постройка. Като изминала около миля, тя видяла в двора на къща, заобиколена с ограда, прегръщаща се двойка и злобно лаещо куче, което се нахвърлило към нея. Младежът извикал : “Джак ! При мен !” . Жената се огледала назад и видяла, че отново се е озовала в Париж, само че била подминала къщата си. Погледнала отново към двойката, но видението било изчезнало...

Друга интересна проява на паралелния свят са миражите, които често се наблюдават в пустини и морета. Случват се и в населени места, но обикновено там хората по-малко им обръщат внимание. Тъй като това явление не може да се определи като чиста халюцинация, понеже съществуват множество фотографии, потвърждаващи реалността на миражите, се правят опити то да се обясни с възникването на промените в плътността на въздуха, в резултат на което се появява интерферентна картина.

Знаменитият изследовател на непознатото Чарлз Форт и неговият последовател Персингер събрали множество наблюдения за това как по небето плуват морски кораби. В древността хората наричали това явление “Летящия холандец”.

Форт бил доброволен отшелник, предпочитал книгите, вестниците и списанията пред обществото на хората. Може би затова толкова го привличали необяснимите явления : червеният дъжд над Бранкенберг през 1819 г., дъждовете от различни предмети (месо, сладкиши, пшеница, пирони, жаби, змии, риби), снежните парцали с големина на чиния в Нешвил през 1891 г., както и самозапалването на хора, огнените кълба, загадъчните надписи, легендарните великани и т.н.

В своя труд “Книгата на прокълнатите : хиляда и едно забравени чудеса” той разказал, че ако се вярва на медицинските отчети от онова време, през 1846 г. кървави дъждове от истинска кръв валели в няколко района по света. Обяснението на тези дъждове с вихри, смерчове и други прояви на стихиите, които пренасят съдържанието на езера или складове от едно място на друго, където вали подобен дъжд, не издържат на критиката. Ако обяснението със склада изглежда възможно, за дъжда от животни то не става, тъй като тогава биха валели едновременно и водорасли, и цялото съдържимо езеро. А падат само еднородни индивиди, при това на еднаква възраст. Жак Вале в работата си “Паспорт за Магония” привежда съобщения на очевидци, наблюдаващи как намиращ се в небето кораб хвърлил котва, която се захванала за някакъв предмет на земята и не му позволила да отплува нататък. Тогава към котвата по въжето се спуснал човек в матроска униформа, при това у наблюдателите се създало впечатлението, че той сякаш плува във вода. Като видял хората, се изплашил и му се наложило да отреже въжето, за да освободи котвата, която и до днес се пази в Лондонския музей. Вале събрал много такива случаи,започвайки с 1211 и свършвайки с 1897 г. Отначало наблюдавали във въздуха платноходи, което свидетелствало за техническия прогрес и в паралелните светове.

Защо е възможно съществуването на паралелен свят, при това в същата точка на пространството, а ние не го усещаме и не преминаваме през него ? Преминаваме през въздуха и водата и това не ни учудва. Можем да си представим, че съществуват светове, състоящи се от атоми, които по отношение на атомите на нашия свят са въздух, т.е. плътността на атомите от техния свят е по-ниска от тази в нашия и затова за нас те са прозрачни.

Подобно нещо е възможно, ако вътреатомната температура на веществата от паралелния свят е по-висока от вътреатомната температура на веществата в нашия. Известното е, че увеличаването на температурата води до смяна на агрегатното състояние на веществото. Затова ако предположим съществуването на скала на вътреатомните температури, може да се говори най-малкото за 4 паралелни свята, чиито атоми по отношение един към друг се намират в твърдо, течно, газообразно и плазмено състояние. Но теоретично броят на световете може да е безкраен.

Пьотр Успенски – писател и философ, физик и математик, познавач на историята на магията и окултизма, през 1930 г. публикувал на Запад интересния труд “Новият модел на Вселената”. В него той обяснява, че светът е шестизмерен : три измерения са пространството и още три – времето. Успенски се доближава до идеята за множествеността на “паралелните светове” и дори се опитва зримо да опише разклоняващия се фрактал на шестизмерната Вселена.

“Фигурата на триизмерното време представлява сложна структура, която се състои от лъчи, излизащи от всеки миг на времето : всеки от тях съдържа в себе си собственото време и излъчва във всяка точка нови лъчи...”

В същото време на изследователите от НАСА, използващи компютърни модели, им хрумнала идеята за създаването на хиляди възможни паралелни вселени, свързани една с друга подобно на мехурчета въздух. Според експертите тези сфери (Вселени) могат да бъдат сходни или да съответстват на физически закони, съвършено различни от законите в нашата Вселена.

По този начин се допуска възможността всеки човек да има различни двойници в аналогични Вселени. Освен това учените смятат, че тези Вселени могат да са свързани помежду си, а между другите да има такива интервали, заради които пътешествието от една Вселена в друга да е невъзможно. Що се отнася до всички останали случаи, в НАСА смятат, че днес е трудно да се докажат на практика. И все пак – основанията за още търсения в тази област остават .

1 коментар:

  1. Паралелни светове, онова, за което сме слепени и се носим в едно сред Вселената, която може би също си има свои паралелни безкрайности – други Вселени. Сега и тук, тези понятия са винаги леко размити в онези миражи, наричани нереалности, а всъщност са точно тези исветлявания между паралелните ни светове, хоризонтите, през които понякога проглеждаме.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.