Д-р Йордан Панов за "Третото око" - част 2

Ако се погледне непредубедено отстрани и едновременно върху "трите му функции", може да се каже, че сферата на въздействие е в четвъртото измерение - времето. Какво е становището на съвременната хронобиология за начина на отчитане на времето от живите организми ? Какво се знае за епифизата ? Съществува пълно единство на мненията, че има срединни структури в мозъка, които имат роля на "биологичен часовник", отмерващ абсолютно време. Той е генетично заложен, но и синхронизиран от външни фактори - слънцето, луната и други определящи цикличността на протичане на процесите в живите организми. Такъв "уред" имат и едноклетъчните организми. Къде точно се намира ? Най-логично е да кажем : в ядрото. Многократните експерименти доказват обаче, че при отстраняване на ядрото ритъмът на протичане на процесите се запазва. В същото време, ако се трансплантира ядро от клетка с друг ритъм, то ритъмът на първата клетка се променя. Така интерпретацията става твърде трудна още на ниво едноклетъчни. За земноводни, влечуги и птици основна роля на такъв "часовник" има епифизата. Нещо повече - при изолирана епифиза на птица е доказана директната й светлочувстителност и синтез на мелатонин, чрез промяна на светлинната експонация. Механизмът е твърде подобен с този на ретината на окото. И още по-интересно - при 24 часово светлинно облъчване е наблюдавано редуване на продукцията на мелатонин от лявото око, дясното око и епифизата. При бозайниците в регулацията на биоритмите се включват много по-активно хипоталамусът, хипофизата и други структури, обединени в междинния мозък. При човека отношение има и мозъчната кора, поради сложността на процесите и възможността за частичното им волево повлияване. Епифизата има невронални връзки с хипоталамуса, слуховия, обонятелния и зрителния анализатор. През 2003 г. са открити такива и с няколко вътречерепни ганглии. Според авторите това налага цялостна промяна в невроанатомичните ни представи. Като жлеза с вътрешна секреция тя отделя вещества, които са антагонисти на хормоните на хипофизата. Епифизата участва във водната и електромагнитна обмяна. Чрез светлинната информация, която получава през деня, се усилва отделянето на серотонин, а през нощта на мелатонин. Доказана е връзката между нивото на секреция на мелатонина и склонността на еритроцитите към деформация, което има непосредствено отношение към мозъчния и сърдечния инфаркт. При нарушение на функцията и в детска възраст се появява ранен пубертет, но със значителни патологични отклонения. Напоследък е открита и контролната роля на епифизата при зарастване на раните. Чрез отделяните от нея пептиди - епиталамин и мелатонин, тя има отношение и към механизмите на остаряването и туморната трансформация на клетките. Явно, че епифизата е важно звено във фотоневроендокринната ос на регулация на биологичните ритми и отчитането на времето, но ще бъде ли пресилено да направим паралел с функциите на "третото око". А може би това предстои ? Все пак, до преди 40 години се е считало, че епифизата е закърнял орган. "Биологичният часовник", в по-широк аспект, определя и продължителността на живот на клетките, а това означава, че "фиксира" и момента на смъртта им. Програмираната смърт отключва програмирано делене и нов живот на нови клетки. И така до смъртта на целия организъм, която настъпва при "износване" на процесите на контрол върху подаваните сигнали към вътрешните органи. При определени условия, функцията им може да бъде и волево контролирана. До забавяне на сърдечната дейност и целия метаболизъм до 5-6 пъти под "нормата". И пак стигаме до упражненията на йогите. Докато тези за частично влияние върху тялото са по-достъпни, другите, чрез които се постига пълен контрол върху времето, са възможни за единици. Според учението на Йога има само едно състояние, при което "третото око" е отворено напълно при всички хора - по време на сън без сънища. Тогава, за съжаление, не можем да се възползваме от възможностите му, тъй като съзнанието ни е изключено. Но в състояние на хипноза съзнанието и волята на хипнотизатора могат да го контролират. И ставаме свидетели на отключване на неподозирани способности. Например при дълбока хипноза може да се възпроизведе точно определена възраст от хипнотизирания. Toва не са само спомените. Мозъкът започва да функционира изцяло, както в миналото на същата възраст, със съответното поведение, начин на писане, на рисуване и т.н. Сякаш времето е върнато назад с точно определен брой години. Тук свършват нашите познания. Според нагласата си можем да приемем, че написаното в старите книги и потвърдено от трима-четирима лами през последното столетие, до голяма степен е вярно или, че не е достатъчно, за да бъде доказано и да му се доверим. И все пак се знае, пък и част от нас са срещали хора, които имат телепатични способности, или по друг начин казано, имат "трето око, което е в различна степен отворено". Или че тяхното "трето око" възприема времето по-чувствително от останалите. Могат ли да се намерят такива категории хора, при които това се среща по-често ? Всеки би могъл да прехвърли спомените си и натрупания опит и да си отговори. Познавам хора, преживели клинична смърт. Може да се предположи, че при тях "биологичният часовник" спира в момента на смъртта при прекратяване на дишане и сърдечна дейност, но тръгва отново след смъртта, с помощ отвън, но вече с друг ритъм. Нарушава се ходът на времето и това може би отключва способностите на "третото око". А може би има и други начини ? Дали има и други външни "десинхронизатори" ? А може би хората, които "виждат времето" са много повече ? И все пак съществува ли "третото око" или това е само някакъв въображаем център, подпомагащ концентрирането на мисълта до нива, при които се отключват все още необясними за науката способности на целия мозък ? Така въпросите ни завладяват с безкрайността си, а отговорите ни изглеждат все по-нищожни със своята категоричност. И си казвам : "Може би така е по-добре" ... Остава един непреходен стремеж наблюденията все пак да бъдат споделени, макар и без помощта на статистиката. И надеждата, че непредубеденият читател ще открие истинноста на разказаното точно в неговата правдоподобност.

Край