Д-р майкъл нютън : какво се случва с душите ?

Кой е доктор Майкъл Нютън ?

Докторът по философия Майкъл Нютън е дипломиран хипнотерапевт от Калифорния и член на Американската асоциация на психолозите-консултанти, практикуващ от 45 години. Той е посветил своята терапевтична практика на различни отклонения в поведението и на помощта на хора в разкриването на тяхното висше духовно "Аз". Разработвайки своя собствена техника за възрастова регресия, Нютън открил, че може да поставя пациентите си в промеждутъчни периоди между техни минали животи, като по този начин потвърди и демонстрира на практика примери за реалното, изпълнено със смисъл съществувание на безсмъртната душа между физическите въплъщения на Земята. С цел разширение на изследванията си ученият основал "Общество за духовно завръщане" и Институт за живот след живота. В момента д-р Нютън и съпругата му живеят в планината Сиера Невада, северно от Калифорния.

Резултатите от своите опити ученият изложил подробно в книгите "Пътешествие на душата" (1994), "Предназначение на душата" (2001) и "Живот между животите : минали животи и странствания на душата" (2004), в които ясно и последователно е описал хода на събитията след физическата смърт. Авторът представя материала като нагледно пътешествие във времето с използване на реални истории от практически сеанси с пациенти, които подробно описвали своите преживявания в промеждутъците между минали свои въплъщения. Книгите на Нютън станали по-скоро нов пробив в научните изследвания на духовните светове, които преди това не са изследвани с помощта на хипноза.

Трябва да се подчертае, че в изследванията си М. Нютън отишъл доста по-далече от Реймънд Мууди - автор на "Живот след живота" (1976). Ако Мууди подробно описвал видения и усещания на душата след клинична смърт (излизане от тялото и реенето над него, влизането в тъмен тунел, гледането на "филма" на отминалия живот, срещи и беседи със светещо същество), то Нютън в хода на своите опити по хипнотична регресия не само потвърдил резултатите, получени при неговия предшественик. Като добросъвестен и старателен изследовател той успял да надникне отвъд границата на биологическата смърт и да види следващите етапи от пътешествието на душата : среща и беседи с Наставник, както и с въплъщенията на енергиите на починали роднини ; отдих и възстановяване на силите ; учение в група родствени души ; овладяване умението за боравене с тънките енергии ; работа с файлове и архиви от паметта в библиотеките на Живота ; посещение на събрания на Съвета на Старейшините ; оглед в Огледалната зала на вариантите за бъдещия живот във въплъщение. Ученият не дава отговор в книгите си на въпроса от кого е бил създаден този удивителен и толкова различен от библейските Рай и Ад свят. Но може да се предположи, че той е бил създаден в дълбока древност от някоя високо развита цивилизация, овладяла развитието на тънките енергии.

Критиката на д-р Нютън ... не издържа критика

Напълно очевидно е, че сензационните резултати от опитите на Нютън срещнали не само възхитата на благодарните читатели, победили веднъж и завинаги след прочитането на трудовете му страха от смъртта, но и отчаяната съпротива на апологетите на господстващата все още научна парадигма, които дори не допускат мисълта за това, че човешкото подсъзнание е също толкова мощен инструмент на научното познание от прословутите телескопи и адронни колайдери.

Какви доводи използват съвременните критици на Майкъл Нютън ?

1 - Резултатите, получени от Нютън в хода на неговите опити са ненаучни и не могат да се разглеждат като доказателства за живота на човешката душа след физическата кончина.

Нека се обърнем към философията и методологията на науката. Кои резултати от експериментите са научни ? Първо, това са тези, получени чрез научни методи. Но нима методиката на потапяне на човека в хипнотично състояние, която с успех се прилага в психотерапията през последните 100 години, е ненаучна ? И къде е ненаучността на методиката на статистически подбор на резултатите, която използвал Нютън ?

Второ, критерий за научността на получените резултати е тяхната възпроизводимост в хода на аналогични изследвания. Нютън и неговите последователи по цял свят провели хиляди опити на хипнотично потапяне на хората в посмъртно състояние и всичките дали сходни резултати.

Трето, резултатите и ходът на експериментите трябвало да бъдат зафиксирани със съответните прибори и технически устройства. Правилно : всички сеанси на учения по хипнотично потапяне в постмъртния свят се записавали с аудиоапаратура, а след завършека им пациентите слушали собствените си разкази пред хипнотерапевта с описания на видяното с вътрешното зрение.

Така че тезисът за ненаучност на получените от Нютън резултати е меко казано некоректен.

2 – Майкъл Нютън е измислил и внушил на пациентите картини и образи от духовния свят.

Повечето от нас смятат, че човешкото въображение е всесилно и може да измисли всичко. Но в действителност това далеч не е така. Психолозите знаят, че всички фантазии, които се раждат в главата ни, са обусловени на първо място от конкретни културни, национални и религиозни традиции, съответстващи в рамките на даден социум. Това добре се вижда по примерите с фантазиите за задгробния свят, получени в рамките на мистичния опит на религиозно ориентирани мислители ( Е. Сведенборг ) и подвижници на различни религиозни конфесии. В случая с описанията на пътешествията на душата след физическата смърт в трудовете на Нютън имаме нещо съвършено различно. И е невъзможно то да се внуши на религиозно настроени хора.

Какво има отвъд ?

И така, какво конкретно е изследвал и открил Нютън ?

В момента на смъртта нашата душа излиза от физическото тяло. Ако е достатъчно стара (като брой прераждания , не физическа възраст), тя веднага разбира, че се е освободила и се отправя “у дома”. Тези усъвършенствани души не се нуждаят някой да ги посреща. Но по-голямата част от душите, с които е работил Нютън, били посрещани отвъд пределите на астралния план на Земята от Водачи.

Младата душа или душата на починало дете може да се чувства малко дезориентирана, докато не я посрещнат на ниво, близко до земното. Има души, които решават за известно време да останат на мястото на физическата си смърт, но повечето искат да го напуснат веднага.

Времето няма значение в Света на душите. Напусналите тялото души, но желаещи да успокоят тъгуващите близки или поради някакви други причини остават за известно време близо до мястото на смъртта, без да усещат хода на времето. То става просто настояще за тях – в противоположност на линейното време.

С отдалечаването си след смъртта от Земята душите забелязват все повече и повече усилващо се сияние светлина около себе си. Някои виждат за кратко сивкави оттенъци мъгла и го описват като преминаване през тунел или врата. Това зависи от скоростта на оставяне на тялото и придвижване на душата, което на свой ред е свързано с нейния опит. Усещането на увличащата сила, излизаща от Водачите, може да бъде меко или силно в зависимост от зрелостта на душата и способността й към бързи промени.

В първите моменти след излизането от тялото всички души попадат в зона на “тънка облачност”, която скоро се разсейва и душите могат да виждат на големи разстояния. Именно в този момент обикновената душа забелязва форма тънка материя – духовно същество, приближаващо се към нея. Това същество може да бъде неин любящ духовен приятел, но най-често е личния Водач. Ако ни посрещат съпруг (съпруга) или приятел, които са починали преди нас, Водачът се намира наблизо, за да може душата да осъществи този преход.

За 30 години изследвания Нютън така и не попаднал на нито един пациент, когото да посрещнат такива познати от религиите същества като Иисус или Буда. В същото време изследователят отбелязва, че духът на любовта на духовните Учители на Земята се излъчва от всеки личен Водач, който е отреден за душите .....