петък, 10 юли 2015 г.

Възпитаване на волята, подчиняването на астрала

   Колкото и да е сложен процеса по възпитаването на волята, в крайна сметка опира до обуздаване на астрала и пълното му подчиняване. Астралът е само обвивка, проводник, оръдие на духа, но сам не е дух. Можеш отлично да си живееш без всякакви емоции и въпреки това да си останеш пълноценен човек, без да губиш нищо от това. Сферата на астрала засяга низшата скала на живота, без който разширеното съзнание може да мине напълно свободно. В процеса на еволюцията на човечеството, идва нивото, при което астралният проводник, изпълнил еволюционното си предназначение, ще стане абсолютно ненужен. Но някои хора са достигнали това ниво и от това се поражда борбата – те, за своето господство над астрала, астралът - за своето съществуване. Яркият живот на тази обвивка се проявява особено силно при пияниците, наркоманите, комарджиите и сексманиаците, но човек може да живее и без тези пороци и да преуспее в развитието си, да се радва на живота и да напредва, тоест да прави това, от което необуздания астрал го лишава. Затова е най-добре изцяло да бъде изключен от активността на съзнанието и да не му се подчинявате. Самобичуването, аскетизма и всякакви негови крайности показват, доколко остра е била битката с тази яростно съпротивляваща се обвивка. Сега тя е впрегната с единното начало на духа. Да накараш астралът да мълчи, означава да го владееш. Неговите емоции са ужасно заразителни и се предават от човек на човек с излъчванията на аурите, като предизвиква в съзвучните аури аналогични вибрации. Постоянно и повсеместно карат хората да вибрират по същия начин, по който те самите звучат. Опазването на вътрешния си микрокосмос от тази външна зараза трябва да е постоянна и зорка. Иначе човек заприличва на пазарна марионетка, която се движи само, ако някой дръпне връвчиците, с които е свързана. По същия начин дърпат за нервите човека астралните вибрации от необузданите обвивки на обкръжаващите го хора и тогава се изкривява и пречупва като кукла в театър, за да му се смее множество злобни очи, които се радват на сътворените от астралния свят злини. Но техните жертви са слепи и продължават да се кривят и да се раняват взаимно и се засенчват за най-голямо удоволствие на злобно гледащите ги. Така злото вече не е лично, а пространствено и погасяването на последните искрици светлина и в тези, които са жертви на собствените си астрални емоции и наоколо.

 

 

Борис Абрамов, "Светлините на Агни йога" т.2

    Превод и предложение: Анита
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=7414

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.