понеделник, 13 юли 2015 г.

Алтернативата на технократския път ни прави свободни (част 2)

    Нашата цивилизация, благодарение на технократския път също в много отношения започва да прилича на обикновен мравуняк. Така например, при мравките съществува строго разделение на "касти", всяка от които използва строго регламентирана храна. Тази храна определя нивото на съзнание на всяка мравка: на "елита" е по-високо, на "войниците" по-ниско, на "работещите" - още по-ниско. Но мравунякът се управлява от "царица", чието съзнание не е ограничено и е по същество "контролен модул" за колективния разум на вида.

     Джийн Санди дава следното подробно описание на "мравешката цивилизация": "От поколение на поколение, мравките са организирани според стереотипа.
     Мравката живее една година, така че обект на наблюдение са достатъчно голям брой поколения, за да се счита мравешката цивилизация за доста статична. Цивилизация в смисъл, който обикновено придаваме на тази дума: всеки мравуняк е сграда от зидария с креп, със специални помещения (килери, ясли, където работещите мравки се грижат за яйцата и т.н.).
В някои мравуняци са "яслите" за растителните листни въшки, техния сладък стомашен сок се използва от мравките. В други има "изби", където върху хумуса от листата израстват гъби. Всички мравуняци имат няколко входа, построени с препятствия срещу нападение на враждебни мравки. Войната на два мравуняка завършва с това, че победителят унищожава чуждия мравуняк и хваща личинките на победените".
     Учените отбелязват, че характерната черта на мравки, пчели, термити е тяхнaтa статичнa, консервативна, основана на неизменни стереотипи организация на живот, където кошерите и мравуняците са аналози на човешките градове с техните "складове", "казарми", "ясли" и дори "фабрики" и " плантации". Въпреки това, тази цивилизация е толкова статична, че не преживява абсолютно никакъв напредък в развитието си.
     Технократският път превръща и нашата цивилизация в нещо подобно на това, където първоначално свободните хора се превръщат в един вид роботи, чието съществуване е изцяло подчинено на законите (стереотипи и догми) за съществуването на "мравуняка" - градовете. Поради което се потиска индивидуалността и идентичността и се насаждат общоприети стандарти и стереотипи. Но точно както всяка мравка, която спира да яде храна, отровна за съзнанието й, можеш отново да станеш свободна личност (което между другото, се случва в краткосрочен период между смъртта на старата "кралица-майка" и възшествието на "трона" на новата кралица), такава възможност се дава и на човека.
Разбира се, нашата физическа храна има определено влияние върху нашето съзнание: голямата част от нея е пълна с токсини и е отровена от еманации на болката на умрели животни. Но, въпреки това, определяща се явява духовната храна: тази "дъвка", която се излива като поток към нашето съзнание и подсъзнание от телевизионните екрани и компютри, от страниците на таблоидната "евтина" преса - програмирайки ни на "мравешки" модели на поведение и начин на живот. И колкото повече човек абсорбира и се "ангажира" с всичко това, толкова по-малко той има шанс да изчисти своето възприятие от цялата тази "обвивка", предназначена да го запази в рамките на живот на "биоробот" и "мравка".
     Ето как това е обяснено от академика на Международната академия по информатизация към ООН Л. Н. Мелников : "Още Ерих Фром казва, че нашата цивилизация се развива по некрофилен сценарий, който се характеризира с любовта към мъртвото: метал и техника, синтетични материали ...
     Съвременните Богове - това са "Боговете на Хаоса", съставящи сценарий с много ясно изразени кошмарни (наркотичен транс), еротични и некрофилни компоненти. В съответствие с тази концепция се съставя информация, която се предава чрез медиите. В съответното направление човека се програмира от  информационния поток на медиите ...
Поради всепроникваща тотална доминация на медиите, от която човек понастоящем не е в състояние да се откаже, да се измъкне от тази нова, виртуална реалност е почти невъзможно. Според американски данни, "средностатистическия телевизор работи шест часа и четиресет и осем минути на ден", т.е. почти седем часа - почти половината от будното време на човек ... В краткосрочна перспектива, както е на Запад, така и у нас частният апартамент се трансформира в един вид "мулти видеоцентър", с доставка до дома на видеоклипове, телесрещи с хора, вместо реалната комуникация, превръщането на апартаментите в работно място у дома, което позволява комуникиране с външния свят, без да излизате от дома. Човекът е напълно в ръцете на "сънната фабрика" - ТВ, с други думи, под властта на мечтите от изкуствената масова култура - мечтите на виртуалната реалност. Всеобщата компютъризация превръща човек в един вид биологичен робот, придатък към телевизията и терминала ... "
     За опасността от пълна компютъризация на човешкия живот и подмяна на интелекта и духовността на хората с пълни изисквания за подчинение на компютри и други технически устройства също предупреждава изследователят Е. Федотов: "52 години от началото на ерата на кибернетиката. През това време компютърът, заемащ цял етаж, се премести върху нашите бюра и с намаляването на размера той иззе все повече и повече пространство и сфери от живота. Той промени облика на света ... Благодарение на него ние отстраняваме заболявания, движим се бързо, с невероятна скорост "разрешаваме" математически задачи, като цяло - всичко правим по-добре. Но дали това е по-добре за самия човек? Това е въпроса. Прекомерното благодеяние обезкуражава. И сега, заедно с ползите, дадени от кибернетичната машина, можете да видите надвисналата опасност: човек понякога става само приложение към компютъра ...
Така че, може би изражението на трагичния парадокс на най-великото изобретение на ХХ век ще е , че "лицето" на двадесет и първи век ще бъде не типичната човешка личност, а компютъра, серия еди-коя си". Подобно становище има и "бащата на кибернетиката" - Норберт Винер.
     По този начин, изтласквайки ни към технократско развитие пришълците го правят с цел да ни поставят под техните "мерки" и да ни подчинят на свойто невидимо влияние. Друга цел е да ни лишат от развитието на своите вътрешни способности (а това е възможно само с развитието на личността и самобитността), за да сме възможно най-дълго под контрола на чужд за нас разум.
     Ето защо, въпреки разнообразието на външния вид и техническото оборудване на извънземните от други светове и измерения, по тяхната вътрешна същност те се разделят на два вида: демонични същества и същества с божествена природа.

    Методите, описани по-горе за енергийно въздействие върху човешките същества и техните съзнания ясно показват характера на тези демонични същества. А много от тях са изкуствено отгледани биороботи.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.