Игрите от типа виртуална реалност (симулации) стават все по-съвършени и "реални" и не след дълго ще дойде време, когато няма да можете да ги разграничавате от виртуалната реалност, която наричаме Вселена. Технологията отразява възприеманата от нас реалност и ни предоставя инструментариума и аналогиите, с чиято помощ да я обясним.
Най-усъвършенстваните сред тези игри - онези при които си слагате специални очила и ръкавици - вече са в състояние да накарат фалшивата реалност да стане "истинска" на вид и допир. Какво всъщност прави тази технология? Тя хаква петте ни сетива и ги манипулира така, че да декодират различна реалност от тази, която биха декодирали при нормални обстоятелства. Въпросната технология може да бъде толкова ефективна, че в някои болници свързват към виртуалната реалност пациенти с тежки изгаряния, докато медицинските сестри сменят превръзките им. Така мозъкът бива подлъган да създаде друга реалност, което намалява болката. С помощта на подобни технологии кандидат-пилоти се учат да управляват самолети, други специалности също са им намерили многобройни приложения. Игрите тип виртуална реалност обменят електрически сигнали (т.е. информация) с помощта на очилата и ръкавиците, която мозъкът декодира и преобразува в образи и възприятия. Петте сетива комуникират с мозъка по същия начин, по който мозъкът и тялото създават "физическата" или "материалната" реалност. Те декодират вибрационна информация, превръщайки я в електрическа информация. Най-очевидният пример за това са ушите, които улавят звукови вибрации и ги изпращат под формата на електрически сигнали в мозъка, който така "чува". Това се случва с всичките пет сетива. Един репортаж от традиционна медия:
"С помощта на сензори, прикрепени към повърхността на мозъка, изследователите успяват за първи път да трансформират мозъчните сигнали в говор. Технологичният пробив в тази област, достигнал точност от 90 % на предаваните сигнали, може да позволи на парализирани пациенти, които не могат да говорят, да комуникират с околните, а след това би могъл да ни помогне да четем мисли".
За това става въпрос. Днес вече съществува технология, която позволява да се декодират електрически сигнали в мозъка и да се превръщат в говор - нещо, което и мозъкът прави по естествен път. Това, което наричаме "говор", е всъщност вибрационната информация, генерирана от гласовите струни. Тази вибрационна информация бива превърната в електрическа информация, която мозъкът получава и трансформира в "говор", който разпонаваме като език. Езикът се появява едва след като мозъкът го е конструирал и - както казах по-рано - италианският лекар ще "чуе" (декодира) вълновата информация на италиански, а английският - на английски. Дори "физическото движение" е декодирана илюзия. Съществуват мозъчни дисфункции, които например карат човек, който например налива чай в чашка, да види течността като замръзнала или пък да види кола в далечината, а в следващия миг тя да прелети покрай него, като в интервала между тези две събития, наблюдателят не е видял нищо. Няма да се уморя да повтарям, че "материалният" свят е илюзия и че онези, които стоят зад човешката Система за контрол знаят това. Те обаче не искат ние да го разберем, тъй като останем ли невежи, възможностите за манипулации ще се запазят безкрайни. Вселената е информация, а информацията декодира информация. Подавате на компютъра си информация под формата на диск или флаш памет и компютърът дешифрира тази информация. Всичко е едно безкрайно кодиране и декодиране, кодиране и декодиране. Говоренето и слушането са най-простият пример за това.
"Спомнете си кои сте" - Дейвид Айк
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.