След създаването на "Адамовата раса", атлантите били уверени, че тяхната колонизация на Земята е окончателно сигурна. Сега те са трябвало да подчиняват низшата класа, която ще се труди за тях. Всичко изглеждало добре. Въпреки това, нещо се случило, което осуетило плановете им за трети път. "Синовете на Змията" от Лемурия разбрали какво са направили техните бащи със новосъздадената раса, която трябвало да заеме тяхното място, неволни служители на злото. Хрумнало им, че такива експерименти са погрешни и че тази раса от служители била, въпреки че е невежа, част човека и, следователно, техни "братовчеди". Решено било, че емисари на "Синовете на Змията" ще осъществят контакт с новата раса.
Членове на "Синовете на Змията" влезли в
"Градината" да започнат диалог със своите братовчеди, които били в духовно робство и невежество. Мъжете Адам не са били заинтересувани от съветите на техните
посетители. Но жените, Евите, били. Казано е, че Евите намерили новодошлите за хубави и привлекателни.
Посетителите казали на Адамовците и Евите които искали да ги послушат, че те са били държани в състояние на индуцирано невежество и заробване, но че в тях се намира нещото, което може да ги превърне в "богове", и че ако те са напуснат „градината” и стигнат до Лемурия (Океания), ще им бъде показано всичко, които е
било скрито от тях и ще се събудят за истинската си същност. Накрая, след толкова убеждаване, една голяма част от Адамовата раса последвала мъдрите посетители до техния райски остров. Те били пренесени на Лемурия от космически
кораб.
Опитът на транспортиране през земната атмосфера е бил записан от някого и се
предава на поколенията в това, което понастоящем считаме за чудна приказка за
"колесници от огън”. "Виденията на пророците Енох и Езекил и опита на вавилонския Крал Етана са свързани с реални събития и преживявания.
Поради това преместване на адамовата раса, ние откриваме натрапчивия импулс в психологията на хората да търсят изгубения рай или бряг, където животът е възвишен и спокоен. Този инстинкт се появява особено силно в членове от женски
пол.
Заради предаността на Евите и любопитството им към загадки, матриархалния култ на жриците започнал. Тези култове към властта на жените съществували до Средновековието, когато „Братството на змията”, под прикритието на католицизма, се надигнало да ги унищожи, масово. Евите никога не им било простено за
напускането на „райската градина”, т.е. господството на нашествениците. Тяхното
решение белязало съдбата им. Това което, съставителите на Стария завет и създателите на Антроцентрик (вярването, че човекът е централен аспект на реалността), монотеистичните религии поставят за разглеждане подлостта на жените, трябва да бъде достатъчно доказателство на кого те служат. Следния пасаж показва гнева на Атлантите, не само към своите "първо родени", но също и към Евите:
Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. (Битие 3:14)
В сцена със Ева и дървото ... нищо не се казва, за да подскаже, че змията, която се появява и и говори е била божество по право, което е било почитано в Левант за най-малко седем хиляди години преди съставянето на Книгата на Битие.
(Джоузеф Кембъл, Западна митология)
Наименованието Сатаната, на иврит ...принадлежи по право на първият и най-жесток "Дявол" от всички други богове-Йехова, а не на змията, която говори само думи на съчувствие и мъдрост. (Мадам Елена Петровна Блаватска)
Жените винаги са били изолирани и представяни като деградирали във времето след потопа, поради предаността им към "първородните". Книгата на Битие разкрива силната омраза, която Корумпираните са изпитвали към жените.
Потисничеството, което било извършено срещу всички жени от семейството през всички векове, маскирано като на мъжки срещу женски проблем, със сигурност не се ограничава единствено до това, поради което много малко се променя.
Проблема между половете и разделението са само внимателно изработена проява на по-голяма злоба, проникващата древна ненавист към истинските жители на Земята. Веднъж подхождайки към проблема от тази гледна точка, можем да видим прогрес.
Като погледнем назад в историческото време на патриархата...изглежда, че има някаква ужасна неизбежност, едно безмилостно желание да се смаже женската същност, човешка и божествена. Въпросът защо е един от най-озадачаващите на
нашето време... (Леонард Шлеин, „Азбуката и Богинята).
Забележка : за съжаление опитите ми да намеря продължението на тази книга бяха неуспешни. Поради това тук завършвам поредицата публикации .
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.