петък, 23 август 2013 г.

Егрегорът и човекът

Всеки човек притежава канали към няколко егрегора и поради това чрез него се реализира връзката между егрегорите. Тази тема е тясно свързана с темата за
развитието на егрегора посредством индивидуалната човешка дейност. Вече изпитаните слуги на егрегора получават известна свобода на действие, която реализират, включвайки дадения егрегор към други егрегори. Така чрез смесване на енергиите се оказва въздействие. Понякога такъв синтез се оказва плодотворен, друг път разрушителен за дадения егрегор. Продължителността на живот на закостенелия и умиращ егрегор може да бъде удължена, вливайки в него енергия /идеи, мисли/ от други егрегори.
Понякога настъпва трансформация, друг път само продължаване на предсмъртната агония. Членовете на колектива добре усещат състоянието на своя егрегор. Снижаването на неговата енергетика, застоят и други подобни явления не остават незабелязани. И тук
възниква повтарящият се в хиляди различни форми, но по същността си един и същи проблем: проблемът на обновлението. От една страна неподвижният, неразвиващ се егрегор, престава да излъчва по своите канали енергия за членовете на колектива. Изчезнали са предишният ентусиазъм, кипежът на мисли и страсти. Очевидно с призиви, уговаряне и принуда младите поколения не можеш ги накара да свършат нещо. От друга страна, всяко изменение на егрегора води до промяна в енергийния му спектър и предишните канали започват да работят зле. Казано е, че не трябва да се налива ново вино в стари мехове.
Когато егрегорът се развива, расте и набира сила, той открива пред своите последователи широки канали. Възникват множество пасионарии. Когато целите са
постигнати, растежът на егрегора спира, започва пълно преустройство на структурите му, което води до кристализация и смърт. Отчуждаването от идеите в обичайния смисъл на думата се схваща като профанация. От енергийна гледна точка това означава, че каналът, чийто символ е дадената идея, се затваря или започва да работи на по-ниски честоти. Отчуждението от идеите става в момент на кристализация на егрегора, независимо колко високи първоначално са били тези идеи. Всички идеи, създадени от егрегора и завладели колектива, се намират в пряка връзка с фазата на развитието му.
Но ние не трябва да си представяме егрегора като антропоморфен и притежаващ човешки емоции от рода на завист, гняв, ревност и други подобни.
От друга страна, в хода на своята еволюция егрегорът извършва действия, които можем да наречем насилие над хората. Какво ли не върши човек заради идеите си, ако каналът му за връзка с егрегора е достатъчно широк! Той може да посвети целия си живот на идеята, може да умре за нея, без изобщо да се замисли за причината на своя ентусиазъм.
Егрегорът има огромна власт над хората. Ако е необходимо, той може да хвърли огромни човешки маси под куршумите! Егрегорът може да лиши някого от канал за връзка и тогава човекът ще ходи по света, отчаяно опитвайки се да проумее какво се е случило, защо нищо не му се иска и нищо не може да го зарадва.
Но егрегорът също зависи от човека. За нормалното еволюционно развитие е нужна постоянна творческа работа. За нея Абсолютът ни е дал свобода на волята. Но в случая с егрегора част от неговата свободна воля принадлежи на човека и егрегорът не може да си я вземе обратно. Така че наивното твърдение, че хората сами създават своята история, има известно основание. Трябва само да добавим, че хората творят историята си в рамките на кармата, които са твърде тесни и, главно — почти невидими.

Авесалом Подводни - Карма и егрегор

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.