четвъртък, 29 август 2013 г.

Етиката на егрегора

Каква е главната функция на етиката?  Етиката е основното средство,  чрез което егрегорите управляват човешките колективи и отделните хора.  Затова не може да се
говори за етика въобще, а само за етика на един или друг егрегор. От гледна точка на даден егрегор етично е онова поведение, което помага да бъдат изпълнени кармичните задачи на този егрегор. Неетично е онова поведение, което пречи за изпълнението на тези програми.  Сложността е в това,  че човек е обвързан с много егрегори и всяка негова постъпка влияе върху тях. Така че една и съща постъпка може да бъде етична от гледна точка на един егрегор и неетична от гледна точка на друг.
 Егрегорът създава етиката. А в конкретни форми я въплъщава съответният колектив. 
Етиката на дадения егрегор засяга неговата съдба, тъй като по принцип тя е безучастна към съдбата на отделния човек дотогава,  докато не бъдат засегнати интересите на егрегора.
Етиката на егрегора много зависи от фазата на неговото съществуване. В първата фаза,  при възникването, когато егрегорът още е много слаб, но се развива интензивно, главна черта на неговата етика е схващането : "който не е с нас, е против нас". В този момент егрегорът все още не е оформен, не са се определили главните му идеи. И в такава фаза всяка критика може да бъде разрушителна. А съмнението направо фатално. Действията се захранват от тънка енергия, а всички хора се делят на два вида: служещи на егрегора и други,  които автоматично се превръщат в негови врагове.  Усещането за свързаност с егрегора в тази фаза е много силно и е напълно мистично.
Ако запитаме някого защо е привърженик на дадено политическо движение или партия, често отговорът ще бъде лишен от смисъл. Ако настояваме за яснота, рискуваме да предизвикаме отговор от рода на: :"Аз съм си такъв и ще си остана такъв, докато съм жив!".  Това е типична позиция на фанатик,  който се храни само с енергията на нарастващия егрегор.  Но все пак на подобни хора не може да им се отрече енергия и мъжество.
С оформянето на егрегора, с неговото укрепване в тънките светове и със завършване на експанзията му, се променят и неговите задачи. А това води и до трансформиране на неговата етика.  Сега са необходими дипломатични отношения със съседните егрегори,  налага се балансиране на елементите на усложнената собствена структура. В отминалите битки е завоювана собствена територия и сега вече може да се строят мостове и къщи, казарми и затвори. Може да бъде завършена конструкцията на бюрократическия апарат. В съответствие с тези задачи се създава и етиката.  Тя трябва да бъде достатъчно гъвкава, тъй като регулира сложното поведение на колектива, съгласува много различни дейности в рамките на няколко взаимосвързани структури.  И всичко трябва да стане така, че хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.
Създадената по този начин етика на пръв поглед изглежда еклектична и противоречива. И бившите смели пасионарии ужасени слушат как децата и внуците им изповядват ужасни схващания.  Според тях  "началството може и да не се критикува,  макар че дрънка глупости!  Бог,  естествено,  няма,  но не е лошо да се пали свещ от време на време! Да се ожениш по любов е тъпо, защото ти се качват на главата, а пък без любов пък е скучно, така че може да се ражда и без съпруг!"
Противоречивостта на такава  "битова" етика не смущава изповядващите я,  тъй като обикновено човек в реалния живот не се ръководи от тези етични принципи. Защото във важни моменти изборът се извършва от егрегора.  Етиката в подобни случаи представлява само опит за осъзнаване на ставащото на равнището на видимите явления. 
Но не трябва да забравяме, че зад символите на видимата реалност трябва да виждаме явления от тънките светове.
Етиката на егрегора в последна фаза на развитие - пълната кристализация и разпад, - се отличава с краен догматизъм, нетърпимост към всякакви прояви на свобода и творчество, с активизиране на инстинкта за смърт.  Става популярна позицията  "колкото по-зле, толкова по-добре".  Проявява се зъл нихилизъм спрямо всички, които имат отношение към дадения егрегор. Ако кармичната задача не е изпълнена, егрегорът все още притежава значителна енергия. Но тъй като не е в състояние да я използва за самоусъвършенствуване,  той я насочва към собственото си унищожение.  Колкото егрегорът по-зле е изпълнил своята кармична задача,  толкова повече неизползвана енергия има на свое разположение,  и с толкова по-голяма сила унищожава себе си.  В такива години изповядващите съзидателна етика не живеят лесно.
В живота на големия егрегор постоянно протичат процеси на възникване,  оформяне и смърт на негови подегрегори,  така че като цяло се получава пъстра мозайка от етични системи. И хората, водени от различни егрегори, и самите егрегори,  живеещи в различни фази на развитие, често имат съвършено различни етики и не се разбират помежду си.
Типични са тъжното недоумение и упреците на поколенията,  отраснали във фаза на създаване на егрегора към техните деца и внуци,  родени и живеещи във фаза на кристализация.  Ако има желание,  човек може в известна степен да противостои на
тенденциите на кристализация на собствения егоически егрегор,  но за големите колективи това е напълно невъзможно.
Отделните личности и колективи като цяло не са отговорни за трансформацията и умирането на егрегора и за прехода му в нова фаза. От хората зависят само конкретните форми и по-хармоничното протичане на тези процеси. Нищо повече. Глупаво е да се смята,  че поколението, живеещо в епоха на разпад на егрегора,  е по-безнравствено от предишните поколения.

Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.