петък, 16 август 2013 г.

Служене на егрегора

Всеки човек е свързан с няколко егрегора: на семейството, на училището, на своята нация и държава, и много други, за чието съществувание дори не подозира. Освен това у всеки съществува личен егоичен егрегор, който персонално следи как протича животът му. Човек, който служи предимно на своя егоичен егрегор, естествено, се нарича егоист.
Когато служим на даден егрегор, ние не усещаме това като насилие. На нас ни се струва, че просто така сме устроени, че онова, което вършим, ни е интересно и точно това ни се иска да правим. Ако имаме добър канал за връзка с егрегора на семейството, тогава интересите на семейство ще се възприемат като собствени интереси. Всеки егрегор излъчва енергийни и информационни потоци на определени честоти, свойствени само за него. Поради това те се възприемат само от онези, които са настроени на тези честоти. Смисълът на възпитанието и обучението се състои в
настройката на ученика на вълните на даден егрегор. Когато човекът е обучен, той е настроен на вълните на определен егрегор и мисли, чувства и действа под негово ръководство. Окултистът би казал, че при този човек се е открил канал към егрегора. Така хората започват да пишат стихове, да рисуват или да се занимават с наука.
Човек притежава определена свобода в избора на егрегор: той може да изучава математика, физика, биология, да следва философия или филология. Но бързо открива, че не всички егрегори са еднакво достъпни за него. За едни занимания притежава способности, включването към тях е лесно, а към други няма влечение, техните егрегори са трудно достъпни. И това не е случайно. В действителност всеки човек се появява на света с напълно определен набор от кармически задачи и списък на егрегори, на които е длъжен да служи. Съответните канали у него са открити още от раждането му. Онзи, който намери своя предопределен от кармата егрегор, е щастлив и колкото и трудности да среща, винаги се чувства на мястото си в живота, тоест - в еволюционния поток. В психологията това се нарича самоактуализация, усещане за собствена реализация.
Ако човек не е в състояние да открие своя егрегор, опитва се да намери заместител и тогава служи на чужди егрегори. Човек може да излъже околните и себе си, но не може да измами съдбата.
Ние служим на даден егрегор по два начина: или като му работим ангария, или като му плащаме данък. В първия случай свободна воля практически липсва, макар у нас да съществува илюзия, че не е така. Станали сме чист проводник на волята на егрегора. Във втория случай егрегорът дава обща програма на действие, предоставяйки ни възможност за самоинициатива в определени рамки. Реализирайки тази свобода, ние създаваме изменения в егрегора, които са твърде съществени, но остават незабележими от човешка гледна точка.
Егрегорът ни програмира двояко: чрез вътрешни и външни начини. Отвън това става посредством житейски обстоятелства и събития, отвътре - чрез създаване на
определени мисли, емоции и желания. Равнището на свобода у човека зависи от степента на свързаност с егрегора, от еволюционното му равнище и от еволюционното ниво на самия егрегор. Колкото по-ниско е нивото на егрегора и е по-близо до егоичния егрегор, толкова по-малко свобода ни се оставя.

Aвесалом Подводни - Карма и егрегор

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.