вторник, 8 януари 2013 г.

Пирамидите - антени за космическа връзка

Съвсем скоро физиката и биологията се обогатиха с много нови открития, които коренно ще повлияят на предишните ни представи за гравитацията , инерцията, електричеството, магнетизма, вълновите явления, причинността при конструкцията на живите организми и много други. Изяснява се, че в основата на всичко гореспоменато лежи един –единствен ефект, различните страни на когото наблюдаваме и даваме на проявленията му различни названия.Всички тези сензационни открития са станали благодарение на откритието на не по-малка сензация – разгадаването на “тайната” за конструкцията и формите на египетските прамиди, които в продължение на векове погрешно се смятаха за пирамидални гробници на древноегипетските фараони. За разкритията разказва техният автор, научният сътрудник в лабораторията по експериментална оптика на Санкт-Петербургския НИИ Андрей Вержбицкий
Въпреки битуващото мнение, че египетските пирамиди са своеобразно устроени гробници на фараоните, проведените опити с облъчване на известните пирамиди показаха, че те изобщо не са гробници, а много грамотно конструирани диелектрически рефракторни антени, чиято форма навежда на мисълта, че се използват за радиовръзка на далечни и свръхдалечни космически разстояния.
Работният анализ на антените с тази необичайна конфигурация проявил уникални от гледна точка на съвременната антенна техника възможности, с които пирамидалната диелектрическа антена не само не им отстъпва, но и по много параметри значително превъзхожда всяка съвременна параболична антена. В частност, сравнението на конструкциите на пиирамидата и параболичната антена показало, че логиката на тяхното вътрешно устройство е една и съща, а непонятните за историците тунели, тупици, стаи, погребални камери, храмове и всякакви други “ритуални” съоръжения в действителност са силно увеличени по размер вълноводи, кабели, обемни резонатори, филтри и други елементи, прилагани в техниката за свръхвисоки честоти (СВЧ). При това, неотличавайки се по логиката на устройство и принципа на действие от всяка съвременна параболична антена, древната пирамидална антена има такива функции, като самонасочване върху двужеща се космическа цел без изпозлване на ротационни механизми, работоспособна е в условия на пълно отсъствие на ел. Енергия, има по-висок КПД при работа на далечни разстояния, осъществява селекциа на сигнали, идващи от едно направление, има система за автоматична поддръжка нивото на приемания сигнал, конвертира електромагнитната вълна в звук без радиоелемент, има по-ниска температура на шум поради липса на странични “венчелистчета”. Получава се, че който и параметър от съвременна антена да бъде взет – той или изобщо не е нужен на пирамидата, или съвременната антена веднага губи сравнението. Станали известни и причините за заблуда на историците : следвайки примера на въображението на първобитните наблюдатели, да се разгадае “тайната” относно конструкцията на пирамидата при цялата и привидна простота е невъзможно. Само успехите на съвременната космонавтика и космическа антенна техника позволиха да се отговори на тези съвършено неразрешими в миналото въпроси. 
Ще разгледаме работата на пирамидалната антена по-подробно.
1. За разлика от съвременните параболични антени, използващи в режима на приемане и предаване двойна модулация на сигнала (носещата честота и наложения върху нея сигнал на модулация ), пирамидалната антена използва за предаване на значително по-големи разстоянияи вълни със значително по-голяма дължина ( по-малка честота ), която и определя гигантските й размери и размерите на всички нейни вътрешни елементи. Съвършено вярно е : при увеличение на дължината на вълната се увеличава и обхвата, а “попадането” на такава вълна в звуковия диапазон прави двойната модулация ненужна, ограничавайки се само до единична. И последователността в разположението на вътрешните пирамидални елементи престава да бъде “тайна”, напълно съответстваща на логиката за приемане и излъчване на сигнала. В такъв вариант каменната конструкция в точност повтаря устройството на вълноводните трактове на съвременните параболични антени, отличавайки се от тях само по размерите и прилагането вместо на метални вълноводи – на аналогични диелектрически, образувани от каменни стени и работещи на същия принцип. 
2. Приципът на действие на пирамидалната антена е същия , както на параболичната – събиране в една точка на енергията от падащите към нея вълни от голяма площ , която се нарича фокус. Разликата е в това, че фокуса на параболичната антена е разположен пред нея, понеже работата й е на основата на отразяването, а фокусът на пирамидалнатае вътре в нея, защото е на основата на ефекта на пречупване, добре известно от оптиката. По тази причина принципът на действие при пирамидата не се различава съществено от този на обикновения оптичен обектив, събиращ в една точка слънчевата светлина. Разликите межди обектива и пирамидата са само две : използването вместо на сферична пречупваща повърхност на няколко плоски ( във вид на лицето на правилна пирамида ) и използването вместо на прозрачен диелектрик (стъкло) на непрозрачен (варовик) поради работата на антената в “невидимия” за окото диапазон на вълните.
3. Фасетите на пирамидата образуват диелектрически корпус на пирамидален рефрактор, във фокуса на който е разположен кух обемен резонатор, наименован от историците “погребална” камера. Привидно странната пирамидална форма на рефрактора в действителност е принудителна. Работата е в това, че при работата на установената на Земята антена в направление към далечния космос тя работи не сама за себе си , а очевидно намирайки се във вътрешността на огромен, заобикалящ Земята обектив ( поясът Ван Ален ) , когато показателя на пречупване на указания обектив при значително отдалечаване от земната повърхност значително нараства. Казано по-просто, пирамидата се явява съставна част (терминал) от гигантска междупланетна цетрирана оптична система, предназначена за свръзка с аналогични пирамидални терминали, разположени на други планети и отделени от него чрез естествените обективни лещи на тези планети. Между другото, незаписани рефракционни данни от обективите е една от причините за загуба на няколко изпратени по посока Марс автоматични станции, когато изкривяването на плоския вълнов фронт на параболичните антени, които поддържат направлението на радиовръзката, с увеличение на разстоянието рязко понижава ефективността им. Оттук и извод : използваните за далечна космическа връзка антени от древните е много по-грамотно в технически аспект решение от приложението на параболични антени. 
4. Модерните антени с направление за космическа връзка по правило са оборудвани със система електродвигатели, осъществяващи механичното насочване на антената. По отношение на нисколетящи цели, движещи се в околоземна орбита такъв способ е напълно приемлив. Но с увеличение на разстоянието ситуацията се променя : при значително отдалечаване на целта, не толкова целта се движи съотносимо към Земята, колкото земната повърхност с намиращата се на нея и насочена към целта антена се променя относно целта. И поради това за какво да въртим антената, след като Земята така и така се движи ? Именно такъв “пасивен” способ за насока е предвиден във всички разположени неподвижни пирамидални антени, когато при илюзията за “движение” на целта в небето от една линия на хоризонта до друга не антената следва целта, а част от падащия върху нея сигнал от излъчващата цел се движи по нейната повърхност. И също независимо в коя точка от небосвода да се намира космически обект, идващите от него и пречупени от стените на пирамидата “лъчи” винаги ще попадат в нейния фокус в съответствие с условията на закона за пречупване . 
5. Доколкото Земята се върти, позиционираната върху повърхността й пирамидална антена рано или късно ще премине от зоната на радиовидимост към зоната на радиосянка, когато целта няма да “вижда” антената и връзката с нея ще прекъсне. Тук се сблъскваме с друго блестящо инженерно решение, заключващо се в това, че на мястото на залязващите зад хоризонта антени се появяват други : на мястото на египетските – пирамидите от Канарските острови ; при техния залез – пирамидите от Саргасово море , полуостров Юкатан и Мексико, които на свой ред се сменят от пирамидите в Китай и Тибет , а след това цикълът се повтаря. По този начин използваната направляваща система позволява на една от групите антени винаги да се намира в полезрението на космическия наблюдател, което е особено актуално в условията на осевото въртене на друга планета , с която се поддържа връзка. Но работата не е само в това – всички споменати пирамиди се намират точно на една плоскост, която не съвпада с пунктираната линия на Тропика на рака, имайки уклон около 11 градуса в посока Канада. Т.е. точно такъв уклон, какъвто има плоскостта на земното магнитно поле и магнитната планетарна ос в тази страна !
Какво може да означава това ? Най-вероятно следното : за предаване на информация на гигантски разстояния разработилите пирамидалните антени не генерирали електромагнитна енергия, а са изпозлвали самото мощно поле на Земята, имащо същата природа, като са го модулирали ! Ето и решението ! И наистина : за какво да се генерира електромагнитна енергия, ако на разположение е разпространеното в гигантски размери магнитно планетарно поле ?
Разкриването на “тайните” на древните пирамиди ще позволи изяснението на изящни, даже от съвременна научно-техническа гледна точка инженерни решения .  


http://ednodete1.blog.bg/drugi/2012/07/18/piramidite-anteni-za-kosmicheska-vryzka.980351

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.