петък, 18 януари 2013 г.

Кристалите на Атлантида

  Съвременното човечество знаe твърде малко за Атлантида. Легендата разказва, че атлантите са високи, много красиви, свободно преодолявали гравитацията на Земята и обменяли мисли без помощта на словото. Загадката на изчезването на цивилизацията към този момент преследва както сериозни учени, така и изследователи ентусиасти.

   Древногръцкият философ Платон в своята работа, озаглавена "Диалози", пише, че атлантите "сами се вкарали в неприятности." Но историята му е отрязана и не разкрива тайните на трагедията.

   Вероятно би могъл да я разкрие американския ясновидец Едгар Кейси, който навлизайки в транс, видял визията на отдавна изчезнали светове.

   Според него " атлантите използват кристалите за светски и духовни цели". В своите откровения Кейси видял голяма зала в храма на Посейдон, наречена Залата на Светлината. В нея се помещава главния кристал на Атлантида - Tуаой , означаващо "Огнен камък". Той е имал цилиндрична форма, на върха му слънчевата енергия се абсорбира и се натрупва в центъра му.

   Първият кристал бил връчен от представители на извънземни цивилизации на атлантите, заедно с предупреждение, че трябва да се отнасят към него с повишено внимание, защото в него се крие ужасна разрушителна сила.

   Като цяло, кристалите са най-мощните акумулатори на слънчеви лъчи и звездната светлина, те събирали енергията на Земята, техните лъчи прогаряли дори и дебели стени. Именно благодарение на това атлантите са изградили дворци, храмове и развивали психически способности.

   Изявлението на Кейси било посрещнато с голямо недоверие от скептичните учени. Скоро обаче се намират потвърждения за това - Юлий Цезар в своите "Бележки за Галската война", пише, че един друид свещеник му разказал за своите предци Гали, които са дошли в Европа от Острова на Кристалните Кули.

   Според легендата, стъкления дворец стоял някъде по средата на морето в центъра на Атлантическия океан. Корабите плавали покрай него, но тези, които са се опитали да се приближат загинали : определени невидими сили превземали кораба, и той изчезвал завинаги.

   Mитът просъществувал до Средновековието : в келтските саги тази необяснима сила била наречена вълшебна мрежа. Един от героите на сагата успява да избяга от Дома на стъклото и да се върне у дома. Струвало му се, че е прекарал три дни в двореца, a  същевременно в родината му изминали тридесет години! Легендата разказва, че някои от оцелелите от Атлантида избягали в Тибет. Сред народите в Тибет има легенда за гигантски пирамиди, на чиито върхове има големи планински кварц, служещ като антена, за да получават животворната енергия на Космоса.

   Кристалният череп e направен от материал, широко използван от атлантските майстори - кварц. През 1927 г., една млада американка, която оказва помощ на баща си, археолога Ф.A.Mитчъл-Хеджес, намери в останките от постройки на маите в Лувaaтумe , в близост до Карибския бряг, на полуостров Юкатан череп, изящно изваян в естествена големина от кристален кварц. Този природен обект с движима долна челюст и много призми, лещи и светлинни тръби, които придават жизненост очите и лицето, е изненадващо красив.

   Учени от Калифорнийската лаборатория на "Hewlett-Packard" разгледали кварцовия череп под мощен микроскоп, не открили драскотини, които да показват, че той е издълбан с метални инструменти.

   Освен това, след внимателно проучване на черепа, те направиха изненадващо заключение: предметът е направен в нарушение на всички закони на кристалографията. Възможно е да се направи само с лазерен лъч, повторно открит през 60-те години на ХХ век, или с други технологии, все още неизвестни на съвременната цивилизация.

   Кристалният череп има странни сили, чийто произход е необясним. Понякога чувствителни към тези неща хора виждат аура около него, а други улавят в близост сладко-кисел мирис. Понякога изглежда, че издава звуци като звънене на звънци или едва доловим хор от гласове. В негово присъствие много хора са имали реалистични видения и той има благоприятен ефект върху тези, които са дарени с дарбата на изцелението и пророчеството. Кварцовият кристал помага и за медитация , като въздейства на излъчваната енергия от мисловните вълни.

   Подобни предмети, внимателно издълбани от кварцов кристал помагали на атлантите за постигане на висока чувствителност и отзивчивост при съзерцанието на собственото им място във Вселената.

   През 1970 г. някой си Рей Браун – лекар - природолечител – тръгнал за почивка на остров Бари , намиращ се близо до Бахамите. Отделяйки се от приятелите , той отишъл да се гмурка. Какво било изумлението му, когато на голяма дълбочина видял добре съхранила се пирамида, снабдена с непозната техника. Сред другите неща с неясно предназначение той намерил и кристал, приличащ на описаните от Марк Хамънс. Когато Браун се опитал да го вземе ( кристалът бил единствения предмет, който се “отвинтил” ), той “чул” предупредителни гласове. И все пак той взел кристала, който му внушавал глас и изображения. В течение на 5 години Браун криел находката си от очите на обществеността. Но през 1975 г. все пак се решил да го покаже на един конгрес на психиатрите във Финикс, САЩ. При погледа върху този кристал психиатърът от Ню Йорк Елизабет Бейкън получил съобщение, че въпросният кристал принадлежи на египетския бог на смъртта Тот, организатор на подземното хранилище за тайни знания близо до трите големи пирамиди в Гиза.

   След няколко години на дъното на Саргасово море са били открити високоенергийни кристали с неизвестен произход. Със своето лъчение те дематериализирали хора и кораби. Възможно е аномалиите в Бермудския триъгълник, да са възникнали в следствие на въздействието на енергийния сектор. Едгар Кейси предупреждава за опасностите от навигация на Бермудите, защото, според него, разрушителната енергия на кристалите работи и днес. Ето защо там се наблюдава т. нар. парадокс на времето и пространството.



   През 1993 г., американският седмичник "Нюз" разказа за невероятния инцидент с американска подводница, плуваща в "триъгълника" на дълбочина 200 фута (70 м). Веднъж моряците чули странен шум отзад и усетили вибрации, което е продължило около минута. И след това целия екип ... веднага остарял. Но най-изненадващото нещо се разкрива след изплуването: оказа се, че подводницата е в Индийския океан на 300 мили от източното крайбрежие на Африка и 10 хиляди мили от Бермудските острови.

   Възможно е наблюдаваното странно явление да е било под влияние на енергийните кристали на Атлантида, за които Кейси твърди, че са на дъното на морето до източната част на остров Андрос на дълбочина от 1500 m
   През лятото на 1991 г. хидроложки американски кораб намира на дъното на Бермудския триъгълник огромна пирамида - три пъти по-голяма от известните пирамиди в Гиза. Съдейки от ехо сигналите, отразени от нейната повърхност, краищата са направени от материал, подобен на стъкло или полирана керамика.    Изненадващо те са били абсолютно чисти и гладки, което не е характерно за обекти по дъното на океана.

  След завръщането на хидроложкия кораб на брега бе организирана пресконференция. На нея изследователите показаха множество снимки eхогрaми и резултати от различни проучвания. Сонарът на кораба показал триизмерни изображения от повърхностите на пирамидата.

                 Опасни лъчи

   През 1995 г., изследователите от Университета на Минесота, Марк Хамънс и колегата му Джефри Кийт казали, че атлантите са ... извънземни, вселени в човешко тяло. За комуникация и движение са използвали телепатия и левитация, а също така имали висококачествени технологии, базирани на енергийни кристали, фрагменти от които се намират и сега на дъното на Бермудския триъгълник. Те все още излъчват опасни лъчи, които по всяка вероятност са причинили унищожението на Атлантида.

   Очевидно, те са свързани с много изчезвания на кораби в този район : живите обекти, т.е. хората. тук могат да се "освободят" от телата си и да отидат в по-ефирния астрален свят.

  По-слабите лъчи променят психиката, така че може да има халюцинации.

   През 1999 г. свидетелка на едно от необяснимите събития стана Шанън Брeйси от Нова Зеландия, която реши сама да прекоси Тихия океан с яхта.

   Ето какво заяви тя пред репортери.

   - Когато бях до Бермудските острови, се случи нещо ужасно. В следобедните часове, когато бях в командната зала, морската повърхност беше покрита от мъгла. Изглеждаше, че бях попаднала в мъгла. Скоро започна истинска буря и мъглата се сгъсти толкова, че видимостта стана нулева. Изведнъж около мен се появиха ... призраци! Това бяха хора във вид на моряк, някои жени с печални лица и плачещи деца.

   Разбрах, че всички те отдавна са мъртви, и това ме накара да усетя смразяващ ужас.

   Някаква сила ме придърпваше в ужасен и непознат свят. Изведнъж видях своя мъртъв съпруг - той протегна ръце към мен, сякаш искаше да го прегърна. В този момент аз загубих съзнание.

   Когато Шанън се събудила, небето над главата й. било покрито със звезди. Часовникът в командната зала отбелязал полунощ. Оказва се, че жената е била в безсъзнание в продължение на дванадесет часа.

   Не по-малко странно нещо се случва с немското момиче Мина , родена близо до Бермудските острови на борда на круизен лайнер.
   На четири години тя започва да чете мислите на другите, с поглед_ да движи молива върху стъклото и да отблъсква насекомите с едва забележимо движение на устните. В продължение на няколко години, нейните феноменални способности се изучават в една от психотерапевтичните клиники в Германия.

   В района на Бермудския триъгълник руски биолози решават да изпробват самата атмосфера над морето. Те наблюдавали поведението на пшенични семена , които били покълнали преди и по време на преминаването на зоната на "триъгълника". Преди преминаването зародишите се държали в рамките на нормалното: растели нагоре, развивали се по нормата.

   Но веднага след като корабът влязъл в аномалната зона, пшеничните зародиши започват да гният, някои биват покрити с мухъл и скоро след това загинали. Най-устойчивите били сякаш замразени в своето развитие. Останали живи само тези, които забавили своя растеж и не избързвали, за да се издигат към слънцето, светлината.
   Но когато този кораб напуснал Бермудския триъгълник, и растенията оживяли, като получили прилив на обичайната свобода. Експериментът е проведен от биолози отново и отново. И било съвсем неясно какво е управлявало зърната в злополучния район.

   Всички тези факти могат да посочат, че основния кристал на Атлантида е останал в работен режим.
   Може би той все още се намира в дълбоки води в центъра на Бермудския триъгълник, продължавайки своето загадъчно въздействие.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.