сряда, 17 октомври 2012 г.

Какво е усещането да попаднеш в един от безбройните светове

  През седемдесетте години на миналия век в района на Краснодар с ускорени темпове се прокарвали тунели под билото на Калачи, които трябвало да бъдат свързани, и в крайна сметка обвързали две жп гари - Крайная Щель и Чилипси. Строителството, независимо от факта, че са работили със съвършена технология за проникване в твърда почва, вървялo с необосновани закъснения. MПС СССР е комисия, натоварена да разследва причините за закъсненията на важното съоръжение, и след като се уверили, че хората работят на пълен капацитет, предали на правителството съответния доклад. Тогава по личните указания на Л.И. Брежнев започнало разследване на "Туапсинските неуредици" - така в прикрита форма нарекли явлението тунел - за него бил ангажиран вездесъщия КГБ под надзора на заместник-председателя, генерал С.К. Цвигун.


   Ето и какво се е случило най-неочаквано - това, което не попада в рамките на компетентността на службите за сигурност. Установено е, че за последователните, невероятни инциденти не са виновни архитекти, инженери, техници, работници, а всесилното Време, доста произволно променящо своя ход в монолитите от почва и камък. Разбира се, информацията веднага е била класифицирана. Почти всички хора, които са имали пряка или косвена връзка с хлътването получили заповед за неразгласяване.


   Отминали са годините. Участниците от старите събития първо плахо, а после дръзко започнаха да говорят. Свидетелствата им коментира кратко, но изчерпателно някогашният участник от екип следователи полковник от КГБ И.Д. Карамазин:

   - Не е лесно да се повярва. Но всичко е една малка част от голямата, напълно невероятна истина, до която ние, за съжаление, въпреки че привлякохме уважавани учени не можахме да стигнем. Възможно е да не успяхме и затова , тъй като не бе безопасно.

   За често приемащите трагични окраски парадокси на Времето, когато го тревожели неговите “възли” , а и за самите “възли” говори бившия началник на строителството Н.Е. Духовичний :

   - В живота си, повечето от който премина под земята в мините, аз съм видял достатъчно от всичко. Тези чудеса впрочем бяха от чисто природен характер и те могат да бъдат прочетени в есетата на метростроители и миньори. Но в тунела при Туапсе всичко бе другояче. Рушащите се камъни изведнъж се сблъскваха с навити или прави, подобни на цилиндри кухини, отвътре идеално полирани, покрити с нещо като черно стъкло. Диаметърът на кухините бе като на тръби от водопровода, а самите кухини не водеха никъде, подпряни на непроходимите каменни плочи. Изненадващо обаче, въпреки перфектната херметика, в цилиндрите винаги е налице, и то осезаемо турбулентността. Стеариновите свещи, дизеловото гориво, напоените с отпадъци парцали винаги гаснеха, сякаш някой духаше срещу тях . И това не е всичко.

   Четирима от нашите скитници веднъж от любопитство, решили да прекарат обедната почивка седнали в близост до странната система на цилиндрите, и ... изчезнали. За щастие, не завинаги. На третия ден от търсенето се върнаха обратно и ни казаха, че блеснала ярка светлина, сменена от сива мрачна мъгла, в която за кратко се скитали, докато не дошли при нас. Те се кълняха, че не сме ги видели, че не сме чували гласовете им, че те са ни виждали и чували , преминавали свободно през всички физически бариери, през нас също. Те се паникьосаха. Не е ясно това как отново се озовали в цилиндрите.
   Нашите другари са имали късмет. В паралелна смяна двама скитника пред очите на работиците, които са в близост до цилиндъра, се превърнали в мъгла. Те сякаш били засмукани от камъка. Завинаги. Видях мястото на смъртта им. На сивата скалиста повърхност се виждаха покрити с дебел слой варовик контури на човешко тяло. Такива страшни и странни следи открихме на няколко пъти при прокопаването.
Какво означаваше това ? Тогава нямаше как да се сетя. Сега съм уверен, че необзепокояваните от човека векове наред земи са “възли” на времето, постоянно движещи се и отключващи гигантски “фунии” към други светове. 
   Понеже се страхувах да не ме вземат за ненормален, не споделях впечатленията си от пребиваването в един от тези безбройни светове. Сега ще кажа смело. Аз бях там. Донесох лоши впечатления. Все пак докато блуждаех там, подсъзнателно разбирах, че по земните времеви мерки аз младея. Но след като избягах от капана на времето се спасих. Ако бях останал там , просто щях да изгоря, да се слея с останалите , нажежени като Слънцето енергии. 
   Другите светове са други нива на битието, където не само времето тече по различен начин. То може да съживява, да убива, да създава извънземни форми на живот, даже враждебни за нас тук. 

   Дали да се приеме на доверие откровението на Духовничний ? Очевидно – да. В края на краищата, в другите светове той не е скитал сам. Подобни впечатления за тамошното устройство “ изпълнено с различни направления на времето” споделил и инженер С.С. Безверхий, който по време на перестройката на Горбачов безуспешно се опитва да привлече вниманието на партийните органи и академични институции към “ирационалната подземна реалност”. Как би могъл да знае Сергей Сергеевич, че сигналите му не са били пренебрегнати ? Неговите показания са се разглеждали и анализирали от най-добрите умове на съветската физика.
   Един от неговите разкази, както е представен от полковник И.Карамзин е:

   - Безверхий настоя, че не лъже и с една дума. Ние подозирахме, че е в заговор с Духовничий. Смятахме , че ни хвърлят прах в очите, за да избегнат отговорността за неспазения срок за пускане в експлоатация. Обаче след като видяха колко самоотвержено се трудят бригадите, както и пребивавайки в зоните на действие на цилиндрите на времето, и учените, и офицерите от сигурността кардинално измениха възгледите си за това какво се случва. Около тези дупки , микроскопични тунели не само се чувстваш по-зле, но съвсем видимо се забелязваше как ярко отличаващи се на тъмния фон потоци от лъчиста енергия отнасят далеч от погледа различни предмети. Да допуснем, че аз не мога да задържа на китката си часовника. Каишката се опъна и разкъса, после падна в краката ми. Позлатеният часовник изчезна във въздуха. Факт, който не може да бъде пренебрегнат. Кой си играе ? Къде е отговора?
   Или пък това. Като духнати от вятъра от главите на работниците изчезваха пластмасови каски със светлините, а от коланите – батериите. Имаше проблеми и с гумените ботуши и гащеризони. Те издържаха седем или осем часа, след което се разпадаха на прах. Какво разлагаше здравия материал? Неясно.
   Непреодолими проблеми възникваха с частите и механизмите на машините, в които имаше мед, месинг и бронз. Както всичко работеше нормално, изведнъж се чуваше изсвирване, последвано от скрибуцане. Механизмът се застопорява. Извикват механиците и ключарите. Те преглеждат основно и казват, че детайлите от цветни метали са отстранени, откраднати. От кого? За какво? В мината нямаше странични хора. Следователно отново сме принудени да спрем с пробиването и пак не сме в сроковете. Много лошо, макар че не може да се сравни с изчезването за дълго или завинаги на човек. Както например изчезна моят подчинен Алексей Воротников. Слава Богу , не за дълго . За половин час. 
   Вървеше до мен по ярко осветена магистрала за камиони, изнасящи скалата. Ние почти докосвахме лактите. Прави крачка встрани. Изведнъж не го виждам. Търсенето е безполезно. Всичко наоколо се вижда отлично. Стоя, чакам, притеснявам се. Появява се без каска и фенер. Къде беше? Отговаря, че не е ходил никъде. Задрямал докато вървял, спънал се и паднал в някаква пълна с вода яма. Търсим я заедно. Но нея я няма , никога не е била тук. 
   Безверхий, с когото съм говорил много пъти, в контраст с Воротников едва-едва помнеше своите видения от момента с изчезването от мината до връщането си обратно, но все пак си ги припомни. Той настояваше, че най-важното за него било “да избяга, да не остава там, непременно да се върне.”

   Завърналите се от "там" винаги споменават за светещи клетъчни структури, отделени с огради една от друга. Полковникът и неговите колеги от КГБ се опитвали да разберат какво се крие зад това. Но не получили ясни отговори. Хората твърдяли : “Тамошният свят е мъртъв, неподвижен и опасен, понеже унищожава живото, разбивайки го на атоми.”
   Безверхий посочва : “Тамошният свят – това е времето, което свободно пронизва всички неща, включително нашата планета. В местата, където се концентрира, по естествен път се образуват тесни дупки-тунели и капани, в които много вероятно е да попадат целенасочено обекти от материалния свят, в това число и хора.” И.Д. Карам зин заключава :
   - На базата на личния опит Безверхий правилно е идентифицирал целта на тунелите под формата на цилиндри, имащи начало, но не и изход. Такива обекти има с хиляди по света. Намират се в в САЩ, Мексико, Турция, Парагвай, Перу, България и в други страни. Информацията, с която разполагам е вярна и се заключава в следното : “стрелите на времето” са с голям енергиен потенциал и когато се събират във възли, образуват подземни стъкловидни цилиндри. Внезапното изчезване на хора, за което в стари времена обвинявали силите на ада, а сега обвиняват пилотите на НЛО, очевидно са предизвикани от енергийни концентрации и избухвания на времето. 
   До това заключение стигнали и учените, участващи в изследването на явлението на тунела при Калачи. Жалко е, че след разпада на СССР не е имало материални и интелектуални ресурси, за да продължи вълнуващото изследване.

        По материали от Интернет 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.