понеделник, 29 октомври 2012 г.

"Тунгуското чудо"

  Дори и много десетилетия след смъртта на Никола Тесла, тайнствените експерименти на този велик физик продължават да преследват умовете на учените и оживенo се дебатират в медиите. В частност се разглежда версия за това, че Тунгуската катастрофа през 1908 г. е била причинена от експериментите на Тесла.



   Предполага се, че Teслa чрез електрически тестове може да генерира огромен тласък на енергия.

   В подкрепа на тази хипотеза се съобщава, че Тесла видял картата на Сибир по същото време, когато станал взрива, а времето на проведените опити непосредствено предшествали “Тунгуското чудо”.



   През пролетта на 1908 година, в писмо до редактора "Ню Йорк Таймс" Teслa написа: "... Дори и сега, моята безжична електроцентрала може да превърне всеки район на света в необитаем ...".

   През 2000 г. тази версия била оповестена и в тв предаването на А. Гордън. Тя била подкрепена от факта , че няколко месеца преди експлозията Тесла заявил намерението си да освети пътя до Северния полюс за експедицията на известния пътешественик Р. Пири. Следва да се отбележи, че в нощта на 30 юни, много наблюдатели в Канада и Северна Европа са видяли необичайни сребристи облаци в небето, които сякаш пулсират. Това съвпада с разказ на очевидец, който наблюдава по-рано експериментите на Тесла в неговата лаборатория в Колорадо Спрингс. Освен това, в онези дни в десетки селища в Западна Европа и Русия е имало интензивен блясък на небето, нощни светещи облаци и изключително колоритен здрач. От спектрални наблюдения, направени в Германия и Англия се заключило, че сиянието не се отнася към полярните сияния.

   Малко по-късно, през 1914 г., изобретателят предлага проект, в който земното кълбо заедно с атмосферата трябва да стане гигантска лампа. За целта е било нужно през горните атмосферни слоеве да се пропусне високочестотен ток и те щели да светнат. Но как следва да се направи това, Тесла не е обяснил, макар и многократно да твърдял, че не вижда никакви трудности. 

   Това било най-голямото му изобретение - "Световната безжична система за пренос на енергия и информация". Предавателната станция ще изпрати електрическата енергия до всяка една точка на Земята, с отражението от йоносферата - горните слоеве на атмосферата и самата земя. Може да го използват кораби, самолети, фабрики чрез специфични приемателни устройства. Тази система , по уверението на учения , би могла да транслира по целия свят сигнали за точно време , музика, рисунки, факсимилни текстове.

   Всички тези факти, разбира се, увеличават позициите на защитниците на хипотезата, в която се посочва, че на 30 юни 1908 г. в района на река Подкаменна Тунгуска не са падали метеорит или комета, а всичко е следствие от опитите на Тесла с прехвърляне на енергия на дълги разстояния.



                Какво се е случило на 30 юни 1908 г.?

   Сутринта 7:14 часа местно време, над голяма територия между реките  Долна Тунгуска и Лена приблизително на северoзапад прелетяла гигантска топка . Полетът бил съпроводен от звукови и светлинни ефекти и завършва с мощна експлозия, последвана от продължителна сеч в тайгата. Експлозията възникнала на височина около 5-10 км и била последвана от земетресение и мощна въздушна вълна. Тротиловият еквивалент на Тунгуския взрив (10 - 40 мегатона) със сигурност е много висок. Може да се сравни с взрив на водородна бомба или едновременен взрив на хиляди атомни бомби, аналогични на тези , с които САЩ унищожиха Хирошима и Нагасаки. 

               Какви са основните версии за “Тунгуското чудо” ?

   Основната специфична характеристика на събитието е неговата многостранност, което води и до много версии. Съвкупност от явления, които се появяват по време на инцидента преди и след аварията , направили версията за сблъсък с комета най-популярната. Въпреки това, при опита да се въведе хипотезата за комета в съответствие с всички налични факти възникват непреодолими трудности. Сериозни проблеми възникват конкретно при опитите за интерпретация на геомагнитния ефект, причинен от Тунгуския взрив, оценката за приноса на вътрешната енергия на Тунгуския метеорит в общия баланс на взрива, механизма за възникването на горския пожар непосредствено след взрива и ред други фактори. Най-разпространената хипотеза за кометното естество на Тунгуския метеорит не обяснява редица парадоксални обстоятелства, свързани с траекторията на космическото тяло, също с геофизичните последици от катастрофата и породените от нея биологични последствия в района. 

   Тези несъответствия обясняват появата на нови опити за интерпретация на феноменологията на катастрофата на Тунгуския метеорит с нетрадиционни версии. Например били обсъждани версии за антивеществената природа на Тунгуския метеорит. В реда на алтернативните хипотези е добре да се отделят тези за плазмоид , както и за извънземен характер на техногенната катастрофа.
Трябва да сте наясно, че експлозията на космическото тяло в Подкаменна Тунгуска е най-яркия и кулминационен, но далеч не единствен епизод в сложната верига от аномални явления, разразили се през лятото на 1908 г.

   Известно е, че експлозията е предшестванa от летящо над Централен Сибир през светлата част от денонощието огромно огнено кълбо, придружено от изключително мощен звук и светлинни ефекти. Анализът на изказванията на свидетелите на бедствието, чийто общ брой е неколкостотин показва, че не е ясно на какво обстоятелство се дължи факта, че гръмките звуци са наблюдавани не само по време и след преминаването на кълбото, но и преди това.

   Тъй като наблюдателите често са били на значително разстояние от зоните, в които се е виждала траекторията на кълбото, то балистичната вълна не може да е причина за тези звуци, тъй като тя е в състояние да изостава от кълбото, но не и да го изпревари. Единственото реално обяснение свързва този факт с мощни електромагнитни явления.




   Второто доста странно обстоятелство е свързано с посоката на движение на тялото. Анализ на свидетелски показания, събрани в разгара на събитията и през 20-те - 30-те години, насочил първите изследователи на проблема ( Л.А.Кулик, И.С.Астапович и Е.Л.Кринов ) до единодушното заключение, че огненото кълбо лети от юг на север. Въпреки това, анализът на векторната структура при изсичането на горите, причинено от ударната вълна на Тунгуския метеорит, дава азимут 114 градуса, а областта на изгарянето - дори 95 градуса, т.е. е доказателство за движението на метеорита почти от изток на запад. Следва да се добави, че тази тенденция се потвърждава и от анализа на очевидец, който е живял по време на събитията в горното течение на Долна Тунгуска.


   Настоящото различие е очевидно. Опити да го обяснят е имало много пъти и от различни гледни точки. Но сериозно може да се обсъди само версията за техногенната природа на космическото тяло , или предположението, че той е плазмоид.
   Ключов елемент в изучаването на характера на Тунгуския метеорит е въпросът какъв е бил неговия материален (елементен и изотопен) състав. Започвайки с експедициите на Л.A. Кулик, търсенето на вещества от Тунгуския метеорит е въпроса, занимавал няколко поколения изследователи. Въпреки това, днес можем да кажем с пълна отговорност, че космическо вещество, което може да бъде гарантирано, за да се отъждествява с веществото от Тунгуския метеорит, не е намерено. 



              С какво може да се обясни хипотезата за плазмоид ?

   1. Енергията, съответстваща на експлозия на 30 мегатона, може да се натрупва в йонизирано плазмено образувание, с диаметър от около 500 метра, което съответства на свидетелствата за огромен обем на кълбото.

   2.Траекторията на плазмоидa, подобно на кълбовидна мълния, може да се промени по време на движение, което обяснява противоречивите данни за посоката на кълбото.

   3. Звукови и светлинни ефекти, причинени от движението на плазмоида са резултат от електромагнитни явления, които значително се различават от въздействието на балистична вълна

  4.Експлозията на плазмоида обяснява възникването на пожар в гората.

  5 Електромагнитните явления, придружаващи движението и експлозията на плазмоида, разбира се, може да са причинени от геомагнитни ефекти, които не са адекватно обяснени в рамките на метеоритната версия.

   Плазмоидната версия обяснява безсмислието да се намерят следи от метеоритно вещество на мястото на взрива . 


По материали от Интернет 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.