Според д-р Джон Брейтуейт фармацевтичната индустрия държи рекорд по закононарушенията в сравнение с всички останали индустрии. Фармацевтичните компании успяват да наложат своите "лекове" чрез подкупи, невярно рекламиране и заобикаляне по многобройни начини на законодателствата на различните страни. Най-тревожен е фактът, че те чрез подправени и нагодени "тестове за безопасност" представят често опасни за здравето субстанции (медикаменти) да изглеждат безвредни и дори полезни. Манипулацията се осъществява по няколко начина, на първо място чрез измами в самите клинични изпитания. Компаниите лесно могат да наредят да се извърши подходящо за техните интереси изследване, което би помогнало за патентоването на лекарството. Стимулите и изкушенията за провеждащите експериментите са големи. Поне по 1000 USD средно се плаща на изследващия за човек и така някои лекари могат да получат дори до 1 млн. USD на година от опитите с нов медикамент! Тези хора знаят, че ако не дадат такива данни, каквито се очакват от тях (а не каквито в действителност са!), за в бъдеще няма да могат да разчитат на приходи или субсидии от съответната фирма. Подобна е ситуацията и при опитите върху животни.
Има различни начини да се фалшифицират данните от дадено изследване - например не се съобщават починали по време на клиничните изпитания пациенти или отказали се, а продължават да се отчитат като живи и/или участвали докрай в експеримента (както при някои случаи, описани в предишната глава). При разследване на някои от опитите с кардиомедикамента карипорид в Аржентина било установено, че са били променяни и подменяни данни на участвали в експеримента, включително и електрокардиограми.
Често схемата за провеждане на клиничните изпитания за определяне на сферата на действие на даден препарат не отговаря на изискванията. Например включват се много малко хора или пък такива, които не представят съвсем точно групата със съответното заболяване, за които по принцип е предназначен изследваният медикамент. Това е и една от причините част от многобройните странични ефекти да стават явни, след като препаратът вече е одобрен за производство и пуснат на пазара.
Фабрикуването на данни според Брейтуейт е толкова широко разпространено, че за него си имат термини във фармацевтичните производства на различните страни.
През 1982 г. една японска фармацевтична фирма - "Нипон Кемипар", признава, че е представила лъжливи данни на японското правителство при подаване на молба за пускане на пазара на обезболяващия и противовъзпалителен медикамент норведан. Компанията представила фалшивите резултати на д-р Х. Сампеи, директор на пластичната хирургия в университета в Нипон, и му платила 2,4 млн. йени, за да използва неговото име. Тази схема с позоваване на авторитети е доста ефикасна и също влиза в действие.
Тъй като всяко изследване е свързано със значителни разходи, повечето от правителствените институции, регулиращи и одобряващи продажбата на дадено лекарство в съответната държава, разчитат на данните, които им се предоставят от фармацевтичната компания и от държавните организации на страната, където медикаментът вече е одобрен.
За периода 1977-1980 г. FDA е установила случаи на 62 лекари, представяли манипулирани или изцяло фалшиви клинични данни. Според проучване на Управлението един на всеки петима лекари, които провеждат изследване на нови медикаменти, съчинява сведенията, които предава на фармацевтичните компании и си прибира съответната сума в джоба. Д-р Брейтуейт пише: "Проблемът е, че по-голямата част от измамите в клиничните проучвания остават неразкрити. Повечето случаи, които стават достояние на обществеността, са в резултат на изключителна небрежност, проявена от лекаря престъпник." Според д-р Джудит Джоунз, директор в "Дивижън ъф дръг икспириънс" към FDA, ако данните, които са получени от някой медик не са удовлетворителни за проучваното лекарство, съвсем в реда на нещата е компанията да продължи опитите другаде, където ще й дадат устройващи я резултати и показатели. Финансовото изкушение за лекарите да "получат" от изпитанията резултати, каквито фирмата очаква от тях, е голямо, независимо от страната, в която се извършва изследването.
Ето изказването на бивш служител на FDA, цитирано в книгата на д-р Брейтуейт: "Бях шокиран от материалите, които пристигат при нас. Освен проблема с качеството съществува и проблемът с непочтеността при проучванията на нови медикаменти..."
В броя си от 24 юни 1985 г. немският престижен ежеседмичник "Дер шпигел" публикува огромна изобличителна статия от няколко страници, озаглавена "Как фармацевтичната индустрия купи Бон". Тя разглежда истинските мотиви, стоящи зад тестуването на лекарствата. Може да се каже обаче, че същността на съдържанието й се отнася до всички индустриални държави с развита фармацевтична промишленост. Ето кратка извадка от нея: "По правило фармацевтичните компании не изливат милиони в касите на политическите партии, а дават пари на някой отделен политик или обществена фигура сред тези, които определят здравната политика. Служейки си с помощта на някой конгресмен, те получават изключително изгодни пазарни условия, които им осигуряват дълготрайни печалби. Както разкриват документите, фармацевтичната индустрия, така да се каже, купува законодателството..."
Опитите с новосъздадени медикаменти върху животни
(включително и вивисекция), като начин на придобиване на достоверна научна информация, валидна и за човека, е спорен още отпреди 150 г., от времето на неговия истински създател - френския физиолог Клод Бернар. Привържениците на метода и фармацевтичните компании чрез агресивни кампании и с помощта на средствата за масово осведомяване, общо взето, са успели да убедят и лекарите, и обществото, че именно опитите с животни са отговорни за прогреса в медицината. Това обаче е твърде далеч от истината - много лекари и медицински историци досега са демонстрирали, че важните открития са ставали в хода на клиничното изследване и наблюдение на болните, аутопсиите и различни други похвати за изучаване на човека, а вивисекционистите са изопачили историята в своя собствена изгода.
Експериментите с животни понякога само "доказват" това, което вече е установено у човека. През 1974 Ханс Роиш публикува книгата "1000 лекари (и много повече) срещу вивисекцията", която е компилация на изказванията и мненията по този въпрос на много медици и учени от целия свят.
Как бихте могли да тестувате например вероятен антидепресант на мишка или дори маймуна и как ще ги накарате да изпаднат в състояние, наподобяващо човешкото, за да прецените дали медикаментът действа положително? А как те биха ви казали какво изпитват? Дали са получили главоболие, гадене или болки в корема? Тъй като се използват здрави животни в експериментите, те трябва освен това по изкуствен начин да бъдат накарани да страдат и да се разболяват. Тази симулирана ситуация рядко има нещо общо с етиологията и патогенезата на естествено развиващо се заболяване при човека.
Друг факт, който се пренебрегва, е, че организмът на животните реагира различно от човешкия в много отношения и метаболизмът на внасяните отвън химични субстанции не е еднакъв при различните видове. Затова значителна част от животозастрашаващите странични ефекти на медикаментите въобще не могат да се предвидят, дори опитите да са били извършени по най-добрия начин. Ето мнението на един от световноизвестните токсиколози проф. Герхард Збинден от цюрихския институт по токсикология: "Повечето странични реакции, които се получават при човека, не могат да бъдат демонстрирани, предвидени или избегнати посредством обичайните експерименти (с животни - бел. авт.) за подостра или хронична интоксикация... Повечето експерти считат модерните рутинни токсикологични процедури за ялови усилия, при които научната изобретателност, творчество и здрав разум са заменени с безсмислено попълване на стандартни протоколи." Д-р Е. Маршал от Балтимор пише: "Дори когато един медикамент е бил подложен на пълно и адекватно фармакологично проучване върху няколко животински вида и е установено, че е сравнително нетоксичен, често се установява впоследствие, че той може да прояви неочаквани токсични реакции при болни хора. Това се знае още от раждането на научната фармакология."
Много вещества, които са силно отровни за хората, са безопасни за различни видове животни. Знае се например, че арсеникът може да убие човека, но същевременно е безопасен за морските свинчета, пилетата и маймуните? Зелената мухоморка, причинила смъртта на много хора, е безвредна за заека. Ботулиновият токсин, който убива и мишката, и човека, не може да навреди на котката. Антибиотикът хлорамфеникол може да предизвика увреждане на костния мозък при хората, но не и при животни.
Метаболизмът при човека е по-забавен, медикаментите се задържат по-дълго в организма. Затова и токсичният им ефект се засилва. Например противовъзпалителните фенилбутазон и оксифенбутазон се метаболизират в човешкия организъм за 72 ч. При маймуната резус обаче този период е 8 ч., при кучето - 6 ч., а при зайци - 3 ч.
В експериментите последвали след трагедията с талидомида се е оказало доста трудно да се демонстрират тератогенните му ефекти, и то с различни животински видове. В почти 10 породи плъхове, 15 - мишки, 11 - зайци, 2 - кучета, 8 - примати и много други, при които е бил изпитван препаратът, тератогенни ефекти възниквали рядко, и то когато е бил прилаган във високи дози.
Проблемът е, че не само между самите видове има разлика в реакцията им към определени вещества, но и между възрастовите групи и пола, като дори времето на денонощието е от значение! Например установено е, че младите животни не реагират по същия начин като възрастните на йонизиращата радиация или на действието на транквиланти. При проведени вечерта опити с 50% летална доза от дадено вещество по-голямата част от плъховете измрели, докато със същото вещество и със същата доза, но дадена сутринта, почти всички плъхове оживели. По подобен начин преживяемостта през зимата била по-висока, отколкото през лятото. Смъртността освен това е била по-висока при животни, които живеели по много в клетка, отколкото при тези, оставени при по-голяма свобода. Всички тези изброени условности обикновено не се отчитат при експериментите.
Трябва да се има предвид и фактът, че организмът при хората също си има свой ритъм и в различните часове на денонощието преобладава дейността на определени органи и системи. Това е било известно от векове на китайската и индийската традиционна медицина, с което са съобразени и лечебните методики, които те прилагат. Съвременни проучвания също потвърждават тези факти. Например прагът на болката е най-нисък сутрин рано, а най-висок следобед. А обезболяващите средства действат по-силно сутрин и по обяд, отколкото през нощта.
Фармацевтичните компании биха могли да изберат върху кой най-подходящ вид да избършат експериментите, за да получат най-добри и удовлетворителни за тях резултати. Но ако лекарствата се изпитват според действителните изисквания, огромната част от тях никога не би излязла на пазара поради своята вредност и неефикасност. И, разбира се, много фармацевтични фирми биха фалирали. Това важи в още по-голяма степен, ако се даде път на естествените лечебни методи.
Д-р Херберт Гундесхаймер обяснява: "Резултатите от опитите с животни не са съпоставими между видовете и следователно не могат да гарантират безопасността на новия медикамент за хората... Всъщност целта на тези тестове по-скоро е да защитават не потребителя от опасни продукти, а самите корпорации от съдебна отговорност." Когато хората са увредени в резултат на определен медикамент и се опитат да предприемат законови действия срещу производителя, тогава той може да се оправдае, че се е придържал към "тестовете за безопасност", и така е освободен от вината за пускането на пазара на опасен продукт. Сами виждате колко измамна е тази постановка!
Ето какво може да се прочете в брошура, написана за пациенти от известна фармацевтична фирма: "Не може да има такова нещо като абсолютна безопасност при предписването на медикаменти. Различните пациенти могат да реагират различно на една и съща доза от медикамента и е възможно да се проявят някои нежелани странични ефекти, които да не станат известни докато не минат години, през което време лекарството е било в широка употреба."
Е, в такъв случай, щом като и самите фирми твърдят, че дори индивиди от един и същи вид реагират по различен начин, то как ще са сигурни тогава, че резултатите с дадено вещество проведени върху различни животински видове, ще са валидни за човека?
Ето и думите на д-р Джеймз Галахър, казани през 1964 г., когато е бил директор на отдела за медицински изследвания на американската фармацевтична фирма "Ледерле": "Друг съществен проблем, който се явява като резултат от правилата и това, което ги налага, е прекаленото наблягане върху опитите с животни. Те се извършват поради законови съображения, но не и поради научни. Предсказуемата им стойност за човека е често безсмислена, което означава, че и нашите изследвания може би са безсмислени."
Нобеловият лауреат Ернст Б. Чейн, изолирал пеницилина, заявява: "Никакъв опит с даден медикамент, дори и да е проведен с няколко животински вида, включително примати, при всички възможни условия, не може да ни даде каквато и да е гаранция, че изпробваната по този начин субстанция ще се държи по същия начин в човешкия организъм, защото в много отношения човекът не е същият както животните."
И така каква е истинската стойност на експериментите с животни? Първо, те могат да бъдат манипулирани, за да покажат "благоприятни" резултати. И второ, целта им е да бъдат преди всичко алиби за корпорациите, когато техните продукти увреждат или убиват. (След като извършването им е обявено официално за оневиняваща процедура.) Отново ще разгледам случая с талидомида. Той например не е бил изпитван на бременни животни, а в другите изследвания е показал липса на токсичност. Поради това фирмата не е била осъдена. Реакцията на фармацевтичното лоби при трагедията с този медикамент е била, че това е "рядко изключение" и че "то подчертавало необходимостта от повече и по-щателно провеждани опити с животни". Но проф. С. Аугин, вирусолог в университета в Анкара, използвайки алтернативни методи на тестуване, установил опасностите от препарата и така спестил на Турция "талидомидовите бебета".
Медицинският историк Х. Роиш, автор и на книгата "Заколението на невинните" пише: "Не само е скандално, но и трагично, че на Лекарствения тръст му е позволено да наводни пазара със своите продукти под предлог, че те са напълно изпробвани за ефективност и безопасност върху животни и че здравните власти, разбирай правителството, поощрява тази заблуда, която не е нищо повече от една доказана измама. Защото и двете страни напълно осъзнават, че опитите с животни са погрешни и просто служат за алиби - застраховка за деня, когато вече няма да е възможно да се скриват пагубните странични ефекти на медикамента. Тогава те могат да кажат, че "всички изискуеми тестове са били направени" - че те са спазили закона."
Роиш дава за пример случая с Еli Lilly и нейния препарат за артрит опрен, причинил смъртни случаи. Компанията е заявила, че няма да плати обезщетения на семействата на починалите, защото се е съобразила с всички предпазарни изисквания за тестуване на медикамента и затова не може да бъде държана отговорна от закона за нехайство и неизпълнение на задълженията си. Въпреки че има надеждни и точни научни методи за определяне на токсичността и ефективността на новите медикаменти като: култури ин витро, хроматография и масспектрометрия, квантова фармакология, правилно проведени клинични изпитания с хора и др., те не се прилагат.
Ето последствията от този порочен подход: през 50-те години в Германия само 3 от 100 000 бебета са били с малформации, а през 80-те те са вече 500 на 100 000 - повече от 150 пъти увеличение. Едно проучване на лекари в бившата Западна Германия показва, че 61% от малформациите при новородените и 88% от общия брой на мъртвородените се дължат на лекарства, които майката е приемала по време на бременността. И всички те са били "безопасни" според тестовете, проведени с животни! Д-р Г. Станков пише: "... огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитвани правилно относно тяхното действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон трябва впоследствие, т.е след регистрацията им, да докажат своята клинична ефикасност, се изчислява на 16 000..."
В САЩ през 50-те годишно са се раждали около 70 000 бебета с малформации, а през 80-те - 250 000, т. е. увеличението за тези 25-30 години е 350%! (Тук значение, особено за САЩ, имащ вероятно и някои други фактори например флуорирането на водата, за което ще прочетете по-нататък в книгата.)
Английският лекар Върнън Коулмън, автор на няколко книги за медицината и здравето, заявява: "Последствията от това, че разчитаме на опитите с животни, е, че нови и всъщност неизпитани медикаменти и процедури се прилагат на огромен брой хора, като това носи огромни печалби по най-бързия възможен начин."
Вие вероятно не знаете, че основателят на династията Рокфелер Джон Рокфелер старши е живял в отлично здраве до 98-годишна възраст, като се е хранел умерено и балансирано с естествена храна, ползвал е при нужда услугите на хомеопатията и напълно е избягвал синтетични лекарства! Същото се отнася и за неговия син Джон Рокфелер младши, който живял до 86 г.
Ето ви един съвсем кратък списък с някои "изследвани за безопасност" медикаменти, които са се оказали твърде токсични и затова са били изтеглени от пазара (не всички са били разрешени и продавани в България):
Орабилекс - причинил бъбречни увреждания с фатален край.
Метаквалон (сънотворно) - причинил сериозни психотични разстройства и довел до смъртта поне на 366 души чрез убийство или самоубийство.
Изопротеренол - за астма - довел до около 3500 смъртни случая през 60-те Ералдин (сърдечен медикамент) - предизвикал сериозни увреди на очите и в храносмилателния тракт и много смъртни случаи.
Фенформин - предизвикал около 1000 смъртни случая.
Прелудин и макситон (за отслабване) - причинили сериозни клапни увреждания и поражения на нервната система.
Пронап и плаксин (успокоителни) - предизвикали смъртта на много бебета.
Уретан (за левкемия) - причинил рак на черния дроб, белия дроб и костния мозък.
Дебендокс (срещу гадене) - причинил родови дефекти, и т.н.
Д-р Лиза Лендимор-Лим в книгата си "Отровни предписания", 1994, която е написана в резултат на клиничните й проучвания във Великобритания, дава информация за често прилагани лекарства, като отделя специално внимание на тези, които са рутинно предписвани при бебета и деца.
Тя установява например, че диабет или астма могат да се проявят след приемане на антибиотик или друг често назначаван медикамент. Д-р Лендимор-Лим дава многобройни примери, като обяснява механизмите, по които това става, и чрез графики и статистически изчисления посочва драматичното увеличение на диабета в индустриализираните страни през последните 40 години, белязани с масовото навлизане на синтетичните медикаменти в здравеопазването (вече беше изяснен въпросът с ваксините в това отношение).
Според журналистическо разследване на в. "Ю Ес Ей тудей" (публикувано в броя от 24.09.2000 г.) само за период от 2 години, т.е. от 1998 г. до настоящия момент, FDA над 800 пъти не е спазила федералните закони, които изискват при одобряване на нови медикаменти и храни да не съществува конфликт на интереси. Това означава, че експертите, участващи в съответните комисии за одобрение на медикаменти или храни, трябва да са независими и да нямат никакви финансови връзки или облаги от фирмите, чиито продукти ще се разглеждат. Но се оказва че повечето от тях имат финансови взаимоотношения с фармацевтичните компании! С други думи, или те самите са участвали в разработката на съответния продукт, или са спонсорирани от компаниите да изнасят семинари или да дават "консултации" във връзка с него. Всъщност най-добрите специалисти на FDA, които би трябвало да защитават пряко интересите на потребителите и пациентите, са често и експерти във фармацевтичната индустрия!
33% от участниците в 102 срещи на комисии по повод разглеждането на различни медикаменти са имали пряка финансова заинтересованост в одобряването им! Но още през 1992 г. FDA е спряла да изнася фактите, свързани с конфликт на интереси "за да не нарушава личните права на членовете на комисиите." Много финансови конфликти дори не са докладвани в това проучване на вестника, защото са били смятани за малки, за да им се обръща специално внимание. Например не се приема, че има конфликт на интереси, ако един член на комисията получава 50 000 USD на година от определена фармацевтична компания или ако той участва в дадена комисия, която разглежда друг продукт на същата тази фирма! Същото се отнася и ако той има до 5000 USD в акции в съответната компания. Нима очаквате обективност на преценките при това положение?
Както вече споменах, от огромно значение за успеха на фармацевтичните гиганти е рекламата, която непрестанно обработва по подходящ начин умовете и на лекарите и на обществеността като цяло. От нея разбира се, вие няма да разберете, че "лекарствата" са причина за огромен брой ятрогенни заболявания, хоспитализации и смъртни случаи.
В една статия на "Сън хералд" от 18.08.1992 г. пише: "Фармацевтичните компании харчат внушителната сума от 200 млн. USD всяка година в Австралия, за да намират пазари за своите продукти... Това представлява почти 10 000 USD годишно, изразходени в опити да съблазнят всеки един от работещите 21 000 австралийски фамилни лекари." Според д-р Тео ван Лисхаут, секретар на Общество "Лекари от Ню Саут Уейлс за реформа" 50% от медикаментите на пазара не са съществували преди 10 години и съответно не са разглеждани и изучавани в университетите. Твърде заетите медици следователно разчитат само на агентите на фармацевтичните фирми за цялата информация, която им се дава за тях.
Един много коварен метод, който използва фармацевтичната индустрия, за да манипулира общественото мнение, е чрез създаването и спонсорирането на организации - асоциации, фондации и др., които уж защитават правата на пациентите и се борят за унищожаването на дадена болест, а всъщност прокарват политиката на концерните. Или си осигурява "контролирана опозиция", например сформира някъде сдружение "Граждани за здраве" (това е произволно име), чиято цел привидно е да защитава здравната свобода, но всъщност осъществява целите на картела.
В подкрепа на това ще цитирам част от статията на Стела Йорданова във в. "Монитор" от 11.11.2000 г. със заглавие "Мистерията инсулин" и подзаглавие "Война за пазара подклажда истерията около животоподдържащия медикамент. Битката на компаниите е за по-големи продажби и печалби, страданието на болните хора е само оръжие": "Държейки монопола над пазара на медикаменти, производителите имат монопол и над човешкото страдание. Контролът върху лечението на големи групи пациенти им дава възможност да оказват и огромен икономически и социален натиск. Особено когато става дума за лечението на диабета, което въвлича солидарно не само пациентите, но и техните близки.
Само през горещото лято след старта на здравната реформа бяхме свидетели на няколко истерични публични кампании, провокирани от асоциации на различни групи болни... те се бореха не за правото на лечение и безплатни медикаменти, а за конкретни скъпоструващи продукти на конкретни производители.
Кампаниите се провеждаха като по учебник. Най-напред се появяваха спорадични вестникарски публикации през ден-два, седмица по-късно съответното гражданско сдружение алармираше, че животът на десетки хиляди болни е в опасност, даваше пресконференции и заплашваше с гражданско неподчинение. В началото на всяка пресконференция се отправяха благодарности към съответната компания, която, безкористно дарявала медикаменти на закъсалите и подпомагала дейността на съответната организация със средства и офис оборудване..."
В крайна сметка целта е увеличаване на продажбите и приходите на компаниите... Фармацевтичните колоси следват последователно принципа на "зарибяването" подобно на наркокартелите. Стъпвайки в малка и бедна страна, те най-напред очертават уязвимите групи и се отдават на благотворителност. На болниците и пациентите се правят мащабни дарения на скъпоструващи продукти, консумативи, писалки и т.н. Организират се научни симпозиуми, семинари и коктейли. Лекарите са доволни, изучават терапията, прилагат я на болния, той се чувства добре и това не струва нищо нито на пациента, нито на болницата. След това дареният медикамент свършва. Пациентът се чувства добре и го иска, но съвсем естествено не може да го купи, защото става дума за изключително скъпи лекарства. Производителят е готов да ги продаде. И започва публичният натиск.
Драконовските закони, забраняващи рекламата на лекарствени продукти в неспециализираните медии, кара компаниите да инвестират колосални бюджети в маркетинга и връзките с обществеността. Техните представители обаче никога не се набъркват в публични скандали. Фирмите не взеха отношение по нито една от акциите. Това правеха лидерите на асоциациите...
А иначе благодарните компании помагат на гражданските сдружения. Днес Българска асоциация "Диабет" открива луксозния си национален клуб..."
Световната конспирация срещу здравето , д-р Атанас Гълъбов
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.