събота, 6 август 2016 г.

Истината за рака (продължение)

 Показателен е и случаят с немския лекар Макс Гърсън. За него д-р Алберт Швайцер, лауреат на Нобелова награда, казва: "Аз виждам в него един от най-видните гении в историята на медицината. Много от неговите идеи бяха присвоени, без изобщо името му да се свързва с тях. И все пак той постигна много повече, отколкото би било възможно при неблагоприятните условия, в които трябваше да работи... Тези, които той излекува, остават като свидетелство за истинността на идеите му."     Макс Гърсън е роден през 1881 г. в Германия. Учи медицина в Бреслау, Вурцбюрг, Берлин и Фрайбург. Известно време след завършването си е назначен за директор на специализираното отделение за туберкулозно болни в Мюнхенската университетска болница по препоръка на д-р Фердинанд Зауербрух - световноизвестен гръден хирург и авторитет по туберкулоза. Като студент Гърсън страдал от мигрена, за която му казали, че няма лечение. След като решил да опита с определен диетичен режим, който сам си съставил, той се освободил от това страдание. По-късно, вече като лекар, прилагайки диетата на негов пациент, страдащ също от мигрена, той му помогнал да се излекува не само от нея, но и от много разпространената и нелечимата тогава кожна форма на туберкулоза (вълчанка). През 1929 г. д-р Ф. Зауербрух пише статии в няколко международно известни специализирани медицински издания, като заявява, че е открита терапия на кожната туберкулоза, и описва опита, проведен от д-р Гърсън под негово лично наблюдение. От всички болни 446 били трайно и напълно излекувани - един невиждан успех. Освен това той постигнал и много добри резултати при лечението на болни от белодробна туберкулоза, дори в доста напреднал стадий, отново само с помощта на специална диета. През 1933 г. д-р Гърсън емигрира в САЩ, където продължава да работи и с раково болни пациенти с голям успех. АМА, недоволна от постиженията му, измисля претекст, за да го изключи от редовете си. През 1949 г. той представя пред Сената на САЩ напълно документирани десетки случаи на излекувани раково болни хора, за да моли за финансова подкрепа, тъй като клиниката му била малка и не можела да приеме огромния наплив от пациенти. Въпреки убедителните доказателства, включително и показанията на излекувани от него хора, лобито на АМА и на фармацевтичната индустрия попречило на финансирането на проекта му. Разбира се, както казва един негов биограф, той е бил "щастлив", че не е бил директно преследван и вкаран в затвора, както някои други негови колеги и учени.
    Д-р
Уилям Кох като млад лекар учи под ръководството на проф. Мойсей Гомберг, разкрил през 1910 г. природата на свободните радикали, за които толкова се говори днес. Кох защитава докторат по химия като "специалист по свободните радикали", а по-късно става професор по химия и хистопатология в Мичиганския медицински университет и професор по физиология в Уейн Стейт Юнивърсити. Уилям Кох е племенник на споменатия вече нобелов лауреат Робърт Кох - откривателя на туберкулозния бацил.     В резултат на научната си работа и изследвания д-р Кох създава особен биологичен катализатор, който по подобие на хомеопатичните лекарства представлява силно разреден разтвор на определени вещества. През 50-те години той, както и други лекари съобщават за многобройни излекувани случаи на хора, болни от диабет, левкемия, рак, проказа, туберкулоза и различни видове алергии, с помощта на новия препарат в съчетание с диетично-хигиенен режим. Приемането на малки дози от този катализатор от време на време спомага за обезвреждане на токсините, постепенно прочиства тялото и като краен резултат настъпва излекуване.
    Кох бил даден под съд от Управлението по храните и лекарствата в САЩ (FDA) заради използваното от него лекарство. Представителите на FDA решили да го изследват, за да го изобличат в неправомерно практикуване, но уредите им не успели да регистрират нищо, тъй като катализаторът, който присъствал в разтвора, бил в нищожни количества. Над 600 лекари и 2000 излекувани пациенти се явили в съда да свидетелстват в негова полза. След 9-месечен съдебен процес д-р Кох бил обявен за невинен. Изморен от това яростно преследване, през 1953 г. той се преместил в Рио де Жанейро, където продължил научната и лечебната си работа. През 1967 г. умрял в Бразилия от отравяне при странни обстоятелства.
   
Станислав Бурзински е роден в Полша през 1943 г. Интересът му към химията е изключително силен и като ученик през 1960 г. той печели национален медал в проведената олимпиада. След завършване на гимназия записва медицина. Проявява силно влечение към биохимията и дори му дават да отговаря за една лаборатория още докато следва. Като студент той публикува и първите си статии върху аминокиселините и пептидите. През 1967 г. Бурзински завършва медицина с отличие - пръв сред своите 250 съвипускници, а една година след това защитава и докторат по биохимия - постижение, с което могат да се похвалят малцина на тази възраст.     Темата на дисертацията му е свързана с изследването на кръв от пациенти с различни заболявания и връзката между тях и наличието на определени аминокиселини в организмите им. Наблюденията, които той прави през този период, насочват в определена посока проучването на живота му. Успехите му обаче предизвикват завист сред колегите му в социалистическа Полша и той е привикан в казармата. Благодарение на влиятелни учени след 2 г. емигрира в САЩ. През 1974 г. получава финансова помощ от Националния институт по рака на САЩ, която използва, за да купи уредите, необходими за продължаване на научноизследователската си дейност.
    Д-р Бурзински открива, че група
пептиди, естествено съществуващи в тялото, потискат развитието на обикновените клетки в ракови. Според него те са част от биохимична защитна система на организма, която допълва имунната, но все пак има по-различно действие от нея. Тези пептиди ни защитават от изродените клетки не чрез тяхното унищожаване, а чрез препрограмирането им. Бурзински ги нарекъл антинеопластони. Той открил, че раково болните хора имат много силен недостиг от тези пептиди в тялото си - само до 2-3% от количеството, намиращо се в здрав организъм. Въвеждането на достатъчно антинеопластони през устата или инжекционно водело до бързо намаляване на повечето видове ракови образувания и до тяхното изчезване. Приложението им не е свързано със странични ефекти за разлика от химио- и лъчетерапията, дори и при приемане на много големи количества от тях.     Благодарение на тази терапия от 1977 до 1992 г. при повече от 2000 раково болни хора, много от които в терминален стадий и обявени за "нелечими", било постигнато излекуване или подобрение със значително удължена преживяемост.
    През 1983 г. FDA се опитва да попречи на Бурзински да прилага своето лечение, като завежда гражданско дело срещу него. Съдията не вижда никаква вина и искът е отхвърлен. Но адвокатът на Бурзински споделя какво му е казал представителят на Управлението Робърт Спилър: "Имаме и други начини да го спрем."
    През юли 1985 г. агенти на FDA нахълтват в клиниката му в Хюстън, Тексас. Без да имат право, агентите конфискуват около 200 000 страници документация по случаите на неговите пациенти и във връзка с проучванията му.
    През 1990 г. д-р Бурзински отново е призован в съда да дава показания. През 1991 г. петима експерти от NCI посещават клиниката му и преглеждат документацията на 7 души с тумори в мозъка, които са били смятани за нелечими. Те установяват, че петима от тях са в ремисия (т.е. при тях не се забелязва никакъв тумор), а други двама са в регресия, т.е. новообразуванието е намаляло. Експертите утвърждават, че прилаганото лечение има антираков ефект и препоръчват по-нататъшни опити.
    На 24 март 1995 г. д-р Бурзински заедно с трима свои излекувани пациенти е поканен в предаването на Си Би Ес "Дис Морнинг". Още същия ден следобед агентите на FDA нахлуват в клиниката му, където извършват обиск, и след като 7 часа тероризират персонала му, си тръгват с пълни кутии с документация - негова лична, медицинска и на фирмата му. Независимо че не било намерено нито едно доказателство, уличаващо го в каквото и да е престъпление, до 1997 г. д-р Бурзински живее в един кошмар, непрекъснато преследван по различни начини - призовки за съдебни дела, конфискация и унищожаване на информация за лекуваните от него хора, като дори е оказван психически тормоз над някои от последните. За да е ясно докъде могат да стигне медицинската индустрия в отстраняването на тези, които пречат на "бизнеса" й, ще ви представя накратко историята около
доклада на Бенедикт Фицджералд от 3 август 1953 г.     Някъде в началото на 50-те Чарлз Тоуби, бизнесмен на около 40 години от Ню Хемпшир, заболява от рак. След като бил диагностициран, официалните медицински власти му дали още 1-2 години живот. Но приятел на неговото семейство му препоръчал да се консултира с Робърт Линкълн, уважаван лекар от Медфорд, Масачузетс, който работел с една група учени от Бостънския университет върху нова терапия за раково болни. Тоуби оздравял напълно, като бил само един от стотиците успешни подобни случаи в практиката на д-р Линкълн. Историята вероятно щяла да свърши дотук, ако бизнесменът не се оказал син на влиятелния сенатор Чарлз Тоуби старши, който по това време бил председател на комитета по междущатска и чуждестранна търговия и освен това участвал в отпускането на значителни финансови средства за научноизследователска работа на известни ракови центрове. Естествено той останал много учуден, като разбрал, че терапията, която предлагал д-р Линкълн и която спасила живота на сина му, е съвсем неизвестна. А същевременно организации като АМА, Американското раково общество и Министерството на здравето, образованието и благосъстоянието непрекъснато декларирали, че няма друго лечение на раково болните освен хирургия и лъчетерапия.
    Сенатор Тоуби поканил лекари и представители на организации, имащи отношение към терапията на рака, за да се запознаят с метода на д-р Линкълн и да дадат научна преценка, но никой не проявил особен интерес. Той бил доста изненадан от тази очевидна съпротива, тъй като ракът е заболяване, което струва на данъкоплатците милиони долари годишно, похарчени в търсене на лечение. Изалеждало му невероятно, че една ефекасна терапия в това отношение не предизвиква интерес в медицинската общественост. Същевременно Тоуби старши разбрал и за някои други нетоксични лечебни методи, които били предложени от заслужаващи доверие лекари и към които също не се проявявала заинтересованост. Той решил да разбере какво става и потърсил помощта на адвоката Бенедикт Фицджералд, следовател при сенатската комисия по междущатска търговия и експерт по разкриването на незаконни монополистични практики. Дал му срок една година, за да направи задълбочено проучване на цялата щатска система, която има отношение към лечението на раково болни хора, и да установи дали не съществува някаква конспирация по отношение на ефикасните новаторски терапии. Същевременно решил да запази в тайна разследването и запознал с него само някои конгресмени, тъй като лобито на АМА (разбирай на фармацевтичната индустрия) било най-влиятелното (то вероятно продължава и сега да е такова) и можело да попречи на работата на Фицджералд.
    След една година, когато получил доклада, Тоуби бил потресен от разкритията и веднага поискал слушане по доклада пред комисия на Конгреса. Но твърде странно, съвсем наскоро след това, преди да се състои официалното представяне на доклада, сенатор Тоуби починал. Сенаторът Брикър, който бил известен с това, че получавал значителни средства от АМА, бил избран на негово място и съответно оглавил комитета по междущатска и чуждестранна търговия. Едно от първите неща, които направил Брикър, било да уволни веднага Фицджералд и да потули разследванията му.
    Но все пак Чарлз Тоуби младши се погрижил доклада да влезе в официалния архив на конгреса. За съжаление конспирацията, описана от Фицджералд, продължава и днес, половин век след това, като ежегодно обрича на смърт милиони хора.
    Искам да ви запозная накратко и с българския принос в тази област, който е неизвестен не само за широката общественост, но и за медиците у нас.
   
Продан Христов е български учен, живеещ и работещ в Австрия от 1955 г. Първоначално той се записва да учи за лекар, но след като следва 7 семестъра, се отказва, защото разбира, че тази медицина не е това, за което е мечтал, и се прехвърля да учи биохимия. Без никаква подкрепа от държавата или от други институции, само с финансовата помощ на своя брат, той разработва от билки нетоксичното лекарство антималигноцит (СН23), Което показва много добри клинични резултати при лечението на хора с ракови заболявания. Впоследствие в процеса на изпитанията се оказва, че препаратът има много добър ефект при хора, болни от диабет, хепатит, дори цироза, хроничен гломеруло-нефрит, гъбички, екземи както и други заболявания. При няколко болни се нормализират показателите на кръвната захар и те спират напълно приема на инсулин.     . Ето какво споделя Христов: "Когато имаше акции и се събираха средства, само за една година във фонда за борба против рака влязоха шест милиона шилинга, от които три милиона получи проф. Мьозе в Грац. Той лекуваше с някакви спори, за които се знаеше, че няма да дават никакъв резултат, и другите три милиона дадоха на Раковия институт - на проф. Врба, за да може да се разхожда по Америка с приятелките си. През тая година "Финансовото" (министерство) върна на брат ми документи за деветстотин хиляди шилинга, които беше похарчил за изследванията, т.е. тия пари не ги признаха за разход и той трябваше да ги заплати под формата на данък...
    Предложихме документацията (от опитите, които е провеждал - бел. авт.) на един виенски медицински вестник, който отказа да я публикува, понеже тя трябвало да мине през Раковия институт във Виена, да се одобри от него. Втория опит направихме в Лекарската камара. Тя също издава медицински вестник. И те отказаха..."
    Лекарството многократно е изпробвано успешно на животни и най-накрая след доста трудности, враждебна реакция и насмешки, както и неколкократни опити на различни фармацевтични фирми и колеги да измъкнат формулата от него, Продан Христов успява сам да осигури изпитанието му в една болница във Виена. След като вижда добрия лечебен резултат от препарата, директорът на клиниката пожелава да разбере състава му и спира по-нататъшното му приложение. Следват експерименти в държавната болница в Клагенфурт под ръководството на д-р Ерих Берга, където отново се постигат много добри резултати. "Болните, които се лекуваха в Клагенфурт, бяха в последния стадий на заболяването. Това са хора, които са оперирани, облъчвани, с химиотерапия и след като вече няма абсолютно никакви шансове да им се продължи животът, за лечение да не говорим, се изписват. И тия болни, когато се започна изпробването на лекарството, отново влизаха в болницата - чули отнякъде - идваха. А имаше и такива, които по това време бяха на лечение в самата болница и се прехвърляха към д-р Берга... Много от тях бяха изписани без никакви симптоми на заболяване. Те се изписаха здрави... има статистика. Всичко е документирано..."
    Освен това се установява, че дори и в много големи количества лекарството не показва никаква токсичност и не причинява никакви увреждания в генетичния материал - бременни жени, излекувани с СН23 от ракови заболявания, раждат напълно здрави бебета, които се развиват нормално.
    Следват и филмирани успешни опити с десетки болни в Хирургическата университетска клиника в Грац при проф. Шпат и в "Хануш Кранкенхаус" във Виена с директор проф. Флайшхакер. "При такива пациенти, които са лекувани с цитостатика и облъчване и не е имало абсолютно никакви резултати, с прилагането на медикамента туморите почти изчезват. Това е документирано по време на изпробването." Христов описва много случаи на терминално раково болни пациенти - и възрастни, и деца, трайно излекувани с антималигноцит: "...имаме болни, които живеят 15, 16, 19 години, след като са били "кандидати" за другия свят - излекувани са, без да има някакъв рецидив."
    Проведени са успешни изпитания и в частната болница на д-р Исълс. Скоро след това Христов с много трудности открива своя малка клиника в курортното градче Бад Райхенхал, на 17 км от Залцбург, в Германия. Работата му обаче е саботирана от главния лекар, когото наема. По-късно му крадат и от лекарството. "Мога да кажа, че в клиниката имаше много добра атмосфера. Между пациентите и персонала взаимоотношенията бяха като в една голяма фамилия. Нямаше тая болнична обстановка, както в големите заведения, ами една домашна атмосфера, което за човек, болен от рак, е от голямо значение. Впоследствие офанзивата от страна на Лекарската камара, от страна на фармацевтичната индустрия, от страна на местните власти се засилваше с всеки изминал ден. Колкото резултатите ни бяха подобри, колкото повече болни се изписваха без симптоми, толкова по-голяма ставаше реакцията от страна на конкуренцията, така да се каже. Стигна се дотам да викнат д-р Вайс (назначената от него нова главна лекарка - бел. авт.) при прокурор, без да има причини. Прокурорът я предупредил, че е по-добре да напусне клиниката, понеже има опасност да я съкратят, да й отнемат правото на лекар, да я изключат от Лекарската камара..." При напускането си тайно през нощта тя изнася цялата документация за всички лекувани над 600 души. Опитът на Христов по съдебен ред да си върне заграбеното не дава резултат.
    Следващият главен лекар, когото ученият наема, също бил заплашен, че ще има проблеми с Лекарската камара, и той дори не почнал работа. И така независимо от протестите на пациентите и техните близки, виждащи ефекта от лечението, Христов е принуден от Здравната служба да затвори клиниката след година и няколко месеца успешна практика, по време на която е лекувал безплатно, "...замисълът на властите прозираше. Това не беше загриженост за болните, а битка срещу мен и срещу новия препарат..." Христов е принуден от немските власти да напусне незабавно страната без обяснения и дори без да има възможност да си прибере собственото оборудване. "Още преди да затворят клиниката, се чувстваше, че има някаква кампания, която няма да доведе до добър край. Финансовата служба в Берхтесгаден прави ревизия на счетоводството. И още тогава усетих, че тук се търси начин клиниката да се ликвидира. Много от разходите, за които имаше документи, не се признаваха, понеже счетоводителят ги е представил по-късно... по този начин начитат клиниката, която трябва да плаща двеста и няколко хиляди марки данък. А всъщност клиниката работеше на загуба, понеже ние плащахме всички разноски по нея от джоба си. Плащахме за лечението на германските пациенти... Общо 223 хиляди марки неплатени сметки за пациенти от всички краища на света... Имах чувството, че когато човек предприема такова нещо на света - малко или много ще получи подкрепа. Точно обратното се случи. Те гледаха по всякакъв начин да могат да ни погребат, да ни ликвидират... и успяха... Лекарската колегия създава условията, за да може официалната власт да настъпи фронтално... Машинарията започва да работи по програма. Идват екзекуторите. Правят се обжалвания - въобще не се приемат. Искаме втора ревизия - не се приема..."
    "Смятам, че няма никаква солидарност (на здравите с болните - бел.авт.). Дори и лекарите, които са посветили живота си да помагат на болните, и те го правят автоматично. Болният за тях е само, така да се каже, един номер... Ако имаше солидарност, нямаше да се стигне до положение, в което сме днес - доста хора да работят в областта на рака, пък и в други области, но нямат сила да приложат за общо ползване от човечеството това, което са открили... Обикновено в една клиника може да има 20, да речем, 50 лекари в по-големите болнични заведения, но един е, чиято дума се чува. Това е шефът им. Той е във връзка с индустрията, която произвежда медикаменти, той казва кои от тях ще се прилагат в клиниката. Всички други са длъжни да изпълняват неговите нареждания. Може би има много лекари, които като обикновени граждани се чудят как е възможно, щом като има такова лекарство, то да не се прилага. Но те нямат власт. Инициатива може би имат, но без възможност да правят това, което искат. Всичко върви по нареждане отгоре. А тия, които държат ключовите позиции в големите клиники, които имат име, които могат да се наложат... са хората на индустрията...
    Има хора и институции, които са заинтересовани да не излезе лекарство против рак по други съображения. Индустрията произвежда собствени медикаменти, които са в употреба и се прилагат по целия свят. Това са т. нар. цитостатици. Индустриалците знаят много добре, че цитостатиците не само не лекуват, но могат да предизвикат и раково заболяване... И въпреки това се прилагат. Слепешката. Без да се мисли за последиците... Производителите нямат интерес да излезе нещо по-ефикасно.... Собствениците на тези производства нямат интерес да се появи и утвърди някакъв медикамент, който наистина лекува рака, понеже за късо време вече никой няма да купува техните... Те правят оборот за милиарди. Из един път кранът се завива. Из един път тези милиарди изчезват, понеже идва някой друг и още повече някой отдолу, от низините. Производителите също нямат интерес да излезе на пазара ефикасен медикамент... Учените..., които стоят на ключови позиции по министерства, в институти, те са малко или много в ръцете на индустрията... Този, който трябва да даде път на моето откритие, няма да получи нищо от мене, а от производителите сигурно получава. Ако ми даде път - пресъхва му изворът. Той няма вече да получава такива "лесни пари"."
    А ето и мнението на учения за различните институции, които се създават по света, за да се "помага" на заболелите: "Човек не може да влезе във връзка с болните... Във Виена има специални организации, които се занимават с болните от СПИН, "хуманитарни", но е изключено човек да влезе в контакт с тях. Те се занимават с други проблеми - да им осигурят облекло, хляб, квартира, такива неща, от които не може да им се продължи животът... Интересно е, че когато има такива проблеми, се обособява специална каста - хора, които живеят на гърба на болните... Стотици такива хора образуват дружества, организации, получават заплати. По тоя начин им се създава работа. Цяла мафия. Обаче не те допускат да стигнеш до тях (до болните - бел. авт.). Лекарят - на върха стои там някакъв си лекар, който никога не може да се намери..."
    Тук искам съвсем накратко да ви запозная с това как е създадено например Американското общество по рака. През май 1913 г. група лекари и лаици се срещат в Харвард клуб в Ню Йорк, за да основат организация във връзка с раковите заболявания. Целта й, забележете, не е да допринася за излекуване или за профилактика на рака, а само за
контрол -т.е. за поддържане на едно вечно статукво на "борба с рака". Обществото е било спонсорирано от Дж. Морган и Дж. Рокфелер младши, а юристите на последния - Дебевойз и Плимптън, са избрани на водещи длъжности в административното му тяло през 20-те.     Ето какво мисли Христов за причините за рака: "... човекът се отдалечи доста от природата, от това, което тя му е дала. Но най-главното за здравето на хората - това е храненето. След войната с масовото въвеждане на изкуствените торове се увеличиха не само раковите заболявания, но и много, много други болести... с изкуствените торове се насилва клетката... Като отслабне клетката - отслабва целият орган. Като отслабва органът - отслабва целият организъм... Когато една клетка е до такава степен слаба от това израждане, казано на прост език, карциногенните (канцерогенните - бел. авт.) вещества, които поемаме, много лесно могат да трансформират една здрава клетка в ракова, тъй като съпротивата на здравата клетка е вече понижена... тези изменения в организма настъпват постепенно и понякога траят 10, 15, 20 години... Факторите за образуване на рака не са само един или два. Те са цял комплекс, в който храненето е сред най-важните. След това идват психическите състояния на хората, стресът, в който живеят. Всичко това заедно ускорява заболяването... замърсяването на въздуха, на водите... Индустрията, която бълва непрекъснато отрови. Те се поемат от хората, от животните, от растенията. Икономиката е от най-големите виновници, понеже се произвежда колкото се може повече, без да се държи сметка за екологията..."     Продан Христов се опитва неколкократно да регистрира откритието си в България още през 80-те години, по времето на управлението на Тодор Живков, както и по-късно през 90-те, като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отговорните висши чиновници в медицинските и правителствените инстанции, от които зависи изпитанието и приложението на лекарството, служат на чужди интереси и на собствения си егоизъм, а не на народа и на страната си. "Няма солидарност между хората. Ако тази солидарност съществуваше, тя щеше да е в състояние да накара институциите "горе" да вземат съвършено друго решение...", твърди Христов.
    По целия свят стотици, може би и хиляди частни и държавни лаборатории в университети, клиники и институти работят, за да открият лек срещу рака, като се харчат огромни средства за кауза, която предварително е обречена на неуспех. Ако бъде открито и въведено такова лекарство, което помага на организма да се справи с раковите заболявания, това означава край на милиарди долари годишна печалба от химиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко, което обслужва цялата тази индустрия, защитаваща болестта.
    Ето какво казва още във връзка с това Христов: "Средствата, които ежегодно се инвестират, се увеличават непрекъснато... Същевременно разходите за лечение на болните от рак надминават 3 млрд. DМ. За да се открият нови лечебни възможности и за подобрение на старите, фармацевтичната индустрия в Германия през 1987 г. е дала 3,7 млрд. DМ. В тази сума не влизат разноските за медицинска информация и реклама..." Всяка година се провеждат десетки конгреси и конференции на тема рак и лечението му и се правят хиляди публикации, но какъв е резултатът?
    В САЩ още през 1972 бюджетът на Националния институт по рака е възлизал на 400 млн. USD. След 20 години този бюджет е вече 2 млрд. USD и въпреки това само през 1991 з. 514 000 американци са починали от рак, докато във всички войни бодени от САЩ броят на убитите е 578 245. До 1991 г. NСI вече е изразходил повече от 1 млрд. USD само за изследвания върху рака на гърдата. И въпреки това, докато през 1973 г. 26,9 от всеки 100 000 жени са умирали от този вид рак, през 1988 те са вече 27,5!
    Както става ясно по целия свят броят на болните и умиращите от злокачествени заболявания непрекъснато се увеличава. В обявената от медицинските институции "война на рака" милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал. Двукратният лауреат на Нобелова награда и "баща" на ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полина, казва: "Всеки трябва да знае, че "войната с рака" е една голяма лъжа."

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.