понеделник, 15 август 2016 г.

Телепортацията е възможна?


Възможността за телепортиране е доста често срещано явление за древните напреднали цивилизации на Земята. Въпреки това, за нашата цивилизация, и особено след "чистката", организирана от Инквизицията през Средновековието, хората с такива способности са станали рядкост. Но колкото и да не им се е искало на сегашните "собственици" на Земята, те не са изчезнали напълно.


Има косвени доказателства, че в Русия има наследници на дара на ведическите влъхви, които не са загубили тези изначално естествени способности на хората. Периодично този дар бива демонстриран от майстори на магията, принадлежащи към различни култури. Въпреки това, този път ще обърнем внимание точно на наследниците на древната ведическа традиция, която идва от древни времена, когато хората все още са били свободни, а не "роби божии" и на пирамидата на властта, т.е. на тези, които самоволно се назначават за посредници между човека и Бога.

За един такъв случай за използване дара за телепортиране преди около сто години, разказва историкът, биолог, антрополог Г. Сидоров с думите на дядо си: "Моят дядо по майчина линия през 1917 г. е служил в елитния Семьоновски полк. Мисля, че той е бил с чин лейтенант ... Не знам по каква причина той е бил по време на събитията от февруари в Санкт Петербург, може да е бил изпратен с поръчение от началството, а би могло да е просто отпуска, но това не е важното.

Чувайки за абдикацията на царя, той, като честен руски офицер разбрал, че Николай II е принуден да абдикира насила. Значи, заговорът е сработил. Естествено, дядо ми веднага се включил в офицерска организация, която се противопоставя на Временното правителство. Но някой от организацията станал предател, в резултат на което всички офицери, участващи в нея са били пратени в затвора. Дядо се озовал в една обща килия, където е трябвало да спи на бетонния под, хранили ги само веднъж на ден, често ги водели на разпити ...

Изминали няколко дни, а затворници все така идвали и идвали. Един ден в килията се появил странен затворник. Той бил човек на средна възраст, също офицер, но вместо да остане в състояние на депресия, той се шегувал, забавлявайки колегите по килия с разговори и дори пеел руски народни песни. Скоро, благодарение на неговата дейност, потискащата атмосфера в каменната душегубка си отишла, хората се развеселили и започнали да се усмихват и да си разказват взаимно своите преживелици.

Станало така, че около този весел човек в кратък период от време се събрала голяма група от млади военни. В тази компания бил и дядо ми. И ето че един път "неуниващия" казал на приятелите си, че е време всички да се върнат на свобода ... Че в затвора е лошо и че те, офицерите, не са нужни на Русия като затворници.

- Но как да избягаме? - го попитали.

- За такова нещо ми трябва парче тебешир - заявил душата на компанията. Естествено, след отговора му мнозина се депресирали отново. Някои решили, че човекът е луд. Но имало и други, които започнали да търсят тебешир. И от почукващата морзова азбука се разбрало, че в килията, където били учителите и университетските преподаватели има тебешир! Очевидно някой го е забравил в джоба си по време на лекция.

След ден или два това парче тебешир било в ръцете на всеобщия любимец. Офицерът много му се зарадвал, вдигнал го над главата си и казал: "Който иска да се прибере у дома, да застане до мен". Повечето от офицерите взели думите му като шега. Но някои млади момчета все пак дошли до него. Сред тях бил дядо ми.

Виждайки, че никой друг не се присъединява към неговата идея, "веселякът" поискал да му позволят да нарисува на пода на килията очертанията на лодка. Офицерите се разсмяли и отстъпили настрана, а когато "лодката" била готова, душата на компанията влиза в овала и отново се обърнал към затворниците:

- Момчета, повярвайте ми, - казал той. - Аз не се шегувам. Всички, които влязат в кръга, ще бъдат на свобода!

Но в килията се раздал дружен смях. Тогава "шегаджията" махнал с ръка към тези, които му повярвали. Те били само трима. Един от тях е дядо ми. Офицерът наредил и на тримата да седнат до него и за всеки да си представи "изходна точка", т.е., мястото, където той иска да попадне сега. Дядо ми в този момент, без никаква причина е поискал да отиде в Смоленск, в имението си. Той си представил родния дом и в близост до него родното си село ...

Но изведнъж, както си припомнил дядо, в очите му потъмняло! Нещо силно го притиснало отвътре, а след това имало ярка светкавица! Той седял на тревата в близост до селото, от страната пътя! Нито ръцете, нито краката си чувствал за известно време. След това отново всичко си дошло по местата. По това време дядо ми чул зад гърба си скърцащи каруци и глас "Виктор Аполонович, какво те води насам? И защо седиш на тревата? Сядай при мен, аз ще те закарам до дома ти ..." Пред него на колата седял един от жителите на селото ... "

По този начин, дядото на Г.Сидоров бил в състояние да се телепортира от Санкт Петербург до провинцията Смоленск. Разбира се, този странен офицер е бил необикновен човек, след като е владеел дарбата на древните предци. И тези хора, без да рекламират своите невероятни способности, съществуват по нашите земи и до ден днешен, въпреки силите, които искат да поробят напълно човечеството, за да ни наложат "нов световен ред".

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.