вторник, 9 август 2016 г.

Покемоните са социален експеримент, целящ да замени реалната картина на света в човешкия ум с виртуална


Светът бе залян от новата мания - приложението за мобилни телефони, наречено Pokemon Go. Същността на тази програма е в "улова" на така наречените покемони - приказни животни със свръхестествени способности. Играта предизвика голям отзвук на Запад, където за първата седмица след излизането й тя е изтеглена от десетки милиони потребители. Би изглеждало, че няма нищо лошо в нормална игра за деца и за тези, на които не им се разделя с детството? Въпреки това, ако отидем малко по-дълбоко, можем да намерим доста недетски подробности за това, заради което всъщност е създадено това приложение.

Както вече бе споменато, приложението предлага на потребителите да "ловят покемони". За да направи това, потребителят включва камерата на смартфона си и отива на мястото, което играта е показала като местоположение на покемона. Местоположението може да бъде всякакво - апартамент, улица, парк, магазини, държавни учреждения и др. Самото приложение използва технологията на т.нар наслагвана (или разширена) реалност. Когато потребителят достигне до желаната точка, играта поставя анимацията на желания покемон на изображение в камерата на смартфона.

За популярността на новата игра на Запад най-малкото говори един скорошен случай в Централния парк в Ню Йорк, когато потребители на приложението изоставили своите автомобили с включен двигател и се завтекли в надпревара за улов на "рядък покемон".

Играта предизвика достатъчно широк резонанс и в Русия. Някои заявиха, че приложението е много полезно, защото то не само позволява на хората с интерес да прекарват свободното си време, но също така насърчава комуникацията между хората и дори ги насърчава към по-голяма двигателна активност, защото за да открият най-подходящия покемон, понякога хората трябва да пътуват на дълги разстояния. Друга част от гражданите, главно тези с по-консервативна позиция, го обявиха за нездравословна лудост. Някои предлагат дори радикални мерки - да се забрани Pokemon Go в Русия.
 

Проблемът обаче е от много по-дълбоко естество, а не се свежда само до обичайното "пропиляване" на живота на потребителите на приложението. Факт - Polemon Go е истинска шпионска програма, която има достъп до всички данни на един играч, при това със собственото му съгласие. Например, при регистриране на нов потребителски акаунт играта, или по-скоро разработчикът на приложението - компанията Niantic Labs, изисква от новака да предостави пълен достъп до своя Google профил: поща, лична кореспонденция, дискове и навигационни данни. По този начин, в допълнение към достъпа до личните данни на потребителя, компанията-разработчик получава пълна информация за местонахождението на играча и всичките му движения.

С това удивителните открития в "покемонския свят" не свършват дотук. Интересното е, че дори повърхностно търсене в интернет ни дава много интересна информация за софтуерната компания - Niantic Labs. Оказва се, че компанията е основана още през 2010 г. като вътрешен проект на известната международна корпорация Google, която е многократно обвинявана за тесни връзки с разузнавателните служби на САЩ и разузнавателните агенции. В същото време основателят на компанията е Джон Ханк, който навремето е ангажиран в създаването на още един проект на Google - Keyhole Inc, занимаващ се с картографирането на земната повърхност за известните приложения Google Maps и Google Earth. Въпреки това, най-интересното в случая е, че Keyhole Inc е спонсориран от фонда за рискови инвестиции In-Q-Tel, който е официално собственост на Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Именно по поръчка на американските специални служби е проведено картографиране на районите на нашата планета и заснемане на улиците. Автомобили със специални фотоустройства фотографирали улиците не само на американските и европейските градове, но и на всички повече или по-малко големи руски населени места.

Това очевидно не е достатъчно. Сега американските разузнавателни служби искат да влязат в домовете на гражданите, инфраструктурни обекти, казарми, обществени институции. За това Pokemon Go пасва добре. Нищо неподозиращите потребители, ангажирани в "улов на покемони" сами предоставят снимки на своите домове и работни места.

За съжаление, не всички от нашите народни избраници са ангажирани в парламента с истинска работа. Някой просто симулира неуморна дейност. А друг дори не си прави труда и за това, направо пред своите колеги и журналисти се отдава на интересния и разбира се, много по-увлекателен от заседанията на Думата свят на своя смартфон. Къде е гаранцията, че сред парламентаристите или поддържащия персонал от асистентите до чистачите няма покемон фенове, на които  приложението ще каже да заловят рядкото зверче някъде в стените на Думата? Защо да не направят подарък на американските тайни служби, за които най-неудачните играчи в търсенето на покемони могат да заснемат всичко, дори и най скритите кътчета на сградата?

Оказва се, че освен до улиците на нашите градове, американските разузнавателни служби, с помощта на нищо неподозиращите играчи имат достъп до домовете ни, както и възможността да получат достъп под формата на фотографии от тайните и специално защитени обекти. Оказва се, че ползвателя, чието движение, което да ви напомня, внимателно се фиксира от приложението, изпълнява ролята на шпионин, извършвайки за ЦРУ и другите западни разузнавателни структури работата, която не биха били в състояние да свършат служители от тези органи. Това е изгодно за Вашингтон и Брюксел? Без съмнение.

По този начин, под маската на невинни играчки за забавни животни света получи това шпионско чудовище, чиито възможности ще дадат шансове за всеки, дори и за най-"напредналото" западно разузнаване. За съжаление, милиони хора по целия свят, включително и в Русия, затънаха с главата си  в тази игра, без да мислят за последствията, които тя може да донесе и какви са истинските цели на нейните разработчици.

"Биг Брадър ви гледа" - тази фраза от култовия антиутопичен роман "1984" на автора от научната фантастика Джордж Оруел е все по-актуална в съвременния свят.


Единствената разлика е, че споменатите в "1984" камери за следене в домовете на хората, по улиците и всички видове институции са заменени в нашия реален свят с игри, за които е много трудно да се подозира, че са вид манипулация. Ние можем само да се чудим на човешкия гений, който е изобретил такъв изящен начин на тотален контрол.

Впрочем това е само увод, а приказката предстои. И тя е следната: всички тези истерии не са нищо друго, освен пореден социален експеримент за това как да се заменят истинските приоритети и реалистичната картина на света в човешкия ум с виртуална, да бъде принуден вече не във виртуалния, а в реалния живот да следва чужди инструкции.

Грубо казано, как да създадат управляема човешка единица. Google работи над това в продължение на десет години и, както изглежда, е съвсем близо до успеха.

През последните години бяха предприети големи усилия, за да може реалната система от ценности и оценки на поведение, която е заложена в детството и е валидна за цял живот, да се замени от виртуалните правила на играта, които могат да се променят произволно. Всичко започна с масовото разпространение на компютърни игри, където за всеки жанр (а понякога и за една игра) има свой собствен набор от правила за функциониране на виртуалния свят на играта и поведение в него, както и редица общи (например, че няма смърт, а има система "съхранение - възстановяване").

Играчите са обединени в общество от фенове на определени жанрове или игри и те постепенно започват да следват правилата на познатия им виртуален свят, с уникалните правила на общността, които, както винаги, имат предимство пред общите правила на живот в големия свят. Така например, в рамките на тези правила винаги трябва да бъдат готови за среща с дракона - въпреки че в нашия свят не се намира дракон? По принцип първото направление са виртуалните светове с техния опростен набор от правила, които постепенно се разплискват навън в реалния свят.

В същото време течеше и обратния процес - създаване на системи за игри и виртуални набори от правила непосредствено в реалния свят. Тук идват на ум първите флаш мобове и куестове, създаващи свои собствени виртуални светове и свой опростен набор от виртуални правила, които трябва да се следват в реалния свят. По принцип, добрите стари секти са също набор от други правила, но там става въпрос за житейски ценности, които са единни, универсални и остават за цял живот.

Във виртуалния свят това не се случва: куеста или флашмоба въвеждат правилата само за времето на игра, след края магията изчезва и е необходимо да се върнем към скучния нормален живот. Същото е и с компютърни игри, където играчът при прехода от една игра в друга е принуден да преустрои напълно своя модел на поведение - т.е., той ще свикне с това, че има много светове и поведението му може и трябва свободно да се преустроява. Не е известно кога този процес е бил забелязан и приведен в управляема фаза, но сега е точно такъв момент. Pokemon Go е нов етап, в който виртуалната система със свои собствени правила на поведение се е разляла в реалния свят и тези правила имат приоритет пред правилата на реалния свят.

Запалените по смартфоните хора попадат под колите и организират инциденти, защото виртуалните правила за тях са с приоритет. Очарованият от виртуалните правила човек започва да игнорира правилата на реалния свят, включително и тези, които биха могли да го предпазват от опасност. Ловците на покемони бродят по паркове и депа за отпадъци, опитват се да проникнат в чужди къщи и дори в полицейските управления. Защото във виртуалния свят това е възможно, а неговите правила са с предимство пред нормите на реалния свят. И това не е смешно.

Всички се набират на лов за покемони. Някой е изритан от музея, някой е толкова увлечен от търсенето зад волана, че се разбива в дърво, някой е прекалено потопен в смартфона и е ударен от кола - добре де, колко още прояви на идиотизъм пред публика ще се разглеждат като нормално поведение? Създателите на играта представят основните й предимства като съставни на реалния свят: физическа активност, благодарение на това, че е необходимо покемоните да бъдат преследвани, възможността за физическа комуникация в "местата на събиране" и т.н. В действителност, този аргумент изглежда така: "Не се притеснявайте, виртуалната глупост дори е полезна за вас в реалния свят, ще видите!" Победата на виртуалните ценности над реалностите изостря проблема, които авторът с изненада най-напред наблюдава в доста офлайн куестове в реалния свят. В куеста всички вървят около паметника, маркиран като "Точка 6", но всичките не ги е грижа какъв е този паметник. Това е просто една точка на картата, без символично значение. Намираш точката, снимал си се и поемаш нататък. Кой е Ейбрахам Линкълн? Вчера тук имаше портал в Ingress, днес обменен пункт за покемони. И същият този човек дори няма да си спомни, че тук има паметник на загиналите например, но също така и факта, че порталът е бил тук. Правилата са се променили, мозъкът е изчистен и презареден за нова игра.

Флаш мобове, куестове, географско насочване, Google, смесена реалност ... какво е общото тук? Общото, както вече бе посочено по-горе, е факта, че отново и отново усъвършенстват технологията за контрол над хората: как да им внедрят в главата виртуалната (и лесно заменима) ценностна система, а след това да ги накарат да извършат определени действия в реалния свят. На хората им се казва от някакъв команден център, че "би било хубаво да отидат там и да направят нещо". Pokemon Go в това отношение е нова стъпка, тъй като прави процеса много по-лесен. Флаш мобовете трябваше да се организират напред във времето и да се отделят много сили, за да се измисли и внедри мотивация в главата за всеки отделен случай. Правилата на куестовете като цяло са определени предварително. Понастоящем съществува цяла платформа, която позволява да се подгони стадото на орките в правилното място много пъти в рамките на един и същ набор от правила на играта.

Във връзка с това е абсолютно маловажно какво ще се случи с Pokemon Go. Технологиите успешно са тествани, способите за влияние върху мозъка работят, техническите средства са проверени, схемите на управление и координация са зададени. Кой знае, ако се случи киевски Майдан година по-късно, на смартфоновия екран да се появят осветени точки "Янукович е тук! Заобиколете го, не му позволявайте да се измъкне!", а протестиращите с весели крясъци да бягат от точка до точка, незабавно формирайки голяма тълпа на точното място. А след това - навсякъде. А безвредната игра във всеки един момент да се превърне в платформа за какво ли не. Но главното очарованието на Pokemon Go е, че всичко там е едновременно. Това може да е глупава игра, и система за осигуряване на приходи от виртуални фигури с реални пари, както и платформа за акции на граждански неподчинения, и система за контрол на поведението на тълпата с въвеждането на виртуални игрални правила за извършване на реални действия.

В заключение, бих искал да избягам от държавите, световните конспиративни теории и техниките за манипулиране на човешкото поведение. И да се върна към отделния човек и заплахите, които всички тези нововъведения носят лично за него. Покемоните, виртуалните общности и виртуалния живот доведоха до ужасна демографска катастрофа в Япония. И това е само началото.

В книгата на Стругацки "Хищните вещи на века" има такъв наркотик - слег. Това е невростимулатор, същността на който е, че той пришпорва въображението, което позволява на човек да създаде в себе си ярък, богат вътрешен свят, пълен с големи приключения, интересни събития и вълнуващи чувства. Светът е толкова ярък, че неминуемо се отегчаваш от живота в реалния свят. Това е главната заплаха за човечеството: хората са загубили всякакъв интерес към външния живот и искат само едно нещо: как по-бързо да се потопят обратно в яркия виртуален свят на своите мечти и фантазии.

С логичен завършек: смърт от изтощение, защото виртуалния свят не е в състояние да посрещне реалните физически нужди на тялото, а за човека тяхното удовлетворение е станало скучно - нежеланието да губи време за ядене или сън. Е, по времето на Стругацки нямаше смартфони с допълнена реалност, така че те вярват, че единствената виртуалната реалност идва отвътре. Сега ние виждаме, че тя може да дойде отвън под формата на готов и построен от професионалисти свят. А по принцип и опасността, и възможните ефекти те са формулирали ужасно реалистично.
 

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.