понеделник, 22 август 2016 г.

Бети Шайн: "Виждах призраци навсякъде"

Някои хора по рождение притежават екстрасензорни способности или "шесто чувство", което им позволява да виждат или да говорят с безплътни духове. При други тези способности понякога се разкриват в резултат на травма или силно психическо сътресение...


 

Известният британски екстрасенс Бети Шайн (1929-2002), която медиите на Острова наричат "лечител номер 1 в света", още от дете притежава изключителни енергийни способности, но дълго време предпочита да ги игнорира. Когато избухва ВСВ, момиченцето заедно с хиляди други деца се евакуира в относително безопасно английско селце, за да се спаси от бомбардировките на Лондон. Една нощ край къщата им избухва бомба и голямо парче стъкло се удря в таблата на леглото на Бети - само на сантиметри над главата й.
Изглежда, че шоковото състояние провокира проявяването на екстрасензорните й способности, защото на следващата вечер Бети започва да вижда "прозрачни хора", които минават през вратата на спалнята й, пресичат стаята и излизат през отсрещната стена. Макар че й се струва, че са малко разсеяни и не й обръщат никакво внимание, тяхното присъствие й действа много успокояващо. Новите особености на възприятието й се струват напълно естествени. Тогава тя смята, че всички хора са надарени с такава дарба, докато веднъж не я просвещават приятели, като й казват, че да виждаш мъртвите, е най-малкото необичайно.
Традиционно се смята, че призраците се явяват в нашия свят, но Бети има друго мнение. Тя смята, че обратното - ние, хората, надникваме в друго измерение, където безплътните същества се занимават с обичайните си дела. Това обяснява защо много привидения, изглежда, дори не подозират присъствието на хората, тъй като не те, а ние нахлуваме в техния свят.
Отначало Бети не иска да следва призванието си и да стане медиум и лечител. Но с възрастта неизползваната енергия става неконтролируема. Когато най-накрая тя приема вътрешната си сила, е поразена от собствените си способности. Така например тя може да премества предмети и да предизвиква странни явления, които обикновено се асоциират с полтъргайст.
"Виждах призраци навсякъде: по стените, на килима, навсякъде... Освен това започнах да чувам гласовете им, сякаш подслушвах разговора на съседите в другата стая. Разликата беше само в това, че тези "съседи" живееха в друг, а не в нашия свят".
Тя заявява, че вижда духове по летища, в автобусите и всевъзможни обществени места. Може би това доказва, че двата свята - нашият и техният, са просто различни страни на една реалност, където паралелно съществуват няколко измерения. И за да общуваме с тези, които обичаме, не е нужно да създаваме специална атмосфера със свещи и тайнствена атрибутика.
Очевидно, починалите с готовност съжителстват с живите в паралелно измерение, но както твърди Бети, някои души не желаят да преминават в отвъдното. Ако човекът има "недовършено дело", изискващо решение, душата на мъртвия може да остане в нашия свят  във вид на призрак.
 
Веднъж Бети усеща, че нейна пациентка се намира под властта на тъмна същност и чува глас, който казва: "Никога няма да я оставя, тя е моя". Произнасяйки молитва, мисис Шайн вижда ярка бяла светлина, която се появява около това същество и оформя мъжки силует. Постепенно силуетът се разтваря в това сияние, сякаш го поглъща неведома сила. През цялото това време в ушите на Бети звучи неговият вик.
След сеанса пациентката споделя, че години наред е омъжена за властен и жесток съпруг, след което го изоставя, но той продължава да я преследва и дори умира на прага й от сърдечен пристъп. След смъртта му тя се омъжва още няколко пъти, но винаги усеща потискащото му присъствие. Изпада в дълбока депресия. Няколко седмици след сеанса по екзорсизъм жената се връща в лечителския център на Бети и цялата сияе от щастие, че най-накрая се е освободила от това въздействие, което я е потискало от години.
Благодарение на огромния си опит Бети успява да разбере истинската природа на призраците или духовете, както предпочита да ги нарича. Тя смята, че хората не са просто физически същества. У всекиго от нас има Божия искра - дух, който вдъхва живот на нашето тяло. Именно тази енергия виждат екстрасенсите, когато наблюдават аурата. Може би следата на тази енергия, която погрешно приемаме за призрак, се съхранява още известно време след смъртта ни, докато душата ни преминава в отвъдното...

По материали от "Феномен"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.