събота, 20 август 2016 г.

Ятрогенни заболявания и медицински грешки ( Продължение )

Критики към прозак идват и от Великобритания. През 1995 г. Хершел Джик извършва проучване върху самоубийствата в тази страна сред хора, които са приемали 10 различни антидепресанта, предписани им от личния лекар. Той открил, че при пациентите, приемали прозак самоубийствата били значително повече. Според изследването при лекуваните с него има 187 самоубийства на 100 000, докато същата цифра за хората с депресия, които не са в много тежко състояние и не са лекувани, е само 30. Това значи, че шансът да се самоубиеш, ако приемаш прозак, е неколкократно по-висок, отколкото ако не се лекуваш изобщо!
    Поради лошата репутация, която прозак добива през последните години, Eli Lilly променя името му на сарафем, като препоръчва "новото лекарство" за лечение на предменструален синдром при жени (известен и като предменструално дисфорично разстройство). Този трик с даването на ново наименование на стар продукт се използва понякога от фармацевтичните компании и е една опасна семантика, която заблуждава както лекаря, така и пациента.
    Ето какво пише психиатърът Питър Крамер в книгата си "Да слушаш прозак": "Прозак изглежда, че дава някакво специално чувство на увереност и самонадеяност на обичайно плахия, на чувствителния - безочливост, а на интроверта - социалните умения на търговски агент." А ето и думите на психиатъра Кей Джеймисън от университета "Джон Хопкинс", автор на книгата "Неспокоен ум", резултат от многогодишните му наблюдения и лечебен опит: "Срамежливостта си отива, на нейно място идват точните думи и жестове и чувствате с увереност у вас силата да запленявате другите. Откривате интересни неща у интересни хора." Така е описан от него епизодът на мания, която всъщност е сериозно болестно състояние, изискващо психиатрична помощ. По време на такива манийни епизоди "обичайно плахият" може да нападне дори полицай, а срамежлива и интровертна жена може да направи безсрамно предложение на непознат мъж. Сериозните епизоди на мания обикновено завършват в заключено психиатрично отделение. А лекарства като прозак и други от групата на SSRI могат да дадат импулс за възникване точно на такова състояние.
    Досега няма проведени изследвания върху дълготрайните ефекти от приема на антидепресанти. Те се дават с цел да предотвратят самоубийство, но фактът е, че всъщност самите те могат да го предизвикат.
    Това, което е много опасно, е, че лекарите под влияние на агресивната рекламна политика на фармацевтичните компании придобиват склонността да надценяват положителните ефекти за сметка на рисковете от употребата на различни медикаменти. Пациентите също нерядко са съучастници в този процес. Ако четете или слушате рекламите, може да придобиете усещането, че краят на депресията (или каквото и да е там страдание) е само на едно хапче разстояние от вас. Това, което не ви съобщават обаче е какви негативни ефекти и рискове крие това "лечение". Затова винаги трябва да се има предвид, че рекламните твърдения имат твърде малко общо с действителността! Фармацевтичната индустрия дава много повече пари за реклама, отколкото за научноизследователска работа и производство. Това означава стотици милиони, които се изразходват, за да се изглади образът на новият продукт и да се заглушат критичните гласове. По закон лекарството, което предстои да бъде пуснато на пазара, трябва да премине задълбочени проучвания, като определянето на рисковете и ползите от него трябва да са съотнесени към медицинския проблем, който имат за цел да разрешат. Разбира се, дълбоката депресия е много сериозно състояние, но въпросът е доколко антидепресантите облекчават това психично страдание и дали страничните им ефекти оправдават тяхната употреба. Голяма част от хората изпадат в депресивни епизоди в резултат на социалните условия, загуба на близък човек, или изобщо някакъв друг житейски стрес. Бих ви попитал: нима можете с антидепресант да осигурите работа на някого или да го утешите за загубата на детето му, починало от свръхдоза наркотици?
    Искам да обърна внимание и на един друг момент - много от хората, които пият тези медикаменти, са заблудени относно собствените си усещания и чувства. Защо? Защото при лечението на депресията ефектът на плацебо е много силно изразен. Проучванията показват, че около две трети от пациентите, които съобщават за "чувствително" подобрение при приемане на антидепресанти, се чувстват по същия начин от плацебо, като същевременно не изпитват странични ефекти като полова слабост, тревожност, безсъние и т. н.
    За да разберем какво всъщност става трябва да вникнем в човешката психология. Медицината засега не разполага с лабораторни тестове, с които да отчита настроението. Понякога дори и най-близките не знаят за чувствата, които някой изпитва, и много депресирани личности успяват да заблудят не само своите роднини и колеги, но и самите себе си по отношение на терапевтичното въздействие. Преценката за ефекта от лекарството е замъглена много често от необходимостта да вярваме, че има вече нещо, което ще облекчи тези наши страдания и ще ни позволи да се отървем от болестта. Защо, мислите, в името на здравето толкова много хора са приемали всякакви отвратителни смеси и силно токсични съединения като живачни и арсенови соли, подлагали са се на кръвопускане и драстични очистителни? Защото от векове и лекари, и пациенти са хранили винаги силна надежда за излекуване, и поради тази причина нерядко са се заблуждавали за настъпващо подобрение след лечението, когато такова всъщност не е имало. Някъде дълбоко в своята същност на човек му се иска да вярва в приемането на лекарства и затова съвременната наука има нужда от цялата обективност, на която е способна, за да отдели надеждите и желанията от истинските лечебни ефекти на медикаментите. Нееднократно лично съм наблюдавал самозаблудата по отношение на очакваното подобрение, в която може да изпадне пациентът, искащ да постигне излекуване. Всъщност само неговите надежди и желания са тези, които му носят измамно облекчение, но той много успешно може да обърка и лекаря. Този факт се използва не само от фармацевтични фирми, но за съжаление и от някои некоректни лечители и лекари, прилагащи алтернативни лечебни методи.
    Трябва да е ясно, че в клиничните опити има много пари, заложени на карта. Ако се установи, че лекарството, което се изпитва, няма очаквания ефект и/или има и много или опасни странични ефекти, това може да означава години изследвания и милиони долари загубени за компанията, която го е разработвала. Ако обаче се докаже, че е успешно, това би означавало милиарди долари печалба, достатъчна, за да поддържа един фармацевтичен гигант години, докато направи поредния удар. Имайки предвид тези факти, не би трябвало да се учудваме, че фармацевтичните компании често правят всичко възможно, което е твърде далеч от разбиранията за етичност и хуманност, за да изкарат на пазара някой свой продукт.
    Без да навлизам в подробности, ще би запозная накратко с опитите, проведени с два препарата, и мисля, че те ще ви дадат допълнително идея за начините, по които често се извършва одобрението на медикаменти.
    Ето например клиничния опит със серзон под номер СN 104-002. Този експеримент започнал с група пациенти, които били диагностицирани със сериозна депресия със среден брой точки 24 по скалата на Хамилтън , между които нямало такива с очевидно самоубийствени тенденции. На една част от лекуващите се бил назначен серзон, а на друга - плацебо. Никой от участващите не е знаел на кого какво е дадено освен няколко души, които следели за безопасността на експеримента. Опитът продължил 6 седмици, като всеки пациент бил изследван веднъж седмично и се отчитали резултатите. Фирмата производител очаквала да се установи "значително подобрение" при тези, на които бил даден серзон, което би се дефинирало като 50% намаление на точковия сбор по скалата на Хамилтън. Въпреки че 6 седмици е малък срок за изпитание на медикамент, за който се очаква, че ще се приема месеци, това време е все пак достатъчно, за да се установи дали ще има някакъв първоначален ефект.
    Какво показали резултатите? Статистически нямало разлика между групата, на която давали серзон, и тази, която приемала плацебо. При плацебо-групата подобрението било с 11 т., а при серзон-групата с 12 т. - съвсем нищожна разлика, която би могла и да е съвсем случайна. При 6 от 8 теста, представени от фирмата пред FDA, серзон не показал някакви значими предимства спрямо плацебо. Още три други опита били прекъснати, преди да са ясни резултатите. За три от неуспешните опити FDA била убедена от компанията, че дозата била твърде ниска, затова били направени нови три с по-висока доза. Единият от тези експерименти бил пълен провал, а други два били на границата, но били провъзгласени за успешни. Дори и когато най-неблагоприятните за серзон резултати били изключени, хората, лекувани с него, имали подобрение само 13 т. средно, докато тези, лекувани с плацебо - 12 т. При това положение как би могло да се твърди, че серзон е ефикасен? Знаейки тези факти всеки здравомислещ лекар би предпочел да назначи плацебо, отколкото съответния медикамент.
    Един обезпокоителен проблем при клиничните изпитания на антидепресанти е, че много пациенти отпадат от изследванията поради токсичния ефект на изпробваните медикаменти. При експеримента със серзон една трета се отказали, препи да изтекат 6 седмици. Но било разрешено напусналите да се отчетат все едно че са продължили опита, като накрая са били включени дори тези, които отпаднали още първата седмица! Представете си следната ситуация: пациентът например е добре до третата седмица, но на четвъртата е хоспитализиран поради сериозни странични ефекти от медикамента. В крайното отчитане обаче се включва именно междинния резултат преди човекът да е приет в болница, и това очевидно опорочава опита.
    Трябва да се има предвид и друг факт. Един от най-честите странични ефекти на антидепресантите е да се влоши тревожността и безсънието или пък да се проявят такива, ако преди не са съществували, и да се добавят към симптомите на депресията. За да се блокират тези странични ефекти, на пациентите било разрешено да вземат успокоителното средство хлоралхидрат. Да, но в този случай вече има включено и друго лекарство и очакваният благоприятен ефект на изследвания медикамент става твърде съмнителен. А именно в един от "успешните" опити със серзон на участващите било разрешено да приемат сънотворни, Като 14 от тях вземали допълнително и различни транквиланти и антидепресанти! Тогава кой може със сигурност да твърди, че минималният положителен ефект в тази група в сравнение с плацебо се дължи именно на серзон, а не на някое от другите лекарствени средства? При втория "успешен" опит със серзон статистическите данни били още по-ненадеждни. Един-единствен супервайзър наблюдавал опита в 6 психиатрични и 7 семейни практики. Когато най-накрая били отчетени резултатите, се установило, че опитът е неуспешен. Докато при пациентите от 7-те семейни практики имало известен положителен резултат, то при психиатричните пациенти нямало такъв. Какво направили тогава? Просто изключили от крайните резултати последните.
    Научният метод изисква да се повтори даден резултат, който вече веднъж е бил постигнат или за който се изказват подобни твърдения. Но в случая със серзон това не е станало.
    Резултатите от изпитанията на ефексор също не са кой знае колко по-добри от тези на серзон. В два от три опита ефексор не показал положителен резултат в сравнение с плацебо по скалата на Хамилтън в края на 6-ата седмица. Но FDA отново позволила да се променят правилата, за да може ефексор да бъде одобрен.
    Дълготрайният прием на медикаменти, при които дори краткосрочните изпитания не са показали значителен благоприятен ефект, а същевременно са се изявили понякога твърде обезпокоителни и сериозни странични явления, крие още по-големи рискове, които могат да останат скрити с години. Всичко това разбира се, остава за сметка на доверчивите пациенти, между които, трябва да се отбележи, има и много лекари, и техните семейства. Защото провалите при еспериментите с различните нови медикаменти не се разкриват на медиците, а им се пробутват крайните, видяхте вече по какъв начин, получени "добри" резултати.
    В опитните протоколи би трябвало да се отбелязват всички лекувани, при които приемането на медикамента е било прекъснато поради каквато и да е причина - независимо дали поради тежък страничен ефект, или пък защото пациентът се е самоубил по някакъв начин. Но както видяхте, точно това понякога не се прави, за да може да се получи одобрение за пускане на пазара. От всички цитирани по-горе опити с антидепресанти, както и от изказвания на представители на фармацевтични компании става ясно, че болните всъщност се чувстват съвсем добре от плацебо, а очакваните ефекти от различните препарати от тази група са твърде малки. Тук отново искам да напомня, че за разлива от плацебо антидепресантите имат значителни и често твърде сериозни странични ефекти, като трябва да се държи сметка не само за психоемоционалното състояние, но и за промените, които могат да настъпят в редица органи и системи - черен дроб, бъбреци, сърдечно-съдова система и т.н.
    Поне 27% от пациентите, приемали ефексор например, са получавали гадене, а 11% - сексуални проблеми, като 5% от тях развили импотентност, а останалите 6% - ненормална или болезнена еякулация. При 8% се проявил запек, а 9% изгубили апетит напълно и били класифицирани като анорексични. Ефексор показал също и странични ефекти върху сърцето между които леко учестяване на пулса, повишаване на кръвното налягане и др. Според преценки на FDA след една година терапия с ефексор вероятно 8% от тези, които го приемат, ще трябва да започнат да пият лекарства за понижаване на кръвното налягане. При 14% ефексор предизвикал сънливост. Повече били тези, при които предизвикал безсъние, тревожност или нервност - общо 18%. При 10% от участващите в опитите се появили неестествени изпотявания, а 11% получили пресъхване на устата.
    Общо при 19% от приемащите ефексор страничните ефекти станали толкова силни, че се наложило да прекъснат приемането му, преди да изтече крайният 6-седмичен срок. Аналогични са данните и за другите антидепресанти от тази група.
    При изпитанията на серзон също са наблюдавани подобни странични ефекти, но преобладаващи са били тези от страна на висшата нервна дейност - объркване, проблеми с паметта, понижена концентрация, както и липса на координация, забавена психомоторика. По-слабо изразени са били нежеланите въздействия върху половата сфера, което неговите производители съответно използвали при рекламирането му.
    При един двойно сляп рандомизиран опит със сертралин, проведен от д-р Дейвид Хийли с 20 здрави души между 28 и 52 г., са се появили суицидни мисли при двама от тях само няколко дена след лечението.
    Страничните ефекти при лекарствата от групата на SSRI са толкова изявени, че един на всеки пет-шест човека трябва да преустанови приема им. За сравнение при понижаващото холестерола лекарство зокор този процент е около 5,6%, а за фосамакс - употребяван при остеопороза - само 4%. Прозак е лекарството, за което FDA е получила най-много сведения за странични реакции - повече от 39 000. На второ място е контрацептивът норплант с 24 000 доклада за нежелани въздействия.
    Нежеланите реакции могат да бъдат от лек кожен обрив до смърт. FDA характеризира като "сериозни" тези, при които настъпва смърт, трайно увреждане, рак, малформации в плода или такива, за които се налага хоспитализация. От 1987 до 1997 г. прозак държи първото място и в това отношение с 8600 доклада. На второ място е противосъсирващият медикамент кумадин. Паксил, друг антидепресант, който вече споменах, е на 4-о място в тази мрачна листа, золофт - на 7-о, а ефексор - на 19-о. Фактът, че измежду пърдите 20 медикамента са 4 антидепресанта, говори достатъчно ясно за тяхната токсичност.
    Скорошни проучвания погазват, че нивото на прозак в мозъка е около 100 пъти по-високо, отколкото в кръвта и се смята, че положението е подобно и при другите антидепресанти от тази група. Натрупването означава, че ефектът от тези медикаменти може да продължава още дълго след като приемът им и бил прекъснат. Освен това според характера на мозъчните вълни човек като че ли е в състояние на безчувствен сън, а всъщност изглежда буден и действа. Повишените нива на серотонин в мозъка провокират кошмари и сомнамбулизъм. И точно както при сомнамбулизма много от пациентите, които са вземали прозак, съобщават, че не помнят въобще или имат слаб спомен за това, което са правили. Повишени нива на серотонина се получават например при приемане на наркотици като ЛСД, които водят до появата на халюцинации, както и при шизофрения, органични заболявания на мозъка, болест на Алцхаймер, аутизъм, анорексия и др.
    Дори само една доза прозак от 30 мг повишава двойно нивото на кортизола, което се наблюдава при стресови ситуации. Резултатите от това са много по-вредни при малки деца, на които безотговорно се предписва този антидепресант. Първоначално може да настъпи еуфорично състояние, за което съобщават някои от приемалите го, последвано от депресия и засилваща се умора.
    В най-откровените статии и клинични учебници дори няма претенции, че е доказан научно механизмът, по който действат антидепресантите. Ето какво пише в последното издание за Американската психиатрична асоциация: "Причините за тежките депресивни епизоди и биполярното разстройство остават неясни и няма удовлетворително обяснение, насочващо съм ефективността на лечението." Независимо от твърденията, че прозак, золофт и паксил са по-ефикасни, защото увеличавали концентрацията на серотонин в мозъка, в повечето учебници пише, че всички антидепресанти имат, общо взето, еднаква (не)ефикасност. Освен това медикаменти, които действат върху различни невромедиатори, имат непредсказуеми странични ефекти. Вероятно те предизвикват вид химичен шок в мозъка и в периода на адаптация към тези промени може да изглежда, че при някои хора като че ли настъпва подобрение на симптомите.
    Но рисковете от антидепресантите не свършват дотук. Когато хората са ги приемали месеци или дори години наред и решат да спрат, се появяват нови сериозни проблеми. Първият е психологическата зависимост и тя се наблюдава и при други медикаменти - сънотворни, успокоителни. Всички те са се превърнали в нещо като патерица за човека, който не може да си представи, че без нея би могъл да ходи. Вторият проблем е свързан с включването на медикамента в метаболизма на тялото и промените, които той предизвиква във физиологическите процеси. Затова при спирането му може да се появи цял букет от абстинентни симптоми. Д-р П. Брегин пише в книгата си "Осакатяващи мозъка лечения в психиатрията": "Психиатричните лекарства са значително по-опасни за приемане, отколкото много лекари и пациенти осъзнават, но внезапното им прекратяване също може да бъде рисковано. Много от тях водят и до пристрастяване и повечето предизвикват абстинентен синдром, като и двете състояния са емоционално и физически тормозещи и понякога животозастрашаващи..." Според д-р Томас Мур, поне един от трима приемали антидепресанти, изпитва абстинентен синдром.
    Eli Lilly заявява, че прекъсването на приема на прозак не е било систематично проучвано нито при животни, нито при хора. Според "Бристол Майерс Скуиб" серзон не е изследван в дългосрочен план за поносимост, физическа зависимост или абстинентни симптоми. Същото важи и за золофт. Много малко са компаниите, готови да платят за едно скъпо проучване, което може да разкрие нова опасност, произтичаща от употребата на даден медикамент. Това би означавало спиране на неговото производство, което ще лиши от печалби фирмата производител. Поради тази причина всичко остава за сметка на потребителя!
    Според едно проучване около 35% от пациентите, приемали ефексор, изпитват абстинентни симптоми, които варират от грипоподобни оплаквания до безсъние, гадене, нервност и лесна уморяемост. При малък брой от лекуваните симптомите са били толкова силни, че, за да бъдат овладяни, се е наложило да им се дават други лекарства, а при няколко души било невъзможно медикаментът да бъде спрян. 8 човека от изследваната група развили мания, а други 8 получили припадъци. При 3 настъпила сърдечна аритмия. Подобни симптоми въобще не са наблюдавани при пациентите, приемали плацебо!
    Кампанията Wyeth-Ayerst съобщава за подобни абстинентни симптоми и при други две лекарства - дезирел и имипрамин. Някои фирми дори не слагат предупреждение към лекарите на указанията за медикаментите за възможните симптоми при прекъсването им, може би защото те никога не са били подробно изучавани. Не се познават и непредсказуемите неблагоприятни лекарствени взаимодействия, които биха могли да се получат, когато заедно с антидепресантите се приемат и други лекарства.
    Един от доводите, които използват фармацевтичните компании, за да налагат своята продукция, е, че 15% от нелекуваните от депресия посягат на живота си и затова имат нужда от антидепресанти. Но изследванията показват, че самоубийствата са много по-чести сред хората, които приемат медикаменти от групата на SSRI! 64 от всеки 68 самоубийства или опити за самоубийство са при тези, които приемат антидепресанти, а не при тези които са на плацебо!
    Въпреки наличните данни фирмите, както и FDA продължават да отричат, че антидепресантите могат да допринесат за извършване на самоубийство, и да не приемат фактите. Ето например какво казва Дарлин Джоди от Bristol Myers Squibb: "Аз не твърдя, че антидепресантите предпазват от самоубийство, но не вярвам, че те го предизвикват."
    Въпреки всички обезпокоителни факти още по-тревожно е, че прозак и други медикаменти от групата на SSRI се предписват на все повече млади хора и деца както от общопрактикуващите лекари, така и от педиатри! Независимо че те са одобрени от FDA за приложение само при възрастни, защото не са провеждани опити с лица под 18 г. Във в. "Ю Ес Ей тудей" от 2 май 1999 г., се цитират данни от едно частно проучване на д-р Джери Ръштън, педиатър в медицинския факултет на университета в Северна Каролина, което е обхванало 600 фамилни лекари и педиатри. 72% от тях признават, че са предписвали SSRI на пациенти под 18 г. (Единствено лувокс е одобрен за приложение при деца, и то само при обсесивно-натрапчива невроза.) 67% са заявили, че са давали медикаменти за лека и средно изразена депресия при деца. 40% са назначавали антидепресанти от същата група при синдром на дефицит на вниманието (СДВ) и синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ) - състояния, при които няма извършени рандомизирани клинични опити. Само 8% от лекарите са заявили, че са получили подходящо обучение относно лечението на депресия при деца.
    Проучването показало също, че антидепресантите се изписват и при нощно напикаване и агресивно поведение. Няколкостотин хиляди деца под 18 г. възраст вече се "лекуват" с прозак в САЩ.
    Тревожен е и фактът, че нищо не е известно за дългосрочното въздействие, което тези "лекарства" имат върху централната нервна система на подрастващите! Предположенията, че малчуганите ще реагират като възрастните, са доста несигурни.
    Отново в "Ю Ес Ей тудей" от 22 февруари 2000 г., който цитира информация от JAMA, откриваме тревожни данни за драстичното увеличение на предписанията на антидепресанти и други медикаменти при дори съвсем малки деца. Само за периода от 1991 до 1995 г. този процент е 50, включително за прозак и за риталин (за последния ще стане дума след малко), и то при деца между 2- и 4-годишна възраст, като броят на "лекуваните" в горепосочената възраст непрекъснато нараства. Клонидин, използван за лечение на високо кръвно при възрастни също е медикамент, който се предписва все по-често за безсъние при хиперактивни деца.
    След инцидента в Литълтън, Колорадо, за който стана дума по-горе, психиатрите, извикани да помогнат психологически на присъствалите на събитията студенти, както и на близките на убитите и ранените, са започнали да изписват същите антидепресанти! Д-р Ан Трейси направила лично проучване и установила, че почти на половината от тези хора са назначени психотропни лекарства!
    Риталин, медикамент на фирмата Ciba-Geigy, спада към групата на амфетаминоподобните психостимуланти с адреномиметично действие - ПАмД. Те преминават през кръвно-мозъчната бариера и действат предимно върху централната нервна система. Под тяхно влияние се премахва чувството за умора и сънливост, като се подобрява активното внимание. Появява се усещане за прилив на сили и бодрост, увеличава се работоспособността. Когато в Европа установяват смъртни случаи, най-вече при спортисти, става ясно, че амфетаминът води до зависимост, след което е забранен от СЗО.
    Поемането на по-големи дози ПАмД води до психомоторна възбуда, агресивност, еуфория или дисфория, безсъние, безапетитие. Токсикоманите, употребяващи тези средства, са с повишена активност и агресивност, и с параноидни изживявания. В началото либидото е засилено, след това настъпва импотентност. Значително изразени са сърдечно-съдовите ефекти на амфетамина и амфетаминоподобните стимуланти - наблюдава се повишено кръвно налягане, тахикардия, опресия в сърдечната област, инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт.
    Риталинът се метаболизира в черния дроб и се излъчва през бъбреците. Предизвиква освобождаването от пресинапсните структури на медиаторите норадреналин, допамин и серотонин. Той е централен стимулант на нервната система - засилва психическата и физическата активност, води до еуфория. Препоръчва се при "трудни деца", т.е. такива, на които е поставена диагноза СДВ или СДВХ.
    Риталин никога не е тестуван за безопасност и ефикасност при дълготрайна употреба. Но със сигурност е установено, че хроничното му приложение може да доведе до зависимост (пристрастяване/токсикомания) и до развиване на толерантност към него. Механизмът му на действие не е напълно изяснен.
    През последните години много ученици и студенти злоупотребяват с риталин, като го използват в качеството му на стимулант, за да постигат по-добри резултати. Но последствията нерядко са: изтощение, формиране на зависимост или евентуално прибягване към наркотици.
    Някои странични ефекти, предизвикани от медикамента са: нервност, безсъние, раздразнителност, потиснатост, понижение на апетита, главоболие, замаяност, неясно виждане, хиперактивност, конвулсии, мускулни крампи, тахикардия, тикове или изостряне на такива, артралгия, забавяне на растежа, кожни реакции - уртикария, алопеция. При прекъсване на приема може да се разбие токсична психоза. При предозиране се появяват симптоми от страна на ЦНС и засилени симпатомиметични ефекти: тревожност, повръщане, треперене, мускулни гърчове, конвулсии, които могат да бъдат последвани от кома, психомоторна възбуда, еуфория, агресивност, халюцинации, делириум, главоболие, хиперпирексия, сърдечна аритмия и др.
    Ето какво пише за риталин в "Справочник на лекарствените средства" под ред. на проф. П. Узунов, изд. 1999 г.: "Хроничната злоупотреба с риталин може да доведе до отчетлив толеранс и физическа зависимост с варираща степен на абнормно поведение... Риталин не бива да се използва при деца под 6-годишна възраст, тъй като безопасността и ефикасността на препарата в тази възраст не са установени... Употребата му трябва да се избягва по време на бременност... не е ясно дали активната субстанция на риталин или неговите метаболити преминават в кърмата..."
    Какво става в САЩ сега, според някои автори? Ако детето закъснява малко за час може да му се сложи диагноза "поведенческо разстройство"; ако не може да чете още според изискванията за дадено ниво - вече има "разсейване и незадържане на вниманието" и т.н. И всички тези прояви са кодирани като нозологични единици (обособени описания на отделни заболявания) в една от международните класификации на болестите. Използваната в САЩ класификация през 1952 г. е включвала 112 нозологични единици, а през 1994 г. те са вече 370! И, разбира се, при всички тях се препоръчва да се включат в лечението синтетични медикаменти!
    Няма да коментирам и да се спирам подробно на отразения в средствата за масово осведомяване неетичен опит с лекарствения препарат рисполепт, който беше проведен през май 2000 г. в старозагорското сиропиталище "Мария Терезия". Живеещи в дома сираци между 11 и 14 г., набедени за деца с "по-буен темперамент" са били излъгани, че им дават витамини, от които "ще станат по-красиви и дори ще отслабнат". Шест деца получили интоксикация след приемането му, за което са били откарани в Центъра за спешна помощ с различни симптоми: припадане, виене на свят, забавена сърдечна дейност, сънливост, парене в очите, главоболие, болки в корема. Самата фирма производител съобщи, че медикаментът е забранен за приложение при деца под 15 години. Може би за някои лекари животът на сираците едва ли има голяма стойност - важно е да се "прави наука".
    Най-накрая искам да ви обърна внимание на факта, че психотропните лекарства са един от начините, чрез които се осъществява контрол над личността.



Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.