Физиология на астралната организация на човека

В светлината на Антропософията ще разгледаме функцията на астралното тяло или душата на човека, която владее в нашето будно /дневно съзнание/, т.е. управлява психическия ни живот.

Човекът е сложно същество, съставено от четири тела: физическо, етерно, астрално, Аз /или Дух/ като последните три са висшите, свръхсетивни, невидими тела. Пред човека трябва да застанем със страхопочитание, смирение и скромност, защото той е микрокосмос, огледален образ на духовния свят. Проникнати от това разбиране ще се постараем да вникнем в неговата истинска природа.

Духовната наука Антропософия, създадена от д-р Рудолф Щайнер ни дава най-пълната картина за сложното устройство на човека. Но духовната наука е огромна и в едно кратко изложение не можем да обхванем всички аспекти на цялостната човешка организация с всичките й тела. Поради това някои познания и факти, които ще бъдат представени тук могат да изглеждат противоречиви, парадоксални и странни. Необходими са добронамереност и желание за опознаване на нови хоризонти в духовната наука за човека, с отговорност и без скептицизъм. Това познание е нужно на всеки човек. Какво по-важно от това да опознаем себе си?

Трагедията на материализма е, че отклонява хората именно от познаване на материята. Навсякъде в организма материалното е свързано с духовно влияние. Всеки орган на човека е с две задачи:

1. Ориентиране в посока на съзнание, т.е. към душевно-духовното.

2. Ориентиране към чисто органичен, физически процес. Не атоми и молекули придават конфигурацията на органи и системи, но космически сили действат по определен начин в човека.

Видимото, физическо тяло представлява само една част от цялото човешко същество. При будното, обикновено дневно съзнание всичките 4 тела: физическото, етерното, астралното /или душата/ и Азът /Духът/ са плътно вплетени едно в друго. Един ясновидец може да види, че това физическо тяло се оказва затворено, положено в човешката аура, която е съставена от свръхсетивните /невидими/ тела. Човешката аура е с постоянно движещи се цветове, които се появяват и изчезват, те са лабилни и подвижни, вибрират, осцилират. Цветовете не могат да бъдат нарисувани, защото са подвижни, както не можем да нарисуваме светкавица. Астралното тяло е част от аурата. То прониква физическото тяло и излиза извън него на 30 - 40 см, обхваща го като светлинен ореол под формата на яйце с най-различни трепкащи цветове, които зависят от преобладаващите мисли и чувства в момента.

Да припомним, че според Антропософията човекът освен четирикратно е и троично същество: горен човек /глава с нервно-сетивна система/, ръководена от астралното тяло; среден човек /гърди с ритмичните системи - кръвообращение и дишане/, управлявани от Аза; долен човек /крайници и храносмилателно-двигателна дейност/ с предимство на етерното тяло. Човек също е същество с два полюса: горен - със съзнание на базата на разрушителни процеси и намалена жизненост, и долен - с притъпено съзнание и буйни растежни и регенеративни процеси. Границата между двата полюса е диафрагмата. Балансът между двата полюса се осъществява от ритмичните системи дишане и кръвообращение.

Духовната наука разглежда Космоса и микрокосмоса /човека/ като съставени от 4 елемента: земя, вода, въздух и огън /или топлина/. Това не са химически вещества или агрегатни състояния, а основни градивни елементи и космически сили. На елемента земя отговаря минералното природно царство и физическото тяло на човека. На елемента вода отговаря етерното /или жизнено/ човешко тяло, и то има нещо общо с растителното царство. На елемента въздух отговаря астралното тяло при човека, и то е общо с животинското царство. На елемента огън /топлина/ отговаря Азът /Духът/, и той е присъщ само на човека.

Всяко от телата в човека формира специален орган, чрез който владее в сферата на своя организъм - минерален, воден, въздушен или топлинен. За физическото тяло това е белият дроб /чрез който то влиза в непрекъснат контакт с външната физическа природа - с въздуха/; за етерното тяло - е черния дроб /най-жизненият орган с основните веществообменни функции/; за астралното тяло е нервно-сетивната система, осъществяваща съзнанието, но също бъбреците и надбъбречните жлези; за Азът - сърцето и кръвта, управляващи ритмично функциите на целия организъм.

Същността на човешкото същество са процесите, дейността, а не субстанцията. Веществото носи в себе си импулса на движение. Д-р Щайнер най-добре е изразил това с думите: "Веществото е застинал, утаил се процес."

Човекът е изтъкан от взаимно свързани и полюсно противоположни процеси - едните ръководени от етерното тяло, а другите - от астралната организация. Тези процеси постоянно са в ритмична осцилация, колебание около равновесната точка, която е Азовата организация /Азовото тяло уравновесява чрез своите ритми взаимно противоположните процеси на етерното и астрално тяло/.

Така от астралното тяло се ръководят катаболните/разграждащи/, окислителните /процеси на изгаряне/, отлагане на веществата, киселата реакция. От етерното тяло се направляват коренно противоположните процеси: анаболни/съграждащи/, редукционни, процеси на разтваряне, алкална реакция.

Астралното тяло се въплътява в газовите процеси в организма: движението на кислород, въглероден двуокис и др. - т.е. във въздушния организъм.

Характерни за астралното тяло са предимно катаболните, деструктивни, разпадащи се процеси в организма. Въплътяването на Духът /Азът/ и душата /астралното тяло/ и съзнателното им себеизживяване е възможно само с помощта на катаболните, разграждащи, окислителни процеси на биологично живото. Азът живее в топлината, получавана при разрушителния, окислителен процес - при изгарянето. Изграждащият /анаболен/ процес е израз на жизнеността на вегетативния растежен, растителен процес под ръководството на етерното тяло. Деструктивната, разграждаща дейност е израз на одушевения организъм, на въплътяване на Духа /Аза/ и душата /астралното тяло/.

Всеки организъм, колкото е по-висш, както е човекът, изхвърля всяко чуждо вещество попаднало в него. Храната също е неприсъщо, чуждо тяло за човека. Катаболизмът, ръководен от астралното тяло е необходимост за нашия организъм - не могат да се приемат храните без да бъдат разпаднати от сложни органични вещества в прости неорганични вещества. Чуждата субстанция трябва да бъде деетиризирана, да й се отнемат етерните сили. Например, сложната белтъчна молекула /растителна и животинска/ при акта на храносмилане на човека се разпада на аминокиселини и се отделят етерните сили от нея. За да се отдели етерната енергия от живия белтък на храната трябва да се разруши структурата му. Това е катаболната функция на човешкото астрално тяло, осъществявана в стомашно-чревния път. След това настъпва обратен стъпалообразен процес. Мъртвата, неорганична хранителна субстанция трябва да бъде издигната до живо, човешко вещество, което да може да се вгражда в организма. При храносмилането получените прости, неорганични елементи се насищат с човешки етерни сили и се превръщат в сложни органични съединения. Тук вече смисълът на катаболния, астрален процес е в овладяване, облекчаване на резорбцията - всмукването на хранителните вещества от лигавицата на стомашно - чревния път и на анаболната /изграждаща/ дейност на етерното тяло.

И така храносмилането у човека е катаболен, разграждащ процес, който се ръководи от астралното тяло. Катаболните процеси са отличителен белег за веществообмяната на организми с душа /с астрално тяло/.

Ензимите при веществообмяната на човека са носители на висшите тела - астралното и Азът. Те спомагат за катаболните процеси и са специфични за човека. При недостатъчност на ензими в храносмилателния тракт се получава недостатъчно смилане на храната - гниене на белтъците, ферментация на въглехидратите, гранясване на мазнините - подобна на развалата им във външния свят.

И така, в противопоставянето на човека и храната се получава мощна война. Чрез висшите си тела и особено астралното тяло ние отнемаме от веществата тяхната същност чрез разпадането им. При тази война с противопоставяне на храната висшите ни тела се засилват. Астралното тяло действа най-силно в стомаха, при кисела реакция. Там се разпадат белтъците и частично въглехидратите.

Но освен разграждащи, астралното тяло има и изграждащи, структурни функции. В пубертета /до 14-15 годишна възраст/ астралното тяло напълно се оформя, когато вече органите са структурно оформени. Например, човешкият мозък се изгражда структурно едва на 12 годишна възраст. До пубертета астралното тяло, заедно с етерната организация е заето предимно с формообразуване на органите - и по-малко с разграждащи процеси в човека.

Разликата между анаболните функции на астралното и етерното тяло е, че етерните се извършват нощем, по време на сън, а астралните - през деня, при будно съзнание.

Азотът е важен носител на астралното тяло. Той се съдържа в белтъци, нуклеинови киселини и особено в т. нар. биогенни амини. Това са вещества, които в много малки количества действат стимулиращо в човешкия организъм. Те се образуват в човека и д-р Р. Щайнер ги нарича "пробуждащи субстанции", тъй като активират съзнанието. Такива са адреналин, норадреналин, хистамин и др. Биогенните амини усилват:

душевната, нервно-психическа дейност, бодърствуването;
стимулират катаболният ефект на метаболизма.

Това са субстанции, върху които стъпва астралното тяло. Но ако се превиши количеството им те изявяват разрушителното, токсично действие на астралното тяло върху физическото тяло. Например, при дистрес тяхното производство в организма се увеличава до болестни количества и те увреждат човека.

Бъбреците са специфичен орган за действие на астралното тяло. Под ръководството на астралния организъм чрез бъбреците се осъществява отделителната дейност на отпадните вещества при обмяната на веществата. Бъбрекът е орган, в който астралното тяло преминава от нервно-сетивната система във веществообмена.

Най-важната функция на астралното тяло в човека е дневното будно съзнание. То обхваща нервно-психическата, съзнателна, душевна дейност, докато осъзнаването ни като индивид - себесъзнанието се ръководи от Азът /Духът/, а безсъзнателната, растежна, вегетативна дейност се ръководи от етерното тяло.

В нервно-сетивната система трябва да виждаме физическата основа, външният инструмент на астралното тяло, така както кръвта е инструмент на Аза.

Чрез дневното, будно съзнание, ръководено от астралното тяло ние възприемаме директно цялата външна среда в материално-сетивния свят. Душата /астралното тяло/ е собствения вътрешен свят на човека, който се изгражда от възприятия, получени от дразненията на външния материално-сетивен свят. Чрез нервно-сетивната система се възприемат дразненията, формират се усещания, впечатления, емоции, мисли, представи, т.е. съзнателен душевен живот на човека. Астралното тяло, заедно с етерното тяло ги съхранява в паметта като спомени, представи и ги предава на Духа. Как става това? Какво е взаимоотношението между астралното тяло и Азът на базата на техните физически инструменти - нервно-сетивната система за астралното тяло и кръвта - за Аза?

Навсякъде в организма виждаме, че нервната система се вгражда така, че докосва, върви успоредно и се намира в известно взаимоотношение с кръвоносната система. В цялостната същност на човека се вграждат физическите инструменти - нерви и кръв в непрекъснато взаимоотношение помежду си. Така например, цветове, светлинни дразнения действат върху нашето око и зрителния нерв, т.е. упражняват влияние върху астралното тяло. Но в същия миг започва взаимодействие между нерви и кръв и можем да говорим за паралелен душевен процес между астралното тяло и Азът. Схематично това може да се представи по следния начин. Дразнението, което при акта на гледане нахлува в нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните съдове и кръвта, протичащи близо до зрителните нерви. Това взаимодействие е изключително важно. В обикновения живот, както протича при дневно съзнание около нас, този процес се извършва така, че даденото въздействие преминало през нерва се отпечатва върху кръвта като върху табло и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.

В човешкия организъм нервната система е диференцирана по твърде многообразен начин /сетива, нерви, мозък и пр./, докато кръвта ни се представя като нещо единно. Така единната кръв се противопоставя на диференцираната нервна система, както Азът се противопоставя на диференцирания ни душевен живот, в който различаваме представи, усещания, чувства, мисли, волеви импулси и пр. Можем да кажем - кръвта, действително, навсякъде е кръв, но протичайки през организма успоредно с нервната система, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза може да се постави паралел. Азът не е единен.

Азът в течение на годините винаги е бил на лице - и на петата и на двадесетата ни година, и сега - ние казваме Аз съм, това е нашата самоличност, себесъзнание. Само че разликата между Азът на пет години и този Аз - сега, който живее в мен е, че Той е с много по-богато съдържание в сравнение с Азът на детето, което съм бил. През годините Азът непрекъснато влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото душевно съдържание, извличайки значимото от него. Точно както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, мисли, чувства, волеви импулси и др. душевен живот. Духът /Азът/ извлича ценното от душевния живот, от преживяното от човека за усъвършенстването си. Д-р Р. Щайнер казва: "Душата, чрез преживяното, спомените и паметта непрекъснато трупа богатства на Духа".

И така Азът и астралното тяло, като по-висши свръхсетивни тела са по-тясно свързани помежду си, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.

Душата не се наследява от родителите, а се подчинява на законите на самосъздадената съдба. Според тези закони ние носим последствията на всяка наша мисъл, чувство и дело. Отговорни сме даже за неизразени мисли и чувства. Рано или късно всеки застава лице в лице пред последствията на своите лоши мисли, действия и негативни чувства. Отрицателни емоции- страх, злоба, завист, особено при дълготрайно въздействие могат да предизвикат заболяване. С тялото си човек живее в материалния /сетивен/ свят, а с душата и Духът си - в свръхсетивен, морален, духовен свят.

Болестите започват обикновено в душевната сфера, в астралното тяло, докато оздравителните процеси се извършват от етерното тяло. Според д-р Щайнер особено значение за съвременните болести на цивилизацията имат дистреса и страха, особено когато действат постоянно, хронично. Тогава те слизат от душевно, психическо ниво на физическо ниво.

Освен, с будно съзнание, астралното тяло е свързано и с функции по време на сън и сънуване.

Един от основните космични ритми свързани с човешката физиология е денонощният цикъл - дневно бодърстване и нощен сън. По време на сън астралното тяло и Азът напускат физическото и етерното тяло и настъпва състояние на безсъзнателност, защото съзнанието е свързано с астралното тяло. Наистина по време на сън астралното тяло и Азът напускат човека, но само в областта на главата, на нервно-сетивната система. Азовото тяло така силно се изтегля в областта на ларингса /на границата между нервно-сетивната част и ритмичните системи/, че се прекъсва и се вижда като лъчи около главата. Докато астралното тяло излиза в Космоса, но никъде не прекъсва връзката си с физическото и етерно тяло. В същото време, астралното тяло и Азът много по-силно навлизат в долния човек, във веществообменно-двигателните органи. При заспиване Азът и астралното тяло напускат физическото и етерно тяло, а при събуждане се връщат обратно, образно казано, като вдишване и издишване. Това вдишване и издишване на Вселената има микрокосмичен образ в лицето на денонощните жизнени функции на човека. В състояние на сън няма съзнателна и интелектуална дейност, но има ритмични жизнени процеси /дишане, кръвообръщение, активно етерно тяло осъществяващо регенерация, възстановяване и анаболни, градивни дейности/.

Дневното съзнание и бодърствуване, поради разрушителния процес, водят в края на деня до изчерпване и умора. При заспиване "се изгонва" съзнанието и започват регенеративните процеси в тялото, под ръководството на активираното етерно тяло. Така през нощта нахлуват животворни сили за възстановяване на човека. Но успоредно с регенериране на физическото тяло и възстановяване на етерното тяло, намиращите се в духовния свят астрално тяло и Аз също се засилват и укрепват под влияние на духовните същества, на Висшите Йерархии.

При смъртта освен Азът и астралното тяло се изтегля и етерното тяло, т.е. жизненото тяло напуска физическото и то започва да се разпада. Където възниква съзнание - се руши телесност.

Процесите на разрушаване и регенерация на телата вървят успоредно - през деня разрушаване, през нощта - регенерация. Но разрушителните сили свързани с астралното тяло и Аза с малко преобладават над регенеративните. Това е именно процесът на стареене - физическото тяло малко по малко се руши, жизнените /етерни/ сили намаляват. Но регенерирането на физическите сили е противоположно на висшата духовна дейност. За да се развива човешкият Дух /Азът/ и да има съзнание с психически живот /астрално тяло/ плащаме със стареене, изхабяване на физическото тяло, намаляване на жизнените сили и накрая се стига до смърт.

За да се развиват и усъвършенстват безсмъртният Дух и душа е необходимо повече от един живот и това става във верига от прераждания. След актът на смъртта връзката между етерно и физическо тяло се скъсва необратимо /в този еволюционен етап/. Етерното тяло поема заедно с астралното и Азово тяло към духовните светове. Човекът разполага със съзнание поради астралното тяло, носи преживяванията с душата и Духът си и има памет за изминалия живот благодарение на етерното тяло. Така животът на трите свръхсетивни тела продължава.

Имаме състояние на сън без сънища и на сън със сънища. Какво представляват сънищата? Това са образи, които възникват при събуждане, когато астралното тяло потъва обратно в етерното и физическо тяло, или при заспиване, когато астралното тяло е почти напуснало етерното и физическо тяло. Астралното тяло живее в духовния свят по време на сън, но при събуждане и заспиване леко докосвайки се до етерното тяло, то запаметява нещо, което астралното тяло преживява. Астралното тяло по време на сън се намира в по-ниските астрални сфери на духовния свят. Тук има образи - образи от астрален характер. Затова сънищата имат мъгляв, образен вид, характерни картини, променливи и бързопреходни.

И накрая опознавайки малко по малко сложната, великолепно устроена организация на тялото, ръководена от висшите, свръхсетивни организми на човека, ние можем да кажем:
"Аз съм тук в духовния свят,
така както съм отвъд във физическия свят".

Иванка Кирова

http://www.med-i-center.com/mistika/entry/5247-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0