Ян ван Райкенборг : ЯСНОВИДСТВОТО - СПОСОБНОСТ НА СТАРИЯ ЧОВЕК

"...Ясновидството може да бъде описано като вътрешно възприемане: то е поглед върху нещо, което се случва на неограничено разстояние от наблюдаващия. Затова ясновидството не може да бъде оприличено на етерното зрение, което представлява рафиниране, разширяване на нашата физична способност за възприемане.
Някои мисли и звуци изминават дълъг път, както се вижда от следния пример. Някой мисли за вас: "ще го посетя тази седмица." Тази мисъл достига до вашата аурична сфера, фино настроената хипофизна жлеза долавя възприятието, започва да вибрира, което на свой ред привежда към вибрация епифизата. В резултат на това вътре във вас ще се появи образът на мислещия за вас приятел, той ще се отпечата във вас и ще разберете, че в някой от следващите дни вашият приятел ще ви посети. Така че изненада не е възможна. Именно защото практически много хора изживяват подобни усещания, става ясно,че всички ние, без изключение, сме в известна степен ясновиждащи и ясночуващи и може да развием негативно или позитивно ясновидство.
Ставаме негативни ясновидци, когато позволяваме на външните влияния да проникнат в ауричното ни поле и ги задържаме в него, така че накрая те заемат мислите ни изцяло. Концентрираните мисли, с които ни бомбардират и задържането в нас на това, което други проектират в ауричното ни поле, карат потоците произлизащи от хипофизата, да доведат епифизата до ясно зрително възприятие.
Развиваме позитивно ясновидство, когато на свой ред задържим мислите си силно концентрирани върху даден обект. Чрез съзнателно насочване на мисловната ни сила ние проникваме в ауричната сфера на обекта и той, както описахме по-горе се превръща в отворена книга. Не е нужно да добавяме, че различни методи на обучение могат да разширят тази способност до удивителни, но не особено позитивни резултати.
Ако наблюдаваме тези развития с трезвия разум на една по-висока гледна точка, ще открием, че всички тъй наречени естествени, по-висши способности, не представляват нищо повече от култивация на ендокринната система. За такава култивация не е необходимо човек да бъде добър или порядъчен, или да променя живота си. Всеки, който проявява интерес, може да практикува тази форма на окултизъм, при условие че неговата кръв или биологична структура не създават твърде много пречки.
Активността на ендокринната система може да бъде развивана в различни посоки и това въвлича в най-големи опасности не само въпросния човек, но особено околните. По този начин се създават множество възможности не само за материална, но преди всичко за морална и духовна експлоатация. И трагедията е, че това възпира истински търсещия човек от вървенето по правилния път. Ако някой е бил подложен на позитивна или негативна тренировка на ендокринната система или ако притежава тяло, което е по рождение чувствително и не е защитен чрез здрав и морално извисен начин на живот, той ще отвори ауричната си сфера към всички видове сили, които ще го владеят и контролират чрез енергията и дейността на ендокринната система."
Ян ван Райкенборг
сп. "Пентаграм", 2011 г., брой 2