събота, 20 септември 2014 г.

Илюзорната Вселена

В една древна индуска легенда се разказва, че в началото на всички начала е бил единен океан от съзнание, който веднъж решил да се раздели на безброй частици, за да опознава себе си. Така се появява Вселената и обитаващите я същества . В продължение на хиляди години тази история се считаше за нищо повече от фикция. Но за последния век откритията в квантовата физика доведоха до концепцията за холографската вселена. И реалността се превърна в една изменчива илюзия ...


Квантовото царство

Дори и философите в древна Гърция са постулирали, че всички обекти са съставени от малки неделими частици - атоми. Но през XX век тази парадигма е била унищожена. С най-новите електронни микроскопи физиците успяха да открият цяла вселена, скрита от нас. Оказа се, че атомът се състои от още по-малки частици: протони, електрони, неутрони ... От този момент атомът - ядро с електроните, които се въртят около него - се превърна в символ на науката. Всички субатомни частици са наречени кванти, а клонът на физиката, която ги изучава - квантова физика.


Атомният символ

Един от основателите на квантовата теория, а по-късно получил Нобелова награда, Нилс Бор, предложи теорията, че фотоните в действителност не са отделни обекти, вълни, които приемат формата на частици само при тяхно непосредствено наблюдение!

Тоест ако се вгледате в квант, той се превръща в от вълна в частица. А ако вече не го гледате, той се превръща обратно във вълна.

Първоначално ефектът е считан за фантастичен. Но все пак учените успяват да измислят начин за фиксиране вълновото състояние на частиците без наблюдение от страни.

Прецизността на първоначалните констатации се потвърждава.
Това откритие предизвиква истинска революция в представите. И нищо чудно! В крайна сметка, тъй като елементарните частици съставят цялата материя и енергия, то се оказва, че Вселената не е нищо повече от една илюзия. Представете си това: Вашият телефон става материален, когато се вгледате в него или си взаимодействате с него, а през останалото време представлява неясна вълнова субстанция. И това положение е не само с различните вещи, но и с целия свят около тях. Вървите по улицата, а светът зад вас просто го няма , защото вие не го гледате.

Един от основните аспекти на теорията на Бор е невъзможността да се определят точните характеристики на частиците, от това следва, че целия квантов свят е хаотичен и не може да се интерпретира. Въпреки факта, че по-голямата част от физиците подкрепят Бор, тази идея не е напълно изучена и приета, тъй като тя изглежда твърде плашеща и загадъчна.


3D-Вселената

Но имало един физик, който не само продължава изследванията на илюзорната природа на вселената, но също така създава въз основа на това много по-дълбока и по-цялостна теория. Неговото име е Дейвид Бом. Този учен, за разлика от мнозина отказва да приеме идеята, че квантовия свят не може да се опише и че в него липсват каквито и да са ред и взаимоотношения.

В началото на кариерата си изучава плазмата. Електроните, намирайки се в плазмено състояние, започват да се държат като екип и демонстрират качествата на многоклетъчния организъм. Същият ефект Бом намерил при изследването на електрони в метали. Всяка частица хармонизира поведението си с милиони други. Това е насочило учения да предложи наличието на по-дълбока реалност на субквантово ниво. Той постулира теорията за квантовия потенциал, който пропива целия космос. Всичко - от електроните до галактиките, е единен суперорганизъм, движенията и действията на който не са случайни и се проявяват с определена цел.

Разбира се, много учени не приемат възгледите на Бом и заявяват, че те са грешни и ненаучни. За да докаже своята позиция и да увеличи разбирането на природата на реалността, Бом започва да изучава дълбочинния скрит ред.
Постепенно той осъзнал, че има не едно или две нива на порядък, а огромна съвкупност. Това, което изглежда хаос на едно ниво, се явява част от подреден процес на по-високо ниво . Например, за човек, попаднал в буря, това, което се случва около него изглежда един безкраен хаос и ужас, но за метеоролога, който наблюдава лошото време от спътник, това е съвсем нормално атмосферно явление.

Оказва се, че нашата вселена е триизмерна проекция, или холограма на другите нива на порядък. Холограмата може да е много полезна за доказването на скрития ред. За да създадете холограма е необходимо да разделите лазерен лъч на два отделни такива. Единият лъч се отразява от обекта, докато е сниман и се свързва с втория на филмовата лента, където ще се появи снимката на вълната. На пръв поглед полученото изображение изглежда конгломерат от различни кръгове и линии, но си заслужава да изпратите концентриран лъч от светлина, след което се появява триизмерна проекция на обекта.
Интересна особеност на холограмата е нейната нелокалност. Можете да изрежете получения филм на десет части и всяка част ще съдържа оригиналното изображение. Вълновото изображение на филма - това е загънатия скрит ред, който се разкрива при проекция .

Бом нарича невидимия порядък имплицитен, скрит, а нашият видим - експлицитен, открит. Той твърди, че вселената е резултат от постоянно отваряне и затваряне на невидимите нива на съществуване и не е просто статично изображение, а "холодвижение" - сложен, постоянно променящ се поток от вълни и частици.
Давайки физическа обосновка на своята теория, ученият се заема с философската страна на въпроса. Той твърди, че няма понятия "нас" и "тях", външно и вътрешно, всичко си има един единствен "аз". Например, представете си това: вие седите кафене, столът, където седите, храната, хората, а и самата стая около вас - това сте вие самите! Дейвид Бом не вижда никаква разлика между живо и неживо, разумно и неразумно, защото за него космосът е едно неделимо и единно същество. Ученият изразил съжаление, че игнорирайки това знание човечеството си докарва само повече страдание и омраза, и мечтал за един ден, когато всеки индивид, когато се огледа в огледалото да види истински себе си - безкрайна и величествена същност.


Сигурни ли сте, че съществувате?

Но ако Вселената е илюзорна, това означава, че ние сме още по-илюзорни! Не ми ли вярвате? Въпреки това има доказателства за този факт.

Неврохирургът Карл Прибрам е посветил живота си на изучаването на мозъка, или по-точно на неговата способност да събира и съхранява информация. В средата на XX век е доминирала идеята за съществуването на специални клетки в мозъка, които са отговорни за паметта и са в определени места. Но след като Прибрам се запознал с резултатите от един експеримент, в който са били обучавани плъхове на различни неща, а след това им отстраняват един по един част от мозъка, той се опитва да разбере местоположението на зоната, отговорна за обучението. Най-невероятното нещо е, че дори при премахване на повечето от мозъка плъховете не губят своите умения.
Това накарало Прибрам да се усъмни в традиционните постулати. Както в случая с плъховете, той е установил същият ефект при хора, отстраняват отстраняват различни части от мозъка. Въпреки загубата на значителна част от него, хората все още помнят кои са те, къде живеят, както и това, което те знаят и могат да правят. Карл Прибрам не е бил в състояние да разбере как точно е подредена паметта, докато се натъкнал на статия за холограмата. Той бил сякаш поразен от мълния, когато прочел, че всяка част от холографски филм съдържа цялата информация. Той най-накрая намерил обяснение за нелокалността на паметта. В работите си той твърди, че в основата на работата на невроните в мозъка е холографският принцип .

След това ученият развива теорията си. Той твърди, че мозъкът ни заблуждава, създавайки илюзията за външно и вътрешно. В действителност, ние виждаме и чувстваме в мозъка, който проектира целия свят от вътре, а не получава сигнали от външната страна. С други думи, ние живеем в собствените си глави!


Проекцията отвътре

Теорията на Прибрам в продължение на много години не е била взета на сериозно, но едва наскоро е направено откритието, което има ефекта на взривена бомба. Учени от Brandeis University в САЩ сравнили системата на невроните в мозъка със системата на разположение на галактическите суперклъстери във Вселената и просто остават без думи - те имат почти идентична структура!
Без съмнение когато човечеството напълно разбере принципа на структурата на реалността - това ще бъде най-голямата научна и духовна революция в нашата история.


По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.