петък, 11 септември 2015 г.

ПСИХОГЕНЕТИЧНО ПРОГРАМИРАНЕ - 6

 Заразяване с паразитни вируси на съзнанието (Мафлоци)
Какво прави сериозните психични болести и негативните черти на характера толкова заразни, че да се проявяват дори като психична епидемия? 
Днес в медицината често се употребяват термините „афганистански” или „чеченски синдром” и „психичен вирус”. Това са енергийно-информационни програми, предизвикващи много психични заболявания, например внезапни „безпричинни” изблици на гняв, омраза и агресия. С такива вируси са заразени не само участниците във военните действия, но и хората, които са контактували с тях или са попадали на местата, където наскоро са се водили бойни действия. Всеки психично болен е източник на такава инфекция. Ето защо е необходима изолацията на тези болни. Съществуват особени рискови групи, при които опасността от психично заразяване е най висока. Това са преди всичко онези, които работят с други хора: началници, администратори, продавачи, кондуктори, контрольори, учители, психолози, лекари, педагози, съдии, полицаи и други.
Вирусите на съзнанието са разрушителни психогенетични програми, които поразяват основните жизнени функции подобно на компютърните вируси. Те изкривяват човешкото възприятие и емоции; променят намеренията и самооценката; предизвикват болезнена привързаност и депресивни състояния; водят до отслабване на интелекта и паметта; провокират психични заболявания; стават причина за неуспех и болести. 
Има различни видове енергийно-информационни паразити: вербални, емоционални, мотивационни, понятийни, светогледни; вируси на възприятието и паметта; вируси, поразяващи колективното безсъзнателно и много други. Методите за борба с тях са описани от С. Лайт в книгата му „Вируси на съзнанието”. 
Психичните вируси или паразитите на съзнанието са същности, обитаващи низшите астрални светове. 
Един от първите, регистрирал тези невидими енергийни субстанции, е барон Йохан фон Попел, собственик на лаборатория по експериментална фотография в Източна Прусия на 30 км. южно от Кьонигсберг. През 1937 г. той изобретил фото емулсии, които реагирали на инфрачервените лъчи и позволявали да се правят снимки при пълна тъмнина. Това давало възможност да се фотографират обекти, невидими в обикновения светлинен спектър. 
При експериментите били използвани два фотоапарата едновременно. В единия имало стандартни фотоплаки, а в другия - чувствителни към инфрачервените лъчи. Още първите резултати били шокиращи. На контролните снимки, направени при пълна тъмнина, нямало нищо. На фотоплаките, покрити с чувствителна фото емулсия, ясно се виждала фигурата на Фон Попел и някакво образувание, подобно на медуза, което докосвало шията и лицето му с пипалата си. Отначало той го помислил за артефакт. 
Фон Попел се погледнал в огледалото и забелязал, че кожата на шията и лявото му слепоочие е леко зачервена и го сърби - точно там го докосвали пипалата на медузата от снимката. 
След два дни изследователят бил сигурен, че тя не е артефакт. Зачервяването се превърнало в обрив във вид на мехурчета, които доста го болели - докторът ги определил като вид херпес. На следващите снимки, направени с чувствителната фото емулсия, се появили още такива медузи. Попел бил рационален и здравомислещ човек, затова си направил извода, че изобретената от него нова емулсия позволява да се фотографират реални енергийни обекти. Тези астрални същности - медузи наистина съществуват, но поради несъвършенството на човешките сетива ние не ги виждаме, както не виждаме радиовълните например. 
Историята разказва, че по съвет на стария си слуга Фон Попел започнал да носи чесън като средство против херпеса (известно е, че лукът и чесънът прогонват астралните същности - „злите духове” и затова често се използват при лечение на много заболявания). Обривът наистина запознал да изчезва, а „медузите” се държали на разстояние от него. 
Следователно, херпесът и много други заболявания са предизвикани от въздействието на някакви невидими същества върху човешкия организъм. 
Ето още един пример. Когато Е. Н. Вселенски замина на експедиция с лодки в Карелия като инструктор, той се сблъска с аналогично заразяване с астрални същности, предизвикали белодробно заболяване при един от участниците. Той за няколко минути се подпря с гол гръб към една скала (това се случи през лятото зад Полярния кръг). Знаем, че не е препоръчително човек да сяда или да се опира на камък - можем да се простудим. Пострадалият обаче възрази, че скалата е топла. След половин час на гърба му се появи червен обрив, подобен на копривна треска. Той започна да кашля силно, а през нощта състоянието му рязко се влоши - появи се двустранно белодробно възпаление. Интересното е обаче, че при прослушване със слушалки дробовете му се оказаха чисти. Въпреки това Вселенски започна да го лекува като при белодробно възпаление - постави му вентузи (при полеви условия не разполагахме с медицински, използвахме обикновени чашки). Лечението помогна – на следващия ден обривът и кашлицата изчезнаха. Това не беше обикновена простуда, а заразяване с астрални същности, които бяха отстранени с помощта на вентузите. Тези невидими с просто око астрални същности се наричат още мафлоци. Те са най-елементарните енергийни полу-етерни същества. Имат само някакви проблясъци на разум, но нямат ДУША. Мафлоците са роби на по-високо организирани същности с ДУША. Последните обитават низшите астрални светове, така наречените „Кръгове на Ада”. 
Орис (Сергей Василевич Цвельов) е описал прекрасно низшия астрален свят и неговите обитатели в книгата си „Живот между животите. Митарствата на Душата”. По-долу цитираме неговите думи с известни допълнения. „В някои от кръговете на Ада къщите са полуразрушени или полу изгорени по време на въстания и безредици. Тъй като основните обитатели на Ада - мафлоците - не се интересуват къде и как живеят, защото са безразлични към комфорта и уюта, те изпращат мафлоци - роби да възстановят разрушените и изгорели домове, но онези само разчистват развалините и пожарищата, без да строят нищо на тяхно място. В други райони има схлупени къщурки, набутани една до друга, които образуват нещо като нашите гета с тъмни, тесни улички и прашни площади, обрасли с бодливи трънаци, откъдето непрестанно се носят викове и ругатни, а населението се е специализирало в побоите и взаимните изтезания. Насилието, обидите, кражбите и убийствата тук са нещо обикновено и ненаказуемо. Публичните домове в „градовете” на Ада, предлагащи похот и извращения, са гадни и мръсни, пълни с всякакви нечистотии. Всичко най-лошо, на което е способна човешката фантазия, тук се смята за нормално поведение и признак на добър тон. Но господарите тук имат собствени, що-годе прилични (според извратения им вкус) местенца и къщи, където изцяло се отдават на онова, което и приживе е занимавало умовете им: похот и разврат. Природата там е различна: има области, обрасли с мрачни гъсти гори, където мафлоците се скитат като диви зверове и живеят в пещери и в дупки под земята. Тези „жилища” понякога имат по няколко етажа, а подземните тунели са толкова дълги и заплетени, че много от избягалите роби с години не излизат навън, а се крият из катакомбите и каменоломните. Освен гори се срещат и пустини, където няма нищо освен пясъци и тръни, а обитателите им живеят в дълбоки дупки-кладенци. Някои от дупките са свързани с хоризонтални „проходи” и образуват нещо като подземно градче. Тук-там се мяркат стръмни скали с пещери, а понякога и колиби със самотни обитатели, които вече са тръгнали по пътя на освобождението и преселването на места с не толкова сурови условия на живот.” Населението в астралния свят е строго разпределено по „етажи” в съответствие с нивото си на СЪЗНАНИЕ. Ако ДУШИТЕ деградират, те постепенно слизат надолу по нивата - колкото по-силна е деградацията, толкова по-надолу потъват. По повърхността на Земята в астралния свят живеят онези, които няма накъде повече да се смъкват. Тези души деградират непрекъснато и губят разумната си плазма (психичната си жизнена енергия), затова престават да се интересуват от външния си вид. В астралния свят те са голи и приемат облика на преобладаващия в тях порок. Силно омърсените ДУШИ попадат в най-ниските астрални нива, където има „котли”, натрупващи и преобразуващи грубите астрални енергии. Такива паднали ДУШИ бързо деградират и се превръщат в мафлоци, а разумната плазма и остатъците от съзнание на бившите земни хора постепенно се разтваря в тези котли-преобразуватели (инволюция). Но в битието процесите на инволюция и еволюция действат едновременно, затова низшите астрални същности могат и да еволюират, като се превръщат в по-развити същности. 
Мафлоците паразитират върху хората и животните. На физическо ниво любимите им места са сметищата, помийните ями, мазетата, дупките, пещерите, затънтените улички и т. н. Финото молекулярно ниво на земната атмосфера не е подходящо за тях, защото нямат съответната енергийна система, за да я преработват. Те напълно са загубили връзката с аспектите на ДУШАТА и не могат да преработват енергия сами, за да си осигурят „прехрана”. Затова, ако нищо не ги захранва отвън, продължителността на астралното им съществуване не е повече от 20-30 земни дни. За толкова време се изчерпва целият запас от психична енергия в астралното тяло на мафлока. Поради това той се нуждае от външен източник на енергия, за да удължи живота си. Мафлоците могат да приемат облика на най-различни енергийни същности, съответстващи на негативните черти на характера и на животинските им качества - страхове, тревоги, страдания, мързел, депресия, раздразнение, гняв, ревност, пагубни пороци (наркомания, алкохолизъм, тютюнопушене, неприличен език, похот) и т.н. 
Мафлоците паразитират върху хора, заразени с техните пороци. Паразитите се впиват във фините тела на жертвата със своите пипала, като използват за храна етерното тяло (отговаря за жизнената дейност), а фините енергийни тела - за да управляват психичната и нервната система, включително и центровете за болка. Любимите им места са главният и гръбначният мозък, очите, ушите, носът, сърцето, половите органи, вдлъбнатините под мишниците, в слабините и между пръстите. 
Когато се впият в чакрите (енергийните центрове) и в различните органи на човешкото тяло, мафлоците предизвикват съответните болести. Навлизането им в главния мозък може да стане причина за чести главоболия (мигрена), епилепсия, шизофрения и други психични страдания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.