ПСИХОГЕНЕТИЧНО ПРОГРАМИРАНЕ - 7

Ако се прикрепят към Вишудха (гърлената чакра), това води до възпаление на сливиците и чести остри респираторни заболявания. Пораженията върху Анахата (сърдечната чакра) предизвикват сърдечносъдови заболявания, стенокардия и инфаркт. Паразитирането върху стомашно-чревния тракт причинява гастрит, стомашна язва, панкреатит, апендицит и др. Ако се впият в чакрите Свадхистана и Муладхара, както и в половите органи, се появяват гинекологични и урологични заболявания (безплодие, възпаление на влагалището, ерозия на матката, простатит и др.). В основата на всяко венерическо заболяване лежи заразяване с мафлоци. Прикрепването им към крайниците води до гърчове и паралич на ръцете и краката, варикозно разширение на вените. Ако случаят не се лекува, може да се стигне до панариция, тромбофлебит и гангрена. Кожните болести също се дължат на тези паразити - различните гъбични инфекции (например между пръстите на ръцете и краката), пъпки, гнойни пришки, обриви, екзема, проказа и т. н. Те и техните отпадъчни продукти са причина някои рани дълго да не заздравяват. Признак за заразяване може да бъде неприятната специфична миризма от устата, от тялото и половите органи. Така миришат отпадъчните продукти (изпражнения) от жизнената дейност на мафлоците. Ще отбележим, че биополевите структури на мафлоците могат да се регистрират с фотоапарат „Полароид”, който прави моментални снимки и е много чувствителен. Процедурата, по която паразитът изсмуква жизнената енергия от живите хора, е много проста. Мафлокът се впива в някой орган или част на тялото, за да набави необходимата му енергия. Тя се прелива в него и изпълва цялото му хилаво телце, което на фино ниво се раздува до неимоверни размери (дори колкото стая). Така той може известно време да се излежава безгрижно в някое скрито ъгълче, а после отново да тръгне на лов. А след продължително общуване с паразита горкият човек получава в наследство цял букет от болести, чести и продължителни пристъпи на апатия, депресия и общо физическо изтощение. Той губи интерес към живота, става ленив и тьрси все по-голямо удоволствие в пороците си. Тъй като мафлоците нямат физическо тяло, законите на кармата не важат за тях - те не отговарят за постъпките си спрямо живите хора, върху които паразитират. Душата на човека носи кармична отговорност за всички действия на тялото, в което се намира. Ако под въздействието на прикачения мафлок човекът извършва някакви негативни постъпки, той носи пълната отговорност за тях. След смъртта на физическото тяло ДУШИТЕ на такива хора попадат в астралните нива с ниски вибрации (така наречения ад), където изживяват повторно всички събития, в които са проявявали отрицателните качества на мафлоците, докато са били инкарнирани: страхливост, ревност, агресивност, жестокост, садизъм, похот и т. н. - но вече в ролите на своите жертви. Когато паразитът стигне твърде далеч, той постепенно завладява волята на човека - не само се храни от него, но започва да го управлява и получава пълна власт над физическата обвивка. Тогава мафлокът и жертвата стават едно цяло - той става неин учител (свръх низш Аз), а ДУШАТА на човека (низшият Аз) е принуден да напусне тялото. И той приживе се превръща в мафлок (крайна степен на обсебване): притежава съзнанието на населяващите го мафлоци, а неговата собствена воля, съвест и човешки разум са изключени („раб Божий”). Такъв човек се отъждествява с физическото си тяло, не поема никаква отговорност, не вижда и не разбира кой го управлява. Обсебен е от страстите и пороците си, а безмилостните мафлоци непрекъснато го подтикват все по-активно и безотговорно да им служи. И няма да успее да се измъкне от властта им, докато те не изпият всичките му жизнени сили. При него протича процес на бърза деградация (инволюция), докато мафлоците, които използват обвивката на жертвата си, се развиват (еволюция). Често паразитите я тласкат към убийство и самоубийство. След като изтощят някого, гладните астрални същности си търсят следващата жертва. Ако човекът има силна воля и не се поддава на своите слабости и вредни навици, той може да противостои на въздействието на паразитите. Тогава те са принудени да тръгнат на лов за по-податливи жертви, послушни на ненаситните им страсти. Най-достъпни донори за мафлоците са пияниците и хората със слаба воля, склонни към рафинирани и извратени чувствени наслади: алкохолици, наркомани, токсикомани, пушачи, психично болни, както и склонните към похот и разврат във всичките му форми: онанисти, хомосексуалисти, лесбийки, проститутки, любители на стриптийза, „груповия секс”, садомазохизма и др. Обикновено край пияницата стои ужасно астрално същество - деградиращата ДУША на починал алкохолик. Чудовището с неутолима жажда изсмуква като прахосмукачка наситените с алкохолни изпарения жизнени сили на жертвата и ги поема в себе си, за да задоволи чрез тях страстта, която смъртта само е увеличила десетократно. Страданието и злобата на този мафлок са безкрайни, тъй като е обречен да ходи вечно жаден и никога да не задоволи желанията си. Астралните същности често паразитират върху месоядните животни и малките на млекопитаещите, които сучат от майка си. Възрастните растителноядни животни, както и вегетарианците сред хората трудно се поддават на заразяване с мафлоци. И ако човечеството поне един път годишно колективно и добросъвестно пости в продължение на 49 дни (максималната продължителност на живота на един мафлок), ниските астрални слоеве ще се очистят от тях, защото за толкова време повечето ще измрат. Ще отбележим, че така може да се обясни фактът, че низшите астрални същности особено се „развихрят” през Страстната седмица в края на християнските пости, през които са били принудени да водят полугладно съществуване. Много от тях, създадени в резултат от несъвършеното мислене и грубата психична дейност на хората, напускат онези, които добросъвестно са постили и са се молили. Мафлоците могат да се прехвърлят от един заразен човек в друг чрез така нареченото „урочасване” - отрицателно енергийно-информационно въздействие. Има два вида уроки. Първият е неумишлен енергийно-информационен удар, нанесен в резултат от неконтролиран изблик на емоции. Например, човек е в лошо настроение, скарал се е с някого, заразил се е с мафлок. Той започва да се тормози и в мозъка му се образува енергийна топка, която стои вътре. Колкото повече преживява, толкова по-голяма, плътна и твърда става тя. Изведнъж някой привлича вниманието му. Човекът се отпуска и поглежда да види кой го е разсеял от тъжните му мисли. При визуалния контакт възниква енергиен канал, по който топката прелита към новия обект, като „удря” и деформира аурата му. Мафлоците нахлуват в пробитата обвивка на жертвата и я заразяват. Вторият вид урочасване е целенасочено енергийно-информационно въздействие на един човек върху друг. Например завистникът винаги е неудовлетворен, нещо все не му достига и тъй като не разбира причините за собствения си дискомфорт, го търси в материалните блага. Затова когато срещне някого, който е по-задоволен него, той изпитва силно енергийно-информационно привличане - образува се енергиен канал към другия човек. Енергийният „въртоп” на неговата неудовлетвореност започва да изсмуква силите на жертвата, докато не запълни празнотата, предизвикала дискомфорта. Обектът на завистта губи енергия, отслабва, защитната обвивка на биополето му се деформира и става податлива на заболявания. По този енергиен канал мафлоците припълзяват от нападателя към жертвата и я заразяват с отрицателните си качества, в случая - с недоволство, завист и др. Тъй като в нашия живот има доста неудовлетворени хора, това въздействие се среща много често и се нарича вампиризъм. Изходът е един - да се научим да се защитаваме енергийно и да се чистим от паразити. Много хора си задават въпроса - защо такива форми на „живот” като мафлоците не се унищожават? Те са не само деградирали низши духове, но и бивш аспект от нас самите - астрални обвивки на наши предишни личности (свръх низши Аз-ове), които също участват в колективния разум. Това са онези части от нашия Аз, които са отслужили службата си при нашата СВРЪХСЪЩНОСТ и са станали ненужни за по-нататъшната еволюция на СЪЗНАНИЕТО. Те трябва постепенно да изчезнат сами, като се разпаднат на съставните си елементи. В същото време те са свършили добра работа в процеса на еволюцията, като са изкушавали хората и са проверявали духовната им зрелост - по този начин са участвали активно в естествения отбор при отглеждането на разума. Битието си има свои закони, според които жизненоспособното и съвършеното трябва да си проправи път към Божествеността в сурова безкомпромисна борба със злото във всичките му прояви. Низшите същности са зависими от висшите, които нерядко ги използват като оръдие за осъществяване на Божественият план. 
Край