петък, 16 декември 2016 г.

Митът за линейното време

Линейната концепция за времето е пряко свързана с ограниченията на възприятието. Това е само въпрос на навик, създаден в резултат на многогодишно колективно внушение на обществото, базирано на специфични и често вече безнадеждно остарели догми. И основната задача на тези догми е да се гарантира стабилност. За "спокойното" функциониране на държавата, обществото трябва в по-голямата си част да е "сиво" и предвидимо в рамките на определени стереотипи на поведения. Такава тълпа е лесно да се управлява и манипулира. За тази цел, в далечното минало е била създадена определена Пирамида на Властта, която нарежда съществуващото статукво. Въпреки това, всяка сигурност, ако е постоянна - създава застой в мозъка, като ни прави послушни биороботи.
Вярно е - това е въпрос на личен избор - да бъдеш роб на някого или не. Ето защо, за всяка власт изменените състояния на съзнанието (ако те не се използват, за да я укрепят) са дестабилизиращ фактор. Естествено е, че за да се предотврати това се провежда определена пропаганда и дори цели кампании за дискредитиране в рамките на "Борба с псевдонауката", "борба с ереста", "борба за чистотата на реда, или борбата за чистотата на расата".
Въпреки това, и в науката, и в религията, и в идеологията всички тези "борци" по своята същност са фанатици. Те просто се страхуват от промените, които все пак са неизбежни в рамките на еволюцията на съзнанието. И това е само зад избора на момента. За "Индиго" например, изменените състояния на съзнанието не са проблем. Тяхното съзнание е по-гъвкаво и по-малко изкривено от отдавна остарели данни, почерпени от училищните и университетски учебници. Може би някои от тях са в състояние да четат информация от така наречените "Акашови записи" (информационни полета, съществуването на които се доказа от уравненията на Акимов-Шипов, както и от теоретичните разработки на Бом, Прибрам, Путоф, Лапиер и редица други учени) и поради това те не се интересуват да учат в училищата и институциите. Те добре знаят, че някои хипотези и теории, които са част от една остаряла научна парадигма, са ни представени като "истинското знание", докато в действителност са общоприети заблуди.
Една от тези чести заблуди например, е хипотезата за линейното време и невъзможността да се промени миналото. Междувременно друга хипотеза - "хипотезата за разклоняване на времето", издигната от кандидата на техническите науки В. Чернобров гласи, че промяната на миналото е възможна. Но в този случай отново се връщаме в съвсем различна версия на настоящето (на съседния "клон" от Дървото на времето). А версията, от която сме започнали, остава непроменена. Но в този случай, човек отпада от своя свят, превръща се в "дезертьор" и не изпълнява задачата, за която той е дошъл в този свят. Това е един вид дезертьорство. Ето защо дори и учените, ангажирани с проблема за пътуване във времето, предупреждават за изкушението да се промени миналото.
Друго нещо е възможността съзнанието да пътува с цел да проучи други реалности, но без фанатично "засядане" в тези пътешествия. Какъв е смисълът да се освободиш от оковите на една реалност, за да се превърнеш в пленник на други.
Всъщност, за такива "пътувания" по-голямата част от човечеството все още не е готова. Цялата съвременна цивилизация е изградена върху всякакви илюзии и призрачни "миражи", които ангажират вниманието на хората и ги принуждават да прекарат много години в преследване на тези "миражи". Следвайки тези примитивни "правила на играта", хората постоянно "залитат" по нещо - стават пленници на предразсъдъци, пари, страх или чувство за собствена значимост, или на самосъжаление.
Възможността за освобождаване от безусловната власт на тези илюзии се реализира само, когато има "разширение" на нивото на съзнанието. Тогава човекът става все по-осъзнат, може наистина да се възползва от предоставената свобода на избора. Това е като събуждане от сън, но все още процентът на истински "събудените" между нас е малък. Но той неизбежно ще расте.
Ето защо, все някога феномена на "стотната маймуна" гарантирано ще сработи. Все пак броят на "индиго" сред децата, родени в целия свят се увеличава неслучайно. Те вече са по-добре приспособени към условията на непрекъснато променящия се свят, на който наистина не му пука за нечия сляпа вяра в остарелите догми и заблуди. От това, че ще наричаме портокала лимон - той няма да стане по-сладък. Може да се хипнотизира само даден човек и да му внушават, че лимона - това е портокал. И тогава той покорно ще почувства сладостта в устата.
В подобен хипнотичен, полусънен "транс" (с една работеща страна на мозъка) има голям процент от хора, както в състояние на сън, така и будни. А в такова ограничено състояние на съзнанието наистина е невъзможно активно да влияеш на съдбата си. И тогава всички дискусии за многоизмерно време стават безсмислени, тъй като чисто интелектуалните конструкции винаги ще бъдат ограничени от наложената ни картина за описание на реалността.
Айнщайн, който между другото в училище е само един "тройкаджия", на въпроса как е извършил фундаментални открития, казал: "Всеки знае, че това не може да бъде. И тук се намира един "невежа", който не знае това. Така той прави своето откритие". Това обяснява, например, защо основните открития често се правят от неспециалисти в дадена област на знанието. Причината за този феномен се крие във факта, че умът им не е ограничен от доминиращата научна парадигма, която рано или късно се заменя със следваща, и следователно не може да претендира за абсолютна истина.
Учените сами признават важната роля на изменените състояния на съзнанието - "прозрения" в извършването на фундаментални открития. И едва след това в рамките на знанията, придобити в резултат на тези "прозрения" се сътворява стройна теоретична база. Човек, ограничаващ хоризонта на възможното знание в рамките на определена парадигма, не може да открие нищо фундаментално. Той е способен в най-добрия случай само да подобри съществуващите технологии и оборудване. А в най-лошия случай - липсата на реални научни изследвания и разработки да замаскира с активност в административната област или в различните "комисии" за борба с инакомислието. Но това е задънена улица, която вече доведе нашата наука и нашето общество до фундаментална криза.
Значи - все пак бъдещето е за еволюцията на съзнанието, а не за техническите "патерици".


По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.