Природата на паметта

Бъде ли установена връзка между дадено удоволствие и предмет, появява се определено желание отново да се появи предмета и да се повтори удоволствието. По същия начин бъде ли установена връзка между дадено страдание и предмет, появява се определено желание да се избегне този предмет, за да се избегне и мъката. При възбуда умственото тяло с готовност повтаря образа на предмета, защото благодарение на общия закон за протичане на енергията по посока на най-малкото съпротивление, материята на умственото тяло заема най-лесно формата, която преди това често е заемала. Този навик да се повтарят вече веднъж отработени трептения се дължи на Тамас, т.е. на инерцията на материята, и това е зародиша на паметта. Връзката между молекули материя, които са били групирани в едно, бавно се разпада под влиянието на чужди енергии, но те запазват за дълго време способността да възобновяват взаимните си отношения. Ако им се подаде импулс, подобен на онзи, който ги е групирал, те бързо ще заемат предишното си положение. Когато Познавателят вече е трептял по определен начин, способността да трепти по този начин остава у него и в случая с предмета, чиято поява доставя удоволствие или мъка, желанието да бъде достигнат или избегнат предмета освобождава тази способност, тласка я напред и така дава необходимия импулс на умственото тяло.

Тъй създаденият образ е познат на Познавателя, като в единия случай привързаността, причинена от удоволствието, го кара да възпроизведе образа му, а в другия желанието да бъде избегнат предмета, причиняващ страдание на Познавателя, поражда неговия образ. Предметът и удоволствието и предметът и страданието са свързани чрез опита; когато бъдат събудени трептенията, изграждащи образа на предмета, появяват се и трептенията, които доставят удоволствието или страданието и така те могат да бъдат изпитани дори при отсъствието на предмета. Това е памет в най-простата й форма - едно самовъзникващо трептение от естеството на онова, което е причинило удоволствие или мъка, и което ги причинява отново. Тези образи са по-малко плътни и затова за слабо развития Познавател те са по-малко живи и жизнени от онези, които реалните срещи с външния предмет предизвикват, тъй като бавните физически трептения дават много сила на умствените и астрални образи; но трептенията все пак са същите, така че паметта е възпроизвеждане в умствената материя на предметите, срещани преди от Познавателя. Това отражение може да бъде повторено многократно във все по-фина материя, без значение за кой отделен Познавател става въпрос, а всички в своята цялост представляват част от паметта на Логоса - Владиката на един универсум. Тези образи на образи могат да бъдат възприети от който и да е отделен Познавател пропорционално на развитието на гореспомената вътрешна “способност да трепти”. Както в безжичния телеграф една поредица от трептения, съставящи дадена фраза, могат да бъдат доловени от всеки подходящ приемател (всеки приемател способен да ги възпроизведе), така и една скрита способност за трептене може да бъде активирана в един Познавател от трептенето на някой космичен образ. Съвкупността от образи в Акашиевото поле образува Акашиевите записи, често споменавани в теософската литература, които съществуват през целия живот на системата.

 Ани Безант