вторник, 13 декември 2016 г.

Лоша памет

За да можем добре да схванем какво лежи в основата на лошата памет, трябва да изследваме умствената дейност, създаваща онова, което наричаме памет. Макар в много книги по физиология паметта да се нарича умствена способност, всъщност няма нито една способност, на която да може да се даде това име. Продължителното запазване на умствен образ не се дължи на някакво особено качество, а е следствие от цялостното развитие на ума. Един слаб ум е слаб в запазването, както и във всичко останало, и подобно на водата, която не може да запази формата на съда, от който е изляна, той бързо загубва формата, доскоро заемана от него. У слабо организираното умствено тяло, което е просто една съвкупност от молекули умствена материя без добра вътрешна връзка, което е просто една подобна на мъгла маса, паметта сигурно ще бъде твърде слаба. Но тази слабост е обща, а не отделна. Умът като цяло е слаб, тъй като е в начален стадий на развитие.
Но даже когато умственото тяло е вече добре организирано и силите на Дживата започват по-пълно да се проявяват в него, ние отново, и то нерядко, можем да наблюдаваме явлението, наречено “лоша памет”. Ако изследваме обаче тази лоша памет, ще установим, че тя съвсем не е лоша във всички отношения, че има неща, които умът задържа без много усилия и запомня добре. Разгледаме ли нещата, които се запомнят, ще установим, че те са все такива, които силно привличат вниманието на ума и че силно желаните неща не се забравят. Познавах една госпожа, която се оплакваше от лоша памет по отношение на нещата, които изучаваше, но аз установих, че що се отнася до подробности в тоалетите, които обичаше паметта й беше доста силна. Нейното умствено тяло не беше лишено от силна памет, когато тя наблюдаваше нещо с внимание и възпроизвеждаше ясни умствени образи, които задържаше дълго време. Ето къде е разковничето на лошата памет. Тя се дължи на отсъствието на внимание, на отсъствието на точни наблюдения, което води и до объркана мисъл. Обърканата мисъл е резултат на неточно наблюдение и отсъствие на внимание, а ясната - на ясно възприето и запечатано впечатление, благодарение на концентрирано внимание и прецизно наблюдение. Ние не запомняме нещата, от които не се интересуваме много, но запомняме добре онези, които ни интересуват.
Как тогава да се отнасяме към такава лоша памет? Първо трябва да се установи в кои отношения тя е лоша, и в кои е добра, така че да се оцени общото качество на привързаност. След това трябва внимателно да се разгледат нещата към които тя е лоша, за да се види заслужават ли да бъдат запомнени или са неща, с които не ни е необходимо да се обременяваме. Ако установим, че те слабо ни интересуват, но в нашите най-добри моменти долавяме, че все пак е необходимо да полагаме грижи за изучаването им, тогава ще трябва да си кажем: “Аз ще им обърна внимание, ще ги наблюдавам внимателно и ще мисля върху тях старателно.” Правим ли това скоро ще забележим, че паметта ни се подобрява, защото, както казах по-горе, паметта наистина зависи от вниманието, прецизното наблюдение и ясната мисъл. Привличането е ценно за приковаване на вниманието, но ако такова липсва, на негово място трябва да дойде умишленото обръщане на внимание.
Тъкмо тук е мястото да разясня една определено немалка и твърде често срещана трудност. Как може волята да заеме мястото на привличането? Кое трябва да движи самата воля? Привличането събужда желанието и то насочва движението към привлекателния предмет. Това отсъства в гореспоменатия случай. Как може с волята да се промени това отсъствие на желание? Волята е силата, която подтиква дейността и е насочвана в определена посока от свободния разум, а не от въздействието на външния предмет, възприеман като привлекателен. Когато подтикът към дейност става под влияние на външни въздействия, към повторението на които се стремим, когато силата на Аза е привлечена отвън, ние наричаме подбудата желание; когато тази сила е изпратена навън под влияние на чистия разум, я наричаме воля. Тогава онова, което е необходимо при отсъствие на привличане отвън, е просветлението отвътре и трябва да бъде намерен мотив за волята посредством умствен анализ и съпоставка с онова най-висше добро, което е целта на всичките ни усилия. Това, което разумът преценява като най-полезно и добро за Аза, служи като мотив на волята и в момент на слабост, след като тя веднъж е задвижена в определена посока, припомнянето на цялата поредица мисли, довели до избора, отново ще я задвижи. Веднъж избрано съзнателно, дадено нещо може да бъде направено привлекателно, т.е. предмет на желание, като си представим онези негови качества, които предизвикват удоволствие, които са полезни, изобщо - които те правят щастлив да го притежаваш. Тъй като онзи, който желае даден предмет, желае и средствата за постигането му, той става способен чрез прилагане на волята си да надвие естествения стремеж към бягство от неприятната дисциплина и полагането на усилия. В разглеждания случай, след като сме решили, че дадени предмети ни интересуват и ни водят към продължително щастие, ние предоставяме на нашата воля да извърши онова, което ще доведе до достигането им.
Както при всяка дейност, така и при култивирането на способността за наблюдение, едно малко, но системно изпълнявано упражнение, дава много по-добри резултати, отколкото голямо усилие, следвано от дълга почивка. Като начало е хубаво да си поставим задачата ежедневно да концентрираме вниманието си върху дадено нещо, стараейки се да го изрисуваме във въображението си с всичките му подробности и да поддържаме ума си прикован в този образ за известно време така, както задържаме погледа си върху даден предмет. На следващия ден трябва да извикаме образа му, възпроизвеждайки го колкото се може по-точно и тогава да го сравним с предмета, за да установим неточностите. Ако всеки ден отделяме по пет минути за това упражнение, много скоро бихме подобрили нашата памет, както и способността си да наблюдаваме, да концентрираме вниманието си, да си представяме и да се съсредоточаваме. По такъв начин ние изграждаме умственото си тяло много по-бързо, отколкото природата, неподпомагана, би могла да стори това. Всеки, който започне да се упражнява, скоро ще има успехи и с удоволствие ще забележи, че неговите способности са нараснали и се поддават много повече на контрол от страна на волята.
Изкуствените начини за подобряване на паметта представят нещата в една привлекателна за ума форма или му създават асоциации с вече познати приятни неща, за да може той да ги запомни. Ако някой лесно си представя определени неща, той ще подпомогне паметта си, привързвайки към тях във въображението си онова, които иска да запомни; тогава припомнянето на първото ще припомни и новото. Други хора, у които слуховата памет е по-добра, запомнят ритъма и подреждат дати или други непривлекателни неща в стихове, които се “заковават” в ума. Но много по-добър от тези начини е подробно изложеният по-горе, с практикуването на който умственото тяло се организира по-добре и молекулите в него си създават по-здрави връзки.

 Ани Безант

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.