четвъртък, 15 декември 2016 г.

Памет и предусещане

Нека се върнем към нашия неразвит Познавател.
Когато паметта започне да работи, не след дълго се появява и предусещането, защото то не е друго, а памет, отнесена към бъдещето. Припомним ли си вкуса на удоволствие, преживяно в миналото, желанието ни кара да търсим отново връзка с предмета, който ни го доставя и когато мислим за предстоящото удоволствие - резултат от нова среща с предмета, - наричаме това предусещане. Познавателят спира вниманието си върху образа на предмета и удоволствието в тяхната взаимна връзка. Ако към това той прибави и времето на събитието - минало или бъдеще - това съзерцание получава две имена: памет - съзерцание плюс мисълта за миналото, и предусещане - съзерцание плюс мисълта за бъдещето.
Ако изучаваме тези образи, ще започнем да разбираме смисъла в думите на Патанджали, че за упражняването в йога човек трябва да спре “видоизмененията на мислещото начало”. Погледнато от гледна точка на окултната наука, всеки сблъсък с не-Аза видоизменя умственото тяло. Част от материята, от която това тяло се състои, образува картина, образ на външния предмет. Когато бъдат установени отношенията (връзките) между такива образи, това е мислене, погледнато откъм форма-страната на Познавателя. На това мислене съответстват трептения в самия Познавател и тези видоизменения в него са мислене, погледнато откъм неговата живот-страна. Не трябва да се забравя, че установяването на тези връзки е специална дейност на Познавателя - неговият принос към образите, - чрез която той преобразува образите в мисли. Образите в умственото тяло твърде много напомнят по своя характер отпечатъци, направени от етерните вълни в светлинния спектър върху чувствителна пластина, които въздействат химически на сребърните соли, така че върху пластината се получават образи на предметите, пред които тя е била поставена. По този начин  върху чувствителната пластина, която ние наричаме умствено тяло, материалите се пренареждат в картина на предметите, с които се е състояла срещата.
Познавателят възприема тези картини, затрептявайки в отговор, изучава ги и накрая започва да ги пренарежда и видоизменя с трептения, които им изпраща от себе си. Съобразно споменатия по-горе закон, енергията следва линията на най-малкото съпротивление; Познавателят преобразува множество пъти тези образи, създава образи на образите и докато се ограничава в рамките на това просто възпроизвеждане с едничката добавка време, ние имаме, както казахме, памет и предусещане.
Образното мислене е само едно преповтаряне на ежедневни опитности в по-фина материя с тази разлика, че Познавателят може да спре и промени тяхната последователност, да ги повтори, усили или отслаби по своя воля. Той може да се спре върху даден образ, да се носи над него, да живее с него и така от свободното преразглеждане на опитностите си да получи онова, което му е убягнало предишните пъти, когато е минавал край него, вързан за неспирно въртящото се колело на времето. Вътре в своето царство той може да твори собственото си време, така както прави Логосът за своите светове. Той обаче не може да избяга от същността на времето, от последователността, защото още не е постигнал Логосовото съзнание и не се е освободил от връзките с материалния свят; но дори когато достигне това освобождаване, то ще се отнася само до рамките на тази слънчева система.

 Ани Безант

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.