ПЪЛЕН ДЖОБ С ЧУДЕСА - ПСИХОКИНЕЗА

Чудеса се случват не противно на Природата,
а противно на онова, което ние знаем за
Природата.
Св. Августин
Всяка година през месеците май и септември огромна тълпа се събира в
Дуомо Сан Дженаро, главната катедрала на Неапол, за да наблюдава едно чудо.
Чудото е в малко мускалче, което съдържа кафяво твърдо вещество, представяно
като кръвта на Сан Дженаро, или св. Януари, обезглавен от римския император
Диоклециан през 305 г. Според легендата, след като светецът бил измъчван, една
слугиня събрала малко от кръвта му като реликва. Никой не знае какво точно се е
случило след това, като изключим обстоятелството, че кръвта не се появява отново
докъм края на XIII век, когато тя е поставена на видно място в сребърна
мощехранителница в катедралата.
Чудото е, че два пъти годишно, когато тълпата крещи на мускалчето, кафявата
твърда субстанция се променя в пенлива, яркочервена течност. Няма съмнение, че
течността е реална кръв. През 1902 г. група учени от Неаполския университет правят
спектроскопичен анализ на течността, като пропускат светлинен лъч през нея,
удостоверявайки, че тя е кръв. За съжаление, тъй като мощехранителницата, в която
се пази кръвта, е твърде стара и чуплива, църквата не позволява да бъде отворена,
така че да бъдат направени други проверки и затова феноменът никога не е бил
изследван напълно.
Но има още едно доказателство, че преобразуването на веществото си е
съвсем обичайно събитие. Понякога, както сочат историческите данни (първият
регистриран случай на публично случване на чудото датира от 1389 г.), когато
мускалчето се изважда, кръвта отказва да се втечни. Макар и да се случва рядко,
това се смята за много лошо предзнаменование от гражданите на Неапол. В
миналото неслучва-нето на чудото пряко предшества изригването на Ве-зувий и
нахлуването на Наполеон в Неапол. В наши дни, през 1976 и 1978 г., то предшества
съответно най-тежкото земетресение в италианската история и избирането на
доминиран от комунисти общински съвет на Неапол.
Дали втечняването на кръвта на Сан Дженаро е чудо? Така изглежда, поне в
смисъла, че като че ли е невъзможно да бъде обяснено от познатите научни закони.
Дали втечняването се причинява от самия Сан Дженаро? На мен ми се струва, че е
по-вероятно то да се причинява от интензивната преданост и вяра на хората,
събрали се да присъстват на чудото. Казвам това, защото почти всички чудеса,
изпълнявани от светци и чудотворци от големите световни религии, са били
повторени от екстрасенси. Това показва, че, както при стигмите, чудесата се създават
от сили, които лежат дълбоко в човешкия ум, сили, които са латентни във всички нас.
Хърбърт Търстън, свещеникът написал Физическите феномени на мистицизма, сам
е осъзнал това сходство и се отказва да приписва всяко чудо на някоя наистина
свръхестествена причина (противоположна на екстрасензорна или паранормална
причина). Друго доказателство в подкрепа на тази идея е, че много стигматисти,
включително Падре Пио и Тереза Нойман, са били прочути заради своите
способности на екстрасенси.
Една екстрасензорна способност, която изглежда играе роля в чудесата, е
психокинезата, или ПК. Тъй като чудото на Сан Дженаро включва физическа промяна
на материя, ПК е един вероятен заподозрян. Ро-го смята, че ПК е отговорна за някои
по-впечатляващи аспекти на стигмите. Той твърди, че е в рамките на нормалните
биологични възможности на тялото да причини спукване на малки кръвоносни съдове
под кожата и след това да произведе повърхностно кърве-не, но само ПК може да
обясни бързата поява на големи рани. Дали това е вярно, или не, остава да видим,
но ПК несъмнено е фактор в някои от феномените, които съпровождат стигмите.
Когато кръвта тече от раните по стъпалата на Тереза Нойман, тя винаги тече към
нейните пръсти на краката - точно както е текла от раните на Христос, когато е бил
разпнат, -без значение в какво положение са нейните стъпала. Това означава, че
когато тя лежи отвесно на леглото, кръвта реално тече нагоре и против силата на
гравитацията. Това е наблюдавано от многобройни свидетели, включително
множество американски военнослужещи, разположени в Германия след войната,
които посещават Нойман, за да се уверят в нейните чудотворни способности.
Отхвърлящото гравитацията течение на кръв е регистрирано и в други случаи на
стигми.
Подобни събития възбуждат любопитството ни, защото нашият съвременен
светоглед не ни дава контекст, в рамките на който да разберем ПК. Бом смята, че
разглеждането на вселената като холодвижение ни предоставя този контекст. За да
обясни схващането си, той ни моли да си представим следната ситуация.
Представете си, че ходите по улицата късно през нощта и една сянка неочаквано се
изправя застрашително отнякъде. Вашата първа мисъл може да бъде, че сянката е
убиец и вие сте в опасност. Информацията, която се съдържа в тази мисъл, на свой
ред поражда диапазон от въображаеми дейности - вие се виждате например как
бягате, бивате наранен или се биете. Присъствието на тези въображаеми дейности
във вашия ум обаче не е чисто „психичен" процес, защото те са неотделими от
множество свързани биологически процеси, като например нервна възбуда, учестен
пулс, отделяне на адреналин и други хормони, напрягане на мускулите и т. н.
Обратно, когато вашата първа мисъл е, че сянката си е само сянка, ще последва друг
набор от мисловни и биологически реакции. При това едно кратко размишление би
разкрило, че ние реагираме и мисловно, и биологично на всичко, което преживяваме.
Важният според Бом извод, който може да бъде направен от това, е че
съзнанието не е единственото нещо, което може да реагира на осмисляне. Тялото
също може да откликне и това разкрива, че осмислянето е едновременно умствено и
физическо по природа. Това е странно, защото ние нормално мислим осмислянето
като нещо, което може да има активен ефект само върху субективната реалност,
върху мислите в главата ни, а не като нещо, което може да предизвика реакция във
физическия свят на вещите и обектите. Осмислянето „може по такъв начин да служи
като връзката или моста между тези две страни на реалността - казва Бом. - Тази
връзка е неделима, в смисъл, че информацията, съдържаща се в мисълта, която ние
смятаме, че е откъм „умствената" страна, е в същото време неврофизиологична,
химична и физическа активност, която е очевидно откъм това, което ние мислим за
„материална" страна."
Бом смята, че примерите на обективно активно осмисляне могат да бъдат
открити в други физически процеси. Един от тях е функционирането на компютърен
чип. Чипът съдържа информация, а осмислянето на информацията е активно - в
смисъл, че определя какви електрически потоци протичат през компютъра. Друг
пример е поведението на елементарните частици. Общоприетият възглед във
физиката е, че квантовите вълни действат механично върху дадена частица,
контролирайки нейното движение до голяма степен по същия начин, по който вълните
в океана могат да контролират една топка за пинг-понг, носеща се по неговата
повърхност. Но Бом не смята, че този възглед може да обясни например
съгласуваното движение на електроните в плазмата в по-голяма степен, отколкото
вълновото движение на водата може да обясни хореографски добре поставеното
движение на топки за пинг-понг, ако такова движение бъде открито по океанската
повърхност. Той е на мнение, че отношението между частица и квантова вълна е
нещо подобно на кораб на автопилот, управляван от радарни вълни. Една квантова
вълна не движи електрона повече, отколкото радарната вълна тласка кораба. По-
скоро тя снабдява електрона с информация за неговата среда, която електронът след
това използва, за да маневрира самостоятелно.
С други думи, Бом смята, че електронът е не само подобен на ума, но е твърде
сложна единица, което е много далеч от стандартния възглед, че електронът е
проста, лишена от структура точка. Активното използване на информация от
електрона, а в действителност от всички елементарни частици показва, че
способността да се реагира на осмисляне е характерна не само за съзнанието, но и
за цялата материя. Именно тези вътрешно присъщи общи черти, казва Бом,
предлагат възможно обяснение за ПК. Той твърди, че „на тази основа може да
възникне психокинезата, ако психичните процеси на един човек или повече хора се
фокусират върху осмисляния, които са в хармония с тези, управляващи базовите
процеси на материалните системи, в които тази психокинеза се извършва".
Важно е да се отбележи, че този вид психокинеза не се дължи на някакъв
каузален процес, т. е. на причинно-следствено отношение, включващо която и да е от
познатите сили във физиката. Вместо това тя е резултатът на вид нелокален
„резонанс на осмисляния" или вид нелокално взаимодействие, подобно, но не същото
като нелокалната взаимовръзка, която позволява на двойка фотони да манифестира
един и същи ъгъл на поляризация, както ние видяхме в глава 2 (по технически
причини Бом смята, че простата квантова нелокалност не може да обясни ПК или
телепатията, а само една по-дълбока форма на нелокалност, някакъв вид
„свръхнелокалност" би предложила подобно обяснение).