сряда, 6 април 2011 г.

ОБРАЗИ, ПРОЕКТИРАНИ ИЗВЪН МОЗЪКА

Холографският модел събужда интереса на изследователи в Съветския съюз и
двама съветски психолози, д-р Александър П. Дубров и д-р Вениамин Н. Пушкин,
пишат пространно за идеята. Те смятат, че способностите на мозъка да обработва
честоти сами по себе си не доказват холографската природа на образите и мислите в
човешкия ум. Двамата обаче показват как може да се конструира подобно
доказателство. Дубров и Пушкин смятат, че ако може да бъде открит случай, в който
мозъкът проектира образ извън себе си, холографската природа на ума ще бъде
убедително демонстрирана. Или, да използваме техните думи: „Регистрирането на
излъчването на психофизически структури извън ума ще даде пряко доказателство за
мозъчни холограми."
Всъщност св. Вероника Джулиани като че ли дава такова доказателство. През
последните години на живота си тя се изпълва с убеденост, че образите на мъките
Христови - корона от тръни, три гвоздея, кръст и меч - са изрисувани върху нейното
сърце. Монахинята ги нарисува върху хартия и дори отбелязва къде те са
разположени. След смъртта й аутопсията разкрива, че символите наистина са
отпечатани върху нейното сърце, точно както тя ги е обрисувала. Двамата лекари,
които извършват аутопсията, подписват под клетва официалния отчет,
свидетелстващ за техните открития.
Сходни преживявания имат и други стигматисти. Св. Тереза от Авиля има
видение на ангел, пронизващ сърцето й с меч, и след като умира, в сърцето й бива
открита дълбока фисура (цепка). Нейното сърце, с раната от чудотворния меч, все
още ясно видима, сега е изложено като реликва в Алба де Тормес, Испания.
Френската стигматистка от XIX в. на име Мари-Жули Жаени държи образа на цвете в
ума си и в крайна сметка върху гърдите й се появява образ на цветето. Той остава
там 20 години. Подобни способности не се ограничават със стигматистите. През
1913 г. всички вестници пишат за една 21-годишна девойка от селото Бюсю-Бю-Сюел,
близо до Абевий, Франция, когато се открива, че тя може съзнателно да разпорежда
образи, като например изображения на кучета и коне, да се появяват върху нейните
ръце, крака и рамене. Тя може също да създава думи и когато някой й зададе въпрос,
отговорът незабавно се появява върху нейната кожа.
Несъмнено подобни демонстрации са примери на излъчването на
психофизически структури извън мозъка. Всъщност по някакъв начин самите стигми,
особено тези, в които плътта образува подобни на гвоздеи изпъкналости, са примери
за излъчването на образи от мозъка извън него и отпечатването им върху меката
плът на холографското тяло. Д-р Майкъл Гроссо, философ от колежа в Джърси,
който отдавна пише по проблема за чудесата, също стига до този извод. Гроссо,
който пътува до Италия, за да изследва стигмите на Падре Пио от първа ръка, казва:
„Една от категориите, които въвеждам в моя опит да анализирам Падре Пио, е
способността му символично да трансформира физическата реалност. С други думи
равнището на съзнанието, на което той оперира, му позволява да преобразува
физическата реалност в светлината на определени символични идеи. Например той
се отъждествява с раните на разпятието и неговото тяло става проницаемо за тези
физически символи, постепенно придобива тяхната форма."
Така изглежда, че чрез тези образи мозъкът може да каже на тялото какво да
прави, включително да му каже да създаде още образи. Образите създават образи.
Две огледала взаимно се отразяват до безкрайност. Такава е природата на
взаимовръзката ум/тяло в една холографска вселена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.