вторник, 5 април 2011 г.

Тайното послание на Микеланджело

  Строителството на Сикстинската капела  започва по времето на понтификата на папа Сискт IV през 1475 г. Същата година, недалеч от Флоренция, в малкото градче Капрезе в семейството на Лодовико Буонароти се ражда втори син, когото наричат Микеланджело. Сега това име е известно на всички и е тясно свързано със Сисктинската капела.
  Познавайки детайли от жизнения път на художника, скулптора, архитекта и поета, човек не може да не бъде изумен от титаничната сила, която е носел. Именно тя му е позволявала да устои на неуспехите и зидевателствата на съдбата.
  През 1508 г. римският папа Юлий II извиква прославения ваятел от Флоренция в Рим. Зад гърба на Микеланджело са вече известните скулпторни шедьоври "Оплакването на Христа" и "Давид". Логично било папата да му предложи извайването на нова статуя. Но не. Подучен от недоброжелатели на Микеланджело и най-вече от архитекта Донато Браманте, който покровителствал своя земляк Рафаело Санти и който имал желанието да отстрани от пътя му конкурента, било предложено на Микеланджело да изрисува тавана на Сикстинската капела. Таванът е с площ около 600 кв.м ! Замисълът на опонентите бил прост.
  Първо, великият майстор да бъде отведен далеч от неговата главна работа - скулптурата. Второ - върху него да се стовари гневът на понтификата, ако реши да се откаже. Но ако все пак се съгласял, то в качеството си на скулптор той няма да може да създаде нищо свястно и предимствата на Рафаело ще станат неоспорими. Ако отчетем факта, че до този момент Буонароти не се е занимавал с фрескова живопис, то лесно ще разберем защо защо скулпторът в началото е молил папата да предложи тази поръчка на Рафаело.
   Своят подвиг художникът извършил в рамките на 26 месеца. Той изписал тавана, лежейки по гръб или седейки със силно извита назад глава. Често боята капела от четката и изпръсквала очите му, от неудобното положение тялото му било разкъсвано от нетърпима болка. Но той създал творение, което по своето съвършенство заело централно място в изкуството на Възраждането.
  Безспорно една от най-красивите фрески върху плафона на капелата е "Сътворението на Адам". Облегнато на дясната си ръка, в полулегнало положение, върху земята е е разположено младото и красиво, но все още неживо тяло на първия човек. Летящ в обкръжението на много безкрили ангели Творецът-Саваот е протегнал десница към лявата ръка на Адам. Само миг и пръстите им ще се докоснат, тялото на Адам ще оживее и ще добие живот. Описвайки тази фреска, обикновено изкуствоведите отбелязват, че Саваот и ангелите, обединени в едно цяло, много добре се вписват в картината, уравновесявайки лявата част на стенописа. И толкова.
 





  Вглеждайки се обаче внимателно в творението на художника, изведнъж разбираме, че не Господ съживява Адам, а един огромен мозък, повтарящ в детайли строежа на главния мозък на човека. Това би трябвало да го разберат биолози и лекари, познаващи основите на анатомията. Но едва след половин хилядолетие замисълът на Микеланджело бил прозрян. Майсторът е засекретил в тази фреска една тайна, че актът на творението е бил извършен от Вселенски разум. Защо още докато е билжив Микеланджело, не е подсказал на съвременниците си какво е изобразил ?
  Обяснението се налага от само себе си. Художникът е можел да изучи строежа на мозъка само ако се е занимавал с аутопсия. А по това време подобно деяние се наказвало със смърт. Ако 17-годишният Буонароти бе хванат при аутопсирането на трупове в манастира "Санто Спирито" във Флоренция, още на следващия ден неговият труп щеше да виси в рамката на прозореца на третия етаж. От онези дни на 1492 г., когато Микеланджело е изучавал строежа на човешкото тяло, до създаването на фреската са изминали почти 20 години. Независимо от този неголям отрязък от време поразяващото в този стенопис е точността, с която е изобразил извивките и гънките на главния мозък на човека.
   Много лесно се открива страничната бразда, отделяща челната част от мозъка от слепоочната. Горната и долната слепоочна бразда ограничават средната слепоочна извивка. Дясното рамо на Саваот очертава средната челна извивка. Профилът на един от ангелите повтаря централната или роландовата бразда, а това всъщност е границата между челната и теменната част на мозъка. И накрая, главите на двата ангела, намиращи се зад гърба на Създателя, очертават най-крайната и ъглова извивка.
  Детайли от строежа на човешкия мозък се откриват и в диплите на дрехата на Саваот във фреската "Сътворението на Слънцето, Луната и растенията", и в очертанията на тъканта във фреската "Отделянето на сушата от водата и сътворението на рибите".
  Последните думи на Микеланджело били : "Колко е жалко, че трябва да умра, когато едва започнах да сричам в своята професия". Можем само да добавим : "Колко жалко, че едва след петстотин години ние се научихме да четем , сричайки онова, което ни е подарил великия Майстор".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.