събота, 23 април 2011 г.

Бастионите за контрол - икономика и работна заетост

Духовното просветление е прекрасно, но без практическа изява то може да бъде надвито от силите на контрола. Ние трябва не само да мислим за любов и промяна, но трябва и да ги изживеем.
Ако например не предизвикаме на практика амбициите на Илюминати, ние позволяваме духовния ренесанс да бъде блокиран.
Първото нещо, което трябва да направим, е да изключим икономическия растеж от нашата преценка за човешки и икономически успех. Брутният вътрешен продукт (БВП) е величината, която хипнотизира и контролира политиката на правителствата по целия свят. Но мога да ви уверя, че той е безсмислен. Всичко, което той измерва, е количеството пари, сменили собственика си срещу продадени стоки и извършени услуги през коя да е година. Това е БВП. Икономическият разстеж не е мерило за икономическия успех, той е просто измерение на икономическата АКТИВНОСТ. Все едно да измерите успеха на футболен отбор въз основа на броя изпълнените тъчове в един мач, вместо според броя вкарани голове ! Всеки път, когато има природно бедствие, причинено от преследването на икономическия растеж, парите, изхарчени за противодействие на това бедствие се ДОБАВЯТ към икономическия растеж, защото те допълват икономическата активност ; всеки път, когато някой е болен и се нуждае от лечение, то се добавя към БВП ; същото е и по време на война. Системата на самоунищожение взима парите, натрупани от растежа, и парите, натрупани от ПОСЛЕДИЦИТЕ от растежа, и вместо да разграничи едните от другите, тя СЪБИРА двете. Потресаващо ? Така е, но това е системата, която контролира вашия живот и разрушава планетата.
Системата ни контролира чрез зависимостта за всички неща от първа необходимост - храна, дрехи, топлина, подслон. Това е нейната амбиция, вдъхновена от дисбаланса и до голяма степен е реализирана. Тази зависимост за нещата от първа необходимост означава, че ние трябвада играем играта на Системата или няма да оцелеем.
Докато падането на Системата може да се разглежда като опасност за нас, то наистина е възможност за рагръщането на цялата безкрайна сила на човешката изобретателност. Тя е държана в плен от системата, при която мисленето е последното нещо, което се иска от вас. Заповеди се издават отгоре от малцина, а множеството прави това, което му е заповядано. Тяхното мнение не се иска, те са третирани като роботи. Ако искате да намерите най-добрия начин да направите нещо, не питате шефа на офиса, а онези, които вършат работата ден след ден. Но тези хора рядко са търсени за консултация. В бъдеще няма да има "ние" и "те", нито заповеди отгоре. С напредването на духовната трансформация онези, които сега налагат възгледа си на другите, ще бъдат в една и съща равнопоставеност с всички останали.
С всеки ден все повече "финансови победители" намират работата си незадоволителна или безинтересна. Техният истински Аз изплува на повърхността и в съзнанието им навлизат нови възгледи и стойности. С продължението на този процес те ще започнат да си задават много въпроси, каквито никога преди не са се сещали. Сред тях ще са: За какво точно служи моят бизнес ? За какво всъщност сме ние тук ? Дали само да трупаме пари, колкото се може по-бързо и повече ? За това ли е целият живот ? Може би сме тук, за да изпадаме в ужас, ако всяка година не продаваме повече неща ? Знам, че има бизнесмени, които вече си задават тези въпроси и осъзнават, че те също са жертви. Новият бизнес, който ще израстне от пепелищата на старото по-скоро ще служи, отколкото да експлоатира и ще преценява успехите си според следните критерии :
1) Процесите на производство, дистрибуция и продажба на продукта нанася ли някакви вреди на планетата и на екосистемите, поддържащи живота ?
2) Дали бизнесът експлоатира света, вместо да допринася за излекуването му, да служи реално на човешките потребности и да го превръща в по-добро място за хората и всички форми на живот ?
3) Дали бизнесът наранява или експлоатира животните душевно, емоционално или физически и причинява ли им някаква болка или стрес ?
4) Дали бизнесът експлоатира хората с цел максимално увеличение на печалбата ? Плаща ли реално за труда им и използва ли икономическата си мощ, за да ги накара да приемат това, което им се предлага ? Експлоатира ли доставчиците или по-слабите страни и хора, като злоупотребява с икономическата си власт над тях ?
5) За да е печеливш бизнесът, необходимо ли е други хора или страни да губят ?
6) Ангажираните в този бизнес чувстват ли, че са част от процеса на вземане на решения и че им е предоставена възможност да разгърнат целия си творчески потенциал, или чувстват, че творческите им сили не отговарят на строгата корпоративна структура, в която максимализирането на печалбата е единственият движещ мотив ?
Заслужава си да се отбележи отново, че колкото по-малко материални желания имаме, толкова по-малко ще трябва да работим и да печелим, за да живеем. Това ни оставя повече време, през което да правим онова, което наистина искаме. Ако опростим нашия материален начин на живот си даваме възможности, които са ни отказвани, когато работим, работим и работим в преследване на материалната мечта и нейните символи на "успеха". Време е да се освободим от т.нар. работна етика. Според нея, ако не сме ангажирани с платена работа през целия ден, най-малко пет дни в седмицата, ние сме мързеливи и лениви. Какви глупости ! Но какво би било по-добро за Системата през последните около 200 години от това да се вярва в работната етика и в нейния погрешен морал ? Когато хората отхвърлят тази обусловеност и си дадат време и възможност да изплзват пълния си творчески потенциал, ще има промени, които са за добро ; взрив в изкуствата като начало. Музиката ще изиграе основна роля чрез използването на нейните вибрации за повишаване на честотата на планетата, макар че тя може да се използва и за противоположното, ако попадне в неподходящи ръце. С ускорението на промените ще открием повече ноти и тонове.
Хората мислят, че крахът на сегашния ред ще доведе до връщането ни в пещерите и палатките во веки веков. Но освобождаването на човешката творческа сила ще ни въведе в един свят на изобилието. Да си беден не е чистота, това е просто бедност и ние ще притежаване познанието как да отстраним този тумор. Наш ще бъде светът, който подкрепя красотата, стила и достойнството във всяко нещо. Идеята, изложена от някои, че да живееш тежко е един вид духовно улично кредо е чиста заблуда според мен. Трансформацията има за цел баланса, докато бедността е очевиден белег за дисбаланса в обществото .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.