МИКРОСИСТЕМИТЕ НА АКУПУНКТУРАТА И ЧОВЕЧЕТО В УХОТО

Преди да приключим, заслужава си да споменем още една последна част от
данните за холографската природа на тялото си. Древното китайско изкуство на
акупунктурата се основава върху идеята, че има връзка между всеки орган и кост в
тялото и точно определени точки върху повърхността на тялото. Смята се, че чрез
активиране на тези аку-пунктурни точки, било с игли или чрез някаква друга форма на
стимулиране, болестите и неравновесията, засягащи частите на тялото, свързани с
точките, ще бъдат облекчени и дори излекувани. Има над хиляда акупунктурни точки,
организирани във въображаеми линии по повърхността на тялото, наречени
меридиани. Макар и все още оспорвана, акупунктурата се възприема от
медицинската общност и дори се използва успешно за лечение на хронични болки в
гърба при ездитни коне.
През 1957 г. един френски лекар и акупунктурист на име Пол Ножие публикува
книга, наречена Трактат по аурикулотерапия, в която оповестява своето откритие,
че освен главните акупунктурни системи съществуват и две по-малки акупунктурни
системи върху ушите. Той ги кръщава акупунктурни микросистеми и отбелязва, че
когато човек играе с тях игра от вида „свържи точките", те образуват анатомична
карта на миниатюрен човек, обърнат с главата надолу като зародиш.
Незабелязано от Ножие: китайците са открили „малкият човек в ухото" близо 4000
години по-рано, но карта на китайската ушна система не е публикувана преди
обявяването на идеята от Ножие.
Малкият човек в ухото не е просто едно очарователно странично нещо в
историята на акупунктурата. Д-р Тери Олесън, психобиолог в клиниката за справяне с
болката във факултета по медицина на Калифорнийския университет в Лос
Анджелос, открива, че ушната микросистема може да бъде използвана за точно
диагностициране на това, какво става в тялото. Например Олесън открива, че
повишената електрическа активност в една от акупунктурните точки в ухото общо
взето показва някакво патологично състояние (минало или сегашно) в съответната
област на тялото. В едно изследване са били проучвани 40 пациенти, за да се
определят областите на тяхното тяло, в които те изпитват хронична болка. Докато
трае изследването всеки пациент бил загърнат в чаршаф, за да се прикрият всякакви
видими проблеми. След това един акупунктурист, който не познава резултатите,
изследва само техните уши. Когато резултатите били изчислени, се открива, че
изследванията на ушите съответстват на преди установените медицински диагнози в
75,2% от случаите.
Ушните изследвания могат да разкрият и проблеми с костите и вътрешните
органи. Веднъж, когато Олесън карал лодка с един познат, той забелязал едно
ненормално люспесто петънце върху ухото му. От своите изследвания Олесън знаел,
че петънцето съответства на сърцето, и препоръчва на човека да си провери
сърцето. Онзи отива на лекар на следващия ден и той му открива сърдечен проблем,
който изисква незабавна хирургическа операция.
Акупунктуристите откриват, че акупунктурните точки
в ухото образуват очертанието на едно миниатюрно човече. Д-р Тери Олесън,
психобиолог във факултета по медицина на Калифорнийския университет в Лос
Анджелос, смята, че това е така, защото тялото е холограма и всяка от неговите
части съдържа образ на цялото.
Олесън използва електрическата стимулация на акупунктурни точки в ухото, за
да лекува хронична болка, проблеми с теглото, загуба на слух и действително всички
видове пристрастяване към нещо. В едно изследване на 14 пристрастени към
наркотици лица Олесън и неговите колеги използват ушната акупунктура, за да
елиминират зависимостта от дрогата при 12 от тях средно за 5 дни и при само
минимални симптоми на абстиненция. Ушната акупунктура се оказва наистина
толкова успешна за бърза наркотична детоксификация, че клиниките в Лос Анжелос и
Ню Йорк използват техниката, за да лекуват улични наркомани.
Защо акупунктурните точки в ухото са очертани във формата на миниатюрен
човек? Олесън смята, че е така поради холографската природа на ума и тялото.
Точно както всяка част от една холограма съдържа образа на цялото, така всяка част
на тялото също може да съдържа образа на цялото. „Ушният холограф е, логично,
свързан с мозъчния холограф, който на свой ред е свързан с цялото тяло - твърди
той. - Начинът, по който ние използваме ухото, за да влияем върху останалото тяло, е
като работим чрез мозъчната холограма."
Олесън смята, че вероятно съществуват и други акупунктурни микросистеми в
други части на тялото. Д-р Ралф Алън Дейл, директор на Центъра за обучение по
акупунктура в Норт Маями Бийч, щата Флорида, е съгласен с него. След като
прекарва последните две десетилетия в издирване на клинични и изследователски
данни от Китай, Япония и Германия, той натрупва данни за 18 различни
микроакупунктурни холограми в тялото, включително в дланите, стъпалата, ръцете,
шията, езика и дори венците. Подобно на Олесън, Дейл смята, че тези микросистеми
са „холографски повторения на голямата анатомия" и смята, че има други такива
системи, които очакват своето откриване. В една идея, напомняща твърдението на
Бом, че всеки електрон по някакъв начин съдържа космоса, Дейл формулира
хипотезата, че всеки пръст и дори всяка клетка, може да съдържа своя собствена
акупунктурна микросистема.
Ричард Левитън, редактор в списание „Ист Уест", който е писал за
холографските следствия от наличието на акупунктурните микросистеми, мисли, че
алтернативните медицински техники - като например рефлексологията, тип масажна
терапия, която включва проникване във всички точки на тялото чрез стимулиране на
стъпалата, и ирисовата диагностика, при която се изследва ириса на окото, за да се
определи състоянието на тялото, - също могат да бъдат признаци за холографската
природа на тялото. Левитън допуска, че никоя област не е експериментално доказана
(изследвания на ирисовата диагностика, в частност, са дали извънредно
противоречиви резултати), но смята, че холографската идея предлага начин за
разбирането им, ако тяхната правомерност се установи.
Левитън мисли, че нещо подобно може да се каже и за хиромантията. Под това
той не разбира типа гледане на ръка, практикуван от гледачки, които седят в
стъклени кабини и махат на хората да идат при тях, но за старата 4500 години
индийска версия на тази наука. Той основава своето предположение върху своята
собствено задълбочено познанство с един индийски хиромант в Монреал, който
притежава докторат в тази област от университета в Арна в Индия. „Холографската
парадигма дава на по-езотеричните и спорни претенции на хиромантията контекст за
потвърждаване" - казва Левитън.
Трудно е да се оцени типа хиромантия, практикуван от споменатия индийски
хиромант, но науката започва да приема, че поне някаква информация за тялото се
съдържа в линиите и завъртулките върху нашите длани. Херман Уайнреб, невролог в
Ню Йоркския университет, открива, че един вид рисунък на отпечатък от пръсти,
наричан улнарна примка, се среща много по-често при болните от болестта на
Алцхаимер, отколкото при хора, които не страдат от нея. В едно
изследване на 50 пациенти, страдащи от болестта на Алцхаимер, и 50 нормални
индивиди, 72 % от групата с Алцхаимер има рисунъка върху поне 8 от пръстите си, в
сравнение с 26% от контролната група. От тези, които имат улнарна примка върху
всичките 10 пръста, 14 са страдащи от Алцхаимер, но само при 4 от контролната
група е налице същият рисунък.
Днес е известно, че десет обичайни генетични увреждания, включително
синдрома на Даун, също се свързват с различни очертания върху дланта. Лекари от
Западна Германия използват тази информация в наши дни, за да анализират
очертанията върху дланите на родителите, което им помага да определят дали
бъдещите майки трябва да бъдат подложени на амниоцентеза, една потенциално
опасна процедура за генетично изследване, в която игла се вкарва в утробата, за да
се извлече околоплодна течност за лабораторно изследване.
Невролозите са открили, че при пациенти, страдащи от Алцхаимер, по-
често се среща един отличителен рисунък на отпечатъците на пръстите, известен
като улнарна примка. Най-малко десет други обичайни генетични увреждания също
се свързват с различни рисунъци върху дланта. Такива открития могат да осигурят
доказателства за твърдението на холографския модел, че всяка част от тялото
съдържа информация за цялото.
Изследователи от западногерманския институт по дерматоглифика в Хамбург
дори разработват компютърна система, която използва оптоелектрически скенер за
изготвяне на цифровизирана „снимка" на дланта на пациента. След това дланта се
сравнява с 10 000 други отпечатъци в неговата памет, сканира се за почти 50 отличителни структури, за които е известно, че се свързват с различни наследствени
заболявания, и бързо се пресмятат рисковите фактори за пациента. Затова може би
не трябва да бързаме чак толкова да махнем с ръка на хиромантията. Възможно е
линиите и завъртулките върху нашите длани да съдържат повече информация за
целия ни аз, отколкото ние разбираме.