събота, 30 април 2011 г.

Изборите, които прави Висшия Аз – земни и неземни инкарнации ( "Матрицата 5" на Вал Валериан )

Висшите аз, които са избрали земни инкарнации имат много по-сложен път отколкото останалите.
Земната игра предполага блокиране на паметта за стотици инкарнации и едновременното преминаване
през много различни тела, времеви периоди и др.
Висшите аз, които искат последователни инкарнации избират извънземно тяло – например от
Андромеда. Щом то изпълни целта си и Висшия аз реши да продължи преживяването, той се ражда в ново
тяло от Андромеда с незасегнати спомени – все едно си сменя дрехите.
Ако избере земния път, Висшия аз се развива много по-бързо, има да преодолява много повече
препятствия и да преоткрие себе си. Това, че тези Висши Аз успяват да стигнат до Финална инкарнация
показва, че това е възможно и за останалите. Въпреки това, много от Висшите аз отказват тази
възможност и избират сигурния начин. В това няма нищо лошо. Няма място за осъждане. Всеки е
свободен да избира своя собствен път.
Ако имате инкарнация, която е извънземна, можете да преминете към земни инкарнации по всяко
време. Ако избере това, Висшият аз трябва да приключи другата инкарнация. Те си дават сметка за това
преди да приемат предизвикателството. Емоциите и преживяванията за Висшия аз в този вариант са
несравними.
Нашата задача тук на Земята е не да гледаме какво правят другите в своите инкарнации, а да открием
кои сме в действителност и да се свържем с нашия Висш Аз, в който се намират всичките ни
инкарнационни преживявания. Щом направите това, вече знаете посоката в която ВАШИЯТ Висш аз,
ИСТИНСКИЯ ВИЕ се придвижва. Ето защо е много по-ценно да се вглеждаш навътре, вместо навън.

Кой път ще изберете?
Съществуват много пътища за напредък, но основно има два – гладък и неравен. Гладкият е лесен,
но далеч по-дълъг. Той ви вдъхва увереност в онова, за което от религията, обществото и т.н. сте научили,
че е “най-доброто за вас”. Понякога на този път има и грапавини – те се дължат на вашия Висш Аз, който
иска да ви събуди. Ако тласъкът е твърде силен, може и да ви накара и да излезете извън пътя, поне
временно.
Неравният път е по-труден, но предлага повече награди. Неравностите тук са причинени от
религията, обществото и т.н. Те отправят предизвикателства към вашия Висш Аз. Трябва да ги
преодолеете, за да се придвижите напред. Някои от камъните по този път са религиозните вярвания,
вярванията за пола, социалните ограничения, мнението на другите, и вашата собствена неувереност. За
да напреднете, трябва да ги преодолеете. Щом преодолеете някой от тези фактори, той вече няма да ви
пречи – щом веднъж разберете какво представлява дадено вярване, то вече няма да ви спъва.
Финалната инкарнация винаги избира неравния път. Това не значи, че тя знае, че е финална още от
самото си раждане. Обикновено научава това по-късно в живота. При всеки е различно. Щом се събуди, обаче, за нея става очевидно, че неравният път е ЕДИНСТВЕНИЯТ път. Онези от гладкия път се
съобразяват, “връщат в правия път”, и се подчиняват на повелята “бъди като нас, прави като нас”. И още
нещо важно за неравния път – щом преодолеете неравностите му, тъй става гладък и вие започвате да
тичате, вместо да пълзите. В този момент неравният път се разширява. Какво има отвъд тази точка няма
да ви казвам аз – вие сами ще откриете.
Гладкият път е капан – първоначално изглежда гладък, но с времето се стеснява. и ви ограничава в
това, което можете да направите. Някои го избират след като са тръгнали по неравния път и са се
натъкнали на предизвикателствата му. Други пък виждат, че по гладкия няма напредък и скачат на
неравния, приемайки предизвикателствата му. Изборът си е ваш.
Някои говорят за самотата, която преживяват с все по-голямото си излизане от Играта. Самотата е
ЕДИН от знаците, че сте тръгнали в правилната посока, за да излезете от Играта.
Щом напреднете достатъчно по пътя, препятствията намаляват за вас и се оказва, че все по-малко
хора искат да бъдат във вашата компания. Телефонът рядко звъни и откривате, че почти всичко си
правите сами. Причината е, че хората от по-ниско инкарнационно ниво от вас искат да продължат да
играят Играта – те виждат, че сте станали толкова независими, че се чувстват неудобно край вас.
Неудобството идва не само от това, че вие не се съобразявате с групата, но и от това, че вашите вибрации
са се повишили до ниво, с което те не искат да се отъждествят, или до което искат да имат допир
възможно най-малко.
Изолацията настъпва след продължителни опити на приятели, роднини, колеги да ви въвлекат
отново в Играта. Може да ви е трудно да преодолеете тези изпитания. Сълзите ви ЩЕ се леят. Но ако
хората са ви харесвали за това, че сте се съобразявали с техните тесни стандарти, значи всъщност не са ви
харесвали истински.
Ако не отстъпите пред такива хора, те постепенно се отказват, въпреки, че ще има и такива, които
непрекъснато ще продължат да опитват. Но на вашето ниво е време да се свържете повече с вашия Висш
Аз – попитайте го “Какво ми предстои? Запознай ме с това, което трябва да зная и нека преживея онова,
което трябва да преживея” – и му имайте пълно доверие. Това е точно обратното на онова, което
обществото ви учи – да търсите спасение отвън, вместо отвътре.
Самотата сама по себе си е изпитание, което трябва да решите. Доколко наистина искате да
напреднете и излезете от Играта? Трябва да сте последователни в решението си.
Външните блокове: семейство, приятели, колеги и др. са единия проблем, но вътрешните блокове
(ДНК-командите/незрелия дух), са друго нещо. Тези команди, внедрени в ДНК-то на хората от
извънземните майстори на генетиката ще обсъдим допълнително. Финалната инкарнация трябва да
преодолее тези блокове – поне основните ДНК-команди, за да излезе накрая от Играта.
Финалната инкарнация научава, че възпитанието, полът (мога да гледам на някого само като на
същество от определен пол) са изкуствени и отричат духа. Събужданията от този тип НЕ стават насила.
Започвате да си давате сметка за това постепенно, с разширяването на връзката на Висшия Аз с
въпросната инкарнация. Да, ЩЕ имате въпроси (вътрешни). ДНК-командите няма просто да се
самоизключат от само себе си. Те ще наводняват ума ви с “мотиви защо”, за да ви накарат да се откажете
от желанието си. Какво ще си помисли семейството ви? Ами приятелите ви? и т.н. – съобразявай се.
Първият вселенски закон остава в сила – Подобното привлича подобно1.
А не както са ни учили – плюсът и минусът, противоположностите. Във вселената се привличат подобните неща –
затова се казва, че ако искаш нещо да ти се случи, трябва да “се държиш така, сякаш ...,” и наистина ще го привлечеш към себе
си. Следователно, какво става, когато се въоръжим, за да се предпазим от евентуално нападение – наистина ни нападат, но не
защото и иначе е щяло да се случи точно това, а защото от всички възможни вероятности, които съществуват паралелно, ние
сме привлекли именно тази, в която става това събитие - ние сме мислили за него, споделяли сме го с познати и сме си купили
оръжие – държали сме се “така, сякаш” сме застрашени; по този начин се със съзнанието си се оказваме (т.е. преживяваме) в
онази реалност, в която биваме нападнати.
Ако обаче духът не е достатъчно зрял, той ще се подчини на тези лъжи, макар че във Финалната
инкарнация евентуално ще успее. ДНК-командите ще се опитат да ви убедят да продължите да спите.
Това може да сработи при всяка инкарнация ОСВЕН в СЪБУДЕНАТА Финална инкарнация. Тя няма да е
Финална, ако не успее да подчини ДНК-командите. Навлизайте в своя Висш Аз, за да извлечете силата,
която ви е нужна. На този етап може би ще искате да се свържете с друга Финална инкарнация, за да
обсъждате с нея тези въпроси, но за всички въпроси, които са свързани с вас, оптималният вариант си
остава вашият Висш Аз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.