Библейски истории - събитията около разпятието на Иисус

Въз основа на преведена информация от по-висши нива на съществуване смятам, че изложеното по-долу най-малко е близо до истината. Йосиф от Ариматея е бил централна фигура в плана, който трябвало да гарантира, че Исус не е умрял на кръста. Той бил собственик на площта, известна като Гетсиманската градина близо до Върха на маслините, точно извън градските стени на Йерусалим. Като член на Синедриона той би трябвало да е знаел точно какво се е говорело за Исус. Друг член на Синедриона на име Никодем също тайно подкрепял Исус и му помагал, доколкото можел. Той също бил есей. Всъщност, имало е тайна група от есеи, за която в историята няма данни и които работели в полза на Исус и целия план още по-ефективно, отколкото неговите "ученици". Повечето от тях не знаели всичко за онова, което ставало през повечето време, защото колкото повече хора знаели, толкова по-голяма била възможността нещо да се разчуе и така да се провали всичко.
Исус, Йосиф и други есеи съставили план, неизвестен на учениците и дори на майка му Мария и близката му спътница, а вероятно и съпруга Мария Магдалена. Според плана Исус трябвало да оцелее след кръста, докато властите вярвали, че е умрял. Това било продиктувано от 3 основни причини, макар че без съмнение е имало и други: 1) да се снеме напрежението от онези, които били поддръжници на Исус, включително и есеите, защото имало много, в това число и римляни, които започнали да вярват, че е необходимо да бъдат отстранени. Публичната смърт на Исус, фокусът на вниманието им, щели да разсеят това засилващо се желание за поголовно отстраняване на неговите поддръжници и семейство. Йосиф би трябвало да е знаел това заради тесните си връзки със Синедриона; 2) те знаели, че хората, които поставят под съмнение установената практика, често имат много по-голямо влияние върху начина на мислене, когато са мътрви ( или са смятани за мъртви ). Да вземем за пример Конфуций; 3) Да изтърпиш огромна болка и травми с намерението да помогнеш на Земята и човечеството поражда енергия на любов в доста фантастични количества и с невероятна сила. А върху земята, притежавана от Йосиф от Ариматея се намирала една от ключовите точки на мрежата от времето след Атлантида. Точно върху тази точка щяло да се извърши разпъването на кръста.
Исус е знаел всичко това и като отличен медиум би трябвало да е предал основните идеи. Неговата тайна група съчинила плана по свръхестествено вдъхновение, а същества от по-високите честоти действали от своя страна, за да помогнат всичко да стане както трябва. Разпънатите на кръста били оставяни на него толкова дълго, колкото да умрат - обикновено до 3 дни. Единственият начин да се съкрати престоят му на кръста бил да се подсигури разпъването да стане в часовете преди събота, еврейския сабат. На този ден не били позволени никакви екзекуции и погребения и всеки, който още не бил умрял на кръста, бивал убиван преди началото на сабат. Обичайният начин бил да се счупят краката им с поредица от удари. Това било фатално за всеки, чиито китки са приковани към кръста по някои доста страховити причини, на които няма да се спирам. Следователно те трябвало да намерят начин да се престорят, че Исус е умрял преди края на петъка.
Исус влязъл в Йерусалим в уреченото време, както били планирали с Йосиф. Той се държал тенденциозно провокативно, порицавайки открито и публично лихварите в Храма и изобщо подбуждайки недоволство от еврейските и римските власти. Той искал да ги накара веднага да предприемат мерки срещу него. Злият Юда също бил от решаващо значение за интригата. Той участвал в плана и "предал" Исус в точно определения момент, за да се спази стриктната синхронизация в поредицата от събития. На заден план Йосиф и Никодем работели без прекъсване в Синедриона, за да са сигурни, че реакцията ще бъде според предвиденото в схемата.
Арестът на Исус и разпитът му следвали предсказаната последователност във времето и той бил осъден и прикован на кръста в петък. Разпъването било извършено на място, което граничело с Гетсиманската градина. Ако се разберяло, че в края на този ден Исус е още жив, щели да го убият, за да се избегне вероятността той да умре на сабат. Есеите били добре запознати със свойствата на билките и растенията, които използвали за лечебни цели. За тях не било проблем да осигурят смес, с която да се наподоби състояние на физическа смърт. Отново в точния момент на Исус било дадено лекарство върху гъба, което той трябвало да постави в устата си с извинението, че му дават да пие. Скоро след това той сякаш издъхнал. Ударението пада върху думата "сякаш", защото макар че бил изтощен и изпитвал силни болки, той бил все още жив. Случило се едно нещастие, което не било предвидено - един войник го пробол с копие, след като го свалили от кръста. Изтекла много кръв, още един признак, че бил свален жив от кръста. През часовете преди очевидната му "смърт" той събирал в себе си огромно количество насочени енергии, които се координирали от висшите нива.
Йосиф от Ариматея веднага отишъл при Пилат и помолил за разрешение да отнесе тялото на Исус, за да бъде погребано. Пилат се съгласил след като отбелязал изненадата си, че Исус умрял толкова бързо. При подготовката на предстоящите събития Йосиф бил построил гробница в Гетсиманската градина, за да може най-бързо Исус да бъде отведен от кръста на безопасно място в гробницата. Колкото по-бързо станело това, толкова по-малък бил шансът някой да усети какво става, а и колкото по-бързо получел медицинско лечение, толкова по-добре. Входът бил прикрит с голям камък, за да не може никой да види какво става вътре. Когато Исус бил внесен вътре в гробницата, там го чакали есеи-лечители и те незабавно започнали лечението.
Исус бил зле, но лечителите стабилизирали състоянието му. Под прикритието на мрака камъкът пред входа бил отместен и Исус бил отведен на безопасно място в комуната на есеите в Кумран. След продължителен период на възстановяване той оздравял и напуснал областта с Йосиф и двете Марии, за да продължи работата по насочване на енергии и предаване на информация. Според мен той пътувал из места като Италия, Крит, Франция и Индия , където най-вероятно е умрял на около 90-годишна възраст в Кашмир. Някои изследователи смятат, че той бил познат под различни имена сред различните народи, а в Кашмир бил Иузу Асаф. Гробницата му все още стои там. Други обаче вярват, че Исус е умрял физически във Франция.
Оцеляване след разпъване на кръст може да прозвучи невероятно , но историкът Йосиф документира историята за един мъж, който той познавал - свален от кръста жив и невредим. Йосиф се обърнал с молба към римския военоначалник Тит мъжът да бъде пощаден. Тит се съгласил и мъжът бил свален от кръста и подложен на лечение. И днес все още в Палестина има хора, които са съгласни да бъдат приковани на кръста като част от някакъв ексцентричен ритуал за потвърждение на тяхната вяра, а когато след няколко часа ги свалят от кръста, те се възстановяват. Така че е било възможно да се оцелее след разпъване на кръста, ако тялото не е било подложено на този ужас прекалено дълго. Припомнете си също, че през това време от другите нива са работели в помощ на Исус и са му давали енергията и силата да не напусне тялото си.
Учениците не били посветени в този план, с изключение на Юда. Когато открили, че гробницата е празна и че големият камък е отместен, се приело, че тялото е било откраднато, а по-късно някои решили, че Исус е възкръснал, т.е. че физическото му тяло е отишло в Рая. На практика той се възстановявал в една безопасна къща заедно с есеите-лечители. Исус бил използвал еврейското вярване в някакъв Месия и предсказанията на предишните еврейски пророци, за да събуди интерес към себе си, а оттам - и към посланията му. Все едно построявал обществена платформа, от която можел да изрича истините си. Той щял да набляга на това как събитията в живота му са били описани в древните предсказания, но той и неговата тайна група създавали тези събития, така че да паснат на предсказаното. Част от плана било да се използва еврейската с-ма от вярвания, за да се породи интерес и известност. Повечето от учениците не знаели за това. Те не били изцяло в делото и затова Исус бил по-близък с Йосиф и неговата тайна група.
Планът се развивал идеално - Исус постигнал това, което той, неговото семейство и поддръжниците му трябвало да направят по отношение на енергийната мрежа. Освен това оставил след себе си много хора, които били затрогнати и мотивирани от простите му истини за Любовта, Сътворението и вечната природа на съзнанието. Митовете, които обгърнали фигурата му го направили далеч по-известен, отколкото бил приживе в Палестина. В произведенията на историците от онова време изобщо не се открива и намек за него и все пак вижте колко много е изписано за него, откакто животът му бил ограбен от религията, наречена християнство. Други са превеждали информация от по-висши нива на съзнание и са виждали същата основна история, която описах, а изследователите, работещи само с историческа информация ( плюс някакво вдъхновение свише ) също са предложили такива теми. Лично аз не се съмнявам в следното - не е умрял на кръста и не е бил безбрачен. Смятам, че е имал деца от близката си спътница Мария-Магдалена, и е бил баща на едно дете поне от още една жена, вероятно сестрата на Мария-Магдалена, Марта. Това може да накара някои християни да се олюлеят от ужас, но енергийните модели, донесени от Исус при въплъщението му не трябвало да бъдат пропилени. Те щели да се предават по генетичната линия. Това спокойно би могло да означава, че той е трябвало да си взаимодейства физически с повече от едно енергийно поле, за да създаде определена енергия и генетични комбинации.
Не трябва да забравяме, че Исус бил само един от преродилите се доброволци, макар и изключително важен. Той изиграл ефективна и решителна роля в помощ на Земята и човечеството, но същото се отнася и за милиони други. Това бил един непрекъснат, растящ процес, а не нещо, което е станало само веднъж преди 2000 г. Той бил до голяма степен човек от това физическо ниво, като в същото време е поддържал много тесен контакт със своя Висш Аз. Изпитвал е състрадание, любов, а понякога и гняв. Той казвал каквото мислел и според мен представата, че обикалял, обгърнат в някаква духовна мъгла, като разговарял любезно с всеки е доста далеч от истината. Да, той бил внимателен с хората и изпитвал голяма любов към Земята и човечеството, но понякога любовта е съпроводена от открито и страстно противопоставяне на несправедливостта, ако това е необходимо, за да настъпи промяна и хората да се пробудят. Каква ирония се крие във факта, че погрешният начин, по който бил представен животът му го е превърнал в най-прочутия от преродилите се доброволци.
След като Исус напуснал Палестина с двете Марии, Йосиф от Ариматея и други, последователите на неговото учение ( с изключение на есеите ) представлявали незначителни разклонения на еврейската религия подобно на гностиците и ебионитите. Нямало цялостна с-ма от вярвания и всяко от тях поддържало различни възгледи за подробностите и смисъла на неговия живот. Повечето от тях обаче вярвали в завръщането му или във Второто пришествие, което е древна идея, водеща началото си от почитта към Слънцето. И отново тези първи групи от последователи на Исус били напътствани от медиуми, които в древните текстове се споменават като "съдове" за Светия дух, които били изпълнени с Божия дух. Всеки, който е преживял или е бил свидетел на предаване на информация от по-висши нива на съзнание знае, че върху контактьора се спуска енергия. Това е общуващото съзнание, което обгръща и се синхронизира с физическия проводник или съд, чрез който се опитва да осъществи връзката. Именно тази енергия, която медиумите и свидетелите усещат в древността са започнали да наричат "свети дух". Тези вдъхновени от Исус групи много приличали на днешната Църква на спиритуализма, където хората се събират, за да чуят съобщенията от медиумите - онези, които са дарени с "харизмата", гръцката дума за ясновидски способности.