ЛИПСАТА НА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

Физикът Лари Доси смята, че въображението не е единственият инструмент,
който холографският ум може да използва, за да постигне изменения в тялото. Друг
инструмент е просто признаването на неделимата цялост на всички неща. Както
отбелязва Доси, ние имаме склонност да разглеждаме болестта като нещо външно
спрямо нас. Болестта идва отнякъде си и ни обсажда, като разстройва нашето
благоденствие. Но ако пространството и времето и всички други неща във вселената
са наистина неотделими, тогава ние не можем да правим разлика между здраве и
болест.
Как можем да приложим това знание за практически цели в нашия живот?
Когато ние престанем да гледаме на болестта като на нещо отделно и вместо това я
разглеждаме като част от по-голяма цялост, като например една среда на поведение,
начин на хранене, сън, типове физически упражнения и различни други отношения
със света изобщо, ние често ще се справяме по-добре с нея, казва Доси. Като
доказателство той привлича вниманието към едно изследване, в което страдащи от
хронично главоболие са помолени да водят дневник, в който да вписват каква е
честотата и остротата на техните болки. Въпреки че регистрирането било замислено
като първа стъпка в подготовката за по-нататъшното лечение, повечето от
пациентите откриват, че когато започват да водят дневник, тяхното главоболие
изчезва!
В друг експеримент, цитиран от Доси, група страдащи от епилепсия деца и
техните семейства били заснети с видеокамера как взаимодействат помежду си.
Понякога имало емоционални изблици по време на сеансите, които често са
последвани от действителни припадъци. Когато показват на децата записите и те
виждат връзката между тези емоционални събития и своите припадъци, те почти
престават да получават пристъпи. Защо? Като водят дневник или гледат
видеофилм, пациентите са способни да видят своето състояние във връзка с по-
голямата картина на своя живот. Когато това се случи, болестта повече не може да
бъде разглеждана „като една неканена гостенка, която се е появила отнякъде, а като
част от един процес на живеене, който може да бъде точно описан като неделимо
цяло - казва Доси. - Когато ние се съсредоточим върху принципа на свързаност и
единство и избегнем раздробяването и изолацията, здравето идва".
Доси смята, че думата пациент е също толкова подвеждаща, колкото и думата
частица. Вместо да бъдем отделени и фундаментално изолирани биологически
единици, ние сме по същество динамични процеси и структури, които са податливи на
анализ като части не повече, отколкото електроните. Нещо повече, ние сме свързани,
съединени със силите, които създават и болестта, и здравето, с вярванията на
нашето общество, с мисловните нагласи на нашите приятели, на семейството си и на
нашите лекари, както и с образите, вярванията и дори със самите думи, които
използваме, за да схванем вселената.
В една холографска вселена ние сме свързани с нашите тела, а в предходните
страници разгледахме някои от начините, по които тези връзки се проявяват. Но има
и други, може би дори безкрайно много други. Както казва Прибрам: „Ако
действително всяка част на нашето тяло е отражение на цялото, тогава трябва да
има всевъзможни видове механизми, за да се контролира случващото се. Нищо не е
твърдо установено по този въпрос." Предвид нашето невежество по въпроса,
вместо да питаме как умът контролира холографското тяло, може би по-важният
въпрос е: Каква е степента на този контрол? Има ли някакви ограничения и ако има,
какви са те? Това е въпросът, към който сега ще насочим нашето внимание.

* Биохимически субстанции - например междинна съставка във верига от ензимни реакции, от която се получава
по-стабилен или с определени качества продукт. - Бел. прев.